Център за административно и информационно обслужване на ИПАИ
С по-малко бюрокрация и хартия ще вървят еврофондовете през новия програмен период (2014-2020 г.). Електронното кандидатстване и отчитане по всички оперативни програми ще стане факт от средата на годината. Практиката от общини, фирми и неправителствени организации да се искат едни и същи документи по няколко пъти ще бъде сведена до минимум. Целта е достъпът до евросредствата да се улесни, а усвояването да се ускори.
Обещания за по-малко бюрокрация и по-лесни правила даде вчера вицепремиерът Зинаида Златанова. Тя участва в дискусия за научените уроци от първия програмен период (2007-2013 г.), организирана от в. “Труд”.
Повече свобода
“Готови сме да опростим правилата, да дадем по-голяма свобода на изпълнителите и да намалим бюрокрацията. Но няма да има компромиси с никой, който си позволява злоупотреби или прави сериозни грешки”, каза Златанова.
Част от конкретните мерки за улесняване на работата с европарите са набелязани след анкета сред общини, бизнес и неправителствени организации за основните трудности, които срещат (виж повече долу). Други се подготвят от години. Новите правила ще са факт до старта на предстоящите оперативни програми. Очакванията са те да бъдат одобрени най-рано в средата на годината.
Онлайн
От юли електронното кандидатстване и отчитане ще бъде въведено по всички програми, обясни Мария Димитрова, шеф на дирекция “Информация и системи за управление на средствата от Европейския съюз” към Министерския съвет. То ще важи и за вече започнати проекти. Хартиеният вариант също ще остане, а общини и бизнес ще могат да избират кой да използват. Електронното управление на европарите е от мерките, по които се работи от години. То е и изискване на Брюксел за новия програмен период.
Сега онлайн подаване и отчитане има по три програми - “Регионално развитие”, “Развитие на човешките ресурси” и “Административен капацитет”. Подадените електронно проекти са около 700. Повечето обаче са на държавни или общински институции, каквито са и основните ползватели на парите по трите програми. В същото време програмата за бизнеса “Конкурентоспособност” все още е изцяло на хартия, а на фирмите им се налага да носят купища бумаги в министерството на икономиката.
По-малко хартия
Следващата стъпка за улеснение на бизнес и общини ще е факт догодина. Тогава системата за отчитане на европарите ще бъде свързана с базата данни на Националната агенция за приходите и с търговския регистър. Целта е част от документите, които фирми и институции предоставят по проектите, да се получават по служебен път.
Така няма да губят време да вземат дадена справка от една държавна структура, за да я дадат на друга. А понякога един и същ документ се иска многократно. Пример за това са декларациите дали фирмите са регистрирани или не по Закона за ДДС. Те се искат всеки път, когато компанията заяви плащане. Това се налага, защото е възможно междувременно фирмата да се е пререгистрирала.
След свързването на системата за европарите с тази на НАП подаването на декларацията ще отпадне, а проверката ще се прави онлайн.
Еднакви правила
Различните изисквания по отделните оперативни програми са пречка за общини и фирми, които работят по повече от един проект. За да се тушира проблемът, за новия програмен период ще бъдат разработени формуляри за кандидатстване и отчитане, които да важат за всички програми. Така бюджетите на проекти по “Конкурентоспособност” и “Човешки ресурси” например ще се правят по един и същ образец. Ще се допускат само разминавания, свързани със спецификата на програмата.
Все още не е ясно как ще се реши основният проблем на бизнеса и общините - липсата на оборотни средства за изпълнението на проектите и съфинансиране. Една от обсъжданите възможности е създаването на специален гаранционен фонд с пари от националния бюджет. От него може да се отпускат кредити за оборотни средства. Парите ще се връщат след получаване на евросубсидията. Подобен механизъм действа сега за общините. Окончателно решение за новия фонд обаче няма.
Липсата на съфинансиране - проблем №1
Осигуряването на оборотни средства за изпълнението на европроектите и за съфинансирането им е най-големият проблем на фирмите, общините и неправителствените организации при работата с еврофондовете. Това е съществена пречка за 23% от участвалите в анкетата “Научените уроци”, направена от администрацията по управление на еврофондовете. Проучването беше представено във вторник.
