Център за административно и информационно обслужване на ИПАИ
ИЛИЯНА ЦАНОВА, вицепремиер и министър по управление на средствата от ЕС
- Служебният кабинет позволи по-големи авансови и междинни плащания по европрограмите. Кои ще се възползват?
- От промяната ще може да се ползват всички. Най-бърз ефект очакваме в “Конкурентоспособност” и “Развитие на човешките ресурси”. Там са най-големите проблеми с липсата на ликвидност при бенефициентите и това бавеше изпълнението на проектите. 70% от фирмите по “Конкурентоспособност”, които прекратяват договорите си, го правят заради липса на собствени средства, с които да финансират изпълнението. Имат проблем и да намерят мостово финансиране от банки или други източници. Банките имат по-консервативен подход на кредитиране на малки и средни фирми и заради кризата. Увеличаването на авансовите плащания беше единственият начин за вливане на ликвидност в системата. По-високият процент на авансовите плюс междинните плащания е насочен и към звена на централната администрация като Агенцията по заетостта, Българската агенция за инвестиции. Досега лимитът беше 80% и беше обвързан с бюджетите им. Имаше забавяне на плащанията към общините и работодателите по мерките за осигуряване на временна заетост. С вдигането на тавана на 95% ще ускорим плащанията по „Човешки ресурси“, като едновременно намаляваме риска от загуба на средства и осигуряваме навреме парите за хората на временни договори.
- Авансите, дори и увеличени, остават проблем за фирмите, защото трябва да осигурят банкова гаранция в същия размер и това блокира парите им. Търсите ли решение на този проблем?
- Предварителните плащания се увеличават над три пъти и се предполага, че малките и средни предприятия ще са по-мотивирани да си осигурят гаранция. Друг е въпросът дали банките биха били по-гъвкави по отношение на блокирането на парични средства срещу издаването на гаранцията. Това е въпрос на оценка на риска на всяка фирма. Банките могат да отпускат гаранция и срещу друго обезпечение.
- А разговаряте ли с тях да са по-малко консервативни?
- Водим разговори с Асоциацията на търговските банки за подготовката на пилотен проект за управление на средства по “Конкурентоспособност”. Идеята е управляващият орган да делегира функциите си на банките за финансова и техническа оценка на проектите на базата на ясни инструкции. Няма да има задължение за фирмите да вземат заеми в допълнение към безвъзмездната помощ, ако нямат нужда от това. Въпросът е дали банките с клоновата си мрежа могат да бъдат по-бързи и ефективни в одобряването на проектите вместо всичко да е фокусирано в управляващия орган. Това ще стане ясно скоро. Идеята е да изберем няколко финансови институции с обществена поръчка. Ако моделът е ефективен, може да се приложи и по други програми.
В контекста на тези разговори обсъждаме и подхода на банките за по гъвкави изисквания по отношение на банковите гаранции. Той не може да е еднакъв за всички. Зависи от кредитната история на фирмите, финансовото им състояние. Но периодът е труден и много от компаниите не са кредитоспособни и имат нужда от повече акционерен капитал.
- За този програмен период ли планирате да се включат банките в оценяването на проектите?
- Идеята е такава. Въпросът е дали ще успеем да минем навреме всички процедури. Надявам се до края на май, началото на юни да имаме предложение за пилотен проект, което да обсъдим с Министерството на финансите и с ЕК.
- Ясно ли е колко ще струват услугите на банките и откъде ще се платят?
- Поисках от тях да направят оценка на разходите. Идеята ни е да се плаща малка такса за разглеждане на предложението, а по-голямата да се плати, когато проектът е одобрен и има разплащания. Банките ще поемат и мониторинга по време на изпълнението, както и риска от финансови корекции, наложени за неспазване на изискванията. Таксите ще се покриват от програмата и няма да са за сметка на фирмите
- Увеличението на авансовите плащания по "Конкурентоспособност" е и за да не загубим европари. С колко се намалява рискът това да се случи тази година?
- Ако се увеличат авансовите плащания, ще намалим риска от загуба на пари с около 70%.
- Колко пари рискуваме към момента?
- Около 50 млн. евро.
Има ли други програми, по които може да загубим пари в края на годината?
- Няма риск само по програма “Транспорт”. По останалите шест има. За това и основна задача за последните два месеца беше управляващите органи да направят задълбочени анализи и планове за действие. Вече имаме набелязани мерки и с тях рискът от загуба на средства се намалява с около 60% общо.
- Това какво означава в абсолютна сума?
