Център за административно и информационно обслужване на ИПАИ
Поредно правителство прави опит да узакони директното договаряне с държавни и общински фирми
Докато БСП разправя под път и на над път, че се бори с монополите, веригите, картелите и непрозрачността при поръчки, именно с нейна водеща роля Законът за обществените поръчки се променя така, че всички монополи, вериги, картели ще се зарадват от това. Дребната подробност, че става дума за държавните такива, не променя принципа.
Според поправката в Закона за обществените поръчки, внесена от Борислав Гуцанов от БСП, държавните и общинските предприятия ще получават обществени поръчки без търг. Това са т.нар. in-house (от англ. - вътрешни) поръчки, които са допустими от ЕС в много малко случаи. Текстът беше подкрепен от парламентарната комисия по правни въпроси и ще продължи пътя си към пленарната зала, но успехът му е спорен, тъй като среща остра съпротива от работодателските организации, парламентарната група на ГЕРБ, включително и от отделни депутати от левицата.
Предимството на in-house поръчките, известни още като вертикално възлагане, е по-ефективно изпълнение (в идеалния случай) на публичните функции на администрацията, особено по отношение на социалните услуги. Правото на ЕС допуска например общината да възложи обслужването на всички линии на градския транспорт на своята територия на дружество – 100% общинска собственост. Когато става въпрос за обществени поръчки за доставки, строителство или информационни технологии - все дейности, в които се конкурират много фирми, вертикалното възлагане обаче създава предпоставки за изкривяване на пазара и нелоялна конкуренция.
Текстът, предложен от Борислав Гуцанов, не предвижда никакви ограничения за секторите, за които да се прилагат вътрешните поръчки (например само за комунални услуги). Формулировката освен това дава възможност на общини и министерства да учредят ново дружество във всеки момент и да му възложат директно всяка дейност, която пожелаят.
Притеснителен е фактът, че холдингите изрично са посочени като предприятия, на които може да се възлагат поръчки без търг, въпреки обяснението на вносителя Борислав Гуцанов, че това се прави заради холдинговата компания "Терем". С влизане в сила на поправката Министерството на отбраната ще може да възлага на "Терем" и неговите подразделения ремонт и поддръжка на военна техника, без да обявява търг и на цена, одобрена от държавата. "Справедлива е тази цена, определена от пазара – в условията на свободна конкуренция и с участието на множество кандидати. Това предложение ни връща в годините на зрелия социализъм", коментира пред "Капитал" Томислав Дончев, депутат от ГЕРБ и бивш министър по еврофондовете.
На всичкото отгоре първоначално реформата в Закона за обществените поръчки, предложена от вицепремиера Даниела Бобева, имаше за цел да улесни достъпа на малки и средни предприятия до публичен ресурс и да изсветли правилата на възлагане. Сега депутатите говорят за "частни фирми, които извиват ръцете на държавата" и "ощетени общински дружества, които не могат да печелят търгове, защото цялата им дейност е на светло и не са конкурентни".
Пътят към ада...
"Нарушенията при провеждането на търговете и възлагане на поръчки са много. Ако този текст се приеме нормално, ще се спрат злоупотребите", коментира пред "Капитал" Борислав Гуцанов. Колегата му от ДПС Хамид Хамид пък е на мнение, че "липсата на този текст нанася много по-големи вреди, защото сега частни фирми извиват ръцете на държавата". Пред БНР Гуцанов отново изтъкна аргумента с "Терем", което трябва да се явява на търгове, при положение че е създадено с конкретна цел и предназначението му е да ремонтира военна техника на държавата. "Става въпрос за 100% държавни и общински дружества. Може ли някой да краде от собствения си джоб? Става въпрос за министерствата – Министерството на образованието не може ли да печата учебници в собствената си печатница", попита Гуцанов. По думите на Хамид от ДПС пък общинските дружества като "Егида" не могат да печелят търгове, защото цялата им дейност е на светло. "А частните охранителни фирми взимат на работа пенсионери и не плащат осигуровки. Затова "Егида" не може да се конкурира с тях", коментира пред "Капитал" Хамид Хамид.
