Снимка: Интернет
Център за административно и информационно обслужване на ИПАИ
Констатации за обществените поръчки на община Варна във връзка с провеждането на националното проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“.
Община Варна попада в групата на най-непрозрачните за проучването общински ръководства, които не предприемат в хода на проучването мерки за повишаване на прозрачността при възлагането, въпреки установените затруднения и проблеми при приложението на ЗОП.
Констатацията се доказва от нежеланието на кмета Кирил Йорданов и обслужващата го администрация да участва активно в проучването и да предоставя необходимата информация. Среща между представители на Общината – Валентин Вълканов, Анелия Добринова, Диляна Димитрова и ИПАИ се състоя на 07.02.2012г., като на нея са обсъдени обстойно основните проблеми на възлагането на обществени поръчки от община Варна, които са установени от предварително подадената информация в Приложение №1 на общината. На срещата не присъства кметът Йорданов, като отсъствието му бе извинено, чрез нарочно писмо, в което бе посочена като причина за отсъствието работно посещение на премиера Борисов в община Варна. За провеждането на срещата с представителите на общината е съставен протокол, в който е уточнена крайна дата за предоставяне на допълнителна информация за анализ. Такава информация така и не бе получена от членовете на Работната група, въпреки многобройните напомняния и контакти с отговорната администрация на управленско ниво, което причисли общината в група възложители с ясно изразена липса на ефективна комуникация и желание за отваряне към сътрудничество с неправителствения сектор.
Поради бездействието на общинското ръководство, община Варна попадна в групата възложители, по смисъла на ЗОП, за които в хода на проучването се установи, че не участват активно в проучването или са преустановили участие, в резултат на което за общината се налага логичния извод за недостъпност на ръководството и администрацията. Поради липса на ефективна комуникация и неадекватното си участие в проучването, община Варна попадна в най-непрестижната група - последната V група български общини. При тези общини проучването установи липса на желание за повишаване ефективността на работата на администрацията, респективно прозрачността при възлагането на обществени поръчки, поради което констатираните нередности от Сметна палата и Агенция за държавна финансова инспекция предстои да бъдат включени в окончателния доклад от проучването така, както са отразени в одитните доклади и финансовите инспекции на контролните органи.
С други думи, именно тези общини ще обособят групата на недобросъвестните възложители на обществени поръчки и бенефициенти по донорски програми, финансирани със средства от Европейския съюз, които не спазват принципите и нормите на ЗОП, и върху които бе препоръчано от ИПАИ на Европейската комисия да осъществява допустимия от европейското законодателство натиск. Върху дейността на тези общини е наложително трайното установяване на ефективна система за гражданско наблюдение, която да принуди общинските ръководства да осигурят в необходимата степен и трайно да установят в работата си принципите на информираност, предвидимост, публичност и прозрачност в дейностите по планиране, провеждане, подготовка, възлагане и изпълнение на обществените поръчки.
На този етап експертите на ИПАИ считат, че само предстоящите проверки от контролните органи на Европейската комисия и упражняването под различни форми на интензивен външен натиск върху тази група общински ръководства, биха катализирали подобряването работата им, която към настоящия момент липсват данни да е подчинена изцяло на изискванията на Закона за обществените поръчки и общностното законодателство, регулиращо тези процеси.
Според експертите на ИПАИ дейността на община Варна като част от V-та група общини би се променила към по-добро, само в резултат от постоянен, неотслабващ външен натиск. Към настоящия момент в групата попадат сто седемдесет и шест непрозрачни общини.
Допуснати нарушения при провеждане на обществени поръчки от община Варна, 29.3.2012г.
КЗК отмени като незаконосъобразно решение на кмета на община Варна за откриване на "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: " Доставка чрез покупка на хранителни стоки за нуждите на социалните заведения: "Домашен социален патронаж, Дом за стари хора "Гергана", Дом за възрастни с физически увреждания и СУПЦ "Анастасия Д-р Желязкова" и други, финансирани от Община Варна по обособени позиции".
Производството установи, че част от заложените от възложителя изисквания в обявлението и документацията за участие нарушават основните принципи на ЗОП за свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност на всички участници в процедурите. Като незаконосъобразни КЗК определя неясната формула, по която се формира показателя за оценка, изискването за представяне на проекти на етикети за стоките, както и условието за представяне на удостоверение за регистрация за търговия с месо и риба и техните продукти за всички позиции, независимо от това по колко обособени позиции кандидатства даден участник.
Допуснати нарушения при провеждане на обществени поръчки от община Варна, 18.7.2012г.
