Център за административно и информационно обслужване на ИПАИ
Управляващите ни проглушиха ушите през последната година, че държавата няма пари, че трябва още да затягаме коланите и как, ако не си траем, ще стигнем хала на гърците... Но криво-ляво 2012-а отмина и наяве излязоха много любопитни данни кой, колко и за какво е харчил. Оказва се, че правителството и общините са живели доста по-нашироко от 2010-а и 2011 година. Направените от тях разходи за строителство, доставки и услуги са били близо 6.2 млрд. лв. и на практика достигат нивата от предкризисните времена. За сравнение - през 2011-а възложените договори по обществени поръчки са общо за 5.8 млрд. лв., а година по-рано - за едва 4 милиарда. В същото време се увеличава броят на установените нарушения при проведените процедури, което означава, че все повече държавни пари потъват в нечии каси със сивеещ нюанс.
Най-много средства - почти 3 млрд. лв., правителството на Борисов и местните власти са похарчили за строителство. Въпреки данните за продължаващ спад в този сектор държавата го е подпряла през 2011-а с 2.45 млрд. лв., а през 2012-а с 20% повече. През 2010-а пък, когато бяха подписани договорите за изграждането на магистралите "Тракия" и "Марица", по това направление са отишли само 1.43 млрд. лв., или два пъти по-малко в сравнение с миналогодишните. Строят управляващите, няма съмнение. Впрочем именно на инфраструктурните проекти се дължи и впечатляващият резултат на направените разходи. Докато при тях ръстът е осезаем, при другите основни пера няма почти никаква промяна. Така например за доставки на горива, самолетни билети, канцеларски материали, компютърна техника и т. н. през 2012-а властта е пръснала 2.3 млрд. лева. Година по-рано за такива неща са дадени малко повече пари - 2.35 млрд. лева. А през 2010-а сумата е била 1.8 милиарда. Същото е и при услугите, в които влизат почистването, преводите, процесуалното представителство, одитите, телефонните разговори и други. Тези нужди на администрацията са стрували на бюджета през миналата година 924 млн. лв., през 2011-а - 991 млн., а през 2010-а - 834 млн. лева.
Разбира се, повечето разходи за публични търгове не могат да се приемат като знак за съживяване на икономиката. Причината за повишението в най-голяма степен са еврофондовете, ефектът от които стана наистина видим за широката общественост едва през миналата година с пускането на столичното метро и новите участъци от магистралите. Благодарение на средствата от оперативните програми държавата и общините сериозно попълват дупките в бюджетите си, поради което имат възможност да отделят повече пари за нови проекти. Така стоят нещата поне на теория. Но на практика положението е малко по-различно. В повечето случаи и кметовете, и министрите продължават да бавят разплащането на изпълнените договори, което поставя пред сериозно изпитание бизнеса. Според последните данни на финансовото министерство общите просрочени задължения на институциите са 286.5 млн. лв. - почти 111 млн. лв. на правителството и 175.6 млн. лв. на общините. Вярно, министър Симеон Дянков се похвали, че дълговете вече били редуцирани до 135 млн. лв., но по-добре да изчакаме официалния бюлетин на ведомството да потвърди тази сума, преди да й се доверим напълно. А дотогава да погледнем колко прозрачно държавните пари пълнят частните джобове? Казано директно - толкова малко, колкото позволява законът. От средство за борба с корупцията обществените поръчки у нас така се изродиха, че вече са основният законен начин за източване на хазната. Нагласени победители, скрити условия, дискриминационни изисквания, анекси за оскъпяване, липса на прозрачност... Това са само част от похватите за "правилното" харчене на държавните милиони.