"Ясно е, че има проблеми с обществените поръчки, но не сме съгласи с начина, по който законодателят се опитва да реши проблемите", коментира пред БНР Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара. "Това, че ще дадем на общините или на други възложители да възлагат без търг, без конкурс, действително ще им спести време, ще ги улесни, няма да има оспорване, няма да има обжалване, няма да има време за решаване на спорове. Но това за сметка на какво ще стане? И ние със сигурност смятаме, че ще стане за сметка на по-ниско качество, по-ниска ефективност и на източване на публични държавни средства", каза Колев.
Сходна е позицията на Димчо Михалевски, депутат от БСП, който коментира пред "Капитал", че вътрешното възлагане ще наруши конкуренцията и ще изкриви пазара. "Има външни фирми, които ощетяват бюджета, но това не оправдава този подход", каза Михалевски.
Камен Колев коментира още, че "най-голямото източване на средства е точно там – във фирмите, създадени с определена цел към общините". "Това води до елиминиране на конкуренцията, до рязко свиване на пазара на обществените поръчки и ограничаване на достъпа на малки и средни предприятия до тях, което ще отблъсне чуждите инвеститори и ще доведе до одържавяване на икономиката. Допълнително ще се влоши ефективността на публичните средства – показател, по който сме на последно място в Европа", пише в позиция на БСК, изпратена до правната комисия в парламента. Нейният зам.-председател Хамид Хамид коментира, че, първо, БСК са изпуснали сроковете за коментари и предложения и, второ, че "аргументите им не са смислени, точно те извиват ръцете на държавата".
Това сме го играли
"Не отричам, че in-house възлагането може да е полезно, тъй като дава възможност за бърза реакция, но то трябва да се прилага в много малко случаи, в строго определени сектори като комуналните услуги. Става въпрос за дейности като сметоизвозване, сметопочистване – където има план-сметка, т.е. ясно разписана цена, която се одобрява от общинските съвети. Режимът, предложен от Борислав Гуцанов, обаче създава неимоверно висок риск от злоупотреби и изкривяване на пазара", коментира Томислав Дончев. Именно той по време на управлението на ГЕРБ се опита да въведе in-house поръчките, но предложението беше оттеглено след негативни реакции на Сметната палата, Комисията за защита на конкуренцията и работодателските организации. Предложението на Дончев беше обществени поръчки да се възлагат без конкурс на дружества, чийто капитал е изцяло държавна или общинска собственост, възложителят има пълен контрол върху оперативната дейност на дружеството и 90 на сто от оборота му са формирани от дейности, свързани с осигуряване изпълнението на функции на възложителя. Предложението на Гуцанов е 2/3 от оборота, защото това било "нормалната практика". "Оттеглихме предложението именно заради основателните притеснения за цената, на която ще се възлагат вътрешните поръчки. Няма сигурен ориентир дали тя е пазарна", каза Дончев и допълни, че сегашната поправка изключва всякакъв контрол върху договарянето от страна на Агенцията за обществени поръчки и Комисията за защита на конкуренцията.
Хроничните проблеми на България в областта на обществените поръчки са отбелязани и в последния доклад на Европейската комисия за напредъка на страната. Препоръките на ЕК обаче са в посока "предприемане на стъпки за намаляване на риска от корупция в процедурите за възлагане на обществени поръчки, като ги направи по-прости и по-прозрачни", както и засилен контрол от страна на Агенцията за обществени поръчки. Не за разписване на механизми за заобикаляне на търговете. Забавното е, че БСП е иначе много активна в критиките за in-house поръчки, но само когато те засягат частни компании, като ЧЕЗ например. Когато обаче става дума за държавни и общински, аршинът явно е друг.
Предложението на Борислав Гуцанов
Законът за обществените поръчки не се прилага за договори, сключвани от възложители по чл. 7, т. 1, 3 и 4 (от ЗОП) с дружество или държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон (държавни предприятия, които не са търговски дружества), за което са изпълнени едновременно следните условия:
а) капиталът му е изцяло държавна и/или общинска собственост, респективно изцяло собственост на холдинг, чийто капитал е изцяло държавна и/или общинска собственост
б) обект е на контрол, подобен на този, упражняван от възложителя върху собствените му структурни звена
в) повече от 2/3 от оборота му са формирани от дейности, свързани с осигуряване изпълнението на функции на възложителя./Капитал
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
