« назад към списъка

28.09.2010г.
ПУБЛИКУВАН Е ПРОТОКОЛА ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНО С ПРИЕМАНЕТО НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

    

     Публикуван е Прокотол №48/28.09.2010г. от проведеното във вторник, 28.09.2010г. заседание на Комисията по правни въпроси, свързано с приемането на първо четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.

   На заседението на Комисията по правни въпроси становището по ЗИДСВС на Институт за правни анализи и изследвания бе представено от Председателя на Управителния съвет.

Публикуваме пълния текст на Протокола:

ПРОТОКОЛ

от Заседание на Комисията по правни въпроси №48

          Днес, 28.09.2010 г., вторник, от 13:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.

          На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Маргарита Попова, министър, Жанета Петрова, заместник-министър, Виолета Обретенова и Елена Владимирова, държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателство”; от Прокуратурата – Валери Първанов, заместник-главен прокурор; от Върховния касационен съд – Лазар Груев, председател и Гроздан Илиев, заместник-председател и председател на Наказателната колегия; от Върховния административен съд – Константин Пенчев, председател; от Висшия съдебен съвет – проф. Анелия Мингова, представляваща ВСС, Петър Стоянов, Радка Петрова, Цони Цонев и Георги Шопов, членове на ВСС; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Ана Караиванова, главен инспектор, Петър Михайлов и Мария Кузманова, инспектори; от Висшия адвокатски съвет – Даниела Доковска, председател; от Софийски градски съд – Георги Колев, председател; от Софийски районен съд – Красимир Влахов, председател; от Окръжен съд-Пловдив – Сотир Цацаров, председател; от Окръжен съд-Варна- Ванухи Аракелян, председател; от Националния институт по правосъдие – Пенчо Пенев, директор; от Института за правни анализи и изследвания – Петър Бакърджиев, председател на Управителния съвет; от Българската асоциация на съдиите по вписванията – Илиана Дикова, председател на Управителния съвет, Надежда Коцева, изпълнителен секретар и Валя Гигова, почетен член на асоциацията; от Асоциацията на държавните съдебни изпълнители – Мария Колева, Христина Колчева и Людмил Станев.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
          Искра Фидосова: Добър ден на всички. Уважаеми колеги народни представители, Уважаема госпожо Министър, Уважаеми магистрати, Откривам  днешното заседание на Комисията по правни въпроси. Заседанието ще протече по предварително обявения дневен ред:

          1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 002-01-78, внесен от Министерския съвет на 10.09.2010 г.
          2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 054-01-73, внесен от Христо Дамянов Бисеров, на 14.09.2010 г.

          3. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 002-01-77, внесен от Министерския съвет на 08.09.2010г. г.
          По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 002-01-78, внесен от Министерския съвет на 10.09.2010 г.

          Първо ще дам думата на вносителите – на г-жа Попова, да представи мотивите на законопроекта. След това ще помоля представителите на институциите да вземат отношение и тогава ще започне дискусията по законопроекта в Комисията.
Г-жо Попова, имате думата.

          Маргарита Попова: Уважаеми колеги, Уважаеми гости, Благодаря за предоставената възможност да дискутираме по съответния в Конституцията и закона регламент върху един от най-важните законопроекти, който беше изработен в съзвучие и в съответствие с принципите на изготвената и приета скоро след широко обществено обсъждане нова Стратегия за продължаване на съдебната реформа. Още когато дискутирахме поотделно в парламентарните групи подготвения пространен политически документ, аз казах, че стратегията сама за себе си, колкото и да е написана красиво, професионално, мотивирано, пространно и колкото и добре да очертава пътеките и насоките за случващата се съдебна реформа за дълго време напред, няма да може да свърши много работа, ако ние не направим детайлен план за нейното изпълнение, съобразявайки се с времето, с финансовите възможности за разумни реформи във времето, с отговорност те да се случват така, че да не ги поправяме много скоро, гражданите да бъдат доволни, реформите да бъдат ефективни и да се правят в съгласие и в разбирателство с нашите европейски партньори. Точно така подходихме, когато изработвахме проекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вярно е, че нов Закон за съдебната власт беше написан, предложен и приет през 2007 г. Случи се така, че две години след неговото прилагане, в съдебното пространство и като очакване от гражданите се очертаха няколко неща, които дадоха основание да се замислим сериозно, за да направим изменения и допълнения. Това се наложи от претенциите на нашето общество за по-ефективна работа на съдебната система, за укрепване на институциите в съдебната система, за по-голяма взискателност при подбора, кариерното израстване при така нареченото атестиране на магистратите в съдебната система, за да се гарантира качествено правосъдие и същевренно да има възможност чрез всички законови процедури да бъдат минимизирани възможностите за създаване, реализиране и за лоши плодове на евентуални корупционни практики в съдебната система, които са в състояние да подрият имиджа не само на системата като такава, не само на част от държавността, а и на репутацията на цялата държава. Защото съдебната система и съдебната власт са изключително важни в една държава. Правните устои са най-важни в една държава и съдебната система има изключително значение, защото в крайна сметка тя решава. Кои са основните цели и приоритети в така подготвения от Министерството на правосъдието в добър диалог с цялата магистратска общност Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт?

          Първо, ние отговорихме на двете най-важни стратегически цели, заложени в Стратегията за съдебна реформа: укрепване на институциите, които ще дадат по-качествено правосъдие чрез надлежен и по-добър подбор на кадрите и гарантиране на тяхното развитие в съдебната система. Какво направихме в тази насока и за какво се съгласихме с широката магистратска общност, следвайки тази концепция и стратегическите направления на новия политически документ, озаглавен „Стратегия за продължаване на съдебната реформа в България”. Акцентираме на два основни и много важни въпроса - атестирането в съдебната система и конкурсите, като гаранция за висока взискателност при подбора и кариерното развитие на магистратите. Какво имаме до момента в Закона за съдебната власт? Имаме две процедури: атестиране и конкурси, които конкурси се отнасят за постъпване в рамките на съдебната система на младши прокурори, младши съдии и младши следователи и процедура по атестиране, която по недопустим начин се смесваше с възможностите за кариерно развитие, чрез която се стигна дотам, че и когато следиш развитието на един магистрат, когато той стои на своето място и когато иска да бъде повишен и когато иска да придобие ранг на място с повишаване на заплата, все правехме, извършвахме процедури по атестирането.

      Стигна се до там, че започнахме да говорим за конкурси чрез атестиране – нещо, което се оказа недопустима формула, защото тя не даде нито критериите, нито показателите, нито гаранцията, че в съдебната система ще постъпват кадри по ясен регламент с висока летва на изискванията и хора, които са готови да работят за съдебната система безпристрастно, независимо, готови да се противопоставят на всякакъв род вътрешни и външни вмешателства и хора, които ясно осъзнават своята мисия, и хора, на които се търси отговорност не само за техните професионални възможности, а и за техните морални и нравствени качества. Затова в този законопроект ние отделихме ясно процедурите по атестиране и процедурите за кариерно израстване на магистратите. Това стана, като предлагаме атестирането да се сведе до процедура, при която се оценяват професионалните възможности на кандидатите в съдебната система в два основни случая: първо, когато те стават несменяеми с изисквания от закона необходим юридически стаж и второ, периодично атестиране, което за нас ще има, ако народните представители приемат този законопроект, изключително важно значение за дисциплиниране на процеса за кариерно израстване на магистратите в съдебната система. Какво имам предвид?

          Периодичното атестиране, без значение дали вие ще приемете то да бъде извършвано на три години, на пет години или на две години, както беше нашият първоначален проект, но финализира на период от три години, е много важно. Защото по този начин самите магистрати вътре в системата на по.високо ниво ще имат един непрекъснат поглед върху професионалното развитие и разбира се, поведението на магистрата в системата на един достатъчно кратък период, за да могат да правят заключение затова как се развива магистратът, достоен ли е той да заема професията, как изпълнява своите професионални задължения. Може ли той, след като сме го атестирали за първи път на третата година от неговото постъпване в системата, след като дойде време да стане несменяем, има ли възможност той да остане в системата или след поредното атестиране за придобиване на несменяем, той ще трябва да напусне съдебната система, защото няма изискващите се професионални и морални качества. Предложили сме и подходяща формула за атестиране, като смятаме, че досегашната формула на атестиране далече отгоре – от членовете на Висшия съдебен съвет, без ангажирано участие на магистратите по места, няма как да даде сериозни и добри резултати.     

      Вторият повод, по който предложихме тази формула за атестиране, е нашата идея и нашата абсолютна убеденост за това, че съдебната система като много сложна и самоуправляваща се система с надзор, контрол и взаимодействие от изпълнителната и законодателната власт, не може да бъде неангажирана и не може да остави атестирането в ръцете изключително и само на върховния управителен орган, а именно на Висшия съдебен съвет. Моята идея и идеята на екипа, който работи по изготвянето на законопроекта, че всички в съдебната система трябва да бъдат професионално и морално ангажирани за състоянието и за положителното развитие на тази система, за кадровия ресурс, за кадровата обезпеченост и за надеждност, за гаранции и добър старт и развитие на магистратите в рамките на тази система. Затова сме предложили и една по-особена формула чрез конституирането на атестационни комисии, които ще съществуват от окръжно ниво нагоре и които ще имат възможност, тъй като инстанционният контрол е основният за проверка на съдебните актове и за проверка на правилността и законосъобразността на произнасянето на магистратите е те да проверяват и кариерното развитие и професионалното развие въобще на своите колеги, които се намират на по-долно ниво. Идеята е отговорност и съпричастност в извършване на реформите, отговорност и съпричастност за професионализъм и за високи критерии при подбора и при развитието не само на членовете на Висшия съдебен съвет, а и на всички надолу от страна и на административните ръководители и на колегите магистрати, на които ще бъде гласувано доверие да бъдат избрани за определен период от време в тези атестационни комисии. Голямата цел, колеги, а и вие наистина се досещате, и сте направили извод затова – интегритет и създаването на едно добро чувство за магистратска общност. Не може да бездействат, да са незаинтересовани и да не знаят какво става в съдебната система магистратите надолу от Висшия съдебен съвет. Те трябва да са съпричастни, да работят заедно с колегите си, да търсят и да бъдат взискателни към действията, поведението и решенията на Висшия съдебен съвет, както и обратното – колегите от Висшия съдебен съвет, по отношение на магистратите надолу в структурите на съдебната система. Толкова, съобразно с днешната процедура, по въпроса с атестирането. По въпроса за конкурсите, които са също основен момент и сме положили доста грижи, за да обезпечим съдебната система от страна на подбора на магистратите в съдебната система. Въвели сме постъпването в рамките на съдебната система и кариерното израстване на всички нива да става чрез конкурс, а не както е сега чрез така наречените конкурси за атестиране. Това не беше абсолютно никакъв конкурс, с това не даваше абсолютно никаква гаранция за подбор на най-добрите, отговорните и хората, които наистина могат да носят отговорност безпристрастно и могат да чертаят политики, могат да носят отговорност за тези политики и са достойни да заемат места на ръководни длъжности или като редови магистрати. Конкурсът в основата на кариерното израстване – това е вторият много важен пункт от нашия законопроект. Следващ много важен пункт от законопроекта е подбора на членовете на Висшия съдебен съвет и подбора на административните ръководители в съдебната система. Основната цел и основните насоки са пълна прозрачност, знание и информираност на обществото и на хората в магистратската общност кой по какви критерии, по какви правила се подбира и какви са неговите нравствени и професионални качества. Тук искам да вмъкна някои важни неща, които са много силни детайли в законопроекта. Те възбудиха много голяма част от дискусиите преди днешна дата. Това е грижата на Висшия съдебен съвет и на хората по различните нива в съдебната система при подбора на кадрите за подбор на такива хора, които ще носят отговорност и ще работят в съдебната система, да бъдат убедени гражданите и магистратите, че тези хора имат безупречна репутация в обществото и безупречна репутация в рамките на съдебната система. В този смисъл ние акцентираме на две неща: предвиждаме в законопроекта изрично на законово ниво да се регламентира съществуването на Комисията по етика и антикорупция във Висшия съдебен съвет и регламентираме съществуването на Етични комисии на различни нива в съдебната система, които да се избират по най-демократичния начин на общо събрание. Те ще работят в определен период от време и ще си взаимодействат чрез Комисията по етика и антикорупция в съдебната система. Тези Етични комисии по всички възможни начини контактуват с държавните институции, за да могат да събират и да оценяват информация, която е достатъчно конкретна, смислена и проверима и която може да даде правилен извод за нравствените и моралните качества на кандидата. Бих искала да кажа и това, че досега в закона това изискване човек да бъде повишен или да постъпи в съдебната система е необходимо да има съответния юридически стаж, но и съответните морални и нравствени качества. За съжаление, проверката на моралните и нравствените качества някак си такава проверка не беше правена. Може би до голяма степен този пропуск даде доста горчиви плодове, които всички ние сега берем заедно като общество и като държава и в частност като съдебна система, заради липсата на грижа да се реши този въпрос. Сега сме направили прецизност в законодателната уредба, акцентираме върху този въпрос и мисля, че ще има достатъчно добър ефект. За да функционират добре институциите и да постигнем тяхното укрепване така както бихме желали чрез този законопроект, обръщаме внимание на още един пункт в него. Това е създаването на професионални екипи, които ще ръководят различните звена в съдебната система. Подборът на административните ръководители ще става достатъчно прозрачно, както вече казах. Административните ръководители ще защитават управленски и професионални концепции пред колегите във Висшия съдебен съвет. На тези административни ръководители, които ще чертаят политики и ще са длъжни да носят отговорност за осъществяването на тези политики, им се дава възможност да си сформират и подходящи екипи и заедно с тях да носят отговорност за осъществяване на съдебните реформи, за гарантирано добро правосъдие, качествено правосъдие, както сме отбелязали в една от нашите стратегически цели в Стратегията за продължаване на съдебната реформа. Предвиждаме всеки административен ръководител да може да подбере своя заместник, като по закон предвиждаме да няма повече мандати, каквито сега са разписани в действащия Закон за съдебната власт. По този начин смятам, че ще дадем сериозна възможност да укрепнат институциите, да се носи екипна отговорност и да бъде с развързани ръце в по-голяма степен административният ръководител, за да изгради той управленски звена в съответните структури на съдената система, така че да може да носи отговорност, а не както досега, има случаи, в които на административният ръководител е възможно теоретично да бъдат подбрани такива заместници, с които той не би могъл в добра атмосфера и достатъчно добре да работи, а това е проблем, който няма да даде добро отражение на качеството на продукта на съдебната система като цяло. Съвсем накратко по правомощията на Висшия съдебен съвет, като прецизирани разпоредби, които са в съзвучие със Стратегията за продължаване на съдебната реформа. Много важни неща сме записали в законопроекта, едно от които е задължението на Висшия съдебен съвет да се заеме най-сетне с важния проблем за натовареността в рамките на съдебната система. За нас този проблем е изключително важен, защото той е ключ към решаване на основния проблем, записан в Стратегията за продължаване на съдебната реформа, а именно обвързването на резултатите в съдебната система с бюджета, който съдебната система получава. За добри резултати се получават и повече пари. Така че ние трябваше да намерим този ключ, за да реализираме нашата основна задача за програмно бюджетиране в съдебната система и решихме единодушно, че този начин е проверка на натовареността. Много внимателно, много професионално да се предвиди и изработи наредба, разбира се ако се приеме законът, в която да се видят критериите и показателите за тази натовареност, защото тя ще бъде отправна точка, както казах, при бюджетирането, така и при продължаване на структурните реформи в рамките на съдебната система, за да направим една оптимална структура при гарантиран достъп до правосъдие за всички български граждани с всички специфики в административната структура на нашата държава. Разписани са и много други важни нови правомощия, прецизирани са правомощията на Висшия съдебен съвет, но аз няма да се спирам подробно, тъй като сега процедурата е друга – ние просто гледаме и обсъждаме закона по принцип и би трябвало в малко по-общ и по-абстрактен вариант да поднесем основните мотиви и моменти, които защитават Стратегията за продължаване на съдебната реформа.

