Център за административно и информационно обслужване на ИПАИ
Отявлен конфликт на интереси и купища укрити факти съпътстват битието на Консултативния съвет към Сметната палата. Само че това кой знае защо не прави впечатление на никого и се приема за нещо нормално в българската действителност.
Ето за какво става дума. След направените промени в Закона за Сметната палата и с месец закъснение от заложените срокове на 7 април 2011 г. на Народното събрание определи без дебат петимата членове на Консултативния съвет. Критиките и недоволството на тогавашната опозиция от БСП и ДПС не попречиха на гласуването и то мина с 84 гласа "за", нито един "против" и 10 "въздържали се". Избрани бяха Горица Грънчарова-Кожарева, Маргарита Николова, Миглена Павлова, Мира Петрова и Тодор Шопов. После назначенията потънаха в забрава въпреки ключовата им роля в работата на Сметната палата, за която на всеки от тях се полагат (по закон) и до 6000 лв. на година.
И до днес например без отговор остава въпросът как изпълнителният директор на Агенцията за обществени поръчки Миглена Павлова съвместява тази длъжност с членството си в Консултативния съвет? Защото на практика ръководената от Павлова институция подлежи на одит от Сметната палата. И предвид функциите и правомощията на съвета (виж карето) тя би могла да повлияе косвено върху резултатите от евентуална проверка на Агенцията за обществени поръчки, която впрочем не е одитирана от 2006 г. насам. Да не говорим за текстовете в Закона за Сметната палата (чл. 22 ал. 7), според които за членове на Консултативния съвет не могат да бъдат избирани лица, свързани по смисъла на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. А в конкретната ситуация Миглена Павлова е именно такова лице като шеф на Агенцията за обществени поръчки.
За да намерим смислено обяснение на описаните парадокси, се обърнахме с въпроси към председателя на Сметната палата проф. Валери Димитров. Неговият отговор обаче бе, че не е в правомощията му да изразява становище по случая, тъй като Консултативният съвет се явява орган на Народното събрание. Отправихме питане и до ръководството на парламента, но до редакционното приключване на броя отговор така и не дойде.
Около Миглена Павлова има и други любопитни подробности. След избирането й за член на Консултативния съвет тя попълва декларацията по чл. 12, т.2 във връзка с чл. 14 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. В нея заявява, че има участие в седем търговски дружества. Като финансово грамотен човек Павлова не е пропуснала възможността да закупи чрез борсата акции от няколко печеливши компании. Освен това, заедно с колежката си от УНСС Даниела Въткова и сестра си Паулина, тя е собственик на "МР интер консултинг" ООД. В това само по себе си няма нищо лошо, ако не бе пропуснала да опише тези книжа и в декларациите си по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, която попълва като шеф на Агенцията за обществени поръчки. Странно защо тези несъответствия не правят впечатление на проверяващите, които следят за достоверността на въпросните декларации. Възниква и въпросът защо въобще се подават такива декларации, след като съдържанието им е без значение?
Не е за пропускане и обстоятелството, че след като влиза в състава на Консултативния съвет, Миглена Павлова премълчава за преподавателската си кариера в Университета за национално и световно стопанство, където, съдейки от интернет страницата му, е главен асистент в катедра "Финансов контрол". Проблемът е, че в декларацията по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси има специални точки за това, под които обаче Павлова е написала "не". А висшето учебно заведение също подлежи на проверки от Сметната палата. Точно затова председателят на институцията Валери Димитров стриктно е упоменал в своята декларация, че има трудов договор по съвместителство с ВУЗ-а.
Същия пропуск като Павлова е допуснал и друг член на Консултативния съвет - Тодор Шопов. И той е главен асистент в катедра "Финансов контрол" на УНСС, но и неговата декларация изобилства от "нета ". По-интересното при Шопов е, че от 26 април до 24 юни тази година бе член на борда на директорите на Българския енергиен холдинг, а от 16 май до 3 юли е в борда и на АЕЦ "Козлодуй". Това явно не е смутило никого по високите етажи на властта. До 2010-а Тодор Шопов е бил заместник изпълнителен директор на "Летище София", а на 23 август 2011-а (четири месеца след като влиза в Консултативния съвет) е назначен за управител на летищния оператор "Голдеър хендлинг България". През август 2012-а, заедно с гръцките си партньори от "Голдеър", създава "Астра консултинг" ООД. Тази подробност Шопов не е счел за нужно да оповести и не подава нова декларация, независимо от настъпилите промени. Така той е обявил само дяловото си участие в "Екофест" и управленските си позиции в сдруженията "Алианс за околна среда", "Българската земя" и "Агенция за устойчиво развитие и евроинтеграция - Екорегиони".
Смущаващи са обстоятелствата и около Маргарита Николова. При избирането й за член на Консултативния съвет тя работи като финансов директор на Българската национална телевизия, какъвто продължава да е и към момента. Вярно, че позицията й в БНТ не попада в ограничаващия обхват на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, но важното в случая е, че финансовото управление на държавната телевизия също подлежи на контрол от Сметната палата.
Подобно на останалите си колеги и членът на съвета Мира Петрова е забравила да декларира нововъзникнали факти, с което неглижира разпоредбите на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Тя е пропуснала да обяви, че през октомври 2012-а е станала ликвидатор на общинския "Дентален център 26-София" ЕООД. Наред с това Петрова притежава дялове във "Фина М Консулт", "Фина Корп", "ММ Плюс одит" и "ГП Финанс".
Колкото до петия член на съвета - Горица Грънчарова-Кожарева, за нея в регистрите и в публичното пространство няма информация, която да поддържа съмнения за конфликти на интереси при работата й в Сметната палата.
Очевидно изброените "подробности" са били без значение за предишните управляващи, но явно и сегашните не заничат в тях. Споменатите специалисти сигурно са високоморални, способни и почтени хора, но нали има правила и закони, на които се крепи държавата? Ако те не се спазват, колкото и комисии за предотвратяване на конфликт на интереси да се създават, резултат няма да има.
Консултативният съвет на Сметната палата приема правила за условията и реда за провеждане на изпит за назначаване на одитори в Сметната палата. Той дава становища по одитните доклади, по доклада на Комисията за заверка на годишния финансов отчет на Сметната палата до Народното събрание, по отчета за дейността и изпълнението на бюджета на Сметната палата, а също така и по оценките на трудовото изпълнение и професионалното развитие на одиторите и служителите в случай на подадено до съвета възражение. Консултативният съвет се произнася и в случаи на неспазване на нормите на Етичния кодекс на одиторите, както при назначаване и освобождаване на ръководителя на звеното за вътрешен одит.
Наред с това въпросният орган може да дава препоръки по проекта за бюджет на Сметната палата, по годишна й програма за одитна дейност, както и за организационната структура на палатата.
Не на последно място Консултативният съвет извършва два пъти в годината преглед на качеството на приключили одити, подбрани на извадков принцип, и на одитите, възложени с решение на Народното събрание./Банкеръ
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
