Данните от национално проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“ свързани с възлагането на обществени поръчки от българските общини са тревожни.
Работната група към ЦНС на ИПАИ обяви информация, свързана с междинни резултати по повод провежданото национално проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“.
Какво се установява в хода на проучването на този етап от неговото изпълнение?
При провеждането на националното проучване към настоящия момент са разгледани и анализирани 55 от получени общо 56 бр. вътрешноустройствени актове на възложители на обществени поръчки включили се в проучването, анализирани са данните от 86 бр. анкети, като експертите на организацията продължават да анализират получените до настоящия момент 55 бр. попълнени от общините Приложение №2 и други документи, свързани с проучването.
До настоящия момент са изпратени 248 персонални уведомления до общините за участие в провежданото от Институт за правни анализи и изследвания национално проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“, в резултат от което в инициативата са се включили 97 български общини. Интерес към проучването не са декларирали в определения срок 117 от общините. Непредали до настоящия момент документи във връзка с проучването са 8 от включилите се общини. Потвърдили интерес, но отпаднали от участие поради различни причини са 34 общини. До настоящия момент експертите на организацията са провели 99 работни срещи с участващите в проучването общини. Някои от общините са поискали провеждането на повече от една работна среща.
Проучването към настоящия момент е писмено подкрепено от следните общини: Айтос, Баните, Белица, Берковица, Братя Даскалови, Вълчи дол, Върбица, Вършец, Гърмен, Девин, Димово, Долна Митрополия, Долни чифлик, Дряново, Дупница, Елхово, Исперих, Кнежа, Лом, Мездра, Нови пазар, Опан, Павликени, Панагюрище, Пещера, Провадия, Първомай, Руен, Созопол, Стрелча, Суворово и Хитрино (тридесет и две на брой), които са изпратили референции във връзка с осъществената съвместна дейност. Община Септември е изпратила свое предложение за промяна на установения ред за възлагане на обществени поръчки.
От 97 български общини участващи в проучването само 18 са изразили готовност да предприемат мерки за подобряване работата на администрацията си, свързана с прилагането на ЗОП и възлагането на обществени поръчки. Останалите 79 общини не декларират подобна готовност.
Какви са последните данни за състоянието на възлагането на обществени поръчки в България, които също ще бъдат анализирани в хода на проучването?
Според отчета на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) през изминалата година са дадени 108 писмени указания на ръководителите на проверяваните организации за преустановяване на извършване на нарушения и/или отстраняване на вредните последици от тях.
В резултат от осъществен контрол върху дейността на общините предвид констатираните нарушения при тях и при разпоредители със средства от общински бюджети, са изпратени 798 констатации на съответните общински съвети само през 2011г. От подадените до АДФИ данни за нарушения, по които са възложени и извършени финансови инспекции, 77 % са потвърдени. От общо извършените 434 инспекции - 178 или 41 % са в общини и други разпоредители с кредити по общинските бюджети. Основната причина за това е свързана с преобладаващия брой на постъпилите през годината сигнали и искания с данни за нарушения в общините.
През 2011 г. са установени нарушения при 60 % от броя и при 73 % от стойността на проверените процедури за обществени поръчки, като тези резултати се констатират и съществуват като тенденция от предходните години. За нарушенията в областта на обществените поръчки са съставени 2 163 акта за установяване на административни нарушения срещу 765 длъжностни лица. През 2011 година са установени и 358 случая на сключени договори на стойност 228 003 883 лв., без да са проведени съответните процедури за обществени поръчки при наличие на основания за това, което представлява най-тежкото нарушение на законодателството в тази област. За установените случаи на сключени договори без проведени процедури за обществени поръчки са уведомени органите на Прокуратурата. Резултатите от инспекционната дейност на АДФИ през 2011 и предходните отчетни периоди показват, че областта на обществените поръчки е високо рискова. Резултатите от извършените финансови инспекции са обект на сериозен обществен интерес, а публикуването им от АДФИ осигурява прозрачност за работата на финансовите инспектори и предоставя възможност на обществеността да се запознае своевременно с тях.
