17.12.2010, 08:03, вестник Пари
Вместо да пресече измамите с фирмена информация, държавата прибягва до най-лесното, но противоречиво решение - да ограничи достъпа до Търговския регистър.
Вие сте британски, ирландски или руски гражданин, собственик на недвижими имоти в България. Засега те ви носят основно загуби, но са си ваши. Поне така смятате, докато не установите, че дружеството, чрез което ги притежавате, без ваше знание е преминало в чужди ръце. Сред опарените от подобна схема е руският изпълнител Филип Киркоров, който през лятото загуби няколко апартамента в курорта "Слънчев бряг". В подобна ситуация обаче са и редица собственици на фирми у нас без значение от националността им.
Явлението се нарича кражба на фирми и тревожно зачестява. По данни на прокуратурата само за последните месеци са регистрирани 6 нови случая с опарени чужденци. Схемата най-често е пререгистрация на дружествата с фалшиви удостоверения, при която се променя изцяло собствеността. Чуждите граждани са любима жертва, защото са на хиляди километри и вероятността да реагират след месеци, когато следите са заметени, е голяма. Но практиката показва, че българските собственици на фирми също не са застраховани. В тези случаи измамата е трудно доказуема, съдебните дела се точат с месеци, а добрият край не е гарантиран. Според запознати със случая на Филип Киркоров той все още се бори за имуществото си.
Дебатите
Шумът около кражбите на фирми даде повод за пореден дебат относно защитата на информацията в Търговския регистър. Факт е, че в момента фирмените данни в него са достъпни за всеки. Вместо обаче да пресече злоупотребите с тях, държавата засега избира по-лесния път - да ограничи публичността им.
База данни
Привържениците на тази мярка определят Търговския регистър като любима търсачка на хората с престъпни намерения. Там според тях може да се намери всичко - от сканирани лични карти, образци на подписи, документи за гражданско състояние и договори с възнагражденията на управителите на фирми, до талони на автомобили и нотариални актове. "Ако преди време при документни измами подписите се режеха с бръснарско ножче от фирмените дела, сега се свалят в интернет от Търговския регистър", дава пример депутатът от ГЕРБ и член на парламентарната правна комисия Емил Радев. Юристът е сред отявлените привърженици на ограничаването на достъпа до фирмените данни. Тази теза защитават Американската търговска камара, КРИБ и други големи работодателски организации.
На различно мнение е Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма за достъп до информация". Според него ограничаването на достъпа до Търговския регистър ще засегне широк кръг граждани и фирми, които сключват сделки или планират инвестиции в България. Същото важи за професионални съсловия, като адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители, ползващи всекидневно информация от регистъра, и не на последно място - за разследващите журналисти. "Промените в правилата за достъп до фирмените данни на практика са отстъпление от една извоювана публичност", обобщава Александър Кашъмов.
По същество
Ключът към разгорещяващия се дебат са промените в Закона за Търговския регистър, които минаха на първо четене в парламента преди месец. Вариантът на правосъдното министерство запазва свободния и безплатен достъп до данните за фирмите, но не и до първичните документи, въз основа на които се правят вписванията. Това означава, че директно ще се получава информация за собствениците, седалището, управляващите органи и капитала на дадено дружество, както и за годишните му счетоводни отчети. Публично достояние ще са и различни съдебни актове, като тези за обявяване в несъстоятелност. Достъпът до сканираните документи, от които са извлечени тези данни, обаче ще бъде ограничен. Те ще стават достояние само след регистрация на потребителя - чрез електронен подпис в интернет или на място в Агенцията по вписванията. Мотивите на министерството са, че така при злоупотреба с лични данни на търговците ще може да бъде проследен достъпът до тях. Защитниците на свободния достъп до документите в регистъра обаче не смятат, че това ще пресече измамите. "Ако публичността на част от фирмените данни отпадне, те просто ще станат по-търсени. Хората, които имат интерес да се сдобият с тях, пак ще го направят. Затруднени ще бъдат всички останали коректни потребители", коментира Александър Кашъмов. На подобно мнение е директорът на Института за пазарна икономика Светла Костадинова. Според нея проблемът е не толкова в съществуването на документни измами, а в неспособността на полицията и съдебната система за бързо и ефективно противодействие. В подкрепа на това са и данните от социологическо проучване сред бизнеса по поръчка на списание "Правен свят" в края на 2008 г. Над 88% от запитаните смятат, че документните измами се доказват трудно или не може да бъдат доказани. А 64% от експертите оценяват връщането на загубеното имущество като изключително трудно.
Защита
Като противодействие на слабата ефективност на институциите управляващата партия ГЕРБ предлага още по-висока степен на контрол върху достъпа до регистъра. Депутатът Емил Радев разказа, че преди второто четене на проекта за промени в Закона за Търговския регистър ще бъде предложено достъпът до фирмените дела да е не само регистриран, но и ограничен до определен кръг служебни лица. "Според нас идентификацията с електронен подпис и лична карта не гарантират защитата на личните данни. Затова ще предложим регистриран достъп до фирмените дела да имат само органи на съда, прокуратурата и досъдебното производство, както и нотариуси, съдебни изпълнители, адвокати...", изброи депутатът. Според него в този случай по-трудно ще се стигне до злоупотреби, тъй като служителите ще рискуват практиката си и професионалната си репутация. Аргумент, на който критиците на контролирания достъп отговарят, че в почти всички случаи на документни измами до момента са били замесени лица от системата.
Развръзка
Всички "за" и "против" промените в Закона за Търговския регистър ще изплуват в началото на 2011 г., когато се очаква новият проект да влезе за второ четене в пленарната зала. Очаква се да бъде приет до края на януари. Така напролет заинтересованите бизнесмени ще могат да правят справки кой е бъркал в досиетата на фирмите им. Друг е въпросът доколко ще се почувстват по-защитени.
Автор: Радостина Маркова
Вестник Пари, 17.12.2010г.
Публикувано на адрес:
http://www.pari.bg/article/2010/12/17/Koj_mi_e_brkal_vv_firmenoto_delo