          Какво ново относно статута на съдиите, прокурорите и следователите? Разбира се, и това беше доста добре и широко дискутирано и отразено от медиите. Това е един пункт от нашия законопроект. Новото и интересното е, че пак с оглед прозрачност, пълна прозрачност на кадрите и на техния статут в съдебната система ние предвиждаме всички кадри в съдебната система, за да бъдат отворени, за да бъдат разпознати и оценявани по-добре от хората, да представят и да декларират своята принадлежност към всякакви граждански проекти, структури и организации, в които е допустимо по закон да се членува. Това го правим с никаква друга цел, освен с цел за прозрачност и с цел, когато се решават управленски, кадрови и каквито и да било въпроси в рамките на съдебната система и във Висшия съдебен съвет, хората да знаят и да могат да търсят отговорност в случаи, в които кадрите в съдебната система трябва да умеят да излагат основания за отвод при решаване на определени проблеми, които касаят системата или касаят решаването на конкретни дела. Ние сме акцентирали изрично на проблема с отводите на членовете на Висшия съдебен съвет, защото това е изключително важен демократичен и изключително прозрачен инструмент, в който един човек трябва да излезе и да каже защо той да не може да участва при решаването на какъвто и да е проблем. И най-малкото основание, когато може да се счете, че той е предубеден или заинтересован и когато има най-малкото съмнение за такова нещо по отношение на даден член на съдебната система в конкретна ситуация, той трябва да се отстрани и да не участва в решаването на съответния проблем. Това генерира доверие, колеги. Нашата изходна точка при решаването на този въпрос е била именно това. Трябва да има прозрачност, трябва да има максимална прозрачност и доверие в съдебната система. Бих искала да акцентирам изрично на един много важен пункт, на един детайл в подготвения от нас законопроект. Това е постъпването в рамките на съдебната система отвън, първоначалното постъпване и подбора на младши съдии, младши прокурори и младши следователи. Специално този раздел най-вече сме разработвали много близко и в много добро сътрудничество с Националния институт по правосъдие, защото институтът натрупа опит, знае какво е нужно, знае къде са пропуските и къде са проблемите. Много благодаря на д-р Пенев, който днес е тук, за да присъства на това важно обсъждане на законопроекта. Искам да кажа, че ние предлагаме разпоредби, които чертаят действителна, истинска реформа. Няма да се постъпва в съдебната система, както се постъпваше до момента. Няма единствено писменият и устният изпит, който се организира централизирано от Висшия съдебен съвет да бъде критерии за това, че 40-50 или 100 кандидата са достойни да влязат в съдебната система. Навсякъде в Европа и в напредналите демокрации постъпването в съдебната система е генетично свързано, като пъпна връв е свързано обучението и резултатите от обучението в техните национални институти на правосъдието. Какво направихме ние в законопроекта?

           Първо, опитахме се да решим въпроса с минималното изискване на Европейския съюз за продължителност на обучението на младшите магистрати в Националния институт по правосъдие. До момента това времетраене е изключително кратко. То е 6 месеца. Минималното изискване за престой за обучение е от 9 месеца нагоре – до три години и три месеца във Франция. Ние не можахме да си позволим да разпишем изискване за повече от 9 месеца престой в Националния институт по правосъдие, тъй като се съобразихме с някои претенции, с някои изисквания на административните ръководители по места, макар че лично за мен претенциите не бяха толкова основателни. За мен е много по-важно да останат по-дълго време от 9 месеца колегите в Националния институт по правосъдие, да се обучат и когато отидат на работа, да бъдат професионално по-уверени и да могат малко по-самостоятелно да решат своите първи задачи като прокурори, следователи или съдии. Предложили сме деветмесечния срок, който е минимално изискване на Европейската комисия. Обвързали сме постъпването на младшите съдии, прокурори и следователи с един изпит, който ще бъде много старателно организиран от Висшия съдебен съвет и от Националния институт по правосъдие с формиране на нарочни комисии и изпитни програми, с което ще приключи обучението на младите колеги, които ще се обучават 9 месеца в Националния институт по правосъдие, като ще се взима предвид и тяхното професионално старание, възможности и показана мотивация по време на деветмесечното обучение. Предвиждаме нещо доста революционно, ако някой се откаже по време на обучението в Националния институт по правосъдие или не покрие критериите, за да положи успешно изпитите накрая, тъй като ще бъде подпомаган със стипендия от страна на Националния институт по правосъдие в рамките на тези девет месеца, да върне полученото от държавата за времето, през което се е обучавал или общо за тези девет месеца, ако се окаже неспособен да си вземе изпитите. Защото държавата не е достатъчно богата, за да може да си позволява да разхищава пари. За бюджета трябва да полагаме максимална грижа и всяка стотинка, всеки разход трябва да бъде обезпечен и оправдан. Така че хората, които не оправдаят доверието и не положат успешно изпита, ще трябва да си върнат парите на държавата и да потърсят друго поприще извън съдебната система. Това е за младшите съдии и прокурори. Няма да говоря за детайлите. Всичко това е разписано в закона. Ще ги гледаме текстовете, когато дойде ред на второто четене. За тези, според мен, изключително важни разпоредби, разписани в проекта на закон, мисля, че това е достатъчно на този етап като информация от моя страна. Разбира се, не сме пропуснали в тази връзка да положим грижа чрез нарочни законодателни разпоредби за постоянните преподаватели, които ще обучават колегите в Националния институт по правосъдие, за да имаме гаранция, че той ще стане една добра школа, една добра магистратска школа, която обаче няма да бъде продължение на академичното образование, а ще бъде една магистратска школа, в която хората ще трупат практически опит. С образованието в университетите, с академичната школа се приключва, когато хората положат своите държавни изпити, но оттам насетне с помощта на нашите преподаватели от университетите ние трябва наистина да продължим да се грижим за нашия Националния институт по правосъдие, който успя да се утвърди като един добър професионален учебен център, който да учи магистратите на практически умения, практически навици и добро, прилично, етично поведение в рамките на професията и бъдещето, което те сами са си избрали. В законопроекта, да не пропусна нещо много важно, сме разписали разпоредби, които касаят основния и много важен орган към Висшия съдебен съвет, а това е Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. Завишаваме изискванията за избор на членове на този Инспекторат. Анализирахме ситуацията и сме преценили, разговаряйки с представители на всички звена и структури в съдебната система, с които заедно изготвихме този проект, и ние като ръководство на Министерството на правосъдието стигнахме до следните изводи. Добър Инспекторат има и ще има тогава, когато неговите членове са избрани след като са прослужили в магистратските среди определен брой години, защото не може да отиде един инспектор в следствие, в прокуратура или в съд, след като той не е бил достатъчно време там. Самият той няма достатъчно опит, неговите проверки не могат да гарантират безпристрастност, обективност на резултатите и на достигнатото в което и да е звено от съдебната система. Така че изискванията към нашия Инспекторат по всеобщо мнение трябваше да бъдат по-високи и затова ние направихме съответни разпоредби, за да може и ръководителят на Инспектората и всички членове, които се избират от Народното събрание да отговарят на високите изисквания към функционирането на съдебната система въобще и към резултатите, които тя предлага.
       Контролът върху действията на Инспектората като структура към Висшия съдебен съвет е изключително важен. Колеги, вие знаете, че бихме могли да искаме още от нашия Инспекторат, но в рамките на действащата Конституция толкова. Ако искаме да направим нещо повече, трябва да имаме общо съгласие, национално съгласие за някои изменения в Конституцията в рамките на съдебната система, за да можем да направим още разумни промени, които да гарантират по-качествено правосъдие и по-добър контрол върху работата на магистратите без значение в коя професия се намират те.
В законопроекта сме обърнали внимание на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията. Там има доста нерешени въпроси и не знам как така са останали нерешени през 2007 г. с този смесен статут – един да избира, а друг да контролира съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители, а някъде да се формира бюджетът им. Разкъсване на връзката подбор, назначаване, контрол и отговорност на резултата – тотално разкъсана връзка в сега действащия Закон за съдебната власт. Разбира се, въпросът се оказа доста дискусионен, но в крайна сметка тези структури остават да бъдат контролирани от съдиите по места, а пък назначаването и освобождаването става от министъра на правосъдието. Крайно време е, веднъж завинаги да се сложи някакъв край и логика на процедура: назначавам - освобождавам – нося отговорност, нося контрол, предоставям бюджет, защото всичко това е вързано с крайния резултат, с продукта, изключително важен продукт, който тези хора дават в рамките на българското правосъдие. Освен това, сме обърнали внимание и на правомощията на служителите от Главна дирекция „Охрана” и относно администрацията на органите на съдебната власт, защото това са много важни неща. Аз ще кажа само една дума за Главна дирекция „Охрана”. Масово всички колеги, с които разговаряхме в рамките на изготвения проект беше обърнато внимание, че не си комуникира Главна дирекция „Охрана” с ръководителите на съответните структури в съдебната система, а тази комуникация е изключително важна, защото тя касае сигурността на колегите и касае отделни много важни дейности по конвоя – една от много важните функции, които има Главна дирекция „Охрана”. И тъй като това е недопустимо, ние решихме да вдигнем този проблем на ниво закон и да разпишем, за да кажем ясно, че при осъществяване на своята дейност Главна дирекция „Охрана” трябва да се съобразява, трябва да комуникира по съответен начин с ръководителите в съдебната система, за което заедно с Висшия съдебен съвет предстои след приемане на законопроекта, да бъде изготвена съответна наредба, която ще даде един подробен и точен регламент за това взаимодействие, което аз съм убедена, а вярвам и вие, че е от изключителна важност за ефективното функциониране докрай в рамките на съдебната система при изпълняване на функциите от страна на съдилища и прокуратури и следствените структури.

      Колеги, аз мисля, че не е нужно да правя по-дълга и по-пространна презентация от тази, с която си позволих да отнема вашето внимание. Бих искала да ви благодаря затова, че слушахте с интерес. Бих искала да благодаря и на всички, които много ангажирано работиха по законопроекта. Бих искала да благодаря на всички, с които ние дискутирахме по много спорни и дискусионни проблеми. Приеха се едни от решенията, други решения не се приеха и това е съвсем естествено. Защото, когато се подчиняваш на една концепция, не можеш да приемеш всичко, дори и разумно, а се приемат нещата, които следват логично концепцията, избрана от тези, които носят отговорност за законопроекта. Ако не сме приели някои решения, които вие сте дали колеги от съдебната система, не смятайте, че те не са били полезни, че не са били оценени и че не са дискутирани. Напротив, всичко е дискутирано. Всичко е оценено по достойнство. Благодаря за това. Но в крайна сметка един законопроект носи своята концепция и той не може да отговори на всички изисквания и очаквания на магистратите. Аз се надявам, че сме намерили добри решения. Разбира се, тук е мястото, където може да има дискусия по някои от решенията и предложените формули, така че ще очаквам с интерес как ще се развие дебатът и днес и следващия път и в парламентарната зала, за да направим един добър законопроект, в който ще разпишем много детайли и много съществени и прогресивни крачки напред в продължаване на съдебната реформа.  Благодаря ви за вниманието.

          Искра Фидосова: Благодаря Ви, г-жо Попова. Ще си позволя да дам думата първо на г-жа Мингова да изрази становище на Висшия съдебен съвет. След това на г-н Лазар Груев, на г-н Пенчев и г-н Първанов.

          Проф. Анелия Мингова: Благодаря Ви, г.-жо Председател. Уважаеми народни представители, Госпожо Министър, Колеги, ще си позволя съвсем накратко да изложа пред вас становище на Висшия съдебен съвет по този законопроект, като ще предоставя на Председателя на Комисията нашето писмено становище. Освен това се ангажирам до всички парламентарни групи да го изпратим писмено, за да можем да ангажираме вниманието на народните представители евентуално за наши предложения за корекции между първо и второ четене на законопроекта.
      Безспорно сме изправени пред един амбициозен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който е в унисон със заложените законодателни цели на приетата от изпълнителната власт Стратегия за развитие на съдебната реформа и като такова амбициозно предложение на министъра на правосъдието, следва да бъде поздравен този законопроект. Той съдържа редица предложения, които са свързани с подобряване на управленския капацитет на органите в съдебната система, с утвърждаване функцията на Висшия съдебен съвет като управленски орган. За съжаление, обаче, ние намерихме в този законопроект конкретни предложения, които по-скоро принизяват управленския капацитет на Висшия съдебен съвет и не съдействат, а по-скоро пречат за неговото проявление. Затова положителните цели, които ние споделяме, свързани с функциите на постоянните Комисии по етика и по предложения и атестиране, за усъвършенстване на дисциплинарните функции на Висшия съдебен съвет, за подбора на самите членове на Висшия съдебен съвет ще си позволя да кажа тези наши препоръки и несъгласия, за да не ангажирам вниманието на народните представители, тъй като и други колеги биха искали да вземат становище.

