« назад към списъка

13.03.2014г.
РУМЪНИЯ И БЪЛГАРИЯ ЩЕ БЪДАТ ЛИШЕНИ ОТ ПРАВО НА ГЛАС, ЗАРАДИ СИСТЕМНИТЕ ПРОБЛЕМИ С ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

Нарушенията при възлагането на обществени поръчки могат да се превърнат в причина за задействане на „процедура по член 7“ от Договора от Лисабон, която да доведе до отнемане на правото на глас на България, заради нарушение на ценностите на ЕС.

Първия проблем е, че са налице причини за задействане на процедура по член 7 от Лисабонския договор срещу България.

Още през 2007г. бе постигнато съгласие между ЕК и България за полагане на допълнителни усилия в ключовите проблемни области за преодоляване слабостите в съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. Тогава бяха установени шест индикативни показатели, обхващащи тези проблеми, условията на които и към настоящия момент по оценка на ЕК не са изпълнени. Пет години по-късно, в доклада на ЕК публикуван през 2012г. бе отразен напредъка, но и застоя в тези процеси, както и бе подчертана съпротивата на България срещу механизма за наблюдение. ЕК констатира, че значимите промени са направени в резултат на външен натиск, което постави въпроса за устойчивостта и необратимостта на реформите. Брюксел обяви, че се очертава традиция в страната само неправителствения сектор да предоставя информация в публичното пространство за множеството проблеми. По отношение на борбата с корупцията, от Брюксел бяха въведени индикативни показатели, някои от които свързани с разследвания на твърдения за корупция на високо равнище, а други за борбата с корупцията на равнище местна власт. В раздела за корупцията попаднаха и обществени поръчки, белязани от слабостите при прилагането на законодателството и различните възможности за корупция, както и констатациите, че одитите и оценките, направени от различните европейски служби показват съществени рискове и недостатъци в поръчките. Като мярка за борба с корупцията ЕК посочи въвеждането на нова и независима система за наблюдение, в която да участва активно гражданското общество. Такава мярка изпълнява ИПАИ с проучването „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“. Дадени бяха и препоръки на България за осигуряване на независима оценка посредством създаване на национална стратегия за борба с корупцията. Така или иначе през януари 2014г. в доклада по механизма ЕК постави отново проблемите на България със спазването на основните принципи като върховенството на закона и независимостта на съдебната власт и определи необходимостта същите да залегнат в основата на дългосрочна стратегия за реформа, както и нуждата от политически ангажимент за нейното прилагане, подсказвайки за остра нужда от действия в краткосрочен план. До момента не е станало известно такива мерки да са предприети, поради което е напълно обоснована прогнозата, че предстои процедура по член 7 от Лисабонския договор срещу България и Румъния, след приемането на тези правила от Европейския парламент.

Втория проблем на България е, че търпението на Брюксел към страната е изчерпано.

Още през май 2012г. ИПАИ получи писмо от Европейската комисия, относно проучването „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“, в което се съдържат уверения, че се проследява развитието на нормативната база в България и въпросите свързани с възлагането на обществени поръчки. След това Трансперънси Интернешънъл нареди България сред групата държави с най-големи празноти в законодателството, позволяващи заобикалянето на правилата за обществените поръчки и създаващи предпоставки за измами и корупция. От тогава законодателството ни не е променено, поради съпротивата на парламента, за която съобщи преди дни вицепремиера Даниела Бобева. ОЛАФ също ни предупреди, че работи по много сигнали за нередности от България и че държим първенство по подадени сигнали за злоупотреби с европейски пари. Г-жа Рединг и г-н Шемета поискаха въвеждане на единни санкции за злоупотреби с пари от еврофондовете в рамките на Европейския съюз, а заради същите проблеми и Брюксел заяви, че ще спира пари заради липса на реформи. Тогава съвсем резонно ИПАИ зададе публично въпросът - какво ще се случи с финансирането на България? и направи прогнозата, че България ще загуби много пари от европейските фондове, заради бездействие и некомпетентност на администрацията. Сега вече никой не поставя под съмнение това макар, че тогава управляващите от ГЕРБ се направиха на глухи, нещо повече - дори не си направиха труда да разчетат знака, че през август румънските власти получиха от Брюксел предупреждение за проблемите с договорите за обществени поръчки, а после им спряха парите и провериха оперативните програми, в резултат от което бяха наложени тежки финансови корекции. Тогавашните управляващи сляпо вярваха, че тези процеси ще подминат България. Опасността ЕК да ни спре парите, заради нарушения в системите за управление и контрол на обществените поръчки бе тотално подценена и ето го резултата - в края на 2013г. на България бе спряно финансирането на ОПОС, а пускането на парите все още е неясно.  Освен това в последната година се установи, че по-малко от 2% от строителите печелят обществените поръчки за строителство и по-малко от 4% от медиите получават пари за комуникационните планове на оперативните програми на ЕС. Публична известност добиха нагледни примери как се нагласят обществени поръчки за определени кандидати, за кметове назначаващи зависими и некомпетентни комисии, за множеството дискриминационни условия в процедурите, предназначени за отстраняване на неудобните кандидати, за фрапиращи конфликти на интереси на ниво местна и централна власти – включително до ниво началници на политически кабинети и всичко това остана без адекватна реакция на властите. Това е една група ясни признаци, че не се предприемат ефективни действия в посока изпълнение на препоръките на Еврокомисията. Стана традиция възложителите на обществени поръчки да се крият зад оправдания, че нямат капацитет да подобрят работата си, което не отговаря на истината, същите най-често декларират добри намерения, а демонстрират нежелание да подобрят възлагането. Съвсем естествено всичко това изчерпа търпението на Брюксел към България.

Какво е бъдещето на българското финансиране от ЕС

Вероятно първо ще пострадат парите по ОПОС, тъй като плащанията по тази програма или изобщо няма да бъдат възстановени, или ще бъдат наложени тежки финансови корекции в сектора, с което бездействието на администрацията пред последните години ще бъде наказано. С публикуването на антикорупционния доклад на ЕК, в който бе посочено, че корупцията в България продължава да се шири, бе даден още един знак, който се разми под коментарите, че не само България има проблеми с корупцията. Очевидно проблемите в ЗОП, няма да бъдат решени с приемане на планираните от правителството изменения в закона, напротив – ще бъдат задълбочени, а знакът за това е в признанието на правителството, че уж всички подкрепят публичността и прозрачността в обществените поръчки, но опозицията отхвърля голяма част от текстовете, които са свързани с повишаване на прозрачността. От парламента очевидно остана незабелязано предупреждението на ЕК, че може да спре окончателно плащанията по ОПОС, които бяха временно прекратени през ноември миналата година. Подминато мълчаливо беше и искането на комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент, в което призовава ЕК да предприеме решителни мерки спрямо България по отношение на европейските фондове. Подмината бе позицията на Германия, която поиска от Брюксел неусвоените заради проблеми с корупцията в София и Букурещ 600 млн. евро, предвидени за интеграцията на ромите, да бъдат пренасочени към немски общини, които имат проблеми с българите и румънците, за да си решат проблемите с миграцията. Сега ще бъде подминат и знака, че се въвежда нов защитен механизъм, който реално би задействал процедури по отнемането на правото на глас в ЕС за държави, които не спазват върховенството на закона, а България систематично е посочвана в такава група. Поради това, вероятно след приемането на този механизъм от Европарламента, първите негови жертви ще бъдат България и Румъния, заради системни проблеми в приложението на ЗОП и проблемите в системите за наблюдение и контрол на оперативните програми, водещи до неефективни проверки върху обществените поръчки и загуба на средства от кохезионните фондове.