Център за административно и информационно обслужване на ИПАИ
Интервю на Цвета ДИНКОВА с вицепремиера Даниела БОБЕВА за предизвикателствата пред новата власт.
Визитка:
Даниела Бобева е родена в София. През 1982 г. завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“. От 1990 г. е доктор на икономическите науки. През февруари 1997 е назначена за министър на търговията и външноикономическото сътрудничество в служебния кабинет на Стефан Софиянски. Между 2003 и 2013 г. ръководи Дирекция „Международни отношения и европейска интеграция“ в БНБ. Избрана за вицепремиер, отговарящ за икономическата политика на правителството, от 42-рото народно събрание на 27 юни 2013 г.
Г-жо Бобева, след като се ориентирахте в ситуацията и сте наясно какво ви предстои да свършите, съжалявате ли, че влязохте в правителството?
Не съжалявам. Само едно нещо не прецених. То обаче е много съществено. Аз си представях, че след протестите от февруари и сериозния политически дебат преди изборите, в който медиите, слава Богу, се включиха много активно, ще е ясно за всички, че има сериозни проблеми в икономиката. И че трябва да им търсим решения. Мислех си, че администрацията е готова да формулира промени в законодателството и в институциите. А ежедневно се срещам с чиновници, които ме убеждават, че всичко е наред и няма какво да се променя. Дошла съм, защото ми се струва, че има проблеми и трябва да направя всичко възможно те да се решат. Хората, които излязоха на икономически протест, формулираха послания. Не е тяхна работа да измислят политики. Работа е на администрацията. Представях си, че всички вече сме го разбрали. Много български бизнесмени твърдят, че най-големият проблем на кабинета „Борисов“ е била непоследователността. Тогава решенията често се сменяха и правителството действаше под уличен натиск. Няма ли риск това да се повтори, след като протестите срещу сегашното управление продължават повече от 20 дни. Как ще гарантирате последователността на вашите решения? Мисля, че е крайно време да се вземат решения по дълго отлагани проблеми. Например по въпроса за междуфирмената задлъжнялост. Толкова години обсъждаме този въпрос, все нови и нови числа показваме. Има неща, които се дискутират от толкова дълго време. Но аз не мисля, че да работиш под натиск е вредно. Протестите с икономическа окраска показаха кои са основните проблеми. Почти с всички искания съм съгласна. Защо администрацията не ги е видяла? Разберете, това е важно. Защо не ги е видяла, преди хората да излязат на улицата? Или пък са ги видели, но не са реагирали адекватно? Ако протестиращите можеха да свършат цялата управленска работа сами, тогава тези хора в институциите какво ще правят?
Какво смятате да смените - манталитета на администрацията или самата администрация?
Просто ги помолих да работят. Заседаваме в този кабинет на фона на протестите под прозорците ни. Мисля, че поне в Министерския съвет намирам разбиране. Работим и в събота и неделя, от рано сутринта. Това вече го преживях, докато бях служебен министър на търговията. Тогава никого не уволних. Събрах цялото министерство и им казах: „Колеги, щом сме я докарали дотук, трябва да работим заедно. Ако някой не иска, да си взема шапката и да си ходи. А иначе ще бъде хубаво накрая.“ И беше хубаво.
Тогава пак се работеше под натиск.
Да. Това не е краят на света. Натискът означава, че всички във властта трябва да мислят по-бързо и да вземат по-бързо решения.
Страх ли ви беше в деня, когато ви избраха за вицепремиер? Пред парламента имаше хора, които замеряха сградата с домати и яйца.
Те ме дърпаха, когато се опитах да изляза сама на улицата. Аз ги питах: „Познавате ли ме?“, а те казаха: „Не“. Аз така съм възпитана - имам респект към институциите. Това май повече ме мотивира. Разбирам какво ги кара да са там.
Не се почувствахте лично обидена?
Ще излъжа, ако кажа такова нещо.
Каква е вашата диагноза на икономиката в момента - хаос, разпад, крепим носа над водата или сме горе-долу добре?
Българската икономика доказа жизнеспособността си в една тежка ситуация - когато преживяваме външни и вътрешни шокове. Това не е само моя преценка. Вижте оценката на Европейската комисия. В рамките на Европа българската икономика се сравнява с останалите в ЕС. Анализът показа, че България стои много добре в сравнение с други страни. Реформите се налагат по-скоро, за да се неутрализират шоковете, за които говорих, и за да може тази икономика да работи по-ефективно за хората.
Твърдите, че икономиката ни е жизнеспособна. Защо тогава толкова браншове се оплакват - не могат да изнасят, страдат от контрабанден внос.
Да, това са проблеми на българската икономика. Те са структурни и са много сериозни. Трябва да бъдат решавани приоритетно в най-кратък срок.
