Център за административно и информационно обслужване на ИПАИ
Най-малкото, с което България може да се размине в края на този програмен период, е да пропусне възможността за усвояването на около 3 млрд. лв. от европейските пари. И то само ако се сбъдне оптимистичният сценарий и политиците на централно и местно ниво загърбят партийните си интереси в името на обществените. Иначе средствата, които ще се наложи да връщаме на Брюксел, могат да достигнат според различни оценки дори 4.5-5 млрд. лв., или около една трета от общия бюджет на оперативните програми. Извън тези сметки пък е Програмата за развитие на селските райони, от която вече се простихме с няколко десетки милиона и при всички положения ще продължаваме да губим още.
Първите сигурни суми, с които ще се простим от европейските фондове, ще "светнат" в новогодишната нощ след точно 66 дни. Тогава настъпва т.нар. автоматично отписване на парите, които не сме успели да разплатим по правилото n+2/n+3, което изисква заложеният бюджет за всяка година да се усвои в срок до две или три години след това. В случая до края на 2013-а е необходимо да бъдат направени плащания, които да покрият заявените за 2010-а и 2011-а, но отсега е ясно, че това няма да се случи. Вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова, която отговаря и за оперативните програми, заяви, че България е застрашена да бъде сред последните в Европейския съюз по усвояване на средства от сегашния евробюджет. После стана по-конкретна и посочи, че към края на тази година вероятно ще загубим 237 млн. евро или около 460 млн. лева. Евродепутатът Ивайло Калфин пък пресметна, че страната ни ще изтърве между един и два милиарда лева. А според депутата от ГЕРБ Томислав Дончев, ако управляващите наистина запретнат ръкави, отписаните средства може да са в пъти по-малко. Кой крив и кой прав - предстои да видим, но очевидно финансови щети за България ще има.
На 31 декември безвъзмратно се затваря врата и към европейските милиарди от този програмен период. След тази дата плащания ще могат да се правят само по вече сключените договори. Останалото отива в графата "пропуснати възможности". А то не е никак малко. Само по "Конкурентоспособност" сега има недоговорени едни 295 млн. лева. Други 36 млн. лв. чакат по "Административен капацитет". Подобни суми "висят" още по "Регионално развитие" и "Човешки ресурси". В същото време по оперативната програма
"Околна среда"
бе допуснато свръхдоговаряне на средствата с идеята да има резерви ако повече проекти се провалят. На практика бяха подписани контракти, за които реално няма налични пари и може да се наложи държавата да плаща със собствени средства. Днес става въпрос за внушителните 1.8 млрд. лв., непокрити от еврофондовете. Общо взето, ситуацията парадоксална - от една страна плащанията хич не вървят, но, от друга, сме одобрили проекти далеч над възможностите си.
Според официалните данни към средата на октомври по екопрограмата са били сключени договори за 5.34 млрд. лв., което е с 52% над бюджета й. Срещу тях обаче стоят едва 33% реално изплатени средства, или 1.16 млрд. лева. Одобрените от Европейската комисия разходи пък са 623.3 млн. лв. (18%), а сертифицираните - само 573.4 млн. лева.
Най-много притеснения, естествено, предизвиква състоянието на проектите по приоритетна ос "Води", за която са предвидени 2.511 млрд. лв., или 71 на сто от целия бюджет на "Околна среда". Още през 2007-а, преди отварянето на европейското финансиране, масово се тръбеше колко важен е този сектор. Тогава управниците ни на ангро обещаваха как до края на 2010 г. всички градове с население над 10 хил. жители ще имат изградени канализация и пречиствателни станции, а до началото на 2015-а в европейските норми щяха да влязат и селищата с население над 2 хил. души. Казано в цифри, за десетина години следваше да бъдат изградени 430 обекта, струващи ориентировъчно около 4.3 млрд. лева. Само че сега картинката е съвсем друга.
"България ще пропусне крайния срок за изпълнение на задълженията за отвеждане и пречистване на отпадъчни води, поети в Договора за присъединяване. За да отговори на изискванията, държавата ще трябва да увеличи обема на отвеждане и пречистване във всички агломерации с над 2000 жители", се признава в публично обсъдената през седмицата стратегия за развитието на ВиК сектора. В нея се посочва, че от 2007-а насам по-малко от 200 млн. лв. годишно са били изразходвани за тази цел и при такива нива на капиталови разходи ще са необходими повече от 35 години, за да изпълним нормативните изисквания на Брюксел. И то при положение, че само по "Околна среда" сме разполагали средно с по над 350 млн. лв. за всяка година. Сега, типично по български, ще се опитаме да свършим всичко в последния момент и да усвоим парите в идните две години. В момента има цели 127 договора във ВиК сектора, чакащи отпускане на безвъзмездна финансова помощ, но контрактите за същинското строителство са в пъти по-малко.
Съществува огромен риск големите водни проекти за Асеновград, Пловдив, Добрич и Плевен да не приключат до края на 2015-а, тъй като подписването на основните договори още не е започнало, след като те бяха върнати от Европейската комисия за доработка. Под въпрос е и рехабилитацията на довеждащия водопровод за Враца, който е част от цялостния проект за модернизация на ВиК цикъла на областния център. Все още не са отчуждени близо 400 имота, през които ще преминава трасето, а и обществената поръчка за избор на изпълнител на строителството е в етап на оценка.
Никак не е розово положението и с другата приоритетна ос - "Отпадъци", за която са предвидени над 715 млн. лева. Ако човек се зачете в одобрения преди дни от депутатите Междинен доклад за напредъка по оперативните програми, ще види, че се изпълняват 24 контракта, като четири от тях са за техническа помощ, 19 са за изграждане на регионални системи за управление на отпадъците на обща стойност близо 692 млн. лв., а в оценка е проектът за регионалната система за управление на отпадъците на Велико Търново за още 59 млн. лева. В действителност, след близо седем години, в експлоатация е само едно депо - в Ботевград. Другото изградено е край София и независимо че сега се изпробва, няма как да влезе в експлоатация, преди да бъде изграден прочутият завод за обработка на столичните отпадъци. Строителството на това съоръжение обаче ще започне едва през февруари 2014-а и ще продължи поне 22 месеца.
По последни оценки на управляващите потенциалната загуба на европейски средства по програмата "Околна среда" ще е около 180 млн. лв., но те изглеждат прекалено оптимистични. Началото на строително монтажните работи за голяма част от проектите е оставено за края на 2013-а, поради което вероятността да прескочат срока на допустимост на разходите е много голяма.
Има и още един много тънък момент, който не е за пренебрегване - въпреки икономисаните средства - в резултат на наложените финансови корекции и проведените тръжни процедури, допуснатото наддоговаряне може да доведе до необходимостта от осигуряване на национални средства за завършване на строителните работи.
Деликатна е ситуацията и с оперативната програма
"Регионално развитие"
по която са договорени 3.07 млрд. лв. (98%), а реално изплатени са 1.57 млн. лв. (50%). През тази година на страната трябва да бъдат възстановени 382.3 млн. лева. В непосредствена опасност са 164.2 млн. лева. Съдбата им зависи от това, дали Европейската комисия ще одобри до края на 2013-а апликационните форми на два големи проекта, прехвърлени за финансиране по тази програма. Първият от тях е изграждането на Северната скоростна тангента на София, който бе върнат на 11 октомври за отразяване на допълнителна информация. Другият проект е на МВР по схемата "Подкрепа за ограничаване и предотвратяване на рисковете и щетите при пожари в градските агломерационни ареали". Предвижда се той да бъде внесен за оценка в Брюксел до края на този месец.
Като голям проблем се очертава и проектът "Енергийно обновяване на българските домове". На него се разчиташе за санирането на стотиците хиляди панелки, завещани ни от времето на социализма. Но при все че собствениците на жилища във всяка одобрена за финансиране сграда получават безвъзмездно 75% от стойността на енергийното обновяване, а техническото обследване, техническият паспорт и проучването за енергийна ефективност се плащат изцяло с пари по "Регионално развитие", досега са сключени едва 19 договора със сдружения на етажната собственост. А реално не е обявен нито един търг за същинските строително-ремонтни дейности.
