Център за административно и информационно обслужване на ИПАИ
Мисия на Брюксел ще нищи не само европейските търгове, но и тези с държавни пари
България и Румъния са в черния списък на Европейския съюз заради лоши практики при провеждането на обществените поръчки. В сряда е пристигнало писмо от Брюксел, с което уведомява, че предстои мисия на генерална дирекция "Вътрешен пазар" в ЕК.
Европейската проверка подробно ще изследва практиките при провеждането на обществените поръчки не само с европейски средства, но и с национални. Това съобщи вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова в сряда по време на блицконтрола в парламентарната комисия по европейските фондове.
"Ситуацията е драматична, състоянието в системата на обществените поръчки е лошо", каза Златанова в отговор на въпроси на Джевдет Чакъров от ДПС и Страхил Ангелов от БСП.
Проблемът не е в Закона за обществените поръчки, а в неговото прилагане, уточни Златанова. При близо 70% от търговете е участвал само един кандидат, което означава липса на конкуренция. Причината е качеството на тръжната документация, която очевидно е била написана за определени кандидати, обясни вицепремиерът. Високият брой грешки по оперативните програми също е причина Брюксел да ни постави сред рисковите държави, изтъкна още Златанова.
При 80% от случаите финансовите санкции по европроекти са заради проблеми с тръжните процедури, каза Добринка Михайлова, изпълнителен директор на изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" преди два дни. Тя уточни, че само по една програма, без да я назове обаче, грешките надвишават 2%. Според европейските правила над този процент показва, че има системен проблем по дадената програма и може да последва орязване на средствата. По неофициална информация проблемна е Програмата за развитие на селските райони, която при четвърто поред правителство остава "черна кутия" и няма публична информация за много неща.
Според депутати проблемът е заради липса на черен списък с фирмите нарушители по обществените поръчки. Черен и сив списък бяха поискани от Европейската комисия още в края на 2008 г. По настояване на тогавашния вицепремиер по еврофондовете Меглена Плугчиева след поправки в Закона за обществените поръчки това искане беше изпълнено. Така от 2009 г. в черния списък трябваше да влизат прегрешилите фирми, а в сивия - злоупотребилите възложители - кметове, държавни служители, представители на изпълнителната и съдебната власт. Реално обаче заработи само сивият списък, в който от началото на 2009 г. всеки месец Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) започна да изпраща данни до Агенцията за обществени поръчки за хванатите в нарушения.
За две години и половина, докато действаше сивият списък, АДФИ констатирала 589 нарушения на пет нормативни акта – Закона за обществените поръчки, правилника за неговото прилагане, наредбата за възлагане на обществените поръчки, закона за счетоводството и постановление на Министерския съвет за разходване на средствата по програма ФАР. В списъка попаднаха 312 провинили се лица, сред които беше дори тогавашният премиер и настоящ лидер на европейските и българските социалисти Сергей Станишев. Неговото провинение беше, че със своя заповед е допуснал нарушение по оперативна програма "Административен капацитет".
И ако сивият списък заработи, черният така и не тръгна. Причината според обясненията на Агенцията за обществените поръчки беше, че няма осъдени фирми.
През 2011 г. по искане на ГЕРБ обаче след поредните промени в Закона за обществените поръчки двата списъка отпаднаха. "Сивият списък създава смут и уврежда имиджа на съгрешилите представители на местната и държавната власт", каза тогава бившият министър по еврофондовете и настоящ депутат от ГЕРБ Томислав Дончев.
Проблем и с държавните помощи
В лошо състояние е и системата за държавни помощи, която работи на бавни обороти, стана ясно още от думите на Зинаида Златанова. "Няма кой да направи една нотификация пред ЕС", каза Златанова пред депутатите.
Става въпрос за реализиране на европейски проекти от държавни или общински предприятия или ведомства. Такъв е случаят например с "София Технопарк" или с ДДС за водните проекти на големите градове. От думите на Златанова стана ясно, че ДДС за ВиК-проектите на Добрич и Пловдив ще бъде поет от държавния бюджет.
Нулева първа година от втория програмен период
Както и през този програмен период, така и през следващия първата година ще бъде нулева за усвояване на европейските средства, стана ясно от отговора на вицепремиера. Причината е, че Европейската комисия все още не е одобрила правилата за ползването на помощта.
За да няма нулева година, депутатът от БСП Страхил Ангелов поиска да има револвиращ фонд, който да финансира проектите предварително, а след това парите да се възстановяват от Брюксел. Няма предвидена такава опция в бюджета, стана ясно от отговора на Златанова. Тя изтъкна, че в момента няма подготвен нито един проект, който да може да започне изпълнение веднага още през първата година на новия програмен период./Медиапул
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
