Център за административно и информационно обслужване на ИПАИ
Огнян Златев (50 г.) ръководи представителството на Европейската комисия от 1 май 2013 г. След конкурс започва работа в администрацията на комисията през декември 2011 г. като ръководител на комуникационното звено на Главна дирекция „Заетост и социални въпроси“ в Брюксел. Преди това е бил член на управителния съвет на БНТ. Има над 20 години професионален стаж в неправителствения сектор и медийните комуникации. През 1998 г. основава и оглавява неправителствената организация „Център за развитие на медиите“.
Г-н Златев, ЕК публикува първи доклад за корупцията в целия ЕС. От някои данни излиза, че българите нито се смятат за най-корумпирани, нито са най-недоволни от политическата система. Правилен ли е подобен извод?
- Не е съвсем коректно да се прави такова обобщаващо сравнение, че, видите ли, едни са по-корумпирани от други. И не това е целта на комисията с този доклад. Когато преценяваме тези числа, нека не забравяме, че става въпрос за това какво е нашето възприятие. При някои страни тази преценка може да е по-самокритична. Това е нещо много субективно. И затова смятам, че не би следвало да се генерализира.
Ценното в този доклад е, че определя за всяка страна кои са специфичните области, където корупцията е видима и пречи на хората да се възползват в най-голяма степен от членството в ЕС. Важно е и че за първи път се прави такава моментна снимка за всички страни едновременно, която е коректна и прецизна, базирана на много сериозна изследователска работа. Информацията е събирана от много източници, включително от страните членки, от правителствени институции, от неправителствени организации, от международни организации, които се занимават с изследване на корупцията. За първи път имаме такава обобщена картинка за целия Европейски съюз.
- С каква периодичност ще се правят тези доклади и защо Брюксел точно сега го публикува?
- Подобни „снимки“ ще имаме на всеки две години. Комисията пое този ангажимент пред страните членки през 2011 по т.нар. Стокхолмска програма за справяне с корупцията. Естествено, целта е правителствата да вземат необходимите мерки, за да може проблемите постепенно да бъдат преодолявани.
- Т.е. следващите доклади ще търсят и ще оценяват напредъка в борбата с корупцията?
- Първо трябва да видим какви ще са реакциите от страните членки и какви ще са плановете им за действие. На тази база ще се състави някакъв механизъм, който да оценява дали е постигнат напредък. Но целта не е това да се превръща в някакъв инструмент за натиск, с който да се размахва пръст на страните членки или да се заплашват със санкции.
- И все пак това не е ли един вид нов мониторинг?
- Не. Трябва да се прави разлика между антикорупционния доклад и Механизма за сътрудничество и проверка, който се отнася само за България и Румъния. Те се допълват, но са различни, тъй като наблюдават различни компоненти и индикатори. Мониторинговият механизъм е само за България и Румъния и в него много ясно са очертани областите, които се наблюдават.
- Последният доклад по мониторинга също излезе скоро. Какъв е основният извод на Брюксел?
- Че за съжаление има все още какво да се направи в областите, които се наблюдават - борбата с организираната престъпност, корупцията и реформата в съдебната система. И нека се опитаме да разбием един мит - България не е лошо дете, на което Брюксел само се кара. Това изобщо не е вярно. Комисията постоянно работи съвместно с българските власти, за да може проблемите да се решават. Сътрудничеството е много важна част от мониторинга. Комисията участва и с техническа, и с доста солидна финансова помощ. За изминалия период финансовото измерение на сътрудничеството е 44 милиона евро. Това не са малко пари, те са били използвани за програми за обучение, за изследвания и т.н.
- Това пари по различните оперативни програми ли са, или пряко отделени от Брюксел по механизма?
- И едното, и другото. Това са европейски средства, използвани през годините за дейности за преодоляване на слабостите в съдебната система, борбата с организираната престъпност и корупцията.
- Как Европа оцени българските реакции на доклада по мониторинга?
- Докладът беше приет от всички власти в България като обективен, точен, като представящ абсолютно обективна картина на моментното състояние на реформите. Имаше ясна готовност от правителството за план за действие по препоръките. И от своя страна службите на комисията са готови веднага да започнат работа по него с българските власти.
- Реагират ли адекватно българските власти на препоръките на Брюксел - както в мониторинговия доклад, така и в доклада за корупцията?