          Ще започна хронологично по законопроекта и се спирам на § 5. Известно е становището на Висшия съдебен съвет по отношение предложението за така наречения допуск до класифицирана на членовете на Висшия съдебен съвет. Аз искам да подчертая съвсем накратко трите основни групи аргументи, които сме си позволили да изложим писмено в нашето становище. Става дума затова, че докато са членове на Висшия съдебен съвет тези колеги, които идват от магистратските среди, не загубват статута си на магистрати, защото цялата логика на конституционно създадения орган на управление на съдебната система всъщност сочи, че тя трябва да се управлява от магистрати и това е заложено в основно европейски документи, които сега поради липса на време няма да цитирам. Т.е. докато членовете на Висшия съдебен съвет, които са били упражнявали функцията на магистрати и изпълняват функцията член на Висш съдебен съвет, те само временно преустановяват упражняване на магистратска си функция, но не загубват този си статут. 

      Вторият ми аргумент в тази насока е, че точно поради наличието на такъв статут, чл. 39 от Закона за защита на класифицирана информация не ги изключва от кръга на лицата, които разполагат с допуск до класифицирана информация, разбира се, тогава когато е необходимо да се знае при спазване на този принцип.

      Третият ми основен аргумент тук е, че всъщност приравняване статута на магистрати е необходим за тези негови членове на този орган, окито до този момент не са упражнявали магистратски функции поради конституционната същност на този орган на управление, като колективен орган на управление, чиито състав и функции не могат да бъдат упражнявани, ако пред изискванията към неговите членове се поставят други условия, извън тези, които самата Конституция посочва. В този смисъл смятам, че  управленският капацитет на Висшия съдебен съвет с нищо няма да се подобри, ако пред неговите членове бъдат поставени условия, които са свързани с решения, които взема друг орган на власт, а именно орган на изпълнителната власт и то не чрез законов акт, а чрез решения. По § 6 от предложените промени имаме възражения. Става дума за посоченото от министър Попова възлагане на функции на Висшия съдебен съвет по отношение на държавните съдебни изпълнители и съдите по вписвания. Смятаме, че това не се включва в конституционно посочените функции на Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет има правомощия по отношение на магистратите, съдии, прокурори и следователи и всъщност той трябва да съсредоточи своите функции и управленски правомощия именно върху тези три групи лица, които са магистрати по Конституция.
       На следващо място, не мисля, че има практически проблеми при сегашната уредба в закона по отношение функционирането на държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията. Освен това, ако по отношение на тях Висшият съдебен съвет има правомощия ,той би загубил от управленския си капацитет като орган за управление на съдебната власт и би се превърнал в административен орган, доколкото би функционирал по отношение на лица, които не са магистрати.  На следващо място бих посочила наши възражения по отношение ролята на Висшия съдебен съвет относно подбора на младши съдии и младши прокурори. Предлаганият двоен изпит на практика минимизира ролята на Висшия съдебен съвет като орган на управление на съдебната власт. Два изпита, за които не е ясно какво съдържат, един на входа, а другият – на изхода, при това провеждани от два различни органа, не биха могли да утвърдят ролята на Висшия съдебен съвет като орган, който прави кадровата политика и всъщност подбора на кадрите, които влизат в магистратурата. Ако е необходимо да има два изпита, то те трябва да бъдат част от един процес, в който се избират магистратите, но в този процес основна роля трябва да играе не Националният институт по правосъдие, а трябва да играе Висшият съдебен съвет. В този смисъл, според нас, не е ясен смисълът да се провежда по този начин подбора за младши магистрати и всъщност се изправят пред необходимостта тези млади хора, а тук могат да кандидатстват и хора с натрупан вече юридически стаж, от няколко изпита, които не са диференцирани по съдържание, и които нямат обяснение защо трябва да се провеждат по този начин.  Освен това, може да се постави въпросът и за това, а тези, които постъпват чрез конкурс за първоначално назначение, те нямат ли нужда именно от такъв подбор и защо само младшите трябва да минават пред подобно сито, и защо само спрямо младшите магистрати Висшият съдебен съвет всъщност има минимизирана роля при окончателния подбор на тези кадри. В никакъв случай не отричаме ролята на Националният институт по правосъдие. Но трябва по-добре да се балансира ролята на Висшия съдебен съвет и на Националния институт по правосъдие, когато в крайна сметка се извършва последният изпит, който ще определи кои от успешно приключилите обучителния период биха придобили статут на младши съдии и младши прокурори. Това, което безпокои Висшия съдебен съвет, а именно относно управленските функции на Висшия съдебен съвет, се отнася до идеята за децентрализация, която е заложена както при конкурсите за кариерно израстване, така и при атестациите. Като приемаме модела за отделяне на процеса на атестиране и конкурсите, тъй като те визират и преследват различни цели и това е положително в законопроекта, не можем да си обясним защо се прави крачка назад от достигнатата идея в сега действащия закон за централизирани конкурси и за централизирани атестации. В крайна сметка тази централизация не е приумица в становището на Висшия съдебен съвет. Тя беше посочена и на обсъждането, което г-н Груев като председател на Върховния касационен съд организира като предварително обсъждане сред магистратските среди на законопроекта, а си позволявам тук да посоча и становище, което е от проект на наши испански партньори – един туининг проект, който сега Висшият съдебен съвет провежда, в който се аргументира доста подробно (това ще го предоставя на вниманието на народните представители) идеята, че всъщност повишаване на капацитета не само на органа на управление, но и целите на атестирането и на кариерното израстване при конкурсите би се осъществило тогава, когато чрез подобряване на управленския капацитет на органа за управление – на Висшия съдебен съвет, и ситуирането към него на помощни атестационни органи с централизиран характер, и с провеждането на централизирани конкурси, би се установила еднаква практика, както в областта на атестирането, така и в областта на критериите за кариерно израстване при конкурсите и би се минимизирала всъщност ролята на местните органи по места. Аз си мисля, че идеята за тази децентрализация по-скоро идва от ръководствата на съдебните звена, но не и от редовите магистрати. Дълбоко съм убедена, че всъщност изграждането на помощни атестационни органи или подобряването на административния капацитет на Висшия съдебен съвет чрез такива централизирани органи, които ще дойдат от магистратските среди (те няма да бъдат някакъв собствен административен капацитет само на света), ще допринесат в най-голяма степен за единната кадрова политика, която е необходима на съдебната система.
          Аз бих си позволила да не ангажирам вниманието ви повече с конкретни предложения. Те са залегнали в нашето писмено становище. Ще си позволя, ако някой от колегите иска по-нататък в конкретика допълнителни становища относно нашите виждания в хода на дискусията, затова сега ще ми позволите да се огранича до тези наши бележки, без, разбира се, да твърдя, че това е цялостното становище на Висшия съдебен съвет по конкретните отделни предложения. Благодаря.

          Искра Фидосова: Благодаря Ви, г-жо Мингова. Г-н Груев, заповядайте.

          Проф. Лазар Груев: Уважаеми народни представители, Уважаеми колеги магистрати, журналисти и гости, Аз ще бъда съвсем кратък, защото преди първо четене едва ли е необходимо при тези дискусии да се навлиза в особени детайли.
       Искам да кажа нещо, което колегата Мингова загатна, какъв беше подходът на съдиите тогава, когато Министерството на правосъдието беше готово с този законопроект. Тогава аз свиках едно национално съвещание с участието на председателите на всички съдилища – апелативни, окръжни, районни, военни, в зала 15, като предварително колегите бяха помолени да обсъдят законопроекта ,да подготвят своите предложения, да дадат своите становища. Ние ги обсъдим в зала 15, обобщихме предложения от специално излъчена комисия и това беше предоставено на Министерството на правосъдието. Разбира се, права е министър Попова. Всеки законопроект има своята философия и вносителят и този, който го готви, си следва своята логика. В интерес на истината една голяма част от тези наши предложения бяха отчетени и са отчетени във варианта, който предстои да разглеждате. Аз мисля, че мъдро и разумно би било аз да предоставя на парламентарните групи и на уважаемата Комисия в процеса на обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт тези наши обобщени предложения, защото едва ли, колкото и да съм красноречив, в няколко минути ще мога да ги обобщя. А и защото това е мой дълг и уважение към колегите, които се събраха, работиха, обсъждаха, предоставиха ги, за да знаете какво всъщност мислят съдиите по законопроекта, който днес обсъждаме.
       Аз ще се огранича до няколко по-общи разсъждения и бележки и малко по-принципни. В крайна сметка вие сте законодателите на държавата и тук обсъжданията, според мен, трябва да бъдат на това ниво. Няколко пъти в мотивите и в изказванията, а предстои това да се случи и по-нататък, се говори за прозрачност, за идеята на законопроекта максимално да се отворят конкурсите, да се подобри подбора на членовете на Висшия съдебен съвет. Честно да си призная в някои отношения на мен лично, не ангажирам никой от моите колеги, това малко ми прилича на презумпция за вина, че непременно всички магистрати са по определение виновни и трябва предварително всичко много ясно да се случва. Да, ние приемаме и не възразяваме по част от идеите, заложени в законопроекта, но аз моля и вносителите и вас като народни представители, да прецизирате част от нещата, които са включени в тази идея, защото на практика ще се получат някои несъвместими неща. Примерно, ето какво има още на първа страница от законопроекта. Там пише: (§ 2, чл. 17, ал. 4) „Преди избора кандидатите представят концепция за управлението на съдебната власт.” Звучи добре, идеята е ясна, обаче когато става дума за един орган от 22 изборни членове, избирани от две квоти – едната квота съдии и прокурори, и следователи. Ако тези 22 членове имат 10 различни концепции за управлението на съдебната власт и всеки органите, който ги избира, одобрява тази концепция и вие като народни представители – едната, ние като съдии – другата, как ще работят. Така че трябва да го прецизираме.
       Или пък § 3, чл. 19, ал. 3. „Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт се правят до един месец преди провеждането на избора по чл. 24.” Т.е. ние трябва да свикаме две национални делегатски събрания първото да излъчи кандидатите и второ след месец или два да избере от тях след публичните обсъждания и дискусии. Т.е. някои неща трябва да бъдат прецизирани, защото трябва да бъдем мъдри тогава, когато приемаме Закона за съдебната власт или някои други закони. Някои различия не са толкова от значение, защото съдебната власт е за всички. И нещо, което въобще не е моя работа и не е работа на съдиите, но по отношение на допуска аз искам да кажа само две неща, освен това, което каза колегата Мингова и което поначало Висшият съдебен съвет постоянно поддържа своето становище. Аз ви моля като политици и като мъдри законодатели все пак наистина да прецените допустимата на намеса на властите при допуска и изискването за получаване на допуск от членовете на Висшия съдебен съвет. Освен тази аргументи, има и нещо друго. Аз съм го споделял. Това е моя публична позиция. Журналистите знаят много добре и те са го отразявали.

          Законът за класифицираната информация предпоставя използването на специални разузнавателни средства – тази най-остра намеса в личната сфера на гражданите в два основни случая: когато е застрашена националната сигурност за нейното опазване и тогава, когато се касае до предотвратяване, разкриване и наказване на тежки престъпления. Тогава могат да се използват, разрешават и да се ползват резултатите от специалните разузнавателни средства. Но Висшият съдебен съвет няма отношение към тези два пункта. Той нито наказва, бори и предотвратява престъпления, нито има общо с националната сигурност. Т.е. искането да се ползват тези данни е искане да се ползват вероятно в кадровата дейност на Висшия съдебен съвет, което аз лично смятам, че самият закон не допуска просто. Но това е ваш въпрос. Вие ще го решите. Той е и политически въпрос. Само напомням, че тогава, когато Конституционният съд на Словакия разгледа някои въпроси, свързани с техния специализиран съд, една от разпоредбите, която обяви за противоконституционна беше именно заложеното тогава в техния закон изискване за проверка на съдиите от този специализиран съд за допуск до класифицирана информация. Т.е. в Европа има и такива примери. Разбира се, ще огранича своето изказване, като ще дам и писмените бележки. Разбира се, в някои отношения, аз изразявайки мнението и на съдиите, не съм докрай съгласен и с колегата Мингова, защото опитът да се промени кадруването и изборът и движението е фактически един опит да се реши един проблем, който е очевиден и който аз всяка година излагам пред вас – бавно става назначаването в съдебната система. Едно място обявено във Върховния касационен съд през януари се заема по Коледа. Една година то стои празно. Това е реалната практика в момента. Така че може би децентрализацията е насочена към това. Трябва внимателно да се обсъди. Аз мисля, че не бива да казваме нито само плюс, нито само минус.
       Ние дискутирахме много и министър Попова помни, в Националния институт по правосъдието за промяната на хода на младшите магистрати коя от двете системи да бъде избрана. Вярно е, че е така в редица европейски държави, че е много важно подбор да стане след обучението в Националния институт по правосъдието, но аз мисля, че нашите условия по мъничко понякога се различават. Т.е. дали човек трябва да се обучи и след това да знае къде да отиде или да кандидатства за място? Това е голямата дилема. Дали влизайки, той кандидатства за съдия тук или тук, или ще разбере къде ще бъде съдия, когато свърши обучението си след последния изпит. Може да няма социални и други причини да замине. Но това са, разбира се, детайли и аз оставям на вас и на моите колеги да си изкажа мнението. В заключение, аз декларирам моята и на моите колеги готовност, както и в досегашния ход при изработването на законопроекта, да съдействаме, защото онези призиви за сътрудничество между властите трябва да намерят своето реално приложение в практическите им действия, което правим и днес. Благодаря ви.