Как Европа гледа на дейността по възлагането на обществени поръчки в България?
Критерият най-ниска цена се превърна в масова практика в българското възлагане, докато Европа ни наблюдаваше с удивление, замислена за устойчивостта на финансираните от нея инвестиции. В началото на годината докато българското правителство се поздравяваше с постигнатите впечатляващо ниски цени при строежите на пътища в страната, от Брюксел последва реакция, която принуди българската пътна агенция да намери правилната рецепта за оценка на кандидатите.
Възложителите замълчаха, част от тях промениха тихомълком стереотипа на оценяването, в този случай, и всичко притихна в забвение.
През месец февруари Европейската комисия заяви: „В България корупцията се засилва!“ Тази констатация се извежда като извод от изследване на „Евробарометър“, реализирано през месец септември на 2011г. в България. Най-обезпокояващото е, че България държи първенството по темп на увеличение на усещането за увеличаваща се корупция. Върху всеки четвърти гражданин е оказван натиск за даване на подкуп. По данни на Европейската комисия представени от Еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малстрьом, икономическите загуби в резултат на корупцията в ЕС се оценяват на около 120 милиарда евро годишно. Европейската комисия прие пакет от мерки за борба с корупцията през юни 2011г., който предвижда специален механизъм за наблюдение и оценка на всичките 27 държави в ЕС.
Възложителите замълчаха, никой не реагира официално на оповестената информация.
През месец май Европейската комисия изпрати писмено изявление свързано с провежданото от Институт за правни анализи и изследвания национално проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“, в което г-жа Сала Саастамойнен - началник отдел „Правосъдие по граждански дела“ от генерална дирекция „Правосъдие“ - дирекция „Гражданско правосъдие“ на Европейска комисия, увери експертите на организацията, че Комисията се е запознала много внимателно с писмото и приложенията към него отнасящи се до провежданото национално проучване. Комисията уверява експертите на организацията, че следи развитието на нормативната база в България, системата на правосъдието, въпросите свързани с възлагането на обществени поръчки, както и останалите системи на националното законодателство.
Възложителите замълчаха, никой не реагира официално на оповестената информация.
През юни се оказа, че Европейската комисия регулярно е сезирана от Строителната камара на България за различни нарушения свързани с възлагането на обществените поръчки. Очаква се реакция на Комисията по този въпрос.
Възложителите замълчаха, никой не реагира официално на оповестената информация.
Как се оценява възлагането на обществени поръчки в България?
В края на месец февруари Европейската сметна палата посочи крайните бенефициенти в България като адресат на най-големите грешки при усвояването на европейски средства. Това е причината според която, точно върху тяхната дейност ще бъде упражняван стриктен контрол от европейските контролни органи в рамките на последващия одит, който предстои, заявиха от ЕСП. Възложителите не полагат старания да водят правилно документацията си, според Надежда Сандолова – член на Европейската сметна палата. Според европейския контролен орган документацията за провежданите обществени поръчки, нейното неправилно водене, липсата на достатъчен контрол и добро архивиране са основните проблеми, констатирани при усвояването на европейски средства. Според становището на Европейската сметна палата проверката за правилно и законосъобразно харчене на европейски средства се доказва с правилно водена документация. Правилата за планирането, изготвянето, задължителното съдържание, съгласуването, воденето, съхранението и архивирането на документациите при провеждането, възлагането и изпълнението на обществени поръчки се съдържат във Вътрешните правила определящи реда за планиране, организацията на провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки и за контрол на изпълнението на сключените договори.
Възложителите замълчаха, никой не реагира официално на оповестената информация.