- Към днешна дата загубата по всички оперативни програми с изключение на земеделската програма, са оценени на 272 млн. евро. Оптимистичната прогноза е с предложените мерки сумата да намалее до 113 млн. евро, а песимистичната - до 150 млн. евро. Разбира се, не трябва управляващите органи да мислят, че е приемливо да се загубят тези средства. Това е управляем риск. До последния момент трябва да се работи за всяко едно евро.
Към 30 април 2013 г. са разплатени около 32% от общия бюджет за текущия период. Това е резултат на усилена работа през последните три години, когато България реално започна да изпълнява проекти по оперативните програми и да разплаща.
- Планът за действие включва ли прехвърляне на проекти от програма в програма, прекратяване на рискови договори? Сигурно по “Околна среда” има такива.
- По “Околна среда” има наддоговаряне от 160%, като 20% от бюджета на програмата са реално платени, а за 60% или около 2 млрд. лв. в момента са отворени обществени поръчки в секторите води и отпадъци. Въпросът е дали пазарът ще съумее да поеме такъв огромен обем поръчки. Другият риск е, че изпълнението може да се забави заради обжалване, което е редовна практика за съжаление. Това е уравнение с две неизвестни и е твърде рисково към момента програмата да се променя и да се вкарват нови проекти ,защото изпълнението им може да остане за сметка на държавния бюджет. Към момента няма отворени обществени поръчки, които надвишават бюджета на програмата. Подписаните търговски договори, които реално ангажират пари по програмата, са само за 20% от бюджета. Имаме много да наваксваме и се изисква висш пилотаж при мениджмънта на тази програма.
- От МРРБ обаче обявиха, че може да включат други проекти като Северната тангента на София в програмата “Регионално развитие” и да прекратят други.
- Управляващият орган направи обстоен анализ на всички проекти, като целта е такива, по които не е имало движение в последните 10 – 12 месеца да се преразгледат. Това са 84 договора с най-висок риск. Водени са разговори с Националното сдружение на общините за тези проекти. Предлага се те да бъдат прекратени. Разбира се, това ще се случи след дискусия с местните власти. Ако проектите в застой не се прекратят, рискуваме да има сериозна сума, която ще остане за сметка на националния бюджет. В същото време, заради липсата на плащания по тях, ще бъдат изгубени европейски пари. Моментът е много деликатен и се надявам всички да подходят по национално отговорен начин. Включването на голям проект в програмата би решило проблема.
- Обмисляте ли такива решения за спасяването на пари по други програми?
- По “Развитие на човешките ресурси” и “Административен капацитет” ще бъдат прехвърлени средства в рамките на програмите - от приоритети, към които няма интерес, към други.
- Очаквате ли загуба на средства по Програмата за развитие на селските райони и тази година?
- Целта за разплащане през 2013 г. е 398 млн. евро. До месец май 2013 г. са разплатени 44 млн. евро публични средства. Темпото е бавно и изостава от прогнозите. Ако се запази, рискът от автоматично отписване на средства е реален. Това е резултат на липса на искания за плащания от бенефициентите - както общините, при които проблем е забавянето в провеждането на обществените поръчки, така и земеделски производители, фермери, малки предприятия, които нямат достатъчен финансов ресурс за изпълнение на проектите си навреме.
- А за каква сума говорим към момента? Неофициално се споменават 100 млн. евро.
- Да. Като се има предвид целта и резултатите до момента, рискът е реален.
- А по тази програма има ли план за ускоряване на усвояването?
- Мерките, които се предприемат, са насочени към наддоговаряне на проекти, което ще доведе до повече авансови плащания, както и заявки за по-ранно възстановяване на суми по договори, които изтичат догодина. Освен това идеята е да се увеличи размерът на плащанията за агроекология.
- Кои са най-важните стратегии и реформи, които България трябва да напише и изпълни като условие да получи европари от 2014 г.?
- Едно от най-важните предварителни условия е подготовката на национална здравна стратегия, както и на генерален план за болничните заведения. Ако тази стратегия не е приета до средата на следващата година и изпълнена до края на 2016 г., България няма да може да се възползва от европейски пари за здравния сектор. Министерският съвет одобри проекта на договор със Световната банка за изработването на тази стратегия и е важно парламентът да ратифицира договора най-скоро, така че да не се губи време.
- Има ли конкретни изисквания от Брюксел какво да бъде заложено в здравната стратегия?
- Генералният план трябва да покаже кои са болниците, които не отговарят на критериите за качествена здравна услуга. Това е деликатен и сложен политически и социален казус. Трябва внимателно да се разгледат вариантите, да бъдат обсъдени с хората и общините. Може да се оптимизира мрежата, но за сметка на това трябва да се направи инвестиция в спешната помощ, за да може всеки един гражданин да има достъп до качествена здравна услуга в рамките на 30 минути. Не може просто да се затворят едни болници.