          Искра Фидосова: Благодаря Ви, г-н Груев. Г-н Пенчев, заповядайте.

         Константин Пенчев: Уважаема г-жо Председател, Уважаеми народни представители, Колеги, много неща се казаха вече. Почти се изчисти спорното от безспорното, така че аз няма да повтарям това, което казаха колегите. Ще маркирам само няколко неща. Първо, ние сме на обсъждане на законопроекта на първо четене и трябва да си зададем въпроса трябва ли да има Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който беше приет чисто нов 2007 г. Моето категорично становище е, че трябва. Защото практиката, това което г-н Груев спомена, това кадруване от януари до Коледа, като последните назначения бяха 2009 г. От 2009 г. нямаме нов конкурс. Ние върховните съдии сме добре, защото командироваме съдии и нямаме проблеми. А тези долу какво правят? Работят на мускули. Т.е. очевидно трябва да има закон, който да подобри системата на кадруване. Аз възприемам тази система за конкурсите – не конкурс по атестиране, т.е. когато се разглежда моята пригодност да заема едно място, на първо място се поставя въпроса дали аз имам качества точно за това място, а после се гледа моята трудова характеристика и дали моето минало е добро или зло. То също не е лошо, също е елемент, но акцентът е дали, примерно, мога да изпълнявам в Софийски районен съд- гражданска колегия съответните функции, т.е. дали имам опита на граждански съдия. Аз изцяло заставам на становището на Висшия съдебен съвет по отношение на централизираните и децентрализирани конкурс и атестиране. Съгласен съм, че всички ние съдии, прокурори и следователи трябва да поемем отговорност за чистата съдебна система, да си вършим работата и в края на краищата да правим това, за което сме призвани. Но не съм съгласен, че всички трябва да взимаме участие във всичко. Както Висшият съдебен съвет не взима участие в правораздавателния процес, напълно правилно, така не виждам защо ние съдиите и прокурорите трябва да вземем участие в атестирането и в провеждането на конкурси. Какво имам предвид? Имам предвид, че самото атестиране, самото кадруване си има особен вид умения. Именно за тези умения ние избираме от двете квоти представители във Висшия съдебен съвет, които излагайки своята концепция, точно това показват, че са причастни към този процес за кадруване, за атестиране, имат умения и имат желание да правят това и ще правят това много добре.

Искам да ви кажа, че Върховният административен съд в момента изнемогва, вие знаете колко са натоварени откъм дела, ние изнемогваме, защото сме единствената инстанция, която може да атестира нашите 28 административни съдилища, които бяха назначени в един ден и които по едно също време придобиват право да искат ранг. Ние в момента, гледайки дела, ние атестираме непрестанно колеги, а това не е смисълът. Ние не можем да отидем на място в цяла България, за да видим даден съдия как си води процеса, как си гледа делата, как ги пише, макар че първо на първо, няма кой да ни плати командировъчните. Смятам, че в това отношение трябва да има правомощия изрично във Висшия съдебен съвет, защото все пак ние направихме централизирани матури именно за това, за да имаме единен критерий. А не в Благоевград да оценяваме по един критерий, а в Хасково – по друг. И ако аз съм отличник в Благоевград, да бъда тройкаджия в Хасково ,защото там колегата от окръжния съд не ме харесва. Трябва да има централизирани критерии и централизирано атестиране. Тук се връщаме към Европейския доклад за липсата на капацитет. Да, във Висшия съдебен съвет липсва капацитет, защото законодателят ограничи размера на администрацията на Висшия съдебен съвет. И аз съм го казвал многократно: Позволете на Висшия съдебен съвет да си определя сама  администрацията и ви уверявам, че администрацията в рамките на съдебната система ще бъде даже намалена, а няма да бъде увеличена. Защото все пак ние имаме единен бюджет и много добре знаете, че няма как да си раздуваме нещата както си искаме, когато вие ни определяте бюджета и рамката.

          Аз съм категоричен, че атестирането и конкурсът чрез събеседване или както ще бъде, трябва да се провежда на централно ниво. Нищо лошо няма в това представители на органа, който ще приема, който има свободни места, да участва в тези комисии, но гръбнакът на комисиите, единните критерии трябва да бъдат от членовете на Висшия съдебен съвет, които са постоянно действащи и те са постоянно действащи, за да извършват постоянно тази дейност по кадруването. Иска ми се да кажа, че аз очаквах малко повече от законопроекта по отношение на структурната реформа на съдебната система. Наредба на Висшия съдебен съвет? Трябва все пак някакви граници да дадете в смисъл, примерно, един съд или прокуратура може да има отделение в съседни населени места. Знаете за какво говорим. Говорим затова, че може примерно от три районни съдилища да се направи един център, но не да се ограничи достъпа до правосъдие на гражданите. Съвсем условно казва Радомир, Брезник, Трън – съдът в Радомир с отделения в Брезник и в Трън. Съдиите остават, но няма да има председател, няма да има заместник-председател, няма да има непременно системен администратор, непременно главен счетоводител и непременно касиер отделно, домакин и т.н. Така достъпът до правосъдие ще го има, съдиите са на място, но тази излишна администрация се съкращава и правим икономии. Това би могло да стане с един-два текста в закона. Все пак не оставяйте всичко на Висшия съдебен съвет. Настоящият ще приеме една наредба, следващият ще приеме друга наредба. Нека да има законови рамки, които да подсказват какво може да прави и какво не може да прави Висшия съдебен съвет.

          Ще каза само една дума за младшите съдии и младшите магистрати. Проф. Груев е прав. Къде е проблемът? Аз се явявам на изпит за младши съдия, но къде не се знае. Аз съм човек със семейство. Примерно, аз казвам, че искам ад стана младши съдия в София, но ако не ми стигне бала, няма да стана. А вие ми казвате: Не, ти издържаш приемния изпит, отиваш в Националния институт по правосъдие, там се учиш, доказваш се и накрая твоето ниво, твоят бал е за Хасково. Но аз имам жена и деца, които работят и се учат в София. Какво Хасково? Тогава вие казвате,: Плати си обучението, т.е. върни парите и довиждане. Мен ме е страх, че напливът, който сега е много голям за младши магистрати ще бъде силно ограничен. Колко са тези хора, който казва: Аз искам да стана младши съдия независимо къде. Това ми е призванието. Може да е добра идеята, но се опасявам, че практически ще направим голям проблем. Просто няма да има желаещи. Колко са тези млади хора, чието призвание е да бъдат младши съдия , където и да е. Благодаря ви.

          Искра Фидосова: Благодаря, г-н Пенчев. След това г-н Валери Първанов и след това г-жа Караиванова.

         Валери Първанов: Уважаема г-жо Председател на Народното събрание,Уважаема г-жо Председател на Комисията по правни въпроси, Аз съм в известна степен облекчен, тъй като се изказвам последен от представителите на органите на съдебната власт и мога да кажа, че законопроектът действително е много амбициозен. Той е изготвен с участието на представители на всички магистратски гилдии, така че той отразява и виждането на магистратурата. Аз считам, че той е една много голяма стъпка към привеждане на нашата магистратура към тази съдебна реформа, която беше вече заявена със Стратегията за извършване на съдебна реформа. Бих казал няколко думи за принципите, които Прокуратурата като институция и тук в мое лице подкрепя.

          На първо място, за промяна на начина, по който става първоначалното постъпване в магистратурата. Ние сме категорично „за” това да става по начина, по който се предлага с настоящия законопроект. „За”, защото, за съжаление, първите няколко години се видя, че част от колегите, назначени на длъжност, не проявяват необходимото старание да се научат достатъчно добре практически да прилагат законите – материално-правните и процесуално-правните. Когато съответният кандидат знае, че от неговото старание ще зависи и успехът при окончателните изпити при завършване, ще зависи дали първо, ще стане магистрат, и второ, съобразно балът, който ще образува, ще заеме длъжност по предпочитание, това ще го мотиви през всички тези 9 месеца той действително да се старае не по-малко, отколкото на студентската скамейка и на бъдещото си работно място.

          На второ място, опасенията, че определени колеги ще бъдат принудени да бъдат назначени на места, които не желаят, аз смятам, че за такова опасение не може да се говори към настоящия момент. Току-що приключи един конкурс за младши магистрати и мога да ви кажа, че от първото назначаване за младши съдии само трима отпаднаха от класирането, поради това че не са посочили абсолютно всички места, които са възможни при съответното назначаване. Т.е. ако има 16 окръжни съдилища, в които се обявяват конкурси за младши съдии, то съответният кандидат посочва и 16-те, посочени, разбира се, в определен ред. Така е и при прокуратурата, така че явно все повече желанието на колегите, които кандидатства, е да влязат в системата независими конкретно в кой районен съд. Освен това, практиката показва, че почти никой магистрат не започва и не завършва своята кариера в едно и също населено място, така че движението между различните населени места би трябвало да се приветства, а не да се опасяваме от това. Относно принципът да се раздели атестирането от кадровото израстване също го подкрепяме. Действително в момента имаме затруднения при провеждане на атестирането. Защо? Първо, защото то се извършва при всеки конкретен случай и се зачита атестационната оценка само ако е в рамките на една година, а тук виждаме, че законопроектът предлага тригодишен период, т.е. веднъж атестиран магистратът независимо какво кадрово развитие ще претърпи – дали иска да бъде преместен, дали да бъде повишен, дали да кандидатства за административен ръководител, важи оценката, която е получил при периодичното атестиране. Това ще даде възможност на Висшия съдебен съвет да провежда конкурсите много по-бързо, отколкото понастоящем, когато от обявяване на конкурса започва едно атестиране и дори само един от кандидатите да не е атестиран в рамките на тази една година, се изчаква неговото атестиране, след което се провежда съответно събеседване и общо конкурсът се забавя. Последните две години показаха, че не можем да продължим по този начин. Лично мен като заместник-главен прокурор, отговарящ за ресор „Кадри” мога да ви кажа, че ежедневно идват много тъжни и тревожни просби от всички административни ръководители, че вече не са в състояние да изпълняват задълженията си поради липса на магистрати, на които да възлагат задачи. Такова е положението в Софийска градска прокуратура, където вече имам повече от 15 командировани прокурори. Така е в Добрич, където при щат 8 или 9 има четири заети места. Двама колеги с не добро здравословно състояние дори и без право на пенсиониране напускат, просто не могат да издържат на напрежението и казват: По-добре да напуснем, отколкото при следваща проверка да се окаже, че трябва да бъдем уволнявани, тъй като не можем да се справим с огромния обем работа. Т.е. моделът, който в момента предвижда Законът за съдебната власт, явно не е достатъчно добър и трябва да бъде променен. Висшият съдебен съвет в този си състав не може да поеме цялата тази огромна административна работа, която му се възлага и да успее да придвижи съдебната реформа и най-вече кадровото развитие и обезпечаване с магистрати органите на съдебната власт, ползвайки сега действащия Закон за съдебната власт. Смятам определено, че ако се приеме този законопроект, ще имаме едно по-бързо провеждане на конкурсите, защото тогава няма да се прави атестиране и ще може съответно Висшият съдебен съвет да взима решения в рамките на месец до два от датата на обявяване на конкурса, а не както е сега – до 6 месеца. Като сложим и двустепенното обжалване, мога да ви кажа, че реалното заемане на местата става след година и половина. В съвременния забързан живот година и половина е страшно много време. А не можем да взимаме хора отвън. Оголихме вече и районните прокуратури, защото навсякъде постепенно издъхваме от липса на кадри. Да във ВКП и във ВАП няма вакантни места и там няма командировани. На апелативно ниво също – няма вакантни места, в смисъл незаети. Но на окръжно и на районни положението някъде е трагично, както вече ви казах. Така че там трябва да има промени.
С кое не сме съгласни пак на принципна основа?

          Първо, не сме съгласни с изискването (§ 4) за членовете на Висшия съдебен съвет да се предприемат необходимите действия за получаване на достъп до класифицирана информация. Този параграф противоречи на Закона за защита на класифицирана информация чл. 3, ал. 2, че съществува принцип необходимо да се знае и че такава информация се предоставя само на лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп. Изключение законът прави само за три длъжностни лица и това са: президентът, председателят на Народното събрание и премиерът на републиката. За всички останали важи принципа „необходимо да се знае”. Тук вече няколко пъти се зададе въпросът какво точно е необходимо да знаят членовете на Висшия съдебен съвет като класифицирана информация, за да им е необходим достъп. След като не е необходимо да се знае, значи става въпрос, че може някой да изтълкува такъв текст като преследване на други цели, а не целите на закона.

          Второ, ако все пак се реши, че с промяна на друг текст в Закона за защита на класифицираната информация данни, придобити чрез специални разузнавателни средства биха могли да служат като основание за търсене на дисциплинарна отговорност и тогава вече може да се каже, че е необходимо те да имат такъв достъп, въпросът е дали те не трябва да получат достъп по право. И логиката на същия закон – Законът за защита на класифицирана информация налага именно те да получат достъп по право. Защо? Защото народните представители като представители на едната власт – законодателната, получават достъп по право. Министрите като членове на изпълнителната власт и висшият ръководен орган на изпълнителната власт получават достъп по право. На съдебната власт, която е третата независима власт в България, нашето правителство е Висшият съдебен съвет. Няма основание точно на тях да им се откаже по право достъп, пак при спазване на принципа „необходимо да се знае”. Считам, че ако се стигне до Конституционен съд, аз не мога да кажа в момента по какъв начин може да се стигне, ако се приеме такъв текст, вероятно, както каза и проф. Лазар Груев, ще бъде обявен за противоконституционен един такъв текст. Считам, че не трябва да се приема във вида, в който се предлага. Има друг начин да се проверяват кадрите и най-добре ще бъде, ако все пак се направи тази стъпка, да се разреши резултатите от специалните разузнавателни средства да се използват в дисциплинарните производства и при взимане на кадрови решения. Нека те да имат достъп и да понесат своята отговорност, когато подкрепят кандидатурата на хора, които най-малкото са съмнителни, уличени в контакти, които не са подходящи за заемане на определена длъжност. Второто принципно несъгласие това е със забраната да се предлагат за заместници магистрати от други органи, а да се предлагат такива само от съответния орган на съдебната власт. Ще кажа защо сме против.

