Център за административно и информационно обслужване на ИПАИ
Одобряването на Даниела Бобева за вицепремиер от парламента под председателството за обвинения в данъчни измами Христо Бисеров очевидно не й е било на късмет.
Промените в Закона за обществените поръчки няма да се случат така, както очаквахме. Правителството и в частност вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева може и да искат повече прозрачност, но народните избраници се опъват като магарета на мост. И как иначе? Та нали именно чрез този норматив през последните пет-шест години те успяха да раздадат над 35 млрд. лева. Точно поради тази причина никой в парламента не е склонен да променя статуквото и споровете около деликатните текстове, които отварят и затварят вратичките за разпределението на публичните средства, ще бъдат наистина ожесточени.
Нанесените от партийците корекции в подготвения от Бобева проект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки са толкова много, че влизането му в сила се отлага за февруари 2014-а. Но няма да е чудно, ако има и допълнително забавяне поради преплитането на огромни интереси. Показателно е и признанието на Даниела Бобева пред "БАНКЕРЪ", че след представянето на законопроекта не е дошло нито едно предложение за повече прозрачност или за повече обществен контрол. "Законът е прекалено хубав - отбелязва тя - за да бъде приет в този му вид, и тези, които досега са раздавали милиардите по обществени поръчки, не искат нещо да се промени."
Ето защо не е чудно, че по предложение на Мая Манолова (БСП) вече е решено да се сформира
нова работна група
от представители на всички парламентарни сили, която да прекрои текстовете на вицепремиера по икономическото развитие. Едва ли обаче от това законът ще стане по-добър. По-скоро хубавата идея ще се изроди под лобисткия натиск на депутатите, който прозира в предложенията им, записани в доклада на парламентарната правна комисия.
Най-голямата изненада е, че основни критици на предложения от Бобева проектозакон не са опозиционерите от ГЕРБ, а мандатоносителите от БСП. Именно "червените" са най-настоятелни в исканията си за корекции, ограничаващи прозрачността. Точно обратното пък е поведението на коалиционния им партньор ДПС, който подкрепя почти всички идеи и дори дава нови. Любопитно е, че повечето техни предложения за поправки са внесени от вече бившия заместник-председател на парламента Христо Бисеров и колегите му Хамид Хамид и Йордан Цонев. Колкото до предишните управници, те по-скоро играят поддържаща неутрална роля.
Първият удар
на групата червени депутати, включваща Страхил Ангелов, Георги Свиленски, Жельо Бойчев, Жара Пенева, Лазар Попов, Кирил Добрев и Таню Киряков, е срещу предложението за създаване на нов чл.20 в Закона за обществените поръчки, който определя характеристиките на външните експерти за оценителните комисии. Парламентаристите от БСП са и против това мотивите за избраните от възложителите критерии за подбор на кандидатите да подлежат на предварителен контрол. Те също така не желаят тази информация да се съдържа в документацията за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, независимо че наличието й би повдигнало завесата, зад която сега се определят начините за избор на изпълнители.
Най-сериозен обаче е отпорът им срещу предложената от Министерския съвет разпоредба, която задължава възложителите да поддържат публична информация на електронните си страници или на самостоятелен интернет адрес, наричан "Профил на купувача". Идеята е в тази секция да се съдържат на практика всички документи, които са свързани или отразяват както провеждането на поръчките, така и изпълнението на договорите за тях. Минималните изисквания за публичната информация са обобщени в 22 точки, които биха премахнали всички тайни и неясноти при изразходването на обществени средства. Но депутатите от "Коалиция за България" категорично държат да отпаднат десет от въпросните точки. Става дума за публикуването на предварителните обявления, решенията за откриване на процедурите, обявленията за обществени поръчки, както и тези за промяна в документацията за участие. Наред с това липсва желание и за съобщаване на датите на освобождаване на гаранциите за участие на кандидатите, които държавните и общинските ведомства през последните години си позволяваха да задържат за изключително дълъг период без каквито и да е компенсации за бизнеса. "Червените"
не са съгласни и с осветляването на договорите
за подизпълнение и допълнителните споразумения към тях, което е качествено нова промяна, тъй като досега дори самото наемане на подизпълнители е почти секретна информация, да не говорим за сключените с тях контракти. Червената група е против да са достъпни и документите, които удостоверяват приемане на свършената работа и са основание за извършване на междинни и на окончателни плащания. Срещу това са се обявили и Хамид Хамид, Йордан Цонев и Христо Бисеров от ДПС. Приемането на подобна разпоредба обаче би спомогнало на заинтересованите лица да следят как върви изпълнението на даден проект и дали държавните и общинските власти не бавят парите на бизнеса за вече свършени дейности. Не на последно място, Страхил Ангелов, Георги Свиленски, Жельо Бойчев, Жара Пенева, Лазар Попов, Кирил Добрев и Таню Киряков не искат да са публични и становищата на изпълнителния директор на агенцията за обществени поръчки по запитвания на възложителя и от осъществявания предварителен контрол.
