Свободно слово
Възможно ли е Европейската комисия да пристъпи към спиране на европейските пари, тъй като проблемите в българското правосъдие са част от Годишния икономически доклад, а поради неизпълнение на препоръките, по правило се спират евро-средствата
Американския неправителствен институт Глобал Файненшъл Интегрити, обяви, че всяка година по около 1,585 милиарда долара незаконни пари са напускали България в периода 2001-2010г. Парите натрупвани чрез корупция или укриване на доходи са превеждани към офшорни сметки и територии. В тези средства не са включени печалбите от организираната престъпност, наркотрафика, трафика на хора и оръжие и проституцията в България.
Според и.ф. главен прокурор на България има тежък дефицит в борбата с корупцията в България, тъй като се оказва, че през 2012г. са водени 9 дела за корупционни престъпления от високопоставени служители в изпълнителната или местната власт, две дела срещу митничари, две дела срещу данъчни и само едно дело в системата на здравеопазването – въпреки това, че през тази година 1,585 милиарда долара незаконни пари са напуснали страната ни. В унисон с констатациите на ОЛАФ, ЕК, НПО, ЦППКОП и представители на българското правителство, Бойко Найденов като и.ф. главен прокурор публично призна, че не е оптимист за резултатите от разследванията на корупция в България.
Какво от това, че месеци по-рано Европейската служба за борба със злоупотребите с финансови средства на ЕС – ОЛАФ, а след и Европейската комисия, разкритикуваха България за проблемите свързани с корупцията при обществените поръчки. По-късно Брюксел изложи забележките си в Доклада до Парламента и Съвета, относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, отделяйки на проблемите при възлагането на обществени поръчки цяла глава. Слабостите и нарушенията при прилагането на законодателството в областта на обществените поръчки в България, отбеляза ЕК „предоставят много и различни възможности за корупция“. Констатациите на европейските експерти се потвърждават от данните свързани с проведеното национално проучване на ИПАИ и констатирани действия на български кметове.
Какво от това, че докладът „Пари, политика власт: Корупционни рискове в Европа“ – 2012г. на „Трансперънси интернешънъл“ показа, че системите за превенция на корупцията в България не са достатъчно ефективни и са необходими системни и целенасочени усилия, за подобряване на средата. Или пък, че в мрежата се откриват само за 0,38 секунди, 192 000 резултата свързани с корупция и обществени поръчки, за 0,34 секунди, 374 000 резултата свързани с проблеми и обществени поръчки, а за 0,38 секунди, 60 600 резултата за нередности и обществени поръчки. За последните шест месеца от електронните медии в България са публикувани 214 статии свързани с различните проблеми при обществените поръчки, включително и корупционни.
Според становището на ЦППКОП корупционният натиск е най-ясно изразен при обществените поръчки. Необходим е целенасочен подход, за установяване на трайна прозрачност и ясни критерии, по които се провеждат обществените поръчки, които попадат и във фокуса на правителството, според вътрешния министър. Установи се традиция Сметната палата да изпраща на Главна прокуратура някои от одитните си доклади заедно с доказателствата от извършените проверки, като например в Агенция по вписванията, Фонд „Републиканска пътна инфраструктура“, областна администрация Русе, общините Монтана, Смолян, Генерал Тошево, Кюстендил, Созопол, Рила, Родопи, Костенец, Марица, Перник, Дряново и др.
Още от 2002г. датират първите сериозни констатации свързани с установени от Световната банка откровено корупционни практики при възлагането на обществените поръчки за периода 2002-2005г. Като първоизточник на проблема е сочено състоянието на Закона за обществените поръчки, който до настоящия момент е променян трийсетина пъти. „Корумпиран политически елит и безскрупулни инвеститори унищожават икономическия растеж в хода му“ е изводът от корупционният индекс за 2002г. на „Трансперънси интернешънъл“. В периода 2006-2009г. проблемите в обществените поръчки не се променят съществено, освен че се засилва усещането за обреченост у гражданите, които сочат опирайки се на усещанията си като свръх корумпирани централните органи на изпълнителната държавна власт, а като по-малко корумпирани – общинските.
В периода 2010-2012г. скандалите по повод разкрити корупционни практики продължават да заливат публичното пространство в България, правейки усещанията на обществото резистентни към разследванията и информацията, свързана с констатираните проблеми в пресата. Обществената търпимост по тези въпроси е дресирана и доведена почти до сляпо въздържание през последните 13 години. Последният три годишен период бе характеризиран с разтваряне на нови корупционни системи, както и нови схеми на политически чадъри, особено при злоупотребите в обществените поръчки и силовото ограничаване на конкуренцията на пазара.
Към настоящия момент в страната е налице ясно формулиран обществен консенсус по въпросът – съществува ли корупция при обществените поръчки в България?
Остава открит изводът за митовете за борбата с корупцията при обществените поръчки в България.
Статистиката на главна прокуратура за 2012 година е красноречива – 9 дела за корупционни престъпления от високопоставени служители в изпълнителната и местната власти.
Дали няма да се окаже, че нито протести, нито подписки, нито петиции, нищо не може да спре корупцията при обществените поръчки в България?