- Смятам, че на политическо равнище видяхме ясно изразената реакция и от вицепремиера г-жа Зинаида Златанова, и от министър-председателя г-н Пламен Орешарски. Поеха се ангажименти страната да набележи планове за действие, за да се преодолеят посочените слабости и да се изпълнят препоръките. Адекватни реакции имаше и в съдебната система. Това е сигнал, че този доклад е приет добре и трябва да се работи за отстраняване на слабостите.
- Планове за действие има след вече 13 доклада. В същото време нещата не се променят особено и следват доклади със същите оценки, а според някои мнения - и все по-лоши. Възможно ли е да се решат проблемите само с такива доклади и планове за действие?
- Това зависи от българските власти. Сигурно подобно наблюдение е правилно. Но в края на краищата други механизми за преодоляване на посочените слабости за момента не виждам. Това между другото се отнася не само до слабостите, посочени в реформите в съдебната система, борбата с организираната престъпност и корупцията. Никой отвън няма да дойде и да ни оправи съдебната система или да ни ликвидира корупцията. Това трябва да бъде наша задача и да бъде направено тук, на място. Това, което може да направи комисията, е точно да излезе с такива наблюдения и препоръки. Оттам нататък работа на българските власти съвместно с комисията, която е готова да предостави всякаква помощ, ако се налага, е това да се поправи.
- Все по-често и в България, и в Европа ЕС и Брюксел са представяни като част от проблема, а не от решението. Това не ви ли притеснява?
- Това не е само български феномен. Но ако погледнете данните от Евробарометър, ще видите, че в общоевропейски план 31% от жителите на ЕС казват, че имат доверие на европейските институции, а само 23% вярват на националните институции. За България данните винаги са били, че над 60% от българите се доверяват на Европа. Така че не смятам, че широкото публично разбиране е в посока, че ЕС е част от проблема, а не от решението. Напротив, ЕС е този, който предлага решенията, и вече сме свидетели на плодовете на тези решения. Съюзът се измъква от кризата. Той продължава да бъде притегателна цел за други страни - имахме разширяването с Хърватия, виждате какво се случва в Украйна.
Така че ЕС предлага решенията и от резулатите от европейските избори през май ще зависи колко бързо ще берем плодовете на тези решения.
- Европейският парламент представя тези избори под лозунга „Този път всичко ще е различно“. Какво точно е различно?
- Различното е в технологията на избор на ръководство на Европейската комисия. За първи път партиите определят предварително своите кандидати за председател на комисията, ще има дебати между тях. Нова е и активната кампания, насочена към младите хора. Тя всъщност е много евтина - 16 милиона евро за всички страни членки. Това прави едва по 4,5 цента на човек при приблизително 400 милиона гласоподаватели в Европа. Трябва да се разбере, че хората, които седят в Брюксел, са всъщност тези, които всички ние сме избрали. И точно на тези избори трябва да изразим мнението си и да кажем каква Европа искаме. Дали искаме повече или по-малко Европа, защото това ще е основният залог. Напоследък има доста видими сигнали за надигане на антиевропейски гласове, за поява на националистическа и ксенофобска риторика сред политиците и медиите. Именно гласуването е начинът, по който можем да се противопоставим и да изразим мнението си.
- Европейците ще гласуват за евродепутати. Но председателят на Европейската комисия се определя от Европейския съвет, в който заседават правителствата. Вече има спекулации кой е фаворитът на Ангела Меркел. Вотът на хората ще има ли значение?
- Това ще са първите избори по Лисабонския договор. А в него пише, че Европейският парламент „избира“, а не както досега - „одобрява“, председателя на ЕК. Така че аз съм сигурен, че институциите в Брюксел ще намерят правилния баланс, който в пълна степен ще зачете волята на европейските избиратели.
- Коя от политиките си комисията смята за най-успешна в България? За какво трябва да си дадат сметка българите, когато отидат пред урните през май?
- Не съм виждал оценки дали комисията смята определена своя политика за най-успешна. Трудно е да се определи, защото влиянието на ЕС е всеобхватно. Комисията смята за успех всяка стъпка, която води към подобряване на живота на българските граждани и им позволява да се възползват от възможностите на европейското членство. Хората виждат какво се случва на практика - метрото в София, нови пътища, пречиствателни станции, инфраструктура дори в малките населени места. Разкриват им се възможности за придобиване на нови квалификации, за започване на малък собствен бизнес. Всичко това е смисълът на членството на България. За младите хора едно от най-големите постижения е възможността да учат в други страни членки на ЕС. Мобилността и свободното движение са страхотно постижение - да можеш да учиш и да работиш където желаеш. Това са невероятни възможности, които само допреди 5-10 години ги нямаше./Преса
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