Другата важна стратегия е тази за хидромелиорациите. Тя е ключова за ефективното земеделие. Инвестициите в системата за напояване ще се дадат срещу анализ къде какво има, какво е състоянието, какви са нуждите и какъв е планът за действие.
Другото важно предварително условие е водната реформа, заложена в промените на Закона за водите. По тази реформа се работи в последните 10 г., но не се случва.
- Служебното правителство направи втора чернова на споразумението за партньорство с ЕК. Има ли съществени промени спрямо първия вариант?
- Документът се пълни със съдържание всеки ден. Първият вариант беше добър инструмент за комуникация с ЕК, но му липсваше фокус. Анализите показаха, че нуждите на България са големи. Същевременно, не може всичко да е приоритет и ограниченият европейски ресурс да се разпилява. Комисията искаше да види не просто един статистически анализ къде стои България в контекста на европейските стандарти, а защо България е на това място. Вторият вариант, който изпратихме, беше по-фокусиран, но има още работа. Затова сега работим по трети подобрен вариант, който да оставя на моя наследник. Трябва да имаме по-фокусирана стратегия и приоритети. Следващият програмен период трябва да бъде базиран на партньорско споразумение, което очертава ясно приоритетите на развитие на страната и задава посоката към устойчив икономически растеж и създаване на работни места.
След като Европейският парламент одобри бюджет на ЕС за следващите 7 години ще знаем с точност и с какви пари разполагаме. Един приоритет е приоритет, когато е подплатен с финансов ресурс и отговорна национална политика. Трайната промяна в икономиката на България не е чак толкова въпрос на пари, колкото на добри политики, които не струват пари, но струват други неща. Европа ясно заяви, че пари ще се инвестират само в реформирани сектори и това е изискване на политиката й за сближаване със страните членки. Ефективното използване на ресурса ще се наблюдава от Брюксел и ако ние не постигаме предварително определените цели, Европа ще има основание да спре парите.
Споразумението предвижда стимулират сектори на икономиката с висока добавена стойност, които създават работни места, както и сектори с потенциал за износ. България има традиции и потенциал в биологичното земеделие и селско стопанство, в електроника и електротехника, текстилна промишленост, информационни технологии, туризъм и културно наследство. Разбира се, намаляване на административната тежест за бизнеса и отговорна национална политика в посока установяване на политическа, регулаторна и икономическа стабилност е задължително изискване за ускоряване на икономическата активност и привличане на допълнителен капитал от частни инвеститори.
За да има устойчив растеж, е нужна и качествено изградена транспортна инфраструктура която осигурява транспортна свързаност. Тук говорим за жп и пътна инфраструктура, както и за интермодалност. Друг приоритет за постигане на устойчив растеж са инвестиции за постигане на висока енергийна ефективност. Анализите показват, че българската икономика е енергийно неефективна, а това пряко влияе и на нашата конкурентоспособност. Затова инвестиции за енергийна ефективност трябва да бъдат приоритет и там да бъде насочен съществен финансов ресурс – и за саниране на сгради и за производствения сектор.
- България иска допълнително средства за младежка безработица от специалния фонда на ЕС за справяне с проблема. Има ли шанс да вземем финансиране?
- Надяваме се на ресурс от още 75 млн. евро от фонда за младежка безработица, така че заедно с парите по програмата “Развитие на човешките ресурси”, да имаме един пакет от 130 млн. евро общо. В момента на ниво ЕС се водят разговори между всички държави как да бъде конструиран този отделен фонд. Младежката безработица е изключително сериозен проблем и в Европа, и в страната и трябва да се адресира бързо и по адекватен начин.
- За тези няколко месеца като министър какво не успяхте да свършите и кое ви беше най-трудно?
- Предизвикателството беше огромно, особено през първия месец. Трябваше много бързо да се запозная с проблемите. Основен приоритет на моята работа беше да осигуря непрекъснатост на преговорния процес за да изпратим втори вариант на споразумението с ЕК на 15 април, както беше заложено по план. Друг приоритет беше подробният анализ на риска от загуба на средства по всяка програма, както и изработката на план за действие, за да се възползва България от всяко едно евро. Тази година България трябва да разплати 1,37 млрд. евро или 20% от бюджета за целия програмен период. Напрежението върху системата е огромно.
Мисията ми беше амбициозна, но считам, че успях да постигна поставените цели. ЕК не усети, че в България има политически вакуум. Работата не спря и за секунда. Чувствам се удовлетворена и благодаря на всички колеги за усилената работа. Оставям на моя наследник добро наследство и без подводни камъни./Медиапул
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