Изключително сериозен е рискът и при проекта за широколентовия достъп. Той е за близо 40 млн. лв. и предвижда изграждането на оптична инфраструктура с дължина 860 км за 29 общински центрове и 24 малки населени места в 19 слабо населени и отдалечени райони. Много е вероятно обаче изобщо да не бъде реализиран през сегашния програмен период заради предстоящото разглеждане от Европейската комисия на нотификацията за държавна помощ, забавеното изготвяне на тръжната документация и обявяването на процедурите за обществени поръчки.
За разлика от споменатите програми, тази за
"Развитие на човешките ресурси"
направо е спринтирала през последните месеци. През март очертаващата се загуба на средства поради автоматичното отписване възлизаше на 180 млн. лв., към юни сумата бе занижена до 100 млн. лв., а сега вече се говори за само 6 млн. лева. "Геройството" е резултат от взетите мерки за оптимизирането на процедурите, но защо подобни стъпки не бяха предприети по-рано? Вместо това бяхме свидетели на честа смяна на екипите в държавната администрация, отговорни за финансовото изпълнение на проектите. Постоянни смени имаше и в професионалното ръководство в Междинното звено в Министерството на образованието и науката, където бяха назначавани хора без необходимите квалификация и професионален опит. В последна сметка сега договорените средства са2310099790лв. (97% от бюджета на програмата), реално изплатени са 1 268 766 712 лв. (53%), а възстановените от Еврокомисията пари едва минават един милиард (43%).
Несъмнено през последната година най-зле върви изпълнението на програмата
"Административен капацитет"
При все по-явната некомпетнтност на чиновниците плащанията по нея пълзят едва-едва. Очакванията, че търговете за електронното правителство ще раздвижат малко нещата, не се сбъднаха. Изплатените досега средства са 180 118 229 лв., или 51% от целия бюджет. За да не загубим пари, до края на 2013-а е необходимо да бъдат платени още 32 569 694 лева. С други думи, за два месеца трябва да усвоим толкова, колкото сме усвоявали досега за всяка една година от 2007-а насам. Което няма как да се случи и правителството вече се подготвя да отпише 13.1 млн. лева. По тази линия, както споменахме, ще "изгорят" още 36 млн. лв., които страната така и не е договорила с Брюксел. Може би защото администрацията няма никакво желание да модернизира структурите си.
Изключително нелепо е положението с парите по оперативната програма
"Техническа помощ"
Към нея е логично да има най-голям интерес, защото се дават средства за подготовката на всички проекти. Но в действителност нещата стоят по съвсем различен начин. Усвоени досега са само 53 715 325 лв., което е 48% от общо 111-те милиона, а Брюксел ни е възстановил 36.6 млн. лева. В същото време има опасност за автоматичното освобождаване на 12.2 млн. лв. от бюджета в края на сегашната година. Изводът е, че институциите не се възползват активно от предоставените им средства и подготовка на исканията за плащане от страна на бенефициентите е с много ниско качество. Едва през тази седмица например, почти седем лета след началото на оперативната програма, 251 общини получиха специализирано техническо оборудване по проекта "Е-ПОДЕМ - Европейски Проекти, Общински Дейности и Електронен Мениджмънт", който се финансира със 7 785 100 лева.
В интерес на истината големите и болезнени загуби на европейски пари ще настъпят през 2014-а и 2015-а с изтичането на сроковете по договорите от последните две години, които са и най-много. Така че най-реалистичните очаквания са да се разделим с около 3 млрд. лева. Ако управляващите се захванат наистина за работа, ще е напълно възможно накрая страната да постигне и 80% обща усвояемост на средствата от ЕС. Това ще е много добър резултат, като се има предвид, че ни е първи програмен период, а дори по-старите страни членки рядко надвишават този праг./Банкеръ
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
