Център за административно и информационно обслужване на ИПАИ
Според журналистическо разследване е възможно да се окаже, че Върховния административен съд се е произнесъл опирайки се на документи с невярно съдържание. Комисия в МОСВ работи за изясняването на случая.
12 години - точно толкова са изминали от решението на правителството на Симеон Сакскобургготски, взето на 3 юли 2001 година, да предостави на концесия ски зона в Национален парк Пирин. От тогава се случиха десетки събития, свързани със ски курорта Банско - протести, заплахи на „зелени“ еколози, нагласени обществени поръчки за послушни изпълнители.
През изминалите години Банско жънеше европейска и световна слава, като домакин на престижни международни състезания по ски, участвайки в популяризирането на страната ни.
През това време България упорито изграждаше своя негативен образ пред европейските институции, заради постоянни препирни прерастващи в скандали, разпалвани от еколози за промени в нормативната база, лифтове, вековните дървета и изкуствен сняг.
Нищо ново под слънцето - от както има инвестиции в планините в цял свят бушуват битки между инвеститори и еколози.
Струваше ли си тази 12 годишна борба, в която се забъркаха няколко правителства, Европейската комисия, протестиращите, а преди седмици на тази опашка се нареди и Върховния административен съд на България (ВАС). С окончателно решение 5-членен състав на ВАС отсъди, че концесионерът е излязъл от границите на концесията в Парк Пирин, построявайки ново съоръжение в местността Платото до връх Тодорка. Това естествено разпали полемиките отново.
Може ли да се окаже обаче, че Върховният административен съд у нас взима решение на база документи с невярно съдържание? Според проведеното журналистическо разследване – може.
Истината - макар притисната от тонове хартия и неясни обяснения на служители на МОСВ си пробива път, докато институциите - работни групи и съдилища, анализират документи обърнали взор 12 години назад.
Историята накратко:
На 3 юли 2001 година Министерски съвет на Република България приема решение, с което предоставя на концесия с особено право на ползване върху територия изключителна държавна собственост Ски зона с център Банско, част от територията на Национален парк Пирин, определена с Териториален Устройствен план (ТУП), одобрен със заповед на кмета на Банско от 1 март същата 2001 година. В това решение на Министерски съвет е записано, че се определя площта на ски зоната от 99,55 ха, съгласно ТУП, а именно по чупките на външната граница на ски зоната.
Министерския съвет от една страна определя чрез договора, че площта на ски зоната е с размер 99,55 ха, а от друга че е ограничена от чупките по външната граница на ски зоната, или казано с други думи по границите на приетия и одобрен от кмета на общината Териториално устройствения план.
Какво обаче се получава, ако се окаже че границите на ТУП, определени със заповедта на кмета на община Банско, издадена през март 2001 година не определят площ с размер 99,55 ха?
Оказва се, че всъщност по силата на този документ (ТУП) външната граница на ски зоната обособява площ с размер 1 156 ха, а не 99,55 ха, както е посочено в договора за концесия. Въпреки грешката в документите на различните институции се повтаря по-малката цифра и никой не си прави труда да отвори първичните документи, в които са обективирани първоначалните намерения на двете страни – държава и концесионер – при подписването на концесионния договор преди 12 години.
Оказва се че от една страна в решението на Министерски съвет е изписана цифрата от 99,55 ха, а от друга словесно изрично е определено, че границите на зоната отговарят на влезлия в сила ТУП, определящ площта с размер 1 156 ха. Така няколко месеца след приемането на решение за учредяване на концесия на ски зоната, на 21 декември 2001 година министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова сключва договор за концесия с търговското дружество „Юлен“АД за изграждане на спортна инфраструктура. Естествено в чл.1 от концесионния договор остава записано, че на концесионера се предоставя площ от 99,55 ха, при граници определени от ТУП. Какво от това, че по документи тази площ е по-малка от реалните граници на ТУП…
Естествено, грешката не е оставена сама.
Оказва се, че в концесионния договор има още проблемни и неизяснени моменти – в разпоредбата на чл.1 ал.2 от договора, сключен между държавата и концесионера е определено, че ТУП на ски зоната с център гр.Банско е Приложение 1 към контракта. Приложение 1 описано в договора, трябва да представлява Териториално устройствен план съдържащ 252 геодезични точки. Всъщност именно това приложение трябва да посочва, определяйки най-точно посочената по-горе граница на зоната, която не е 99,55 ха. При прегледа на документите осъществен 12 години по-късно обаче се оказва, че Приложение 1 всъщност не съдържа ТУП-а от 1 155 ха, а скица, от която вещото лице на Върховния административен съд е направило коректни замервания и е написало, че показаната площ е в размер на 817 ха!?
Веднага възниква въпросът - коя от трите цифри е вярна и всъщност някой знае ли, точната площ на територията, която се стопанисва от определения концесионер? Юристите биха възразили – правен абсурд! Да, но факт!
Именно в тази неприятна българска действителност са забъркани ВАС, МОСВ, неправителствени организации, работни групи, вещи лица, архитекти и всеки един от тях вероятно има какво да каже по темата. Само дето всички становища си противоречат и категорично се взаимоизключват.
Най-накрая - 12 години по-късно, посредством журналистическо разследване, най-вероятно ще се окаже, че последната ни съдебна инстанция е била принудена да отсъди опирайки се на документи с невярно или по-скоро неточно съдържание.
По данни от проведеното журналистическо разследване в МОСВ работи група по казуса, назначена от доскорошния служебен министър Юлиан Попов, която трябва да излезе с доклад и да сложи точка на спора - колко е голяма ски зона Банско, в която са инвестирани средства и е изградена спортна инфраструктура, която след изтичане на концесионния договор ще остане собственост на държавата. Нека припомним, че последната трябва да знае на какво точно е стопанин и какво точно е длъжна да регулира и проследява.
Очевидната грешка е налице. Тя трябва да бъда поправена. Тук историята свършва, но затисната под тонове документи в МОСВ истината за Банско си пробива път. Очакваме я./УС на ИПАИ
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