          Много правилно в закона се предлага да се разделят отделните процедури. Ние виждаме, че има една процедура за издигане в магистратска длъжност. Има друга процедура за избиране на административни ръководители. В момента законът позволява, както за административни ръководители, така и за заместници да се издигат лица, които са не само от същия орган на съдебната власт, но са и от по-ниско ниво. Т.е. ако един районен прокурор кандидатства за окръжен прокурор и бъде избран от Висшия съдебен съвет, той освен административен ръководител на окръжна прокуратура, да добива и магистратската длъжност прокурор в окръжна прокуратура. И след като той по една или друга причина бъде освободен от административната длъжност, включително и поради изтичане на мандата, той запазва придобитата не по принцип, не чрез конкурс по-висока магистратска длъжност. Той не се връща в районна прокуратура. Той остава в окръжна прокуратура. Именно поради тази причина трябва да се реши принципът. Ако ще правим разделяне на двете линии, на двете кадрови израствания, то явно е, че в законопроекта трябва да се каже, че за административен ръководител на съответен орган може да кандидатства само магистрат, който вече е придобил съответната магистратска длъжност или има по-висока такава. Тогава ние ще кажем: Той е съдия в апелативен съд, кандидатства са окръжен председател, може. Той е председател на районен съд. Не може да кандидатства за председател на окръжен съд. Той първо трябва да стане съдия в окръжен съд, да си мине процедурата, да докаже своята квалификация и едва тогава ще оглави един съд, за да бъде ръководител на колегия с по-висока квалификация, доказали и придобили по-високата магистратска длъжност. Това би важало и за заместниците. Т.е. не би трябвало да променяме принципа един ад бъде за административните друг да бъде за заместниците. С измененията на Закона за съдебната власт, ако бъде приет, разбира се, в този вид, не остава никаква забрана, включително един председател на районен съд да стане председател на апелативен съд, тъй като се разрешава да се кандидатства в две степени. Обратното, за заместник на същия този председател може да бъде предложен само съдия в апелативен съд. Не виждам принципът къде е. И то от същия апелативен съд. Значи ако е за Варна, само от Варна във Варненския апелативен съд, а не от Бургаския или от Софийския. Едни такива различни принципи при издигане на кадрите, според мен, не е правилно, така че би трябвало да се уеднакви системата. Аз подкрепям това, че се премахват мандатите за заместниците. Редно е съответният административен ръководител, който е защитил концепция за развитие на органа, за който е избран от Висшия съдебен съвет, да му се даде възможност да подбере своя екип, разбира се, спазвайки законовите ограничения, които ще бъдат наложени. И съответно, когато работата в този орган не върви, той да си понесе пълната отговорност като административен ръководител, а не да работи с натрапени заместници. Защото виждаме, че при сега действащата система за заместник може да кандидатства всеки? Не е необходимо да припомням, но ще го припомня случая с конкурса за заместник-главен прокурор при Върховна административна прокуратура, стигна се два от кандидатите да бъдат уволнени дисциплинарно, които се бяха самопредложили. Това е крайността, до която се стигна, ползвайки сегашния модел на закона. Така че е добре да си поеме отговорността административният ръководител, разбира се, при условие, че ще предложи лице, което да има необходимата магистратска квалификация, т.е. да има магистратска длъжност, която да съответства на органа, за който се предлага за административен ръководител. Естествено Прокуратурата ще представи между първо и второ четене своите виждания подробно по всички текстове. Благодаря ви.
          Искра Фидосова: Благодаря Ви, г-н Първанов. Г-жа Караиванова има думата.          

        Ана Караиванова: Уважаема г-жо Председател на Народното събрание, Уважаеми народни представители, Колеги, аз съвсем накратко ще се спра и то само върху въпросите, засягащи Инспектората, защото ние в неколкократното обсъждане на различни проекти правихме своите предложения, имахме среща със заместник-министър Петрова и там изложихме също нашите виждания и съображения. Ще се огранича само върху това, което е написано. Ние не искаме повече правомощия, макар че г-н Пенчев не веднъж казва това. Вместваме се в техните рамки. Мисля, че се стремим да ги приложим не буквалистично. Другаде пък прекалено детайлно са разписани, включително какво пише в заповедта за проверка, за възлагане на проверката. Това беше направено от депутатите да не се злоупотреби от инспекторите, които ще бъдат избрани. Там не са пипнати нещата и ние нямаме никакви възражения.
       Обаче съзирам едно противоречие между заявената цел в мотивите на проекта да се развие, да се укрепи капацитета на Инспектората чрез въвеждане на допълнително изискване за специализирания стаж в органите на съдебната система и на останалите пет инспектора, които ще бъдат избрани. Мога да ви привеждам „за” и „против” аргументи, различни са, но няма време да го направя. Тук има хора, които са били в съдебната система и хора, които са били в досъдебната система, т.е. адвокатите имат също така достатъчно добро наблюдение върху професионалните качества на магистратите.
       Приемам на доверие уверението на вносителите, че това ще се отнася до следващия състав на Инспектората и че не се прави с оглед предсрочната смяна на целия орган. Обаче от друга страна ми е интересно и това, което предлагахме. На инспекторите не им се зачита стажът като специализиран, стажът им не е включен в чл. 198 за атестиране. Като се пише, че те трябва да се върнат на същата длъжност, аз няма да се връщам, не идвам от съдебната система, те значи трябва да изчакат нов тригодишен срок, за да могат да кандидатстват за повишаване в ранг. Нов тригодишен срок, за да се явят на конкурс за по-висока длъжност. Ние даже приложихме от стария закон, за да се види как е било уреждано положението на експертите преди 1944 г. Още повече, в чл. 198 остава, че констатациите от проверките на Инспектората се взимат при атестирането на другите магистрати. Самите магистрати, които ще се върнат, да бъдат едва ли не наказани, дискриминирани по този начин, аз не съзирам логика. Напротив, намирам противоречие в това положение в закона.  Ние през цялото време искахме да вървим заедно с преподавателите в Националния институт по правосъдие. Ние поставихме въпроса в Комисията по атестиране по повод на един конкретен случай, че не може те да преподават и да обучават другите, а да казваме, че не можем да ги атестираме, защото не можем да ви попълним бройки дела, колко отменени, колко неверни и т.н. Сега да бъдат включени преподавателите, те все пак преподават, а нашите инспектори се занимават с дела. Аз се чувствам отговорна към хората, които първи са били избрани в този орган и държа на това, което предложихме. Стажът им от четири години, прекаран в Инспектората, да се отчете при атестирането им. Техните актове са толкова публични, че всеки може да ги атестира и от комисията от Висшия съдебен съвет. Благодаря.

          Искра Фидосова: Благодаря Ви, г-жо Караиванова. Има думата г-жа Даниела Доковска. След това г-н Георги Колев и г-жа Ванухи Аракелян.

          Мая Манолова: Аз имам конкретно предложение. Нека да чуем наистина всички представители на магистратите и на други институции, да изложат своето мнение, тъй като законът е изключително важен, а на следващо заседание на Комисията по правни въпроси депутатите да заявим своите позиции и тогава да пристъпим към гласуване. Това е формалното ни предложение.

          Искра Фидосова: Г-жо Доковска, заповядайте.

         Даниела Доковска: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, Уважаема госпожо Председател на Комисията, Уважаеми госпожи и господа народни представители, Уважаеми колеги, Висшият адвокатски съвет приветства създаването на този проект за изменение на Закона за съдебната власт, защото действително този закон съдържа някои концептуални грешки и някои норми, които се нуждаят от промяна. Оценяваме, че е положен един голям труд. Действително този законопроект преследва сериозни цели. Но ние имаме възражение срещу определени принципни положения в законопроекта и определени норми. Разбира се сега няма да обсъждам всичко това в детайли, защото не е моментът на първо четене. Ще кажа само някои от съществените наши възражения.

          Първо, присъединявам се към казаното от проф. Лазар Груев, че не може от кандидата за член на Висшия съдебен съвет да се иска да представи концепция за управление на дейността на съдебната власт, защото той няма да я управлява. Управлението се осъществява от колективния орган, а пък и колкото кандидати, толкова и концепции. Освен това ние категорично възразяваме срещу предлагания нов чл. 26а на Закона за съдебната власт, който изисква членовете на Висшия съдебен съвет да получават достъп до класифицирана информация. Присъединявам се към изложените съображения. Само искам да допълня, че с този текст се внася зависимост в дейността на членовете на Висшия съдебен съвет от преценки, извършвани от органи на изпълнителната власт, които според Закона за класифицираната информация дори не подлежат на съдебен контрол. Чрез този текст се поставя условия за изпълнение на конституционни функции от страна на членовете на Висшия съдебен съвет, без такова условие да е предвидено в самата Конституция. Това, както и самата зависимост от изпълнителната власт, прави според нас текстът противоконституционен. Друг е въпросът, че напълно се присъединявам към разбирането, че на кадровия орган на съдебната власт не му трябва изобщо достъп до класифицирана информация. Следва също принципно да се възрази и тук подкрепям казаното от колегата Константин Пенчев, на § 6 от законопроекта, защото там се разглежда законово понятие „степен на натовареност”. Става дума за съдебните структури. А определянето на критериите за тази степен се делегира на самия Висш съдебен съвет без ограничения. Възможността с подзаконов нормативен акт изцяло да се определят тези критерии, поставя под съмнение стабилитета на дейността по създаване и закриване на съдилища. Още повече, че изследванията на степента на натовареност ще се правят ежегодно. Необходимо е в самия този закон, аз разбирам добрата идея на предложителя, но в самия този закон трябва да се предвиди по-дълъг срок за изследване на степента на натовареност, за да се преценява обективно налице ли е трайна тенденция за спад или увеличение на натовареността на съдилищата и най-вече това трябва да бъде дело на Народното събрание. Какво означава Висшият съдебен съвет с подзаконов акт да определя степен на натовареност, да закрива съдебни структури или да ги създава. Струва ми се, че в закона трябва да има тези критерии. В § 10 от проекта по наше виждане се предлага едно чувствително изменение на чл. 37 от Закона за съдебната власт. Прави впечатление, че в проекта за нов текст липсва съществуващото досега изискване комисиите на Висшия съдебен съвет да се избират от състава на членовете му. Това изрично изискване трябва да се запази. В противен случай с промяната на текста се прави разширение в членския състав на комисиите. Потенциално ще могат да се допускат лица, които от никого не са оторизирани, т.е. лица, които не са членове на Висшия съдебен съвет. Това ми изглежда като юридически nonsense. Висшият адвокатски съвет не споделя ограничението, което се въвежда чрез § 42 от проекта. С предлаганата промяна по отношение на степените на съдилищата и прокуратурите, за които се определят 20% от свободните магистратски места да се заемат чрез конкурс за първоначално назначаване в съдебната власт. Възможността за първоначално назначаване в системата на съдебната власт е израз на законово гарантирана професионална конкуренция, която не трябва да се ограничава за по-високите степени съдилища и прокуратури. Не може един юрист, който е бил член на Конституционния съд, да може да кандидатства само за районния. Това също е nonsense. Иначе съдебната система се затваря кадрово за изявените представителите на другите юридически професии.- адвокати, юрисконсулти, преподаватели, научни работници по право, бивши конституционни съдии и т.н. Изобщо предлаганото ограничение влиза в противоречие с добрите тенденции в трайно историческо развитие на съдебната власт в България от Освобождението до сега.

          Предложението в § 90 по отношение на обучението на магистратите и най-вече връщането на стипендиите, създава много голям проблем. Аз тук изцяло се солидаризирам с казаното от проф. Лазар Груев и от г-н Константин Пенчев. Той даде един много хубав, чисто житейски пример. Все пак правото трябва да отразява живота.
       Но и нещо друго, с връщането на стипендията, определено се въвежда косвена една икономическа бариера пред младите юристи, които желаят да се посветят на съдийска и прокурорска дейност. А несъмнено условието за предварително обучение в Националния институт по правосъдие преди назначаването на младшите съдии и младшите прокурори съществува в определени държави, но въвеждането на регламентиран имуществен риск чрез задължение за връщане на получената стипендия е изцяло неприемлива. Ние намираме, че самият факт, че един млад юрист е издържал конкурса за съдии вече показва, че той е един добър юрист и при това положение не може да се въвежда такава отговорност за връщане на получена стипендия. Рискът трябва да бъде за сметка на бюджета на Националния институт по правосъдие, а не за сметка на кандидатите. Може държавата да е бедна, но от това не следва, че който не си вземе държавния изпит в университета, трябва да си плати образованието за предходните пет години.

          Относно ограничението за назначаване на длъжностите „държавен съдебен изпълнител” и „съдия по вписването” на лица, които са дисциплинарно уволнени – ние изцяло споделяме тази постановка и ни се струва, че това ограничение трябва да се предлага и за лицата, които са лишени от право да упражняват адвокатска професия. Същевременно считаме, че трябва да се преосмисля концепцията цялостната досегашна дейност на Министерството на правосъдието спрямо държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията да се прехвърли на Висшия съдебен съвет. Въпреки частната връзка на дейността им с правосъдието, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията не са част от системата на съдебната власт. Те просто не са магистрати. Понятието „магистрат” има свои европейски измерения и ние не можем да го откриваме като че ли наново. По систематиката трябва да бъдат отнесени към системата на изпълнителната власт. В проектодоклада е изтъкнато, че се внася без финансова обосновка, тъй като няма да окаже пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет Но ние смятаме, че това не е така. Защото ако тази дейност от Министерството на правосъдието се прехвърли към Висшия съдебен съвет, това не може да не окаже влияние върху бюджета. Освен това, тук се предлагат и тези атестационни комисии, които в всички случаи - цялата промяна в конкурсната дейност ще доведе до отражение в бюджета.

