Актуално / Публикации

« назад към списъка

03.09.2013г.
ИВАЙЛО ПАНДОВ: С НОВИЯ ЗОП МОГАТ ДА БЪДАТ БЛОКИРАНИ 99% ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

Център за административно и информационно обслужване на ИПАИ

 

Ивайло Пандов, собственик на фирма „Панда ИП", дългогодишен участник в обществените  поръчки за храни, пред News.bg за приетите от МС промени в Закона за обществените поръчки

 

МС одобри проект на ЗИД на ЗОП, който е част от стабилизационните мерки на правителството, насочени към бизнеса. Според вас приетите промени ще направят ли процедурите по ЗОП по-прозрачни и по-достъпни за повече кандидати?

С приетите от правителството промени в Закона за обществени поръчки трудно могат да се разпознаят конкретните мерки, които ще доведат до по-прозрачни процедури и възможност за участие на повече кандидати. Широко се прокламира участието на бизнеса в идеите и инициативите на новия законопроект, но нашият бранш не беше поканен на обществените дискусии. В тази връзка искам да попитам, кой точно взе участие в обсъждането и даде конкретните предложения?

 

Намалява ли се с промените в ЗОП бюрократичната тежест пред бизнеса и ще се избегне ли ненужния формализъм?

Една от ключовите стъпки, според която радикално трябва да се намали административната тежест, е да не се изисква копие от дипломи на участниците. Това ли е най-голямата стъпка в тази посока, която управляващите успяха да предприемат? Сериозните кандидати и участници нямат проблем да представят необходимите документи, тъй като именно те гарантират опит и високо качество при изпълнението на поръчките.

Например в моя бизнес с храните изключително важни са документите за произход и качество на хранителните продукти. С тази промяна това изискване излиза, че отпада и всеки, който реши може да извършва тази дейност и да храни болни, деца и възрастни. Смятам, че изискванията към изпълнителите трябва да бъдат достатъчно високи и адекватни на дейността, която се очаква да изпълнят.

Моят опит показва, че основен проблем в практиката е представянето на фалшиви документи от кандидатите при явяване на конкурсните процедури и изкривяване на лоялната конкуренция. Пример за това е представяне на фалшиви счетоводни баланси и сертификати по ISO, които възложителите и досега много трудно проверяват. В случай, че тези доказателства не се представят, а се изисква единствено тяхното деклариране, ще доведе до безумни ситуации, в които специализирани фирми за строителство на магистрали ще могат да участват в търгове за фармация или проектантски организации да продават храни.

Според новия закон са дадени по-добри определения на някои основни понятия, но част от тях са неясни, некоректни и ще създадат нови проблеми в практиката. Например, понятието за изискване на финансово и икономическо състояние на кандидатите, чрез наличие на финансово икономически ресурс, трудно ще бъде прилагано от възложителите и може да доведе до своеволия. Не намирам за удачни и промените в модела на кореспонденция между възложителите и кандидатите. Изискването възложителят да публикува разясненията на интернет страницата си ще затрудни изключително много бизнеса, който трябва да следи и да очаква тези публикации. Смятам, че това са отношения, които в досега действащото законодателство бяха добре уредени.

Как ще се отразят тези промени на подизпълнителите?

Не споделям промените относно подизпълнителите, защото не може държавата да се меси в отношенията между фирмите. Цялата отговорност е на изпълнителя на поръчката, именно затова той е представил банкова гаранция и не може неговите партньорски отношения да се регулират с проценти от държавата.

С приетите промени по отношение на подизпълнителите съществува риск от подмяна на реалния изпълнител, спечелил поръчката с подизпълнител, който не отговаря на никакви изисквания - има задължения към държавата, неизряден е към други изпълнители и т.н.

Повишават се правомощията на Агенцията за обществени поръчки? Необходима ли е допълнителна експертиза в Агенцията според Вас?

И досега Агенцията за обществени поръчки не можеше да контролира над 10 000 поръчки, които обявяват възложителите годишно, а още по-малко да й се възложат допълнителни функции, да избира външни експерти и да съставя единни правила за различни типове поръчки. Спецификата на строителството, храните и консултантските услуги са коренно различни неща.

Ще гарантират ли промените повече конкуренция и шансове за малките и средни фирми?

Категорично не! Неясните правила на член 50 и 51 в новата редакция на законопроекта ще дадат възможност на възложителите да си тълкуват, както те решат икономическите и техническите изисквания към кандидатите. Досега икономическите критерии се показваха с отчет за приходите и разходите и счетоводен баланс на кандидатите и 70 процента от възложителите не знаят, какво да четат в тях. Друг е въпросът до колко и тези документи представени от участниците отговарят на представените в данъчното.

Даването на свобода чрез неясни формулировки на възложителя ще засипе Комисията за защита от конкуренцията и Върховния административен съд с жалби и ще блокира 99 процента от поръчките. Досегашната практика в КЗК и ВАС по икономически и технически изисквания успя да предотврати нелоялна конкуренция и помогна за отстраняването на нелегитимни  участници.

Ще спрат ли промените корупцията, която е най-големият бич за бизнеса в поръчките по ЗОП?

Честите промени в това законодателство са пагубни за неговото прилагане и когато това съвпадне с политическата промяна свързана с изборите всичко това блокира нормалното протичане на тези процеси. Считам, че България трябва да спазва основните изисквания поставени от разпоредбите в Директива - Д2004/18/ЕС, която определя основите правила по възлагането на обществени поръчки. Промените в ЗОП трябва да бъдат изцяло съобразени с тази директива и натрупаната съдебна практика на КЗК и ВАС. Корупцията единствено може да бъде спряна, когато се дава публичност на провеждането на поръчките, резултатите от тях и най-вече изпълнението на договора. Това, към което трябва да се насочим в новия законопроект е завишаване отговорността на възложителите при провеждане на незаконосъобразни процедури, както и повишаване на техния административен капацитет.

Не може един възложител да прави поръчка без да знае нейния предмет, количествата, стойностите, нормативната база в съответния сектор и това да води до дълги съдебни битки между фирмите и възложителите. Приветствам идейно обявените промени, но те трябва да звучат не като лозунги за революции в бизнеса, а да целят създаване, стабилитет и развитие на нормативната уредба./Нюз бг

 

Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu