Наскоро ЕС обяви на глас, че „не можем да имаме ефективен икономически и фискален съюз без антикорупционен съюз“, тъй като данните от специален доклад показват, че корупцията в страните членки е доста разпространен проблем
Корупцията в Европейския съюз
Класацията на най корумпираните страни-членки, според данните на Евростат, е оглавена от отличника по усвояване на европейските фондове Литва, която беше похвалена заради 73% успеваемост. Над 35% от хората в страната са били принудени да плащат за медицинско обслужване, 32% са давали подкупи на полицейски служители, а 24% са подкупвали службите за граничен контрол. Втора по корупция в Европа е Румъния въпреки това, че заема последно място по усвояване на евросредства. Най-податливи на корупция са били лекарите, полицаите и служителите в съдебната система – съответно в 30%, 17% и 14% от случаите. На трето място е Италия - страната с най-корумпираната съдебна система в Европа, където в над 30% от случаите на гражданите им се е налагало да дават подкупи. Интензитета на раздадените подкупи в полицията, здравната и съдебната система на Латвия определя четвъртото и място в списъка на държавите застрашени в най-голяма степен от корупция. Високи нива на корупция в изследваните сектори са установени и в България, когато е изследвана работата полицията (16%), митническите служби (13%) и съда (11%), което я нарежда на пето място по корупция в Европа, според данните на Евростат. Резултатите на изследването показват нивата на системна корупция в държавната администрация на 18 европейски държави в областите образование, правораздаване, медицински услуги, опазване на обществения ред, издаване на разрешителни, комунални услуги, данъчни услуги, поземлени услуги и граничен контрол. Установено е, че през 2012г. над 20 млн. подкупа са дадени в рамките на ЕС.
Корупционния индекс на обществените поръчки в България
Нито в предприсъединителния период, нито през годините, когато е пълноправен член на Европейския съюз, държавната власт в България извърши очакваната от цялото обществото промяна в степента на коректност, прозрачност и публичност при разходването на национални и европейски средства чрез обществени поръчки. Харченето на публичния финансов ресурс непрекъснато избягва фокуса на ефективния обществен контрол. Нещо повече, наблюдава се разрастване на регистрираната преди години тенденция коректността и прозрачността при обществените поръчки да се влошават все повече и повече. По данни на изпълнителната власт се работи за „стандартизация на обществените поръчки“. Обществените поръчки не е възможно да бъдат стандартизирани, но да изчакаме „панацеята“, която ще произведе България.
Интензитета на съобщения в публичното пространство свързани с регистриране на случаи, в които са нарушавани принципите и прозрачността при обществените поръчки, притъпява обществената нетърпимост към тези проблеми. Отдавна българското общество мълчаливо и с нарастващо отвращение подминава публикуваната информация, свързана с различните финансови нарушения на възложителите и усвояването на средства от обръчи от фирми, приближени до различни политически елити.
Какво е оповестила българската преса по тези въпроси в последните два месеца:
По данни на Сметната палата, София област множество пъти е заобикаляла ЗОП през 2011г. Военният министър Ангелов в прав текст заявява, че предпочита прякото договаряне на парламента пред състезателната процедура на ЗОП. АДФИ за пореден път регистрира над 50% нарушения при проверените процедури и 1/3 процедури без обявления по определения от закона ред. Поредният корупционен скандал, избухнал в земеделското министерство извади наяве данни, че зам.-министър помага на обръчи от фирми на ГЕРБ да усвояват евросубсидии. Според проф. Стив Ханке заради високото ниво на корупцията и състоянието на съдебната система в България чуждестранните инвеститори не се интересуват от добрите икономически и банкови показатели на страната. Кметове на български общини масово нарушават законите, докато България стремглаво губи европейски пари. Бойко Найденов заяви, че корупцията при нас се замита под килимчето, докато ОЛАФ води 42 разследвания, които засягат земеделието, структурните фондове и рибарството в България. По данни на АФКОС са получени 51 искания за съдействие от Европейската служба за борба с измамите, най-често отнасящи се до нарушения свързани с обществените поръчки и тяхното провеждане. „Трансперънси интернешънъл" обяви, че системите за превенция на корупцията в България не са достатъчно ефективни и са необходими системни и целенасочени усилия.
Значи ли това, че Брюксел се оказва безпомощен в опитите си да увеличи ефекта на борбата с корупцията? Всичко това подсказва, че ЕС обладан от различните си прояви на добро възпитание е принуден да наблюдава безпомощно как средствата му са източвани през куфарите на бизнесмени с добри връзки към българската политическа класа. В унисон на това комисията "Антимафия" на Европейския парламент извежда заключение, че Гърция, България, Румъния, Португалия и Испания са най-корумпираните държави в съюза и носят най-голям риск при разходването на европейски пари.
Промяна на правилата в Европа – въвеждане на европейски главен прокурор
Това е една от идеите за ефективна борба с разрастващата се корупция в Европа. През юни месец ще бъде представено предложението за създаване на тази нова институция. Конституирането на органа ще доведе до отстъпление на националния суверенитет по отношение ръководството на разследванията. Ще доведе обаче и до изясняване в международен план на множеството проблеми на българските разследващи органи. Основна задача на европейския главен прокурор ще бъде да се бори по-ефективно с измамите, което на практика ще бъде признание, че борбата с корупцията на национално ниво не дава резултати.
Втората идея на Брюксел - европейско ФБР
Предлага се създаването на централизиран орган за разследвания, който ще подпомага европейския главен обвинител в разследванията срещу измамите. Това е другото измерение на признанието, че има слабости в националните разследвания при борбата с корупцията, които няма да бъдат търпени повече от Европа.
Кой ще „виси“ на „стената на срама“ при оповестяването на прозрачните и непрозрачни възложители на обществени поръчки в Европа?
Брюксел ще оповестява прозрачните и непрозрачните възложители на обществени поръчки в изпълнение на една от мерките подсилващи борбата с корупцията и свързаните с нея злоупотреби с европари. Чрез оповестяването на "белите" възложители, показали високи стандарти на прозрачност и "черните" непрозрачни възложители предпоставящи корупционни практики при разходването на европейски средства, Брюксел цели да освети проблемите на обществените поръчки и да увеличи прозрачността. Това ще се случи, въпреки нежеланието на националните правителства.
Тогава в характеристиката на обществените поръчки на България на европейско ниво ще бъдат осветени проблемите с непрозрачните „публичните покани“ гарантиращи разходване на национални и европейски средства при „закрити врати“, непредоставянето на информация на участниците при възлагане по реда на Глава осма „а“ от ЗОП, непрозрачните правила за възлагане на обществени поръчки в държавната администрация и общините – отново първенец по нарушения на ЗОП, назначаването на некомпетентни комисии разпределящи публични средства, любимите на възложителите дискриминационни условия и не на последно място нежеланието съществуващото положение в България да се подобри.
