На 21.03.2011г. Председателят на Управителния съвет на Институт за правни анализи и изследвания с Изх.№ НС-КЗ-220/21.03.2011г. изпрати предложение за изменение и допълнение на Закона за здравето до Председателя на Комисията по здравеопазване на Парламента.
Във връзка с евентуално разглеждане и приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето (ЗИДЗЗ), по повод констатирани проблеми свързани с липсата на текстове в законодателството, които да решават въпросите, свързани със служебните погребения на тленните останки на самотно живеещи, социално слаби и бездомни хора, както и при лица с неустановена самоличност или неустановени близки, членовете на Управителния съвет на Институт за правни анализи и изследвания, направиха предложения за изменение и допълнение на ЗЗ.
ИПАИ направи предложение да бъде допълнен чл. 98 от Закона за здравето с нови алинеи, които да уредят хипотезите, които досега не са уредени в закона, със следното съдържание:
Ал.7. При констатиране на смърт на лице в лечебно заведение или извън него, когато лицето е с неустановена самоличност и няма данни за неестествена смърт, лекарят който е установил смъртта или ръководителят на лечебното заведение, където лицето е починало, незабавно уведомява съответните органи на МВР за предприемане на действия по идентифициране по чл. 61 от Закона за Министерството на вътрешните работи.Действията по идентификация трябва да се извършат в срок до 10 дни и за резултата писмено се уведомява ръководителят на лечебното заведение.
Ал.8.Когато самоличността на лицето, чиято смърт е констатирана, е известна, но няма данни за негови близки, ръководителят на лечебното заведение иска съдействие от органите на МВР за установяване на близките на починалото лице- съпруг или роднини по права линия и по съребрена линия до четвърта степен включително. Ако починалото лице няма наследници или органите на МВР, в срока по предходната алинея, не са установили адресите и местонахождението на негови близки, ръководителят на лечебното заведение уведомява съответната община за организиране на служебно погребение по съответния ред.
Ал.9. Служебно погребение се извършва и когато самоличността на трупа не е установена след извършените от органите на МВР действия по идентификация, както и в случаите когато близките на починалото лице откажат да получат тленните останки на починалото лице и да извършат погребение. За погребение на починало лице с неустановена самоличност не се изисква акт за смърт, а заключение на органите на МВР за неуспешна идентификация. Ако по-късно бъде установена самоличността на лицето съответните органи уведомяват близките му.
Ал. 10. Във всички случаи съхраняването на трупа в трупохранилищата не може да продължи над определеното в нормативните актове време за извършване на погребение на починал.
Предлаганите промени са съгласувани с действащото национално и Европейско законодателство, както и с Консултативния съвет на Главния Прокурор на Република България, който бе сезиран от експертите на Институт за правни анализи и изследвания с предложение за изменение и допълнение на Закона за здравето с изх.№ №ПРБ-76/20.05.2010г., входирано в деловодната система на Прокуратура на Република България под № 3126/2010г. на вниманието на Главен прокурор на Република България.
В Правното становище ИПАИ подчерта, че освен горното параграф 38 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за здравето задължава Министерския съвет и министъра на здравеопазването в едногодишен срок от влизане в сила на закона да издадат нормативните актове по прилагането му. Съгласно § 39 от ПЗР, издадените нормативни актове по приложението на отметения ЗНЗ се прилагат, доколкото не противоречат на този закон.
Съществуващата Наредба № 21 за хигиенните изисквания за изграждане и поддържане на гробищни паркове /гробища/ и погребението и пренасянето на покойници е от 1984 г., изм. и доп. през 2002 г. и е издадена въз основа на отменения ЗНЗ. Наложително е да се издаде нова наредба по тези въпроси, тъй като Наредба № 21 е непълна и е издадена въз основа на отменения ЗНЗ. Съгласно чл. 19, ал.4 от ЗЗ условията и редът за упражняване на държавен здравен контрол се определят с наредба на МЗ. В обхвата на държавния здравен контрол се включва и въвеждането на санитарно-хигиенни изисквания, които следва да се прилагат при съхранение на тленни останки в трупохранилища, погребението на починали лица , сроковете, в които следва да се извърши погребение на починал и максималните срокове, в които могат да се съхраняват непогребани трупове. В новата наредба, освен въпросите, които са предмет на уреждане в Наредба № 21, следва да се разпишат задълженията на ръководителите на лечебни заведения в описаните по горе хипотези - при неустановена самоличност, неустановени близки, отказ на близките да получат тленните останки, максималните срокове за съхранение на тленни останки в различните хипотези. В разглежданата област определени ангажименти имат вменени различни държавни органи. През 1970 г. е бил приет Правилник за погребенията, който е бил отменен поради отпаднало основание за издаването му.
Експертите подчертават, че би могло да се помисли за издаването на нов подзаконов акт от МС, който да уреди задълженията на всички органи - лечебни заведения, общини и др., във връзка със служебните погребения, местата за извършване на погребения на лица с неустановена самоличност, процедурите за уведомяване на близките, когато самоличността на служебно погребано лице е установена по-късно и др. Констатацията от извършените анализи е, че в нормативните актове съществуват непълноти и неуредени въпроси, които са причина за създалото се нетърпимо положение с продължително престояване на трупове на починали лица в трупохранилищата на съответните лечебни заведения.
От експертите на Институт за правни анализи и изследвания, не веднъж са поставяни въпроси, свързани със служебните погребения на тленните останки на самотно живеещи, социално слаби и бездомни хора, както и при лица с неустановена самоличност или неустановени близки. За разрешаване на възникналите случаи и за избягването на подобни неблагоприятни последици се налага спешна промяна в нормативната база и приемане на съответни разпоредби, които да уредят правата и задълженията на различните органи, които имат отношение към възникналите в практиката проблеми.
Изпратеното Правно становище е изцяло съобразено със становището на Консултативния съвет на Главния прокурор на Република България – Борис Велчев.
Координатор на дейностите
по проектите на ИПАИ – Семра Фейзова