Центърът за национално сътрудничество на Института за правни анализи и изследвания съобщи неотдавна, че е направил преглед на 104 одитни доклада на Сметната палата и на 390 проверки на Агенцията за държавна финансова инспекция от последните четири години, свързани с провеждането на обществените поръчки. И е установил, че разпространението на нарушенията при конкурсите продължава да нараства. При проверени 5500 процедури на обща стойност 5 млрд. лв. в над 60% от случаите са констатирани административни нарушения. Между 70 и 85% пък са откритите прегрешения при провежданите от общините публични търгове, като най-често те са свързани с опит за манипулиране на самата процедура.
Интересно е, че установените грешки от държавната финансова инспекция бележат постоянен ръст. От 724 през 2009-а и 807 за 2010-а те стигат до 821 през 2011 година. Резултатите за 2012-а още не са оповестени, но няма основания да очакваме промяна в тази тенденция. Още повече че разпределените пари този път са били значително повече, т.е. и изкушенията, и възможностите за злоупотреби също.
Увеличават се и сключените договори без предварително проведен конкурс. В същото време трикратно намалява размерът на възстановените неправомерно изхарчени публични средства - от близо 241 хил. лв. през 2009-а до само 84 хил. лв. през 2011 година.
Едно от най-често срещаните нарушения, които допускат възложителите, е умишленото разделяне на обществените поръчки, така че да се намали прогнозната им стойност и в крайна сметка да минат по по-облекчения ред, без търгове. Нерядко се случва и смесване на критериите за подбор с тези за оценка на офертите, въвеждат се неясни и неточни методики за класиране и т.н. Някои протоколи на оценителната комисия пък въобще не са мотивирани, нищо че именно в тях трябва да бъде записано защо е избрана една фирма, а друга е пренебрегната. Отделно са дискриминационните условия и необоснованите ограничителни изисквания към участниците. Възложители не пропускат също така да включват хора без необходимата квалификация в комисията, която разглежда и оценява офертите на кандидатите.
Освен подобни "хитрини" обаче институциите прилагат и множество извънзаконови похвати за предопределяне на изхода от обществените поръчки. Основната вратичка, през която се пресяват претендентите и се ограничава до минимум конкуренцията, са минималните финансови и технически изисквания - т. нар. критерии за подбор. Правилата за тяхното определяне са изключително "разтегателни" и позволяват всевъзможни схеми, които да разчистят пътя за желания изпълнител. Поставянето на конкретни условия за технически възможности, финансови резултати, квалификация и опит са най-лесният начин да се нагласи който и да е конкурс.
Най-аматьорският начин да се завърти дадена поръчка е, когато в обявлението й не се посочат всички критерии и минимални изисквания за икономическото и финансовото състояние за подбор на кандидатите или не са описани конкретните документи, с които се доказват тези възможности. Така с лекота се отстраняват неудобните участници поради неизпълнение на заложените условия.
Не е за пропускане и фактът, че в края на 2012-а Министерството на околната среда и водите внесе в Министерския съвет проект за изменение на Закона за обществените поръчки, според който недоволните от развоя на даден търг фирми ще могат да го обжалват само ако преди това са внесли по сметка парично обезпечение от 50 хил. лева. Иначе жалбата им въобще няма да бъде разглеждана. При малките поръчки депозитът ще е 8 хил. лева. За капак на всичко парите ще се превеждат в полза на държавния бюджет при установена, с влязло в сила решение на компетентните органи, неоснователност на жалбата. Приемат ли се тези предложения, не само ще се постави огромна бариера пред бизнеса да търси правата си, ами ще се създаде и риск за финансови щети, който допълнително ще възпре дръзналите да оспорят действията на държавните ведомства. На практика, ако една компания участва в няколко търга, което е редовна практика, има вероятност да загуби 100-200 хил. лв. за съдебни спорове, което си е направо лудост. Но дори и да спечели делата, никой няма да й начисли лихви за времето, през което парите са били блокирани.
Всичко това предполага, че и през 2013-а няма да задуха вятърът на промяната и публичните разходи ще продължат да тънат в мъгла. А според правителствените прогнози тази година ще бъдат разплатени два пъти повече средства от еврофондовете. Идват и избори…./Банкеръ
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
