30 октомври 2011г., гр.София,
Център за национално сътрудничество на ИПАИ
Съдът в Люксембург: „Държавите от ЕС трябва да възстановяват без предварително разрешение (съгласно установените от тях тарифи) медицинските разходи за извънболнично лечение, оказано в друга държава членка.“ Предвид тази констатация съдът в Люксембург осъди Португалия, поради съществуващи ограничения, несъвместими с общностното право.
Съдът в Люксембург обаче, констатира че в португалското право (както и в българското) не са въведени ефективно механизми за възстановяване на медицински разходи за други видове извънболнично лечение освен "високоспециализирано", което не може да се окаже в Португалия. Положението де юре в България е същото, каквото е установил съдът в казуса, който почмти дословно Ви представяме по-долу.
Постановеното на 27.10.2011г. решение на Съдът на ЕС в Люксембург, по жалба срещу Португалия обосновава извлечен от горните редове.
На 27 октомври съдът на Европейския съюз в Люксембург постанови решение по жалба срещу Португалия, според което държавите от ЕС трябва да възстановяват без предварително разрешение (съгласно установените от тях тарифи) медицинските разходи за извънболнично лечение, оказано в друга държава членка. Изключение се допуска само за лечение, изискващо използване на тежко и скъпо материално оборудване.
Казусът е от изключителна важност за хиляди български граждани, поради това, че същия регламентира правата на българските граждани, които са аналогични на тези на португалците.
С цел изчерпателно представяне на решения от Съдът в Люксембург казус публикуваме по-долу в резюме съдебното решение.
Португалското право не предвижда възможност за възстановяване на медицински разходи за други видове извънболнично лечение освен "високоспециализирано", което не може да се окаже в Португалия. То зависи от предварителното получаване на тройно разрешение - подробен положителен лекарски доклад, одобряване на доклада от медицинския директор на болницата и разрешение от генералния директор за болниците. Според съда предварителното разрешаване е ограничение на свободното предоставяне на услуги. Перспективата за евентуално непоемане на медицинските разходи вследствие на административен отказ е в състояние да разубеди пациентите да се обърнат към установен в друга държава членка доставчик на медицински услуги. Съдът счита, че това ограничение не може да се обоснове с наличие на риск от сериозно застрашаване на финансовото равновесие на системата за социална сигурност. Премахването на изискването за предварително разрешение за този тип лечение не би довело до трансгранично движение на пациенти от такъв мащаб, че да предизвика сериозни смущения във финансовото равновесие на португалската система за социална сигурност. Всъщност извън спешните случаи трансграничното движение на пациенти се проявява преди всичко в граничните райони или при необходимост от лечение на специфични заболявания.
Съдът напомня, че когато без предварително разрешение осигурените лица отиват да се лекуват в друга държава членка, а не в тази, в която е здравноосигурителната каса, към която са осигурени, те нямат право да искат да им бъдат покрити разходите за оказаното им лечение освен в границите на покритието, гарантирано от здравноосигурителната схема в държавата членка по осигуряването им.
Португалското право не предвижда възможност за възстановяване на разходите за консултация при общопрактикуващ лекар или зъболекар без предварително разрешение. Затова съдът стига до извода, че Португалия не е изпълнила задълженията си във връзка със свободното предоставяне на услуги.
Същото е положението в България.
Въпреки налични за страната ни задължения, представляващи въвеждане на действащи и ефективни гаранции за свободно предоставяне на услуги в системата на здравеопазването, в работата на тази система съществуват ограничения, противоречащи на правото на ЕС.
