« назад към списъка

12.12.2012г.
Петър Бакърджиев: Ще поискаме съдействие за пресичане на порочните практики при публичните покани от Сметната палата и ако не го получим ще се обърнем към Европейската комисия

В хода на провеждане на националното проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“ са установени тревожни данни свързани с неправилно определяне на сроковете за публичен достъп до публичните покани и за подаване на офертите при възлагане на обществени поръчки по реда на Глава „Осма а” от ЗОП. Според практиката на Европейския съд, възлагащите органи в ЕС, са длъжни да спазват основните принципи на Договора за ЕО  и на Директивите в областта на обществените поръчки за прозрачност, равнопоставеност, предвидимост и недопускане на дискриминация, дори и когато възлагат обществени поръчки със стойност под определените в директивите прагове[1]. В нарушение на европейските правила, произтичащи от принципите на Договора за Европейската общност (ЕО), в над 90 % от случаите сроковете за публичен достъп до поканата и за представяне на офертите съвпадат изцяло. Този подход поставя в неравностойно положение участниците, тъй като не им е гарантиран еднакъв минимален срок за подготовка и подаване на офертите. Приложението на ЗОП не предвижда възможност за административна или съдебна защита срещу тези действия на възложителите.

Въз основа на направения анализ експертите от Институт за правни анализи и изследвания стигат до извода, че това явление е в резултат на две причини. Първата - в Глава „Осма а” от ЗОП е определено, че срокът за подаване на офертите не трябва да бъде по кратък от срока за публичен достъп до поканата, но не е изрично посочено, че срокът за подаване на офертите следва да започва, след като е изтекъл срока за публичен достъп. Другата причина, произтича от факта, че възложителите тълкуват стеснително разпоредбите на закона и приемат неправилно, че провъзгласените принципи в чл.2 от ЗОП не се прилагат при  възлагането на обществени поръчки  под праговете, определени в директивите, защото не е изрично регламентирано в Глава „Осма а” от ЗОП. Интересното в конкретния случай е, че нарушаването на това правило в България е подкрепено и в методичните указания на АОП, която по закон трябва да следи за спазването не само на националните разпоредби в областта на обществените поръчки, но и на принципите на общностното право.

Освен това данните от национално проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“ сочат, че осем български общини са разходвали неправомерно европейски средства в резултат от  некомпетентната работа на назначените комисии от възложителите и по-конкертно  - община Брезник, Летница, Панагюрище, Поморие, Алфатар, Сандански и Айтос. Съгласно разпоредбите на ЗОП членовете от състава на оценяващите комисии трябва да притежават професионална квалификация и практически опит съответстващ на предмета на процедурата. За съжаление това изискване не е спазено в посочените случаи, тъй като членовете на комисиите за разглеждане на офертите, непритежават необходимата професионална квалификация и опит с оглед на предмета на общестевната поръчка. Логична последица от това нарушение на закона са всъщност незаконосъобраните решения на възложителите, които са възприели изцяло резултатите от оценка на офертите, направена от  непрофесионалисти.

Информация за установените нарушения и искане на съдействие за пресичане на порочните практики при публичните покани ще бъде поискано от Сметната палата и АДФИ и ако бъде получено, въпросът ще бъде отнесен към Европейската комисия.