Кметовете се крият зад оправдания, че нямат капацитет и възможност да подобрят работата си при възлагането на обществени поръчки, което не отговаря на истината. Общините декларират добри намерения, а демонстрират нежелание да подобряват работата си.
Работната група провеждаща националното проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“ констатира, че на практика по-голямата част от ръководствата на българските общини не желаят да подобрят работата си при възлагането на обществени поръчки.
България бе остро разкритикувана в доклада за корупцията в Европа от "Трансперънси Интернешънъл", а по-късно Европейската служба за борба със злоупотреби с финансови средства - ОЛАФ публикува негативни данни свързани с корупцията и съществуващите проблеми при възлагане на обществени поръчки в България, част от които се съдържат в представения на 18.07.2012г. Доклад на Европейската комисия до Парламента и Съвета, относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка.
Според експертите на организацията бездействието на определени кметове може да бъде обяснено с нежеланието им за ефективно повишаване прозрачността на дейността на съответната община и представлява своеобразна форма на отказ от преминаване към възлагане на обществени поръчки при стриктно съобразяване с принципите на европейското право и правилата на Европейския съюз. Тези общински ръководства ще бъдат посочени в междинния доклад като възложители възприели порочни практики при възлагането на обществени поръчки, които се установява, че не желаят да преустановят.
Кметовете на такива общини водени от различни мотиви, съзнателно не предприемат ефективни мерки, насочени към повишаване степента на ефективно и законосъобразно прилагане на ЗОП. В хода на проучването се оказва, че ръководствата на тези общини умишлено не приемат вътрешни правила, съответстващи на изискванията на чл.8б от ЗОП, предвиждащи ефективни механизми за планиране, за подготовка на документации за участие, за съгласуване на проекти на документи, за провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки. Най-вероятния мотив на общинските ръководства, неприемащи вътрешни правила отговарящи на изискванията на закона, европейското право и добрите практики при обществените поръчки, според изпълнители участващи в процедури е стремежът на кметовете да манипулират процесите, протичащи в общината във връзка с планирането, подготовката на документации за участие, съгласуването на проекти на документи, провеждането на процедури и осъществяването на контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки. Тези характеристики на определени български общини на практика ги поставят в групата възложители на обществени поръчки и бенефициенти по донорски програми, финансирани със средства от Европейския съюз, които съзнателно нарушават принципите и нормите на ЗОП и европейското законодателство.
Европейската комисия констатира, че слабостите и нарушенията при прилагането на законодателството в областта на обществените поръчки в България предоставят много и различни възможности за корупция, което се потвърждава чрез данните от изследването и действията на определени кметове. Съзнателния стремеж за възлагане при липса на ясно установени правила обяснява констатираното в хода на проучването нежелание на някои от кметовете да повишат ефективно прозрачността при работата на общините и да преминат към възлагане на обществени поръчки спазвайки принципите на европейското право и правилата на Европейския съюз.
На този етап в България, единствено санкциите налагани от предстоящите проверки на контролните органи на Европейската комисия биха катализирали подобряването работата на общините при приложението на Закона за обществените поръчки и общностното законодателство. Поради тази причина на Европейската комисия, освен данни за добрите практики установени в хода на проучването ще бъде представен и негативния ефект на бездействието при възлагане на обществени поръчки, както и установени от проучването порочни практики и констатирания съзнателен стремеж за възлагане при липса на ясно установени правила, в нарушение на принципите на европейското право и правилата на Европейския съюз.
Възлагането на обществени поръчки според експертите на организацията е една от сферите на обществения живот в България, която би се променила към по-добро, главно в резултат от външен натиск – извод[1], съдържащ се в Доклада за България на Европейската комисия до Парламента и Съвета. Предвид факта, че върховенството на закона е основна ценност на Европейския съюз и отчитайки, че множество от българите очакват[2] Европейската комисия да участва активно при преодоляването на съществуващите проблеми, свързани с корупцията в България, експертите на ИПАИ подкрепят предстоящия контрол върху дейността на българските публични институции от органите на Комисията.
Част от ръководствата на българските общини на практика не желаят да подобрят работата си, във връзка с което установяваме, че само евентуалните санкции наложени от европейските контролни органи и тяхната неотменимост, в много от случаите се оказват основния мотив за предприемане на определени действия водещи към подобряване работата на българските общини и повишаване на експертния капацитет на служителите при планирането, организацията и възлагането на обществени поръчки, както и при осъществяването на контрол върху изпълнението на сключените договори, поради което предстоящия контрол на европейските органи е необходимо да бъде категорично подкрепен. От друга страна голословното деклариране на положителни намерения, с каквото се сблъскваме много честно при работата си с българските общини, няма да подобри възлагането в България, цели да имитира желание за промяна към по-добро при работата с обществените поръчки, което за пореден път бе разкритикувано остро от Европейската комисия.
До настоящия момент информация за предприети мерки за подобряване работата на администрацията по приложение на ЗОП по данни актуални към 08.08.2012г. са изпратили двадесет и девет български общини: община Асеновград; община Белица; община Белоградчик; община Берковица; община Брезник; община Вършец; община Гурково; община Гърмен; община Долна Митрополия; община Долни Чифлик; община Дупница; община Златица; община Ивайловград; община Искър; община Котел; община Крумовград; община Мездра; община Никола Козлево; община Нови Пазар; община Павликени; община Пещера; община Пирдоп; община Първомай; община Сатовча; община Стражица; община Стрелча; община Сунгурларе; община Трявна и община Черноочене.
Декларирано намерение за въвеждане на добри практики свързани с приложението на ЗОП и информация за предприети адекватни мерки, които се очаква да доведат до подобряване работата на администрацията и повишаване на експертния капацитет на служителите при планирането, организацията и възлагането на обществени поръчки, както и при осъществяването на контрол върху изпълнението на сключените договори в резултат от възлагането по реда на ЗОП са представени от четиринадесет български общини, а именно от община Белица; община Белоградчик; община Берковица; община Вършец; община Гърмен; община Долна Митрополия; община Искър; община Ивайловград; община Крумовград; община Мездра; община Павликени; община Стрелча; община Сунгурларе и община Трявна.
