Център за административно и информационно обслужване на ИПАИ
Отдавна си знаехме, че обществените поръчки у нас се изродиха от средство за борба с корупцията в основния законен начин за източване на хазната. Но сега ни го казаха и отвън. При това съвсем директно, без заобиколки и без дипломатичност.
Нагласени победители, скрити условия, дискриминационни изисквания, анекси за оскъпяване, липса на прозрачност... Това са само част от похватите за "правилното" харчене на държавните милиони. Те се прилагат широко, въпреки че формално съществуват редица антикорупционни мерки. Те са описани в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, такава е целта на предоставените допълнителни правомощия на Агенцията за държавна финансова инспекция да прави разследване не само по сигнал, но и по своя инициатива, а също на създаването на инспекторати в министерствата и в държавните органи, организирането на кампании за повишаване на информираността. Такъв бе и замисълът при създаването на БОРКОР - средство за оценка на риска със специален акцент върху предотвратяването на корупцията при обществените поръчки.
Че разпространението на корупцията и нарушенията при конкурсите непрестанно нарастват се вижда и от докладите на Сметната ни палата, и от анализите на Българската стопанска камара, които цитират "ревизорите" от Брюксел. Според тях корупцията при тръжните процедури и заявленията за получаване на финансиране от ЕС вече засяга 75% от всички търгове, а в между 70 и 85% от провежданите от общините поръчки се откриват прегрешения, най-често са свързани с опит за манипулиране на самата процедура.
Нелепото е, че много често у нас документално борбата срещу корупцията изглежда перфектно, но в действителност се прави точно обратното. В тази връзка Европейската комисия ни припомня за антикорупционните инициативи на Министерството на отбраната, в което действат кодекс на етичното поведение на служителите и пакт за почтеност в отношенията с бизнес партньорите. Но през декември 2012 г. и това ведомство реши да купи бойни самолети, без да провежда тръжна процедура. Известни са и редица нередности при тръжните процедури за разпределяне на храни на бедните.
Корупцията при обществените поръчки е особено болезнена на местно ниво, където ключова роля имат политическите партии. По-малките градове, според Брюксел, са изправени пред особени рискове от инфилтриране на организираната престъпност, което е съчетано с насилие, със заплахи и тайни споразумения с местните политици и с правоприлагащи органи, както и с концентрация на икономическа мощ. Във всичките ни 28 области например има съвети за противодействие на корупцията, в които следва да участват представители на местното самоуправление, териториалните структури, съдебната власт, различните министерства, гражданското общество и бизнеса. Никой обаче не може да каже какъв е приносът на тези съвети за намаляване на корумпираното поведение в общинските и областните органи, тъй като никаква конкретна информация за дейността им не е изнесена публично.
Всъщност основният ни проблем, описан в доклада на Европейската комисия, е достъпът до информация. На практика той все още е ограничен въпреки наличието на съответно законодателство. Няма независим механизъм за надзор, който да гарантира еднакво и правилно прилагане на законодателството за достъпа до публична информация. Проучване на сайтовете на институциите от 2013 г. е установило, че само в две трети от тях има регистър на обществените поръчки, а нищожните 10% съдържат информация за сключените договори. Но парите, които се разпределят чрез обществени поръчки, стават все повече и повече и съответно изкушенията и възможностите за злоупотреби също растат.
Интересен извод, до който са стигнали европейските ни партньори, е, че при публичните търгове най-разпространената корупционна практика у нас е свързана с техните условия. Както в. "БАНКЕРЪ" неведнъж е писал, основната вратичка, през която се промъкват претендентите и се ограничава до минимум конкуренцията, са минималните финансови и технически изисквания - т. нар. критерии за подбор. Правилата за тяхното определяне са изключително "разтегателни" и позволяват всевъзможни схеми, които да разчистят пътя за желания изпълнител. Сега, с подготвяните промени в Закона за обществените поръчки, се очаква повечето от тези пролуки да бъдат затворени. Но въпреки това, по-всяка вероятност, ще продължи да действа най-аматьорският начин за "завъртане" на дадена поръчка - когато в обявлението й не се посочат всички критерии и минимални изисквания за икономическото и финансовото състояние на кандидатите или не са описани конкретните документи, с които се доказват тези възможности. Така, поради непълнота на документите и неизпълнение на заложените условия, с лекота се отстраняват неудобните участници.
На следващо място се нарежда конфликтът на интереси при оценката на офертите. Нерядко се случва смесване на критериите за подбор с тези за оценка на офертите, въвеждат се неясни и неточни методики за класиране и т.н. Някои протоколи на комисиите за оценка и класиране на кандидатите пък въобще не са мотивирани, нищо че именно в тях трябва да бъде записано защо е избрана една фирма, а друга е пренебрегната.
В последна сметка от Брюксел ни казват, че подобряването на познанията и капацитета на администрацията, както и наличието на напълно функционираща национална електронна система за обществените поръчки, позволяваща онлайн кандидатстване, биха засилили прозрачността и спомогнали за предотвратяване на корупцията. Дали някой от управниците ни ще ги чуе обаче и дали не чува само удобната му част от посланието е съвсем друг въпрос./Банкер
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