В началото на месец март за пореден път Изпълнителният директор на Агенция за държавна финансова инспекция изнесе пред българската общественост стряскаща информация по повод констатираните нарушения при възлагането и изпълнението на обществените поръчки в България, която за съжаление стига и извън пределите на България. 300 непроведени процедури за обществени поръчки през 2011г., показват данните на Агенцията за държавна финансова инспекция, базирани на извършените проверки. (ръст от 94 случая на годишна база) 400 жалби срещу нередности по приложението на закона, от които проверени едва около 35-40 на сто, поради липса на физически капацитет на инспекторите. Непроведени обществени поръчки за 200 млн. лв. през изминалата година са констатирани от АДФИ. (ръст с около 128 млн. лева на годишна база). Недоброто планиране или немарливостта от страна на възложителите са поводите за извършване на нарушение, което бележи ръст през изминалата година – това е неправомерното договаряне без обявление, съобщава г-жа Петкова. Зачестяват случаите на изменения в нарушения на ЗОП на сключени договори, като се изменя предметът на договора, стойността му и основни негови параметри, заявяват инспекторите от АДФИ. Всяка втора поръчка, която е проверена е с допуснати нарушения, по данни на агенцията. (тенденцията остава същата като през 2010г.). Умишлените щети нанесени на бюджета са за 1.9 млн. лв., заявяват от АДФИ. Прокуратурата и съдът все по - често се превръщат в инструмент за налагане на санкции, свързани с допуснати нарушения на законодателството регулиращо обществените поръчки.
Възложителите замълчаха, никой не реагира официално на оповестената информация.
Няколко дни по-късно през месец март за пореден АДФИ отново съобщи, че 689 са случаите при които контролния орган е констатирал различни нарушения при разходването на средства с произход програмите на Европейския съюз. 590 от всички констатирани нарушения според резултатите от проверките и издадените актове са извършени от представители на общинската власт. За 356 от нарушенията отговорен като орган на общинската власт според данните на АДФИ е кмета на общината, а за 136 от констатираните нарушения са глобени членове на комисии. 226 са нарушенията на разпоредбите на ЗОП, които са допуснати от възложителите при усвояването на евросредства, а 386 са констатираните нарушения на НВМОП (отм.). 141 са нарушенията свързани с усвояването на европейски пари от програмата САПАРД. 209 са нарушенията при усвояването на средства по реда на програмата „Регионално развитие“. 49 са нарушенията при усвояването на средства по реда на програмата „Околна среда“. 111 са нарушенията при усвояването на средства по реда на програмата „Административен капацитет“. 146 са нарушенията при усвояването на средства по реда на програмата „ФАР“. Само 6 са регистрираните нарушения при усвояването на средства по Програмата за развитие на селските райони.
Възложителите замълчаха, никой не реагира официално на оповестената информация.
През месец март на 2012г. Европейската комисия предприе мерки, които да гарантират, че България спазва задълженията си по прилагане правилата на общността относно обществените поръчки в областта на отбраната. Действията бяха съобщени в нарочно съобщение на ЕК.
Възложителите замълчаха, реагира Парламентът – прие нови промени в ЗОП.
В края на месец март БТПП от форумът „Пакт за почтеност при обществените поръчки: нов подход за превенция на корупцията в България“, организиран от Асоциация „Прозрачност без граници”, свързан с приложението на закона за обществените поръчки, обяви няколко скандални констатации, според които се оказва че, че комисиите на възложителите на обществени поръчки са некомпетентни. Експертите на организацията направиха предложение, според което най-лесният начин за справяне с проблема некомпетентност на комисиите, е включването от възложителите на представители на съответния бранш в състава им. Според БТТП представителите на възложителите изнасят информация свързана с провеждането на процедурите в услуга на конкретни изпълнители.
Възложителите замълчаха, никой не реагира официално на оповестената информация.
В края на март месец с корупционните практики при възложителите на обществени поръчки заяви, че ще се занимава и Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерски съвет -известен като БОРКОР. „В България ежегодно чрез възлагане по реда на Закона за обществените поръчки се разходват между 4-4.5 милиарда лева“, заключават специалистите на центъра. „Ако системата от разработени мерки от експертите на БОРКОР предотврати неправомерното изтичане само на 1 % от тези средства, то ефектът се равнява на 45 милиона лева”. До няколко дни БОРКОР започва да работи по обявените по-рано планове.