Комисията за защита на конкуренцията отмени като незаконосъобразно решение на кмета на Община Варна за обявяване класирането на участниците в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изработване на предпроектни проучвания, идейни проекти, инженерно - геоложки проучвания и технически проекти на ВиК инфраструктура за 16 обекта на територията на община Варна и изработване на план за управление на водите на община Варна по обособени позиции от 1 до 4”.
Производството е образувано във връзка с постъпилa жалбa от страна на „Свеко Енергопроект” АД.
КЗК установи, че назначената от възложителя комисия е допуснала съществено нарушение по хода на процедурата, като не е констатирала, че представените документи на класирания на първо място участник не отговарят на изискванията на възложителя, не е описала констатираните нередовности в протокол и не е посочила документите, които следва да се представят от страна на дружеството.
Комисията връща преписката на възложителя за продължаване на процедурата от етап - преценка за допустимост на представените документи в плик № 1, съобразно мотивите изложени в настоящото решение.
Допуснати нарушения при провеждане на обществени поръчки от община Варна, 24.9.2012г.
Комисията за защита на конкуренцията отмени решение на Главния секретар на община Варна за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Изготвяне и разпространение на информационни материали” –дейност 7 по проект: „е-община Варна - ефективна и прозрачна общинска администрация в услуга на потребителите” по Оперативна програма Административен капацитет, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по договор No А09-31-37-С/01.06.2009г. Приоритетна ос III „Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление”, подприоритет 3.1. „Подобряване на обслужването за гражданите и бизнеса в това число чрез развитие на електронното управление”, бюджетна линия BG051РО002/08/3.1-02.”
Производството установи, че класираният на първо място участник „Медиа Бокс” ЕООД не отговаря на условията за допустимост, тъй като не е представил доказателство за минимален 10-годишен опит на един от предложените от участника ключови експерти.
КЗК връща процедурата от етап преценка по критериите за допустимост на офертите на участниците съобразно мотивите в решението.
Други опуснати нарушения при провеждане на обществени поръчки от община Варна:
Установени са негативни практики при възлагане на обществени поръчки в община Варна за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2008г. Въведеният и осъществяван в общината предварителен и текущ контрол при провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки не е достатъчно надежден. Например, при изпълнението на една от големите обществени поръчки – “Проектиране и изпълнение на ново строителство, реконструкция, аварийни ремонти, рехабилитация на уличната мрежа, спортните обекти и междублоковите пространства на територията на община Варна по обособени позиции”, не е постигната икономичност при разходване на бюджетните средства и не са защитени в достатъчна степен интересите на общината. За изпълнение на поръчката през 2007 г. са сключени три договора на обща стойност 50 млн. лв. Те са прекратени предсрочно по инициатива на изпълнителите, които са поискали актуализация на цените, но общината е отказала. Стартирана е нова открита процедура за възлагане на обществена поръчка с идентичен предмет. По нея през 2008 г. са сключени 4 договора на обща стойност 140 млн. лв., три от които със същите изпълнители и същия териториален обхват. Изпълнението на договорите от 2008 г. ще струва на общината по-скъпо, тъй като за изпълнението на едни и същи строително-монтажни работи ще се извърши по-голям бюджетен разход, отколкото при условията на предсрочно прекратените договори от 2007 г.
Друг пример за нарушения и неефективност е изпълнението на проект по ИСПА Мярка 2002/BG/16/P/PE/016 „Интегриран проект за подобряване на водния сектор на гр. Варна” за периода от 01.01.2007 г. до 30.06.2009 г., като изпълнението на проекта е неефективно. Най-общата цел на изпълнявания проект е да се защити Варненското езеро и близките плажове от замърсяването, причинено от заустването на непречистени отпадни битови и промишлени води и да се сведе до минимум неблагоприятното въздействие върху околната среда и здравето на хората. Финансовият меморандум е подписан от Европейската комисия на 18.12.2003 г. със срок на изпълнение до 31.12.2008 г. Той включва: трансформиране на Пречиствателната станция за отпадъчни води (ПСОВ) – „Аспарухово” в помпена станция и изграждане на канализационна тръба под дъното на Варненското езеро; модернизиране на съществуващата ПСОВ – Варна до пълно вторично третиране, включващо и отстраняване на азота и готовност за биологично отстраняване на фосфора; обновяване на част от водоснабдителната и канализационната система (ВиК) на гр. Варна; техническа помощ на изпълнението. Първоначално определената сума за изпълнението на мярката е 25 432 000 евро, от които 19 074 000 евро – от Програма ИСПА (75 на сто) и 6 358 000 евро – национално съфинансиране (25 на сто). Договорите за модернизиране на пречиствателната станция и за подмяна на част от ВиК мрежата са сключени след повече от пет години от подписването на финансовия меморандум. През този период цените на предвидените строителни дейности са се повишили, което е довело до превишение на прогнозните цени по договори. Това е причината за необходимостта от допълнително финансиране от държавния бюджет и оскъпяване на реализацията на мярката. Към 30.06.2009 г. строителните дейности по мярката все още са на предварителен етап или са стартирали частично. Срокът за реализирането й е удължен до 31.12.2010 г. Сметната палата смята, че при максимално ангажиране на ресурсите на строители, надзор, консултанти, отговорните фактори в МОСВ и в Община Варна, дейностите по мярката могат да бъдат извършени до края на тази година (новият срок) и с необходимото качество в съответствие с изискванията на ЕК. За нарушения на процедурите за възлагане на обществени поръчки докладът за извършения одит на ИСПА Мярка 2002/BG/16/P/PE/016 „Интегриран проект за подобряване на водния сектор на гр. Варна” за периода от 01.01.2007 г. до 30.06.2009 г. е изпратен на министъра на финансите и на Агенцията за обществени поръчки. Докладът е изпратен и на Представителството на Европейската комисия в България, на Европейската Сметна палата, на парламентарните комисии по регионална политика и местно самоуправление, по околна среда и водите и по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, както и на националния ръководител по програма ИСПА.
