Център за административно и информационно обслужване на ИПАИ
Кръгла маса срещу корупцията проведена по инициатива на БОРКОР
Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерски съвет проведе кръгла маса, свързана с борбата срещу корупцията, на тема „Подкупването на чуждестранни длъжностни лица в международните търговски сделки – приоритет в борбата с корупцията и организираната престъпност”.
На форумът Надя Хрингова, дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” при Министерство на правосъдието, направи изложение по панела „Същност на престъплението „подкуп на чужди лица в международните търговски сделки“, съгласно Конвенцията на ОИСР (и измененията на ЗАНН в посока укрепване режима на отговорността на юридическите лица):
Международните антикорупционни инструменти на ООН, ОИСР и Съвета на Европа не съдържат дефиниция на термина „корупция”. Всеки от тези актове преследва определен тип корупционно поведение като разглежда неговите характеристики в детайл. Така например Конвенцията на ОИСР, която e предмет на днешната кръгла маса се отнася именно за една разновидност на корупционното поведение, каквото е подкупването на чужди длъжностни лица в международните бизнес транзакции. Това престъпление принципно притежава същите основни характеристики като подкупването на местни лица. Съгласно чл.304 на Българския Наказателен кодекс изпълнителното деяние при подкупа на местно и чуждо длъжностно лице се състои в предлагане, обещаване или даване на дар или облага. Все пак налице са и някои специфични отличителни елементи на този вид престъпления, които се съдържат както в Конвенцията на ОИСР, така и в Конвенцията на ООН, а именно: качеството на лицето ( чуждо, а не местно), както и даването на подкупа с цел възлагане извършването на определена работа (бизнес) или получаване на каквато и да е недължима облага във връзка с извършването на международен бизнес. Въпреки че разпоредбата на чл.304 от НК не съдържа изрична референция към този специфичен допълнителен признак на този вид престъпления, тя се счита за съответстваща на изискванията на Конвенцията на ОИСР, поради факта, че липсата на допълнителния признак я прави приложима дори към по-широк кръг деяния, отколкото Конвенцията визира.
Освен изискването за предвиждане на наказателна отговорност спрямо физическите лица, на която се спряхме накратко, чл.2 от Конвенцията на ОИСР предвижда въвеждането и на съответна отговорност спрямо юридически лица в случай на подкупване на чуждо длъжностно лице. В съответствие с българската правна традиция, както и основните принципи на българското наказателно право отговорността за юридическите лица в България беше въведена посредством изменения в Глава четвърта от ЗАНН през 2005 година и представлява по своята същност административно-наказателна отговорност.
По време на проверката на България по фаза 3 от взаимните проверки, извършвани от Работната група за борба с подкупването на чужди длъжностни лица оценяващия екип, който за пръв път имаше възможност да се произнесе относно съответствието на тези разпоредби с изискванията на Конвенцията на ОИСР, констатира някои несъответствия и отправи конкретни препоръки към България за усъвършенстването на този режим, а именно:
• да се гарантира юрисдикцията за санкциониране на юридически лица със седалище и адрес на управление на територията на Република България, в случаите когато лице, което не е български гражданин, извърши подкуп на чуждо длъжностно лице извън България;
• разследването и преследването на юридическите лица за подкупване на чужди длъжностни лица да не са повлияни от факторите, посочени в чл. 5 от Конвенцията, както и приложимост в производството по Глава ІV от ЗАНН на пълният набор от способи за разследване и доказване, уредени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК);
• да се създадат ясни правила относно компетентния съд по делата срещу юридическите лица;
• да се предвиди възможност да се образува производство срещу юридическото лице, независимо от основанието, поради което производството срещу виновното физическото лице е прекратено или не е образувано, или не може да продължи;
• да се увеличи максималния размер на санкцията, приложима по отношение на юридически лица в случаите, в които получената облага от юридическото лице е неимуществена или когато стойността на облагата не може да бъде установена.
• да се рационализира законодателството относно отнемането и да се измени така, че то да включва изрично (i) отнемането на подкупа от юридически лица; и (ii) отнемането от физически и юридически лица на облагите, придобити непряко от лицето, дало подкупа, както и имущество, което е в притежание на трети страни.
Във връзка с тези констатации и препоръки към Министерството на правосъдието беше създадена Междуведомствена работна група със задача да извърши анализ на българското законодателство и на съответствието му с международните актове и да подготви конкретни предложения за законодателни изменения. Изготвеният от Работната група законопроект беше подложен на обсъждане и в рамките на създадената към Министерство на правосъдието работна група за изготвяне на проект на Административно-наказателен кодекс.
В резултат на проведените дискусии в рамките на двете работни групи беше изготвен проект на Закон за изменение и допълнение на ЗАНН, който си поставя за цел да отстрани съществуващите затруднения в търсенето и реализацията на административно-наказателната отговорност на юридическите лица в Република България.