Осигуряването на оборотни средства е проблем от години. Това беше и една от причините много фирми, с проекти по програма “Конкурентоспособност”, да се откажат от тях. Според правилата изпълнителите на европроекти първо трябва да финансират със собствени средства дейностите по тях и след това парите им се възстановяват. На дискусията вчера ползватели на европари се оплакаха също, че понякога администрацията бави възстановяването на сумите.
Според правилата парите трябва да се превеждат до 10 дни, след като разходът е одобрен. Често обаче минават месеци, преди фирмите или общините да получат средствата. Проблемът обикновено се появява в края на годината, когато сметките на отделните програми са празни заради трудностите по изпълнението на националния бюджет.
За над 1/5 от анкетираните работата с европари се затруднява от изискванията при отчитането на проектите. Тук пречка са многото документи, които трябва да се попълват понякога по няколко пъти.
Представител на училище, което изпълнява проект по програмата “Развитие на човешките ресурси”, обясни, че дейностите по него се отчитат електронно, но се налага по 4 пъти да се попълват едни и същи формуляри.
Сред проблемите на фирмите, общините и неправителствените организации са още трудните процедури по съгласуване и по избор на изпълнители и доставчици.
На дискусията вчера отново беше засегнат въпросът с обжалванията на процедурите по обществени поръчки с пари от ЕС. “Често се обжалва само заради идеята, а това забавя изпълнението на проектите”, обясни експертът от община Благоевград Костадин Георгиев. Той попита дали не се обмисля компаниите, които атакуват търговете, да плащат по-висока такса, за да се ограничи тази практика. Сега таксите са от 600 до 1700 лв. “Не можем да ограничим правото на обжалване”, отговори вицепремиерът и мининистър на правосъдието Зинаида Златанова.
Сред предложенията за премахване на тесните места при усвояването на еврофондовете е да се увеличи срокът за кандидатстване по отделните процедури. Както и да има възможност за обжалване на решенията по отхвърляне на дадено предложение. Предлага се в такива случаи бенефициентите да получават резюме с мотивите за отхвърлянето на проекта им, придружено с оценката му.
ЕК: Внимавайте с обществените поръчки
Нефункционираща съдебна система, бавна администрация, липса на работеща стратегия за усвояване на европейските средства и проблеми с обществените поръчки. Според Реналдо Мандметс, ръководител на отдел “България” в Главна дирекция “Регионална и градска политика” в Европейската комисия, това са основните пропуски, които пречат на страната ни да усвоява ефективно отпуснатите пари от фондовете през първите си 7 години членство в ЕС.
“България влезе в ЕС неподготвена за усвояването на парите. Нужни бяха три години, за да го направи. Първата вярна стъпка беше назначаването на специален вицепремиер за еврофондовете в лицето на Меглена Плугчиева”, каза Мандметс на среща с бизнеса и представители на кабинета вчера. По думите му най-големият проблем за страната са нарушенията при провеждането на обществените поръчки, както и “че дори когато се върви в правилната посока, всичко става много бавно”. Заради обществените поръчки пък много от процедурите са се провалили или им е било отказано финансиране от ЕС и “част от общините са били изправени пред фалит”.
“Имате две години без спиране на пари от еврофондовете, което е добре, но има и някои препоръки, които трябва да изпълните”, каза Мандметс. Според него първо трябва да бъде създадена функционираща съдебна система, нужна е и стегната и конкретна стратегия за усвояване на евросредствата, която да не бъде 200 страници, както и да се ускорят процесите по хармонизация на еврозаконодателството в България.
15 млрд. евро от ЕС
България ще разполага с повече от 7,4 млрд. евро по оперативните програми в периода 2014-2020 г. Още толкова средства са предвидени по програмите за развитие на селските райони и за рибарство.
Или парите са почти 15 млрд. евро. Според оповестеното до момента, но все още неокончателно разпределение на парите по оперативните програми най-много средства са отделени за транспортна инфраструктура. Следват инвестициите в околна среда, където и нуждите на страната са огромни./Труд
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