          Накрая се спирам на един особено същностен, според нас, въпрос, който предизвика най-голяма тревога. Това е въпросът за децентрализацията на конкурсите и децентрализацията на атестирането. Считаме, че по този начин Висшият съдебен съвет се превръща в регистратор на чужди оценки. Той абдикира от функцията, заради която е създаден по Конституция. Той абдикира и от онези задължения, които предизвикаха той да стане постоянен орган. По отношение на решенията на Висшия съдебен съвет с явно гласуване се създава едно напрежение за противоконституционност. Аз не знам какво толкова порочно има в тайното гласуване. Ако е порочно, защо не въведем явно гласуване за народни представители. Ако е порочно, защо не премахнем тайната на съдебното съвещание. Тайният вот е демократичен вот. Той е вот, който опазва правото на човека да гласува по вътрешно убеждение. Защо трябва да се премахва при един текст в Конституцията, който струва ми се не дава такава възможност. Аз благодаря за това, че ме изслушахте. Ние бяхме дали бележки до министъра на правосъдието, но те не бяха възприети. Ние ще участваме, ако ни поканите, и в по-нататъшните обсъждания с идеята да бъдем полезни този закон да стане колкото може по-добър, защото той е изключително важен. Благодаря ви.

          Искра Фидосова: Благодаря Ви, г-жо Доковска. Г-н Колев, заповядайте.

        Георги Колев: Уважаема г-жо Председател, Уважаеми народни представители, Уважаеми колеги, Ще бъда изключително кратък. Заедно с моите колеги административни ръководители на най-големите съдилища ще представим едно общо писмено становище.  Аз обаче бих искал да изясня един въпрос, който за мен остана не съвсем ясен. § 10, касаещ измененията на чл. 38 на Закона за съдебната власт, е записано, че ал. от 2 до 5 и 7 се отменят. Ал. 3 до 5 обаче касаят конкретно правомощията на административните ръководители. Значи ли това, че те отпадат изцяло? Това за мен остава неясно. Това е единственият ми коментар. Ще представим съответно писмени бележки.

          Искра Фидосова: Благодаря, г-н Колев. Г-жа Аракелян.

          Ванухи Аракелян: Уважаема г-жо Председател, Уважаеми председатели на върховните съдилища, Уважаеми заместник-главен прокурор, Госпожо Министър, ще бъда абсолютно кратка. Ние съдиите от Окръжен съд-Варна сме обсъдили предложения проект. Написали сме становище. Аз в никакъв случай няма да си позволя да губя ничие време, особено на формат като днешния с някакви детайли, още повече, че с колегата Георги Колев и колегата Сотир Цацаров ще го представим в един относително обобщен вид. Това, което аз имам мандат от колегите от Окръжен съд-Варна да направя, както е знайно, мандатът е не само право, но и задължение, е да представя нещо, което не е в рамките на предложените изменения на Закона за съдебната власт, но считаме, че заслужава вашето внимание. Предложението на съдиите от Окръжен съд-Варна се отнася само и единствено по отношение на шестимата членове, които се избират от съдебната власт. Нашето предложение е да се въведе квотен принцип на представителство по определена формула, а именно. Съдебната карта на България познава пет апелативни района, като всеки един от тях да има право на представителство с един член, който да се избира на така наречените малки апелативни събрания, а шестата бройка по обстоятелства и факти, които не се нуждаят от вербализиране, нашето мнение е, че се следва отново на Софийския апелативен съд. Ерго, Софийският апелативен излъчва двама представители от тези шестима, а останалите четири апелативни района излъчват по един. Това е част от съображенията ни за двете бройки от апелативния район. Идеята на съдиите от Окръжен съд-Варна е, че с това териториално представителство членове на Висшия съдебен съвет, избирани пряко, таен вот или чрез делегати, излъчвани на съответните събрания. Разбирам, че въпросът е явно дискусионен. Нашето разбиране е, че това ще направи действително Висшия съдебен съвет един представителен орган за цялата съдебна карта на България. Ще се избират пряко, директно от разпознаваеми хора на ръка една разстояние. Според мен, публична тайна е, че ние в рамките на апелативните съдилища се познаваме добре, но в рамките на страната не са чак толкова. Освен това, ако се обмисли вариантът тези членове на Висшия съдебен съвет, избирани само и единствено от съдебната власт, имат режим на работа като предходния Висш съдебен съвет, т.е. те не са постоянно действащи членове, а са членове, които участват в комисии и заседания. Би могло да се приеме как те ще трансмисират още по-бързо и по-лесно проблемите на съответния апелативен район. Не че това е най-важното за една отговорна държава ,то в годините на криза сигурно всичко е важно. В този случай трудовите възнаграждения на тези членове на Висшия съдебен съвет биха били дължими от съответния орган на власт, а не от бюджета на съвета.
          С пълно съзнание, че най-вероятно в този момент има поне наполовина разгневени мъже и дами, искам да кажа, че няма нищо лично в това, което аз предлагам. Амбицията е Висшият съдебен съвет да има авторитет такъв, какъвто му се следва по закон и Конституция и че това е нашият съвет, за който ние боледуваме, за да работи по-добре. Благодаря.

          Искра Фидосова: Благодаря, г-жо Аракелян. Г-н Пенчо Пенев, заповядайте. 

          Пенчо Пенев: Благодаря, г-жо Председател. Уважаеми народни представители, Уважаема г-жо Министър, Уважаеми колеги, Ще бъда съвсем кратък и темата ми ще бъде съдебното обучение така, както то е регулирано в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Тук се поставиха два основни, важни въпроса, свързани с тази сериозна капитална реформа на съдебното обучение и аз взема конспективно отношение по всеки един от текстовете. Първо, за нас е изключително важно, че основните три принципни въпроса, свързани с промените в съдебното обучение не се оспорват поне от колегиалната общност.
          Първо, увеличаване на срока – необходимо, става.

          Второ, подготовка на нови програми и провеждане на обучението в този срок.           Трето, въвеждане на изпит след обучението, който дисциплинира, повишава отговорността и който всъщност е един критерий, възприет от всички съдебни обучителни институции в Европа. 

          Четвърто, поставяне в зависимост от този резултат разпределението на младите магистрати.
          В тази връзка първата група възражения са, че има някои неудобства. Вярно е, има някои неудобства, но в крайна сметка трябва да преценим кои са положителните страни и неудобствата, за да преценим каква регламентация да бъде дадена.
Какви са неудобствата?

          Първо, опасение, че може би психофакторът, конкуренция и пр. по време на обучението може би ще се отрази на качеството. Нещо, което може да се преодолее с една много добра подготовка, предварителна по програмите и по екипите, които ще обучават. Уверявам ви, това е постижимо, тъй като ние имаме една година период, в който това ще се опитаме и съм убеден, че ще направим.

          Второ, това е разпределението. Разпределението е свързано с изпита и резултатите от него. Аз искам да припомня изказването на г-н Първанов, който каза и нещо друго. Всички, които влизат сега, пишат от - до всички възможни вакантни места. И нещо, което бих добавил, това е, че магистратската професия не е обикновена професия, а е чиновническа. Не е професия по трудов договор. Всеки, встъпвайки в нея, трябва да знае, че се посвещава на едно дело, на една кауза и трябва да бъде готов да понесе и някои неблагоприятни последици. 

          Втората група въпроси, свързани с възражението на уважаемата проф. Мингова – възраженията на Висшия съдебен съвет във връзка със заключителния изпит. Аз мисля, че въпросът изобщо не е толкова голям. Казва се: Този изпит дезавоира Висшия съдебен съвет от неговата основна функция – неговата кадрова функция. Г-жа Доковска даже добави, че той само става регистратор на чужда оценка. Дали е така?

          Първо, обучението се провежда по програми, които са одобрени от Висшия съдебен съвет.

          Второ, съдържанието на изпитите ще бъде одобрено от Висшия съдебен съвет и           Трето, изпитните комисии при рекултирането им също ще бъдат одобрени от Висшия съдебен съвет. За Националния институт по правосъдие остава администриране на изпита и организирането на изпита. Ето защо аз продължавам. Не е толкова важно. Нека формално да бъде записано, че Висшият съдебен съвет провежда изпита, а ние ще окажем пълно съдействие за организация и администриране. Важно е другото – този изпит да добие своята тежест и да има своето място. Благодаря. Това е на този етап.

          Искра Фидосова: Благодаря, г-н Пенев. Г-н Георги Шопов, заповядайте.

          Георги Шопов: Уважаеми народни представители, Уважаеми колеги, ще се вместя в рамките на една минута. Ще се изкажа по два въпроса и изказването ми е свързано с единственото намерение да изясня един въпрос, който е много важен и който до момента не е намерил разрешение в закона. Личното ми становище за централизираните конкурси е, аз съм го изразил, че те просто трябва да останат. В случая това изменение не е по същество, защото принципът остава същия. На случаен избор се избират атестационни комисии, различни хора минават и т.н.
       Основният въпрос, който се поставя за децентрализиране, това е времето на провеждане на конкурса. С моите колеги сме говорили и е хубаво да се изясни този важен момент, който според мен е пропуснат. Сега ние правим един конкурс. Ако направим тези децентрализирани конкурси, те ще станат 30-40 или 50, в които за едно място могат да много хора. А да оставим всичко останало от технологическа гледна точка. Те няма да станат по-бързи. Затова моето предложение е, ако е пропуснато в закона?!

      Г-н Пенчев и г-н Първанов твърдят, че местата не са заети, Висшият съдебен съвет се бави. Това не е така. Ние м. декември проведохме конкурс за назначаване на тези места. Има право на обжалване. Предложението ми е да се съкратят сроковете за обжалване. Да се помисли по този въпрос. Сега де факто ние имаме случай, в който един кандидат обжалва - атакува 25 позиции. Значи Висшият съдебен съвет с този капацитет, който има в момента, може да направи в годината поне три или четири конкурса. Моята информация е, че до момента Върховният административен съд не се е произнесъл още по три жалби, които спират целия конкурс. Така че моето предложение за закона е първо конкурсите да си останат централизирани и второ, да се види начинът на обжалване. Да се реши в рамките на месец-два даден въпрос да приключи.
       И не само за тези конкурси, а и за младшите. Ние сега назначаваме младши.
       Другото, което искам да кажа и което не е толкова важно, но не мога да не го споделя. Административните ръководи да си назначават грубо казано заместниците. В моята битност аз съм бил може би най-дългогодишния председател и това колкото е плюс, толкова е и минус. Но моето дълбоко убеждение е, че работата в екип не значи работа с послушковци. Когато един председател с цялото ми уважение има правото през два месеца да си сменя колегите заместници, това работа в екип ли е? Или ще се слуша становището на един човек? Не казвам, че съм против. Но аз не виждам досегашният ред какво пречи на мандата и на тези неща. Нека да се помисли. Но съм категорично против „по предложение на административния ръководител”. Да, те трябва да имат своите отговорности, трябва да имат своите права, но тук е много деликатно. Един ръководител с двама заместници, които са под угрозата всеки един момент, когато не се изпълни някакво „указание” той може да бъде предложен. Не бива да става това нещо.
Колеги, аз казах какво мисля. Имам още много въпроси, но обещавам. Сега пресрочих времето. Благодаря ви.

          Искра Фидосова: Благодаря Ви, г-н Шопов. Г-н Петър Бакърджиев, Институт за правни анализи и изследвания. Имаме писмено становище от тях. И още едно желание за изказване – г-н Людмил Станев, Асоциация на държавните съдебни изпълнители. Заповядайте, г-н Бакърджиев.

           Петър Бакърджиев: Уважаема г-жо Председател, Уважаеми дами и господа народни представители, Уважаеми магистрати, Уважаема г-жо Министър, Много накратко ще представя позицията на представляваната от мен неправителствена организация. Първо адмирации към Министерството на правосъдието и в частност към министъра и заместник-министъра на правосъдието за това, че най-накрая в този законопроект си позволиха да премахнат съществуващия дуализъм по отношение на съдиите по вписванията. Виждам, че и по отношение на държавните съдебни изпълнители мярката е еднаква с това. Крайно време беше това да се случи. Подкрепям категорично казаното от г-жа Доковска дотолкова, доколкото не мога да се съглася с това, че би променило изместването на тези две фигури в рамките на съдебната власт в бюджета й, тъй като то и към настоящия момент е в рамките на същата тази власт. Ако имаме удоволствието да представим по-разширен вариант на становището, което институтът подкрепя, ще го направим в писмен вид и ще го адресираме отново до г-жа Фидосова, на която също благодаря. Това е.

          Искра Фидосова: Благодаря, г-н Бакърджиев. Има думата г-н Людмил Станев.

          Людмил Станев: Уважаема г-жо Председател, Уважаема г-жо Министър, Уважаеми дами и господа народни представители, Подкрепяме напълно законопроекта, внесен от Министерския съвет, респ. Министерството на правосъдието в частта му, касаещо държавното съдебно изпълнение. Но да се стигне до този законопроект, бяха водени дълги преговори. Министър Попова много добре знае. Не е вярно, че няма проблеми в държавното съдебно изпълнение в този вид. Проблемите са страшно много, но не е време сега да ги описвам.

          Основният проблем, който стои пред държавното съдебно изпълнение е точно неуреденият му статут. Ние се назначаваме от министъра на правосъдието, контролира ни Инспектората, но сме на бюджета на съдебната система. Нашата такса постъпва в съдебната система. Ние просто сме част неделима от съдебната система. Крайно време е да си отидем там, където ни е мястото, като това ще отпуши, надявам се, държавното съдебно изпълнение, тъй като моделът на държавното съдебно изпълнение в България е много странен и е странен точно поради това, че реформата в държавното съдебно изпълнение е спряла. Ние държим да бъдем там, където ни е мястото, за да има държавно съдебно изпълнение.

          Искра Фидосова: Благодаря, г-н Станев. Колеги, тъй като всички присъстващи – и магистрати, представители на съдебната власт, взеха отношение започваме дискусията в Комисията по законопроекта. Първи изяви желание за изказване г-н Янаки Стоилов. Заповядайте.

          Янаки Стоилов: Уважаеми представители на съдебната власт, на Висшия съдебен съвет, ръководители, колеги народни представители, Госпожи и господа, с известно неудобство се изказвам, тъй като дискусията беше доста полезна, но обширна и затова ще се постарая да се спра само на въпроси, които смятам за по-дискусионни от поставените вече.

