Център за административно и информационно обслужване на ИПАИ
„Не е регистрирана битка с монополите и сочените за олигарси“, посочват от Центъра за изследване на демокрацията
Равнището на корупция у нас не се променя съществено от 2012 година насам. От 1999 г. досега нивото е намаляло двойно, сочи изследване на Центъра за изследване на демокрацията. Ако през 1999 година нивото е около 29 на сто, то сега е около 14 процента (един процент е равен на 65 000 души), отчете Александър Стоянов - директор по научната дейност в ЦИД.
Като цяло корупцията намалява, но с несъществен темп. Основан причина за това е липса на промяна в средата, която благоприятства това явление. Прозрачност, отчетност, отговорност и универсализъм са понятията, по които е правено изследването. Последното изследва в каква степен администрацията действа в полза на специфични интереси.
Даването на подкуп на служител става автоматично поведение и без да е поискан явно. През 2013 г. 53% от далите подкуп са го направили в резултат на оказан натиск от служителите, докато този дял се движи в интервала 90-96% през 2007 г.
"Всички знаем, че корупцията е един от основните проблеми в България. В докладите за напредъка на ЕК постоянно се обръща внимание на този проблем. Бях разочарована с данните от проучването, тъй като няма отбелязани успехи с противодействието. Корупцията е на същото ниво и това в тревожен факт". Това заяви ръководителят на фондация "Фридрих Еберт" Регине Шуберт при представянето на изследването .
В България все още съществува среда, която способства за разцвета на корупцията, а реформите не са достатъчни за противодействието й. Проблемът е в корупцията по високите етажи на властта, за която трябва да се вземат решителни мерки. "Правителството излезе с обещание за морална алтернатива и се надявам да видим мерки и позитивна картина през следващите години", подчерта Регине Шуберт.
"Корупцията е нещо, което никой не харесва и правителството трябва да се бори с нея, но когато го прави, винаги влиза в противоречие с други интереси", заяви директорът по научната дейност на ЦИД Александър Стоянов.
Изследването сочи още, че през последните две години равнището на административната корупция остава практическите непроменено. Средно 14% от населението е участвало в корупционни сделки. Изследването показва и други тревожни факти – през последните години се наблюдава формирането на устойчиво корупционно поведение.
Динамиката на корупционните практики в стопанския сектор също остава непроменена. Принципната допустимост на корупцията при населението е устойчиво ниска, а при бизнеса продължава да намалява. Въпреки това, практическата ефикасност от корупцията остава на високи нива. Изследването сочи, че доверието в държавните институции и съдебната власт продължава да е много ниско, а действията на държавните органи и съдебната власт за борба с корупцията остават безрезултатни и неясни.
Корупцията е изследвана по няколко показателя – прозрачност, отговорност, отчетност и универсализъм. "Увеличаване на прозрачността има, но стигне ли се договори и споразумения, вратите се затварят с различни аргументи – търговска тайна, лична информация", каза още Александър Стоянов и даде пример с енергетиката, в която през последните години са открити редица диспропорции при проектите, цените и договорите, а политическата класа разглежда сектора като източник на корупцията. "Не се поде и битката с монополите и олигарсите в енергетиката, а прозрачността и отчетността са ограничени", подчерта Стоянов, който счита, че с отговорността се прави първата крачка, но след това следват колебливи ходове.
"Корупционният натиск намалява, но няма промяна, която да намали съществения натиск. Основният фактор за корупционно поведение са служителите в администрацията, а сред гражданите има нагласа, че с корупция, проблемите могат да бъдат решени", допълни Стоянов.
Според Мария Йорданова от ЦИД непрозрачността при приемането на ключови закони продължава. Йорданова даде пример за закона за ДАНС и закона за СРС-тата, които са приети в кратки срокове, без спазване на законовите срокове и без дебати.
"В НС съществуват примери за ненавременно избиране и без никаква обосновка като квотите на ВСС и други ключови комисии.Това за фактори, които влияят на доверието в институциите. Кризата и легитимността на държавното управление е основана и на това", подчерта Йорданова и продължи: "Конституционният съд е независим орган, но едно от конституционните решение даде повод за размисъл дали няма поддаване на политически натиск и нисък професионализъм у съдиите, а това също доведе обществено недоволство". Йорданова напомни, че от Парламентарната комисия за борба с корупцията, етиката беше извадена, "по чисто персонални причини".
"В изпълнителната власт, комисията за предотвратяване на конфликт на интереси бе сведена до едно тефтерче. Корупцията е системен проблем и решенията трябва да се търсят реформи и включване на повече звена и механизми, което за съжаление не се случва понастощем", категорична бе Йорданова, която допълни, че политическата корупция продължава да остава безнаказана.
Според анализатора Филип Гунев фокусът на ДАНС и ГДБОП е по ниските етажи на властта и все още практически нямаме органи, които да не са в политическа зависимост и да разследват.
"Различното е, че със смяната на правителството, политическата чистка на всички нива в администрацията има определено негативен елемент върху разследването. Практиката да се подменя целия слой от служители, които трябва да противодействат, е абсолютна вредна, защото новите служители са с политическа обвързаност. Това им пречи да водят разследвания за борба с политическата корупция. При ГЕРБ е имаше форма на приемственост и политическите чистки не са бяха в толкова големи и в такъв кратък срок", заключи Гунев. /Преса
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