Общи данни за проучването на ИПАИ:
Проучването се провежда от конституирана Работна група, в която са включени действащи български магистрати – съдии и прокурори, национални експерти по обществени поръчки, икономисти и други специалисти. Задачата на работната група е да анализира установената през последните четири години от Сметна палата и Агенция за държавна финансова инспекция негативна тенденция при възложителите на обществени поръчки, изразяваща се в действия или бездействие, допринасящи за опорочаване или нарушаване на процедурите по възлагането и изпълнение на обществените поръчки.
В рамките на проучването към 30.09.2012г. са разгледани и анализирани резултатите от 104 (сто и четири) Одитни доклада от проверки на Сметна палата на Република България, данните от 390 (триста и деветдесет) Финансови инспекции извършени от органите на Агенция за държавна финансова инспекция. При провеждането на проучването освен тези документи са анализирани, получени по повод изследването 126 бр. анкети, попълнени от представители на общините участващи в изследването; 632 бр. публични покани за възлагане на обществен и поръчки (институт въведен с промяната на ЗОП на 26.02.2012г.); 117 бр. вътрешни правила приети от кметовете на български общини на основание чл.8б от ЗОП; 39 бр. писма за предприети мерки за подобряване работата на администрацията на българските общини, свързана с прилагането на ЗОП и възлагането на обществени поръчки, участващи в проучването; проведени са общо 100 работни срещи с представители на различните общини, с които в рамките на проучването са проведени над 216 часа телефонни разговори.
В края на миналата година (04.10.2012г.) междинните резултати от проучването бяха представени пред г-жа Вивиан Рединг - Вицепрезидент и Европейски комисар по правосъдие, основни права и гражданство и г-н Мишел Барние - Европейския комисар по вътрешен пазар и услуги на ЕС. Данните от нашето изследване послужиха като основа за доклада на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР), свързан с установяване проблемите водещи до повишаване на корупцията при обществените поръки в България. Основната цел на проучването е да бъде осигурена защита на обществения интерес и правото на своевременна информираност на гражданското общество за проблемите при възлагането на обществени поръчки в България.
С удоволствие подчертавам, че работата на ИПАИ при изпълнението на тези задачи се припокрива напълно с препоръчаното от Европейската комисия установяване на независима система за наблюдение на публичните органи в България.
Предвид съществуващите проблеми при възлагането на обществени поръчки считам, че е необходимо трайното установяване на ефективна система за гражданско наблюдение, която да подпомогне осигуряването в необходимата степен на принципите на информираност, предвидимост, публичност и прозрачност в дейностите по планиране, провеждане, подготовка, възлагане и изпълнение на обществени поръчки в България.От анализа върху констатациите на контролните органи се установява, че разпространението на нарушенията при обществените поръчки в България като негативно явление продължава да нараства успоредно с увеличаването на размера на средствата, които се разпределят чрез обществени поръчки, в това число и средства от кохезионните фондове на Европейския съюз.
