Актуално / Съобщения

« назад към списъка

23.04.2013г.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ЦНОП ИЗПРАТИ ОТГОВОР НА КМЕТА НА ОБЩИНА ТЕРВЕЛ



ДО

Кмета на община Тервел

г-н Живко Георгиев

 

КОПИЕ ДО:

Национално сдружение

на общините

в Република България

 

КОПИЕ ДО:

Председателя на

Общински съвет

Тервел

 

КОПИЕ ДО:

Павлин Петков – модератор на електронната страница на община Тервел

 

КОПИЕ ДО:

Севдалина Колева – вестник Тервел

 

Уважаеми господин Георгиев,

В отговор на въпросите, поставени във Ваше писмо изх. № КД 02 1400 от  14.03.2013г. бих искала да Ви уведомя за следното:

1.  Конституцията на Република България провъзгласява и гарантира правото на гражданското общество да упражнява наблюдение върху действията на публичната власт[1] и свободно да разпространява информация[2]. При несъответствие с обществените очаквания дори е възможно да бъде упражняван натиск върху институциите именно чрез представителите на гражданско общество, което по дефиниция е опозиция на всяка власт и затова не може да се обвърже с никоя община, политическа партия или друга властова организация. Институтът за правни анализи и изследвания (ИПАИ) е юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност по смисъла на чл.33 – 37, ал.1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), информация за което е публикувана освен в съдебния регистър и на интернет сайта на организацията.

2.  От началото на 2011г. Институтът за правни анализи и изследвания (ИПАИ) провежда  национално проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“, за което Вие като кмет на град Тервел бяхте информиран. От писмото Ви става ясно, че не сте обърнал внимание на първите писма, които институтът изпрати до кметовете на всички общини с предложение да се включат в проучването. По принцип участието в посоченото проучване е по желание, но тъй като много общини пожелаха да се включат по-късно в изследването, ИПАИ изпраща повторни писма до всички кметове, които не са заявили до момента желание за присъединяване.

3.  Конкретен повод за стартиране на проучването бяха тревожните резултати за констатираните сериозни фактически и правни проблеми при възлагането на обществени поръчки в общините, посочени в докладите на Сметната палата и Агенцията за държавната финансова инспекция (АДФИ) за 2010г. и 2011г. Практиката на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) и годишните доклади и одитите от извършените проверки на контролните органи са публично достъпни на електронните им страници в интернет и всеки заинтересован гражданин може да се запознае с тях. Именно от тези доклади ИПАИ е получило информация за състоянието на обществените поръчки в община Тервел.  

4.  Във връзка с Вашето категорично твърдение в писмото, че община Тервел няма констатирани никакви нарушения при възлагането на обществените поръчки, от Центъра за наблюдение на обществените поръчки на ИПАИ си позволихме да направим справка в данните и  последната публикувана от АДФИ информация за проведени инспекции, както и в сайта на ВАС, но за съжаление информацията Ви не се потвърди.

5.  Анализите и изводите на ИПАИ са изготвени въз основа на експертиза на около 1451 решения на КЗК, по въпроси свързани с обществени поръчки, резултатите от 140 проверки на Сметна палата, 533 проверки на АДФИ, над 3000 публични покани за възлагане на обществени поръчки, 150 анкети от български общини и множество други документи, събрани при около 120 проведени срещи с представители на общини и множеството предоставени в хода на проучването писмени и устни напълно безвъзмездни консултации[3]. Както Ви е известно община Тервел получи покана за работна среща, на която общинското ръководство да сподели вижданията си, да обясни на какво се дължат негативните констатации на контролните органи или да ги опровергае като представи решения на КЗК и ВАС за резултатите  от възникналите съдебни спорове. Община Тервел не се възползва от това, поради което констатираните нередности от Сметна палата и АДФИ остават част от окончателния доклад на проучването, който ще бъде изпратен и до Европейската комисия. В тази връзка бих искала да уточня, че проучването „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“ получи подкрепа от комисар Вивиан Рединг[4] и Мишел Барние[5], които изявиха желание и помолиха ИПАИ да им изпрати окончателния доклад от проучването.  

6.   Вероятно не сте обърнал внимание, че в нашето писмо сме посочили, че „Предстои оповестяването от Европейската комисия на списъци с "белите" - прозрачни и "черните" - непрозрачни възложители, последните от които е възможно поради липса на честни и прозрачни обществени поръчки да срещат откази от възстановяване на средства по конкретни проекти, когато са финансирани изцяло или частично от бюджета на ЕС или да станат обект на други рестриктивни мерки.“ С оглед на това мерките и въведената терминология "белите" - прозрачни и "черните" - непрозрачни възложители са на Европейската комисия, а не на Института за правни анализи и изследвания.

Приемам, че Вашата реакция се дължи на недобра осведоменост за хода и целите на проучването, на липса на своевременна информация за резултатите от упражнения контрол на АДФИ, Сметна палата, КЗК и произнасянята на ВАС, свързани с дейността на ръководството на община Тервел при възлагането на обществени поръчки.

 

                                                                                

                                      Център за наблюдение

                                      на обществените поръчки

23.04.2013г., гр.Бургас      Павлина Фотева, председател



[1] Виж чл.41 от Конституцията на Република България:

“Чл.41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.“

[2] Виж чл.39 от Конституцията на Република България:

„чл. 39.(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.“;

Виж чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека:

„чл.19. Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници“;

Виж чл. 19 от Международния пакт за граждански и политически права ( МПГПП) и Конвенцията за правата на детето от 1989. В същия дух са разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и практиката на Европейския съд по правата на човека. Важна в тази насока е и Препоръка R(81)19 на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 25.11.1981г., уреждаща принципите, които стоят в основата на правото на достъп до информация.

[3] На сайта на организацията са публикувани част от десетките безвъзмездно съставени правни становища и отговори на запитвания, предоставени за нуждите на различни общини отнасящи се до приложението на ЗОП.

[4] Писмо с референтен номер JUST A1/JC/js/D(2012) 71951 на Европейската комисия.

[5] Писмо с референтен номер  ARES (2012) 766494-26/06/2012 на Европейската комисия.