Възложителите замълчаха, никой не реагира официално на оповестената информация.
Също в края на месец март се оказа, че обществените поръчки попадат и под прицела на Комисията за конфискуване на престъпното имущество, този път така реши българският законодател. Нарушенията при обществените поръчки да попадат и под ударите на Комисията за конфискация на престъпно имущество. В текстовете на закона за отнемане на престъпното имущество се включват като основание за отнемане на имущество и нарушения на разпоредбите на ЗОП, без да е конкретизирано за неспазването на кои текстове става въпрос.
Възложителите замълчаха, никой не реагира официално на оповестената информация.
През месец май при оповестяване на данните от Годишния доклад на Агенция за държавна финансова инспекция, изпълнителният директор на институцията– г-жа Петкова посочи запазване на тенденциите при изпълнението на разпоредбите на ЗОП, свързани с нарушенията при възлагането на обществени поръчки. С други думи - нарушенията нарастват. От констатациите на инспекторите става ясно, че при 821 процедури за обществени поръчки на стойност 1,1 млрд. лв. Агенцията за държавна финансова инспекция е констатирала 2458 нарушения за изминалата 2011г. В резултат на извършените проверки от АДФИ в периода на 2010г. са установени 2 250 нарушения при 807 обществени поръчки на стойност 1,2 млрд. лв. Това представлява 60% от общо проверените през годината 1368 обществени поръчки на стойност 1,5 млрд. лв., сочи отчетът за дейността на АДФИ за миналата година, одобрен на днешното правителствено заседание. Тенденцията е към повишаване на констатираните нарушения – предходния доклад сочеше около 50% нарушения в проведените процедури.
Възложителите замълчаха, никой не реагира официално на оповестената информация.
Двадесетина дни по-късно през месец юни НПО "Трансперънси Интернешънъл" оповести в Брюксел свой доклад за корупцията в Европа, което събитие предизвика широк международен отзвук, включително и в България, заемаща отново водеща позиция в негативната част доклада на организацията, а през месец декември на 2011г. организацията огласи резултатите от международния Индекс за възприятие на корупцията за 2011г., където България бе посочена на първо място по корумпираност в ЕС.
Възложителите замълчаха, никой не реагира официално на оповестената информация.
През месец юни Строителната камара съобщи официално, че по нейни данни се оказва, че са нагласени са над една трета от процедурите за възлагане на обществени поръчки свързани със строителство. От журналистът Лили Границка бе съобщено, че с „измислени“ сертификати се избират „нашите фирми“, както и че чрез прекомерни и ненужни изисквания над една трета от кандидатите в обществените поръчки за строителство се отстраняват от участие, за да бъдат избрани „правилните“ фирми. Тревожното в случая е, че е установена тенденция на ръст при залагането на дискриминационни условия от страна на общините. Това показва мониторингът на обществените поръчки в сектора, който се прави от Строителната камара всеки месец и се изпраща за сведение на Европейската комисия.
Възложителите замълчаха, никой не реагира официално на оповестената информация.
Медиите в България често характеризират различните аспекти на възлагането на обществени поръчки в страната като „взривоопасна ситуация“, официалните органи наричат тези обществени отношения „високо рискови“, Европейската комисия и международния неправителствен сектор ни поставят в режим „под наблюдение“ в зоната на рисковите страни-членки, заедно с Румъния.
Българските възложители в по-голямата си част като че ли нехаят, защото може би е по-лесно да замълчиш, да не реагираш и да продължиш по старому, все едно нищо не се е случило, докато финансиращите органи не втвърдят позицията си и посредством контрола, започнат налагането на масови санкции.
Едва тогава ще започне истинското пробуждане на възложителите, харчещи европейски средства, а до този момент – „време е за плаж, през септември ще му мислим“, каза един от кметовете в частен разговор на тази тема…
