Център за административно и информационно обслужване на ИПАИ
Европейската комисия няма достатъчно информация, че проблемите са били решени. Министерството на Искра Михайлова има два месеца да предостави на Брюксел необходимата информация.
Европейската комисия официално е уведомила България, че може да замрази плащанията по Оперативна програма "Околна среда", като до българските власти вече е изпратено предупредително писмо. Това съобщи говорителката на регионалната дирекция на Европейската комисия Ширийн Уилър.
"Писмото е изпратено на 11 февруари. Веднъж след като е преведено и получено, властите ще имат два месеца да отговорят по задоволителен начин", уточни Уилър пред "Капитал". Ако дотогава българската страна не представи адекватно решение на проблема с контрола и нарушенията на обществени поръчки, спрените плащания, които към момента възлизат на 192 млн. евро, ще бъдат замразени. Тъй като тези средства в момента се покриват от националния бюджет, това ще означава товар за него поне още няколко месеца, ако не и повече.
Замразяването е следващата стъпка след прекъсването на плащанията и е по-сериозна, защото за отмяната му се иска решение на най-високо политическо ниво в Комисията - колежа на комисарите. За разлика от прекъсването, в такава процедура са доста по-малко страни от ЕС, признава Уийлър, тъй като успяват да се справят с проблема за дадените им шест месеца.
Затъване без край
ЕК спря плащанията през ноември миналата година, заради установени от Европейската сметна палата проблеми при четири обществени поръчки на общини (виж карето). Според одиторите, това показва системни недостатъци в системата. В официалната информация на МОСВ се казва, че експерти от министерството, заедно с управляващия орган на ОПОС са разработили план за действие с мерки, който е в процес на изпълнение от края на миналата година.
"Планът е представен пред националния одитен орган /Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз"/ и в Централното координационно звено /ЦКЗ/ - съответно в Министерство на финансите и в администрацията на Министерски съвет". Явно обаче, този план се е загубил някъде по пътя между София и Брюксел, защото от ЕК казват, че основната причина за новото писмо, е липсата на официална реакция. "Нямаме все още официален отговор на писмото си за прекъсване. Получили сме някаква информация от одитиращите органи, но нямаме нищо официално", коментира Уийлър. Това е важно, защото без такова писмо, на практика България казва на ЕК, че още не е уточнила какъв е размерът на проблема, нито как ще го реши. Или казано с други думи, националните власти - от управляващия на ОПОС, през министъра на околната среда, до вицепремиера по европейските средства, вече над три месеца не могат да вземат решения какво да се прави. "Това е начин да покажем на властите в София, че имат два месеца, да предоставят това, което очакваме", коментира Уилър пред "Капитал".
Първо, второ, трето
Нещата, които трябва да се случат, според ЕК, са три. Първо, да се пресметне какъв и колко голям е проблемът - нещо, което все още явно не е направено. След като има някакви цифри на масата, идва втората стъпка - финансова корекция, която или ще бъде на цялата програма, или на индивидуални проекти. И трето, да има подобрение в системата, за да не се стига пак до такъв проблем. Уилър уточни, че това може да стане и чрез нова визита, ако се наложи.
Преди време, министър Искра Михайлова коментира, че "за периода 2010 – 2013 г., на 51 договора са наложени финансови корекции от 25% и на тях няма да се налагат допълнителни санкции. Очаква се на други 18 проекта да бъде наложена финансова корекция до 25%. Това се оценява на около 45 млн. лв. общо за всички общини". Според нейния заместник Дин Онбаши, до края на март ще бъдат проверени наново още 195 договора, а евентуалната корекция може да варира между 5% и 25%.
Затънали в поръчки
Причината за спирането на парите станаха четири проекта, за които Еврокомисията смята, че са сключени при съществени дефекти в обществените поръчки. Според европейските одитори, които са били в страната през септември и октомври, е имало смесване на критериите за допустимост на участниците и критериите за оценка на офертите, уведомителните срокове за подаване на оферти не са били достатъчни, има дискриминация на база членство в Българската търговско-промишлена палата (т.е. така отпадат чужди компании), както и че е имало неравнопоставено третиране на кандидатите (или имало е кандидат, който е трябвало да отпадне, ако са били приложени правилата за останалите). Или най-грубо казано, общините са се погрижили да ограничат участието на чужди компании от държави-членки на ЕС. /Капитал
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
