« назад към списъка

17.09.2012г.
ВСЕКИ СЕДМИ КМЕТ У НАС ПРЕПИСВА ГРЕШНО ПРОЦЕДУРИ И ПРАВИЛА ПО ЗОП

175 общини могат да бъдат посочени като недобросъвестни възложители на обществени поръчки и бенефициенти на донорски програми

Автор: Иглика Горанова

Всяка седма община у нас преписва грешно документациите за участие в обществени поръчки, мултиплицира чужди грешки като по този начин застрашава процедурите си от финансови корекции. Това става ясно от междинния доклад на Института за прани анализи и изследвания (ИПАИ), който бе гласуван на работна група в неделя. Докладът, който прави задълбочен анализ на системите на възлагане, изпълнение и контрол на ЗОП  ще бъде представен в началото на октомври пред ЕК. Копие от него ще получат еврокомисаря по правосъдие Вивиан Рединг и еврокомисаря по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние.  Документът има за цел да  покаже  как местната власт изпълнява препоръката на Брюксел да отстрани слабостите при прилагане на законодателството, защото именно те предоставят много и различни възможности за корупция.

Сред общините-преписвачи, които не искат да се поправят, не искат да приемат вътрешни правила, които да съответстват на европейските норми и се предоверяват на  администрацията, която плагиатства и така допуска грешки са: Борино, Брацигово, Белоградчик, Болярово, Гурково, Горна Оряховица, Добричка, Ивайловград, Куклен, Криводол, Първомай, Роман, Сопот и Хитрино и др. „Ръководствата на тези общини са уведомени за установените проблеми, въпреки което до настоящия момент не са предприети мерки, вероятно поради липса на необходимия капацитет“, се казва в констатацията на доклада. Екипът от юристи, прокурори и съдии и други експерти, участвал в изследването  горещо  препоръчва Брюксел да продължи да оказва сериозен натиск върху българските кметове, за да приемат и утвърдят в работата си основните принципи  - информираност, публичност  и прозрачност в дейностите по планиране, провеждане, подготовка, възлагане и изпълнение на обществените поръчки, гарантирани от европейското законодателство.

В доклада е обособена и групата на недобросъвестните възложители на обществени поръчки и бенефициенти по донорски програми, финансирани от ЕС. Групата е много внушителна и в нея влизат 175 общини,  чийто ръководства не желаят да участват в изследването или са преустановили участието си в него. При тях експертите на ИПАИ са установили, че липсва  желание за повишаване на ефективността на работата на администрацията, респективно на прозрачността при възлагане на обществени поръчки. „Поради това  констатираните нередности от Сметна палата и Агенцията за финансовата инспекция ще бъдат включени в окончателния доклад на проучването така, както са отразени в  одитните доклади на и финансовите инспекции на контролните органи“, предупреждават авторите на изследването. Те заявяват, че именно затова върху тези общини е много необходимо да бъде наложен граждански контрол, за да ги принуди да въведат в работата си принципите на общностното законодателство.  Авторите са убедени, че само проверките на ЕК могат да заставят общинските ръководства да се съобразяват с европейските норми. Изненадващо в тази „непрестижна“ група попадат и големи общини като Варна, Бургас, Столична, Кърджали, Ловеч и др.

Екипът, подготвил изследването е установил и една съществена група от 23  общини, които  са заявили желание да оправят вътрешните си правила и възлагането, но до момента не са предприели нищо. В този списък попадат Белоградчик, Созопол, Сатовча, Стражица, Сунгурларе, Дупница и др. Авторите предупреждават, че поради тази причина продължават наблюдението си върху тях.

В групата на „отличниците“ са 18 общински ръководства, които са предприели ефективни мерки или пък са проявили инициативност  да се увеличи публичността при възлагане на ОП.  В тази група влизат Мездра, Гърмен, Долна Митрополия, Белица,  Руен, Стрелча.

В заключение ИПАИ заявява, че подкрепя твърдия курс на сериозен контрол и форма на натиск върху дейността на българските публични институции от страна на Комисията.

Междувременно от  ИПАИ съобщиха, че с информацията, с която разполагат,  ЕК е спряла средствата на Румъния получавани чрез кохезионната финансова политика на съюза. На 3 август румънските власти бяха предупредени от Еврокомисията за регистрираните проблеми с договорите за обществени поръчки. Притеснението на експертите е, че на 18 юли българските власти също получиха в Доклада за България на Европейската комисия до Парламента и Съвета, предупреждение относно обществените поръчки.  Според наблюдателите възниква въпросът – Сигурно ли е еврофинансирането за страната ни, или ще се окаже правилна прогнозата, че Брюксел спира пари заради обществени поръчки и в България, направена преди няколко седмици?

        Автор: Иглика Горанова, вестник Класа