Единствено Таско Ерменков от БСП е склонен да приеме всички тези предложения на кабинета, но с уговорката, "без да се накърняват приложими ограничения във връзка с обявяване на чувствителна търговска информация или правилата на конкуренцията".
Депутатите от ГЕРБ приемат напълно искането на вицепремиера Бобева за суперпрозрачност в 22 точки. Само че не така стоят нещата по
другата ключова промяна
в Закона за обществените поръчки - при процедури за строителство с прогнозна стойност над 2 640 000 лв., за които не са предвидени обособени позиции, да се определя дял, който да се изпълни от подизпълнители. Идеята на правителството е този дял да не е по-малък от 30 на сто и по-голям от 70 на сто от общата стойност на проекта. Но депутатите от всички парламентарни групи, с изключение на "Атака", са абсолютно против и настояват текстовете да отпаднат. Собствено виждане има само Мая Манолова, която дори предлага възложителите да разделят обществените поръчки на обособени позиции, така че да могат да спечелят повече и по-малки фирми.
Противоречия има и около регламентирането на взаимоотношенията между възложители, изпълнители и подизпълнители. Министерският съвет предлага това да стане чрез създаването на нов раздел VII "Договор за подизпълнение". От ДПС подкрепят тази идея с леки корекции, но БСП и ГЕРБ са против даването на повече права за подизпълнителите.
"Червените" народни представители бламират и намерението на правителството в чл.41, ал.1 да се запише, че "с правилника за прилагане на закона се определят минималното задължително съдържание на договорите и препоръчителни образци на договора и на задължителни приложения към него". Явно задължителното включване на някои детайли в контрактите силно ги притеснява.
Интересно е и негодуванието на депутатите от БСП
срещу идеята компании с непогасени задължения към НАП или с влязло в сила съдебно решение за просрочени ликвидни и изискуеми задължения към подизпълнители да не бъдат допускани до обществени поръчки. Още по-нелогично изглежда искането им за доказване на икономическото и финансовото състояние на кандидатите възложителят да изисква от тях информация за общия оборот и за оборота на стоките, услугите или строителството, които са предмет на поръчката, за последните три години. По предложение на бизнеса и неправителствените организации вицепремиерът Даниела Бобева премахна в проектозакона за обществените поръчки тази разпоредба, ограничаваща достъпа на новосъздадени и малки фирми до публични средства. Но някои депутати са категорично против това и всеки сам може да се досети защо. Страхил Ангелов, Георги Свиленски, Жельо Бойчев, Жара Пенева, Лазар Попов, Кирил Добрев и Таню Киряков не са склонни да преглътнат и ограничението свързани лица или предприятия да не могат да бъдат самостоятелни кандидати в една и съща процедура. Не им се нрави и публично да се съобщават датата, часът и мястото на отваряне на ценовите оферти на участници - нещо, което сега също е
строго пазена тайна освен в случаите, когато се прави политически пиар.
Под същия удар, но без подкрепата на Кирил Добрев и Таню Киряков, попада и идеята за публичност на договорите с избраните изпълнители и допълнителните споразумения към тях, както и на документите за извършени плащания. Затова пък срещу последното са се обявили още Хамид Хамид, Йордан Цонев и Христо Бисеров от ДПС, което показва, че тази информация е много чувствителна. Накрая депутатите от левицата настояват да се намалят санкциите за възложителите, които не публикуват документ или информация, подлежаща на вписване в профила на купувача. Според проектозакона на правителството това провинение ще се наказва с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. или с глоба от 1500 до 3000 лева.
Сега предстои да видим кое от лобитата ще надделее и дали някои предложения няма да бъдат вмъкнати в последния момент при гласуването на проекта за изменение на Закона за обществените поръчки в пленарната зала. При всички случаи обаче от първоначалния вариант на предложените от вицепремиера Даниела Бобева текстове няма да остане много./Банкеръ
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