          Първо по необходимостта от промяна в Закона за съдебната власт. Да, три години след приемането на закона и след практиката по неговото прилагане се очертават въпроси, които се нуждаят от доразвитие и уточнение, а някои от тях вероятно и от изменение. Така споделям предложеното придобиване на несменяемост и периодичност при повишаването да бъдат основанията за атестиране, а не при всяка промяна на положението в съдебната власт, което би било основание за по-голяма обективност, а не с оглед на конкретния повод, по който възниква атестирането. Също така като положителен елемент може да се посочи изискването за обявяването на членството в различни обществени организации и дейности на магистратите. Няма да изброявам всичко.  Какви проблеми възникват в законопроекта и даже смятам, че някои от промените не са наложителни, а са противопоказни на сегашната конструкция на закона и на негови основни принципи. Един от тези проблеми е предлаганата децентрализация при атестирането и провеждането на конкурсите, без да се търси баланс между централизиращата роля и оценка на Съдебния съвет и създаването на тези комисии за оценяване и за етика. Аз няма да говоря за самите тях, тъй като някои от тези комисии създават друго впечатление. Какъв сигнал се дава от Министерството на правосъдието и от Правителството със съдържанието на тези промени? Те няма да го кажат, но този сигнал е двупосочен. Единият е засега Висшият съдебен съвет остава да работи в този състав. Вторият сигнал е, че в същото време Висшият съдебен съвет се обезвластява, преминавайки към значителна регионализация и децентрализация на дейността, която извършва и се противопоставяме на този подход. Защото ако всички приемаме, че в съдебната власт има проблеми, включително дори и общият проблем за корупцията не може да бъде извадена никоя от основните институции на държавната власт, трябва да се запитаме ще стане ли по-добра и по-независима дейността на магистратите по този начин.

      Моят отговор е не, защото натискът ще бъде двоен: веднъж повече възможности за политически и икономически натиск и втори път, повече възможности за натиск на по-горе стоящото ниво върху по-ниското, тъй като трудно магистратите ще отказват дадени неофициално препоръки, опити за въздействие и т.н. Защото те знаят, че утре ще бъдат оценявани според своята отзивчивост на всичко това, което се иска от тях. В момента има такива болезнени въпроси в редица съдебни райони и те само ще бъдат задълбочени, а не премахнати с този подход. Затова аз смятам, че той трябва да бъде в голямата си част преосмислен и изоставен. Каза се вече за допуска до класифицирана информация. След като имаме три клона на властта: законодателна, изпълнителна и съдебна няма основание магистратите да бъдат третирани по различен начин от другите лица, тъй като при нас по начало е по-широк в нашата система допускат до такава информация.  С изискване за представяне на концепция се отива твърде далеко. Вече бяха казани мотивите. Ние понякога не знаем даже органите, които упражняват изпълнителната власт с каква концепция са влезли, където това е тяхна задача. Каква концепция да имат членовете на Висшия съдебен съвет, като те трябва да прилагат закона. Могат ли те да имат различни политически концепции за участието си в този орган? Не само затова, че са колективен орган, аз дори не виждам кой знае какъв диапазон с оглед на правомощията, които те имат, да правят някакви особено различни концепции за участието си в него. За входа към системата. Ограниченията са по две линии: първо за нивата – това което се каза, което ние се опитвахме да избегнем приемайки закон и втори път, с изискването не на 20, а до 20%. Аз съм съгласен, че понякога 20% може да са много, но до 20% може да означава и 1%, т.е. системата напълно да бъде затворена. Затова трябва да има поне минимална граница – не по-малко от 10% и до 20%, за да може това да бъде по-гъвкаво като подход, но не въобще да липсва каквото и да е изискване, за да може да се комуникира по този начин и да се включват и други лица. По отношение на включването на съдиите по вписванията и съдия изпълнителите към Висшия съдебен съвет, а не към Министерството на правосъдието, искам да кажа само един въпрос, който се поражда. Тяхната дейност, въпреки че те са юристи безспорно и в много случаи добре подготвени юристи, но те не са магистрати, за да кажат: Ние сме автоматично част от съдебната система. Освен това, колкото и да не са наситени случаите, по този начин парламентът няма да може да осъществява контрол върху тяхната дейност чрез министъра на правосъдието, защото ние няма да можем никога да попитаме за определени действия на съдебното изпълнение и на дейността по вписванията, защото те вече ще бъдат под заслона на Висшия съдебен съвет, след като те имат функция да приведат много действия в изпълнение, а не просто да взимат решение по тях. За едно предложение, за което не стана дума. Знам че то е било сигурно идея на Висшия съдебен съвет – съдебни и прокурорски помощници да могат да бъдат назначавани във всички степени по преценка на Висшия съдебен съвет. Смятам това за неуместно. Да, може да се даде по-голяма свобода на преценката на Висшия съдебен съвет, но аз продължавам да твърдя, че не е уместно на най-ниското ниво на магистратурата – районното, какви помощници. Този човек не е започнал да осъществява самостоятелна дейност, и някой ще му помага. Той ще има ли един момент сам да поеме тази дейност в ръцете си? Едно е да се направи изключение за Софийския районен съд, където е с по-висок ранг, с по-голямо натоварване – това бих приел. Но да се отиде към това да се свалят и да им се помага като на хора с ограничена дееспособност още в самото начало, това смятам за неуместно с оглед на тяхното кариерно развитие и придобиване на самостоятелни отговорности. И последно, което също не беше засегнато, е по темата за дисциплинарната отговорност. Тук законопроектът се нуждае от допълнително развитие. Говоря за самия Закон за съдебната власт. Възникват редица проблеми, които, според мен, са несполучливо решени. Защото трябва да се извърши детайлизация на основните състави на дисциплинарната отговорност, за да могат да се разграничат по-леките от по-тежките, тъй като в момента действащият закон това не е направил. Освен това, не трябва да има автоматично прехвърляне към етичните правила, защото те все пак не са законови правила и ако иска законът да превърне някои от етичните правила в дисциплинарни нарушения, той самият трябва да ги включи, а да не бъде това превеждано по косвен път чрез това, което е приел Висшият съдебен съвет. Също така смятам, че не е правилно да се прави връзка между нарушенията на същинските професионални стандарти с неправомерно поведение, което води до дисциплинарна отговорност. Това са различни неща. Дали магистратът следва тези професионални стандарти по най-добрият начин е част от неговата оценка при атестирането. А дали той извършва дисциплинарно нарушение, това е друг самостоятелен въпрос, който се нуждае от по-конкретна уредба и затова смятам, че тези правила значително трябва да бъдат променени и допълнени при по-нататъшната работа. Това са достатъчно съображения, които ни дават основание да посрещнем по-скоро с резерви голяма част от измененията, въпреки наличието на някои обосновани и необходими текстове. Поради тази причина ние няма да подкрепим измененията, тъй като те поставят и допълнителни въпроси, които могат да не доведат до подобрение в съдебната власт, а до задълбочаване на проблемите, които тя има. Благодаря.

          Искра Фидосова: Благодаря, г-н Стоилов. Г-жа Манолова, заповядайте.

          Мая Манолова: Задачата на всеки следващ изказващ се облекчава, тъй като повечето от нещата, които са важни и съществени вече бяха казани. Като продължение на основната мисъл от изказването на Янаки Стоилов, няма как да не бъде подкрепена идеята на вносителите, а именно, че е необходимо да се осигури повече принципност и прозрачност по отношение на назначаването и кариерното развитие на магистратите. Но си задаваме въпроса дали начините и средствата, с които се прави опит да се постигне тази цел, са най-удачните и дали изобщо те са приемливи. Ясно е, че в момента има проблем с обективността на критериите, включително и с преценката на почтеността на кандидатите за едни или други административни и магистратски длъжности. Подходът за децентрализация на атестирането и особено с децентрализация на комисиите, които ще се произнасят по наличието на професионално етични и корупционни елементи или съмнения в дейността на магистратите са повече от стряскащи. Аз ще ви обърна внимание само на правомощията на Етичните комисии, така наречени, а не само на тази, която ще функционира във Висшия съдебен съвет, но и на тези, които ще бъдат създадени към органите на съдебната власт, защото техните правомощия се препокриват. Как ви звучат правомощия от сорта на това, че тези комисии, които ще се създават към органите на съдебната власт ще извършват проучвания ,ще събират информация, ще изготвят становища относно притежавани нравствени качества, ще разглеждат сигнали за наличие на поведение ,което противоречи на определени стандарти, ще събират и анализират информация за наличие на корупционни явления. При сигнали на граждани, като и при публикации в медиите, ще уведомяват Висшия съдебен съвет. Един вид тези комисии приличат много на съществуващите „Другарски съдилища”, даже на нещо по-сериозно – на някаква инквизиционна инстанция, която ще се произнася по едни въпроси по един начин, който по-скоро приляга на разследващите органи. Ако те ще проучват всички тези сигнали, се питам аз какво ще прави прокуратурата и органите на досъдебното производство. Значи ли, че Висшият съдебен съвет не чете вестници, след като тези комисии ще трябва да го сезират за публикации в медиите. Освен това, какво значи при сигнали на граждани, да се върти цялото това производство. Във всеки съдебен процес, всеки който е бил свързан със съдебната система знае, че има две страни: обикновено едната е недоволна и тя е готова да вменява на съдебния състав всякакви отговорности, всякакви съмнения. Значи ли, че това е основание да се върти едно производство през тези Комисии по етика, които да стигат до Висшия съдебен съвет. Това ми звучи несериозно, пак повтарям, даже ми звучи ужасно и прилича много на онези исторически сведения за тези комисии, които ще разсъждават дали един съдия е „вещица” или не, например. Тук не правя аналогия с това дали е вампир или самодива. Това, според мен, освен че е несериозно, е и доста опасно.
          По един друг въпрос, който беше засегнат. Ако си спомняте, когато беше структуриран Висшият съдебен съвет в Конституцията имаше един много сериозен спор за това какви са неговите правомощия и дали в резултат на правомощията, които му се дават от Конституцията министърът на правосъдието ще остане съвсем без работа, едва ли не ще бъде един министър с представителни функции. В момента и аз съм изненадана, че е предложение на Министерството на правосъдието да не се занимава и със съдебните изпълнители и със съдиите по вписванията, за което нямам обяснение. Може би е свързано с проблемите с бюджета. Не ми се иска да мисля, че е свързано с това, че все пак дейността на Министерството на правосъдието подлежи на парламентарен контрол, а проблемът с изпълнението на съдебните решения е изключително важен. Всеки един от нас знае, че това е наистина проблем. Това е.

      Искра Фидосова: Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Миков, заповядайте. След това г-н Казак.

          Михаил Миков: Благодаря, г-жо Председател. Уважаеми висши магистрати, Тук сме няколко души – г-жа Мингова, аз, г-н Стоилов, проф. Корнезов, които участвахме и в промените на Конституцията, свързани със съдебната власт. Като слушам мотивите на днешния законопроект, като гледам предложенията за конкретни изменения, всъщност виждам, че направеното не съответства по никой начин на онова, което беше идея за засилване на капацитета за самоуправление на съдебната система, заради което бяха направени и промените в Конституцията и в Закона за съдебната власт. Не съответства на прокламираните уж от всички обикновено идеи за независимост на съдебната система. Нещо повече, с предлаганите текстове се създават реални законови възможности за политическо въздействие и влияние, за феодализация на системата, за да стигнем до абсурдната идея да се избират по квоти от региони и абсурдното разбиране, че органът е представителен. Ако приемем, че Висшият съдебен съвет е представителен , правилно е тогава да води регистрите, да се разписва срещу големите си заплати, да се возят в колите и това да бъде функцията на Висшия съдебен съвет. Ако тези промени се реализират, те ще бъдат поставени в една твърде неприятна ситуация след време.  С разбирането, че ще сведем етични комисии и всичко по места, началникът е началник. Уважаеми дами и господа, съдебната система и по-специално съдът като същинска част на съдебната система не е милиционерска система, в която началникът е началник. И един такъв подход, който сваля нещата в ръцете на административните ръководители с всичките механизми, ще феодализира системата, ще направи изключително зависими магистратите от своите преки административни началници – откажи му на началника ходатайство, а пък после мини на атестиране на място, а не в независимия орган горе. Мисля, че това е категорично връщане назад и намаляване на капацитета за самоуправление и независимост на съдебната система като дух, като разбиране. Аз не коментирам някои текстове, които са разумни и необходими. За мен обаче съществуването на такава идея, дори като тънка нишка в закона, а тя ако един читател по-внимателно се зачете, ще види, че доста стройно е прокарана. Тя е комплекс и от други действия, свързани с един друг Закон за съдебната власт, който го гледахме в Комисия и чака сега пред зала и чака този да дойде да се окомплектоват политическите виждания на управляващото мнозинство и кабинета – всичко това рано или късно ще даде своите плодове. Даже аз си мисля, че магистратурата ще има голямата сила на съпротивата на отделния магистрат. И това няма да даде добри плодове като краен резултат по отношение на съдебната система. Не коментирам текстове ,които са технологично свързани с прозрачността и с други въпроси, които са необходими, нормални и пр. Но самият дух на закона, знаем цялата обществена дискусия по темата, достъп, знаем философията, имитирана от различни представители на кабинета те как си представят съдебната система – тя тук просто по-елегантно е прокарана. Нищо повече. Определено смятам, че в този вид законопроектът има и противоконституционни решения в отделни текстове. Ще гласувам против. Благодаря ви за вниманието.

          Искра Фидосова: Благодаря Ви, г-н Миков. Заповядайте, г-н Казак.

