Публикувано от Стандарт
- Г-н Бакърджиев, представените данни от изследването на ИПАИ за провеждането на обществените поръчки показват, че 76% от проведените от общините процедури са опорочени. Как е направено самото изследване, за да бъде достатъчно достоверно?
- Данните са базирани на различни проверки от контролни органи - Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата. Отделно от това ние сме поискали и информация от българските общини за това как възлагат обществените поръчки. Поискали сме определени документи и сме направили съответните справки в Агенцията по обществени поръчки (АОП) чрез нейния интернет сайт и съответно разделите, в които се публикува информация за публичните покани и тези за обществените поръчки, които вървят по по-тежките режими.
- Как най-често кметовете заобикалят или променят правилата и кои са най-драстичните примери за нарушения от страна на местната власт?
- Най-честият способ е чрез разделянето на определени дейности. Друго нарушение е да се адресират към потенциалните изпълнители изисквания, които не кореспондират с възлагането. Много често например при строителство се иска ISO сертификация за социални дейности. Другият често срещан дискриминационен момент е изискванията към потенциалните изпълнители от страна на възложителя да разполагат с определен кредитен ресурс. Например за строителство за 4 млн. лв. възложителят поставя към потенциалните изпълнители изискване те да докажат, че имат на разположение 3.5 млн. лв. кредитна линия. Възлагането на обществените поръчки е възмезден ресурс. Не може един изпълнител да осигури 90% от необходимия паричен ресурс да изпълни строителството. Друг трик е да бъдат поставяни изключително тежки условия за сравнително елементарни дейности.
- В по-малките или в по-големите общини се наблюдават по-често нарушенията?
- Заради големия интензитет на обществени поръчки големите общини държат първенството. Много често поради липса на време или експертен ресурс по-малките общини прибягват до това да заимстват цели процедури от големите общини. Да преписват опита на големите обаче е изключително порочно.
- Заобикалянето и погазването на правилата за провеждане на обществени поръчки води и до налагане на финансови корекции от страна на управляващия орган на съответната програма. Достатъчна ли е подобна мярка, за да пресече съществуващите порочни практики, или са необходими законодателни промени?
- Със сигурност са необходими законодателни промени. Финансовата корекция представлява механизъм, който върви след нарушението. За да не се стига до този момент, трябва да бъдат създадени съответните предпоставки в Закона за обществените поръчки. Колкото до финансовата корекция, тя наистина има дисциплиниращ ефект. Еврокомисията през последните две седмици прибягна към едно непознато у нас действие. Брюксел препоръча да не бъдат извършвани изплащания по два проекта на две български общини. Това ще бъде подходът във всички случаи, когато се установят нарушения на европейското законодателство, свързано с обществените поръчки и тяхното възлагане.
Според мен идеята на Томислав Дончев българската държава да покрива 50% от финансовите корекции на някои общини няма да срещне разбиране в икономическите и в юридическите кръгове, защото това означава от държавния бюджет да бъдат заделяни много пари, с които да бъдат покривани грешките, за които говорим. Аз не намирам за разумно българският данъкоплатец да плаща за грешките на собствената си администрация.
- Ясни ли са причините, които водят, от една страна, до пропуски, а от друга, до целенасочени нарушения при възлагането и изпълнението на обществени поръчки?
- Да, ясни са. Част от причините са лошото планиране от българските възложители. Така те трябва в много кратки срокове да предприемат много действия, които не са в състояние да реализират успешно. Това е една от основните причини. Другата е стремеж към заобикаляне на закона за обществените поръчки, за да бъдат уредени определени кръгове фирми, потенциални изпълнители.
- Ще дадете ли конкретни примери за общини, които са начело в класацията по нарушения, и такива, които спазват нормативните изисквания?
- Нека не фокусираме вниманието върху общините с нарушения и да им дадем шанс те да се поправят. Колкото до добрите практики, община Нови пазар беше една от общините, които успяха да възприемат определени наши препоръки и да подобрят системата на възлагането. Така направиха и в Златица, Гърмен, Сунгурларе, Криводол, Долна митрополия. Много са общините и се страхувам да не пропусна някоя.
Интервю на Николай ТОТЕВ