Как да стане това? Досега не са решени.
Нашият шанс е, че работим под натиск. Длъжни сме да сме перфектни.
Нямате време за мързел и инерция?
Не. Ако ме питате колко време ще остана...
Питам ви.
Това зависи от правителството, но според мен трябва да се работи в режим, в който за два-три месеца да се свърши основната работа.
Такъв хоризонт ли си представяте за работата на това правителство?
Не. Поставям такъв хоризонт за спешните мерки в икономическата област. В този срок трябва да определим основните въпроси на структурната реформа.
За такъв кратък срок можете ли да направите цялостен анализ на икономиката?
Този анализ трябваше отдавна да е направен.
Трябваше, но не е.
Какво чакаме? Не искам да коментирам предишните правителства. Не е моя работа да давам оценки какво са правили колегите преди мен. Моята задача е да направя нещо, което не е довършено или пък сега си даваме сметка, че е важно.
Много икономисти казват, че най-реалната преценка за състоянието на българската икономика е бойкотът на чуждите инвеститори. Защо ни отбягват?
Не съм съгласна. Не ги наричайте чужди, а чуждестранни. Чужди има негативен оттенък. Тези, които вече са в България, не са чуждестранни, а местни инвеститори.
Факт е - има спад на чуждестранните инвестиции.
Това е друг въпрос. Спадът дойде заради кризата в ЕС, където са нашите основни партньори. Що се отнася до инвеститорите, които в момента работят в България - да, за тях рискът е повишен. Но не само у нас. Така е навсякъде в Европа и САЩ. По-висок риск означава, че те по-добре трябва да преценяват инвестиционните си намерения. Да смятат усърдно. Мисля, че досега чуждестранните инвеститори добре печелеха в българската икономика. Дали ще продължават да печелят добре, зависи от общата ситуация и от умението им да управляват кризите. И тук не можем да ги делим на български и чужд бизнес, защото условията са едни и същи за всички. Ако български фирми фалират, ще фалират и чуждестранни.
Дори и икономиките в ЕС, които имат по-лоши резултати от нашите, тръгват от много по-висока база. Там населението е значително по-богато. Обикновените хора у нас ще ви кажат, че стабилната макроикономика няма да им напълни хладилниците. Какво ще им отговорите?
Хората са прави. Аз принадлежа, както и повечето ми колеги, към поколението на икономистите на прехода. За нас най-важното беше да се либерализира икономиката, да се поддържа стабилността на валутния борд и бюджета. Това бяха основните задачи. Поставихме си ги и ги изпълнихме.
Оттук накъде?
Това, което направихме, е задължително, но не е достатъчно. Финансовата и икономическата криза показаха колко са важни структурните реформи. Може да се радваш на конкурентоспособна и растяща икономика само ако тя има апетит да прави реформи.
Коя е най-спешната реформа, с която се захващате?
Захванах се на първо място със Закона за обществените поръчки. Но не мога да кажа „това е първият ми приоритет“. Всички приоритети са първи. Основното е да си дадем сметка кое е краткосрочно и кое дългосрочно. И двата типа задачи вървят паралелно.
В България „обществена поръчка“ се възприема като синоним на корупция. Ще има ли ревизия на държавни и общински търгове?
Честно казано, връщане на договори, ревизии - тези неща не са в моя речник. По-скоро смятам, че процесът трябва да се канализира по нормалния юридико-икономически ред. Да диагностицираме проблемите и след това да се променят условията, които създават възможност за нередности. Обществените поръчки не са българска измислица, това е световна и европейска практика. Няма съвършен режим, все пак се прави от хора. Нашият закон отговаря до голяма степен на европейската директива. В момента нова директива е на финалната права. Всяка държава ще има две години да я въведе. В това време трябва да направим и нашите промени, не само тези, които изисква ЕС, за да се разсее натежалото недоверие към обществените поръчки най-скоро.
Вече е обявен социалният пакет на правителството. Откъде ще се намерят пари за финансирането му? Премиерът заговори за актуализация на бюджета.
Какво разбираме под социален пакет? Всички мерки, които се предприемат в икономическата област, трябва да имат позитивен ефект върху заетостта. Всяка една идея трябва да има влияние върху развитието на икономиката. Планираме цялостна реформа и ще преценяваме всяка мярка от тази гледна точка - какъв ефект има. Тоест дали ако икономисаме от едно перо, тези пари ще отидат за реформа на друго място, което пък ще осигури работни места.
Остойностен ли е ефектът на социалния пакет и планираните реформи?
В България оценка за въздействието по този начин едва ли се прави./(в. Преса, печатно издание, брой 180 (531) от 5 юли 2013)
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