          Четин Казак: Уважаеми дами и господа членове на Висшия съдебен съвет, председатели на върховни съдилища, Г-жо Главен инспектор, Уважаеми колеги народни представители, Наистина се чуха много становища, много мнения и мисля, че общо взето голяма част от констатациите, които бяха направени, имат своите основания. Едно е ясно, този законопроект наистина е продължение и на Стратегията за продължаване на съдебната реформа, която беше предложена от Министерството на правосъдието и най-вече в унисон с вижданията на управляващите относно тяхното разбиране за реформа в съдебната система.  Ние като парламентарна група не споделяме голяма част от тези виждания, тъй като те наистина под благовидния предлог за коригиране на някои слабости, категорично съществуващи, под благовидния предлог, че трябва да се провежда по-ефикасна борба с някои негативни явления в съдебната власт, където тези негативни явления, според мен, не са по-изострени и по-широко разпространени, отколкото н други сфери на обществения живот или в други сфери и на властта и на публичната сфера като цяло, тук обаче все пак трябва да се подхожда по-внимателно, по-диференцирано с оглед спецификата на функциите, които изпълнява съдебната власт в правовата държава. От тази гледна точка някои от предлаганите решения наистина създават сериозни основания и опасения за възможност за повишаване на външния натиск, не толкова на вътрешния, колкото на външния натиск – податливостта на магистратите на външен натиск, който не е ясно дефиниран. Специално концепцията за децентрализация на атестациите като основание за кариерно израстване и т.н. е нещо, което наистина буди сериозни безпокойства, тъй като всички знаем на местно ниво какви са отношенията, какви са взаимовръзките и очакванията за действия от страна на магистратите на различните нива. Сегашната система, която гарантираше някаква относителна независимост при решаването на делата с оглед на гаранцията, която се съдържа при централизирания подход на оценка и при атестиране, сега ще се премахне и това мисля, че няма да доведе до нищо добро с оглед гарантиране на независимостта на магистратите.
Също така аз не споделям виждането, че трябва да се постави като едва ли не върховна цел за достигане така наречения принцип за екипност в административното ръководене на даден орган на съдебната власт. И в името на този високо поставен, според вносителите, принцип за екипност, ние да превърнем всеки орган на съдебната власт в една военизирана структура, единоначалието да бъде под благовидния аргумент за екипност фактически се въвежда един друг принцип за единоначалие и то абсолютизиране на този принцип за единоначалие посредством въвеждането на абсолютната подчиненост на заместниците на административния ръководител на моментни, бих казал, настроения на техния пряк административен ръководител. Нищо няма да пречи оттук нататък при най-малкия професионален спор между административния ръководител и неговия заместник за конкретно дело или по вижданията за конкретно дело или по какъвто и да е друг въпрос, още на следващия ден административният ръководител да поиска от Висшия съдебен съвет да освободи неговия заместник. Как ще се гарантира каквато и да е относителна независимост или самостоятелност в рамките на този „екип” на ръководството на съответния орган. Крайно, според мен, негативно като последици предложение. За концепцията беше казано. Какви концепции за управление на съдебната власт у членове на един колегиален орган, като всички знаем, че концепцията за управлението и развитието на съдебната власт трябва да се формулира наедно друго място, а именно както това е направено – Министерството на правосъдието предлага стратегии и концепции, които отразяват виждането на управляващата политическа сила за развитието на съдебната власт и които се прокарват чрез закона от Народното събрание. Оттам нататък Висшият съдебен съвет трябва да изпълнява закона и то трябва да го изпълнява по един начин, който да гарантира неговата ефективност. Специално искам да се спра на един аспект, който не беше засегнат. Аз не мога да разбера какви са основанията да се въведе един нов специален регистър към Висшия съдебен съвет, в който да се съдържат декларации за участие в организации, в юридически лица и т.н., след като първо и по Закона за публичния регистър на лица, заемащи висши държавни длъжности магистратите са длъжни да подават декларации пред Сметната палата. Също и по Закона за конфликт на интереси. Такива декларации се подават от магистратите за всички техни участия, включително за техни дейности, които по някакъв начин имат отношение към упражняваната от тях длъжност. Просто не мога да разбера защо трябва да се дублират тези публични регистри, които и в момента съществуват, чрез създаването на още един, трети или н-ти на брой регистър. На последно място, но не по важност, искам г-жо Председател, това да се възприеме и като представяне, за което съм упълномощен от г-н Христо Бисеров, тъй като проблематиката е изцяло свързана и с предмета на този законопроект, да обоснова накратко несъгласието ми с предлаганата от Министерския съвет процедура за достъп до класифицирана информация и да представя мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, внесен от г-н Бисеров, който е следващата точка, тъй като смятам и напълно споделям това, което вече беше изтъкнато като аргумент. Всяко подлагане на членове на Висшия съдебен съвет на общата процедура за достъп до класифицирана информация представлява директна възможност за отваряне на врати за тяхната подчиненост и контролиране от страна на един орган, който е извън съдебната власт, а именно част от изпълнителната власт, което не е без значение. Струва ми се, че това е неравноправно третиране на лица, които заемат много важни публични функции, за които трябва да се гарантира тяхната независимост и безпристрастност. Не може да има сериозни аргументи за разграничаване между членовете на Висшия съдебен съвет от останалите длъжности, които са изброени в чл. 39, ал. 3 като лица, за които се разрешава достъп без проучване за надеждност, като например министри, главен секретар на Министерския съвет, народните представители и разбира се, магистратите. От тази гледна точка аз също няма да подкрепя този законопроект, заради тези принципни съображения. Благодаря.
          Искра Фидосова: Благодаря. Заповядайте, г-жо Михайлова.

           Екатерина Михайлова: Уважаеми колеги, аз искам да кажа, че ще подкрепя този законопроект и поздравявам вносителите за това, че следват една политика, която те заявиха. При приемането на концепцията, която те ни представиха за съдебната власт и която гледахме преди няколко месеца и която беше обсъждана публично, бяха заявени много от нещата ,които сега виждам да са развити в предложения законопроект. Тъй като сме на първо четене и трябва да се говори в рамките на принципи въз основа на които има подкрепа или неподкрепа за определен проект първото, което казвам е, че подкрепям този законопроект, защото това е първият сериозен опит на правителството на ГЕРБ да прави реформа в съдебната власт. Известно е като позиция, която има моята политическа сила, че ние сме за далеч по-голяма реформа в тази посока, но тя опира до промяна на Конституцията. След като работим в рамките на конституционните разпоредби нещата не биха могли да са чак толкова много променящи се. Подкрепям принципа за въвеждането на различните критерии за прозрачност при заемането на определени постове. Няма да влизам в подробности.
       Третото нещо, което искам да отбележа, е нещо, което беше коментирано и за което съм удовлетворена, че го виждам в този проект, а именно § 5 – да може да се дадат правомощия да се направи разпределение в съдилищата и заетите бройки относно степента на натовареност. Това е нещо, което и в Комисията по правни въпроси и в пленарна зала съм говорила и затова съм удовлетворена, че се дават правомощия. Дано тези правомощия доведат до краен резултат. Защото няма какво да се плашим какво ще казват административните ръководители. Аз самата, без да съм административен ръководител, от докладите, които давате всяка година, мога да видя, че има ненормални неща и че трябва да бъдат предприети определени действия. Има ненатоварени съдилища и има страшно натоварени. Това не води до добре функционираща съдебна власт. Подкрепям принципът за екипност. Смятам, че това е нещо много добре и нещо, което винаги съм подкрепяла и не само в този закон. Смятам, че по този начин трябва да бъде направено. И още нещо, което искам да кажа, защото много се дискутира. Всички други детайли, за които се говори, предстои на второ четене да се говори. На мен много ми хареса, макар че беше много критикувано, това което се предвижда в законопроекта – възможностите за допълнителни квалификации и подбор на хората, които влизат в съдебната власт, а именно възможността за изпитите, които ще се извършват от Националния институт по правосъдие.
       И нещо, което тук е заложено за първи път в законодателството, аз ще кажа, че извън законодателството съм се опитвала при обученията в политическата сила да ги направя и не успях, но тук виждам, че се предлага и дано не падне - това, че когато ти плащат и не издържиш изпита, трябва да върнеш парите. Сравнението със стипендиите за студентите не е удачно. Студентите в университетите дали ще имат стипендии или не, зависи от решението на самия университет с оглед на неговите финансови възможности на базата на критерии, на които трябва да отговаря студента, за да получи стипендия. Това са успех, финансово положение на неговите родители за издръжка и други изисквания. Съвършено различно е от това, което се залага тук в закона. Тук всички, независимо от тяхното финансово състояние получават стипендия от държавата, за да учат. И ако не са научили нищо, ако са седели 9 месеца и нищо не са направили и са получавали пари, ако обичат да върнат тези пари. Това е много добро, защото това е стимул, чрез който ще могат да бъдат подпомогнати или да не казвам по-тежка дума, накарани наистина да положат усилия, като знаят че има финансова заплаха за това, ако не са се подготвили. Иначе се превръща в нещо като отивам да уча, а дали ще се изуча, да му мислят други. Вярно е, че е минал през един конкурс. Обаче след това в крайна сметка е пратен да се учи точно за такъв за какъвто ще кандидатства и ако обича да положи усилия. Ако не положи усилия, ако обича да върне на държавата парите. Държавата не е длъжна непрекъснато да отглежда някой. Държавата му дава условия да се развива, ако той желае да се развива, да заповяда. Ако не желае, няма да става съдия. Това че е завършил юридическия факултет, не означава, че трябва да става съдия. Може да работи нещо друго. След като иска да работи определено нещо, моля за малко усилия. Затова приветствам това и искам да го отбележа, защото чух критики към него, но то е различно от обикновените стипендии. Те са друга категория и по друг начин се отпускат, при други условия и може въобще да не се отпуснат. Дори в момента до мен г-н Стоилов казва, че тази година може да няма стипендии. А сега да не отнемам повече време, защото сме на първо четене. Подкрепям този законопроект. Подкрепяме го от името на двамата колеги, които сме в Комисията по правни въпроси от Синята коалиция.

          Искра Фидосова: Благодаря, г-жо Михайлова. Г-н Анастасов, имате думата. 

         Анастас Анастасов: Уважаема г-жо Председател, Уважаеми колеги, Аз ще бъда много кратък. Законопроектът е изключително обемен първо, като материал и второ, след толкова много изказвания едва ли някой от нас може в този момент да ги коментира всички предложения, критики и т.н. Предполагам, че след гласуването на законопроекта в зала ще поискаме максималния срок, който е между първо и второ четене, така че да имаме достатъчно време да обсъждаме нещата. Твърде много предложения. Някои от тях ги приемам абсолютно като критика към законопроекта, с други не съм съгласен. Искам да направя една вметка. Г-н Миков, не знам кои сте писали Конституцията, но мисля, че само г-н Корнезов е бил административен ръководител от вас. Но нямате си идея какво е да си председател на съд и със заместника си да не можеш да седиш в една стая. Това е много сериозен проблем. Второ, аз не знам кой ще е този административен ръководител, който ще си избере заместник, който ще го проваля в работата или не знам какво да кажа. Наистина се опитвам да бъда мек. Това просто няма как да се случи, ако наистина държиш сериозно на работата си и на поста, който в момента изпълняваш.
       Отделно за държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията. Дали ще приемем предложението на Министерството на правосъдието, дали другата крайност, дали на г-н Бакърджиев предложението, което той лансира – това са неща, които ще обсъдим и ще решим. Затова предлагам да гласуваме сега. Няма смисъл да навлизаме сега в дебата. Наистина сме на първо гласуване. Благодаря.

          Искра Фидосова: Благодаря, г-н Анастасов. Г-н Нотев, заповядайте.

          Явор Нотев: Уважаеми дами и господа, Колеги народни представители, Взимам думата наистина за съвсем кратко отношение по дискутирания законопроект само с идеята да заявя подкрепата на парламентарната група на партия „Атака” на първо четене и това гласуване, което предстои. В същото време само като бележка бих искал да заявя, че днес заявените позиции, които, разбира се, в по-голямата част заявиха принципна подкрепа и съгласие с необходимостта от промени в този твърде съществен нормативен акт, могат лесно да бъдат споделени. По-големи въпроси и повече тревога будят критичните забележки, които не са лишени от основание и които вероятно се съдържат в писмените материали и предложения, за които споменаха представителите на отделните професионални гилдии. Аз внимателно си отбелязах тези материали, за които споменаха и проф. Груев и проф. Мингова. Става дума за стенограмата от заседанието в Зала 15, за което говори проф. Груев. Г-н Пенчев също съобщи, че има такъв документ. От г-жа Доковска научихме, че писмено становище е изпратено до Министерството на правосъдието, с което обаче ние не разполагаме. Припомням тези изявления с молба да се превърнат в ангажимент тези материали, включително с материалите на отделните съдилища, за което пое ангажимент г-н Колев, като каза, че ще имат общо становище. Нека това да бъде един ангажимент, който да ви задължи или по-точно да се самозадължите да ги предоставите за работа пред Комисията по правни въпроси. Наистина заслужават дълбоко обсъждане всички тези проблеми, които се чуха днес в тази зала и отговорността, която поемаме с гласуването на този закон, ни задължава да ги проучим в детайли. Иначе като дух и като една необходимост към настоящия момент намирам, че решението е да върви процедурата нататък и да се състои този дебат на друго ниво и в друг формат. Ние ще подкрепим законопроекта с цялата отговорност и с цялото внимание към проблемите, които днес чухме. Благодаря.

          Искра Фидосова: Благодаря, г-н Нотев. Аз също апелирам към всички представители на отделните институции, които заявиха, че ще представят становища, ако е възможно до края на седмицата да ги получим, за да поема аз ангажимент да се предоставят на колегите, за да можем да продължим по-нататък в пленарна зала с подготвени всички становища. Други желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 002-01-78, внесен от Министерския съвет на 10.09.2010 г.
          Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Благодаря. С това изчерпихме точка първа.

          По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 054-01-73  внесен от Христо Дамянов Бисеров, на 14.09.2010 г. Законопроектът беше представен от г-н Казак при обсъждането на точка първа. Имаше и изказване по същество по текста на чл. 26. Тъй като засега няма заявени желания за изказване, ще го подложа на гласуване.
          Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 054-01-73, внесен от Христо Дамянов Бисеров, на 14.09.2010 г. Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Тринадесет „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. С това приключваме с точка втора от дневния ред.

          По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 002-01-77, внесен от Министерския съвет на 08.09.2010 г. Тъй като времето напредна, а парламентарните групи имат заседания, постъпи предложение да отпадне от днешния дневен ред обсъждането на този законопроект и да остане за следващо заседание.
Закривам заседанието.

                                                             Председател: Искра Фидосова