Отдавна е известен на цялата общественост в България фактът, че чрез обществените поръчки се реализират голяма част от плащанията с произход - финансовите фондове на ЕС. Механизмът на обществените поръчки е основния способ за възлагане и изпълнение на проекти в тази област, което обуславя нарастването на разпределяните средства и повишаването на корупционния натиск в сектора. Този ефект е усилен от задълбочаващата се икономическа криза, която катализира интереса към тези обществени отношения, увеличавайки значително напрежението сред участниците в процедурите и тяхната неудовлетвореност при неуспех. Отдавна в публичното пространство на България е ескалирало силно усещането, че обществените поръчки са основен инструмент за поддържането на политическата корупция, което е една от причините за спада на доверието към политическите партии и правителствените и общински институции.
Най честите нарушения констатирани в хода на проучването са:
1. Разделяне на обществените поръчки в нарушение на чл.15, ал.6 от ЗОП;
2. Смесване на критериите за подбор с критериите за оценка на офертите;
3. Въвеждане на неясни и неточни методики за оценка, в които липсват оценъчни скали при критерий „икономически най изгодната оферта“, в случаите, когато някои показатели не могат да се оценят с математическа формула - в противоречие на чл.37, ал.2 от ЗОП;
4. Немотивирани протоколи на комисията, особено когато последните предлагат за отстраняване определени участници от процедурата и когато не приемат писмените обосновки по чл.70 от ЗОП;
5. Липса на кратко описание на офертите, когато критерият за оценка на офертите е икономически най-изгодната оферта - в противоречие на чл.71, т.4 от ЗОП;
6. Наличие на дискриминационни условия и необосновани ограничения в изискванията към участниците;
7. Несъответствия между изискванията, посочени в обявлението и в документацията за участие в процедурата;
8. Нарушения при провеждането на процедурата, подробно описана в чл.68 – 70 от ЗОП;
9. Нарушения при конституиране на комисията, когато не са включени членове, които имат необходимата професионална квалификация и опит в съответствие с предмета на обществената поръчка, в резултат на което комисията не може да се нарече експертна и да изпълни възложената й задача да оцени професионално представените оферти, и други нарушения.
В резултат на извършените от АДФИ проверки за 2010г. са установени 2 250 нарушения при 807 обществени поръчки на стойност 1,2 млрд. лв. От констатациите за 2011г. става ясно, че при 821 процедури за обществени поръчки на стойност 1,1 млрд. лв. АДФИ е констатирала 2458 нарушения за 2011г. От проверки извършвани в общините през 2010г. са установени 1 392 нарушения при 440 процедури за възлагане на обществени поръчки на стойност 555 млн. лв., а за 2012г. - 1 440 нарушения при 492 процедури за възлагане на обществени поръчки на стойност 693 987 001 лв., поради което за четвърта година българските общини водят първенството по нарушения на ЗОП.
Освен това за 2010г. са установени 206 случая на непроведени процедури за възлагане на обществени поръчки на стойност над 72 000 000 лв. при наличие на основания за това, а при финансовите инспекции за 2011г. са констатирани и 358 случая на непроведени процедури за възлагане на обществени поръчки на стойност 228 003 883 лв.
Най-много непроведени процедури през 2010г., въпреки необходимостта от провеждането им са установени в общини (118 случая) и в търговски дружества с държавно участие в капитала (42 случая), през 2011г. пак в общините са установени 167 случая на непроведени процедури на стойност 43 333 029 лв. Най-голям брой на непроведени процедури при наличие на основание за това през 2011г. са установени на територията на областите: София град – 113 процедури за 148 711 029 лв.; Варна – 40 процедури за 19 506 055 лв.; Бургас – 35 процедури за 6 732 033 лв.; Пловдив – 21 процедури за 13 547 739 лв.; Стара Загора – 14 процедури за 14 793 426 лв. и др.
От началото на годината (26.02.2012г.) е в сила променения ЗОП, който обаче предизвика критиките на бизнес организациите, според които приетите промени няма да решат основните проблеми на процедурите. С промените в ЗОП се въведе нов механизъм за предварителен контрол върху възлаганите обществени поръчки от АОП, който цели да дисциплинира системата и да намали обжалванията. Въведе се и нов институт – публичната покана по реда на Глава осма“а“от ЗОП. Тези механизми към настоящия момент не може да се твърди аргументирано, че дават необходимия резултат. Нещо повече - публичните покани разкриха още по-широки възможности за нарушения и злоупотреби, вместо да постигнат обратния ефект.
Нарушенията, които допускат възложителите в страната ни в това число и община Варна, условно могат да се разделят в три категории:
1. Изцяло незаконно проведени и възложени обществени поръчки;
2. Обществени поръчки, за които липсват достатъчно доказателства, че са законно проведени и възложени;
3. Обществени поръчки, които могат да бъдат приети като незаконни поради липсата на доказателства, за тяхната законосъобразност.
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