Предлаганите изменения и допълнения по-конкретно се свеждат до следното:
1. С изменение в чл.83а, ал,1 петкратно се завишава максималния размер на имуществената санкция, която може да се наложи на юридическите лица в случаите, в които реализираната от тях, вследствие на престъпна дейност, облага е с неимуществен характер или нейния размер не може да бъде установен.
С предлаганото изменение се цели:
• да се завиши превантивната роля на регламентирания в чл. 83а ЗАНН санкционен институт и
• да се даде възможност за по-прецизно индивидуализиране на следващата се на юридическото лице санкционна мярка за въздействие.
2. Създават се нови алинеи 2 и 3 на чл.83 а, с които се прецизира териториалното действие на материално-правната норма по чл. 83а, ал. 1 ЗАНН.
Изрично се предвижда, че институтът, регламентиращ отговорността на юридическите лица за извършено престъпление, ще намери приложение и тогава, когато престъпленията, посочени в ал. 1 на същия законов текст, са извършени от лица по т. 1–4, които не са български граждани, както и когато престъплението е извършено в чужбина. Институтът ще се прилага и по отношение на юридическите лица, които нямат седалище на територията на Република България, в случай, че посоченото в ал.1 престъпление е извършено на територията на Република България
По този начин се отстранява всякакво съмнение, че институтът по чл. 83а, ал. 1 ЗАНН ще намери приложение независимо от местоизвършването на престъплението и независимо от гражданството на престъпния деец, стига да е извършено деяние, което да е престъпление по българския наказателен закон, и то – сред посочените в чл. 83а, ал. 1 ЗАНН.
Съответно се предвижда досегашната ал. 2 да стане ал. 4, а досегашната ал. 3 да стане ал.5 (с § 1, т. 3 и 4 от проекта).
3. С изменения в сега действащата ал.4, която става ал.6 от проекта чувствително се разширява обхватът на предвидената допълнителна санкционна мярка за въздействие по отношение на юридическите лица – отнемането в полза на държавата на облагата, придобита вследствие на престъплението, като се предвижда да се отнемат не само преките, но и всички непреки облаги, придобити от юридическото лице.
С предлаганото изменение се цели:
• да се завиши съществено превантивната роля на регламентирания в чл. 83а ЗАНН санкционен институт;
• да се пресече окончателно възможността санкционираното юридическо лице да извлече каквито и да било облаги от осъществената престъпна дейност;
• да се осигурят допълнителни приходи за държавния бюджет за сметка на неправомерно обогатилите се стопански субекти.
Съответно се предвижда досегашната ал. 5 да стане ал. 6 (с § 1, т. 6 от проекта).
4. Засега дискусионен остава въпросът дали има необходимост от промяна в родовата подсъдност на производството по Глава IV от ЗАНН. От една страна, възможно е възлагането на тази компетентност на окръжните съдилища, които разполагат с обща компетентност по въпросите на наказателната отговорност; От друга страна обаче има сериозни опасения, че такава една промяна би довела до увеличаване на и без това прекомерната натовареност на окръжните съдилища, поради което се застъпва мнението за оставянето и в рамките на административното правораздаване.
5. Освен това, с изменения в чл.83 се разширява значително номенклатурата от основания за изготвяне на предложение на съответния прокурор до съда за налагане на имуществена санкция на обогатилото се юридическо лице.
Предвижда се прокурорът да може да изготвя мотивирано предложение по реда на чл. 83б ЗАНН не само след внасянето на обвинителен акт в съда, а и при изготвянето на останалите възможни и предвидени в НПК процесуални документи, с които се слага край на досъдебната фаза на наказателното производство, а именно – на предложението за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и на предложението за одобряване на споразумение за решаване на делото.
Изрично се предвижда като основание за иницииране на производство срещу юридическото лице влязлото в сила решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданско-процесуалния кодекс.
Въвеждат се и допълнителни основания за образуване на производството срещу юридическото лице, въпреки, че производството срещу съответното физическо лице е било прекратено. Това са:
• липсата на тъжба от пострадалия до прокурора в случаите, в които това е предвидено в особената част на Наказателния кодекс като задължителна предпоставка за образуване на производството;
• освобождаването на дееца от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;
• допуснатия трансфер на наказателното производство в друга държава.
По този начин на практика се обезпечава възможността за иницииране на производство по Глава ІV от ЗАНН във всички случаи, в които се установят предпоставките по чл. 83а, ал. 1 ЗАНН, независимо от обстоятелството, което препятства образуването или предпоставя прекратяването на наказателното производство срещу виновното физическо лице.
За пръв път с проекта се регламентира възможността за образуване на производство за реализация на отговорността на юридическото лице и в случаите, в които производството срещу физическото лице е спряно. Тук, обаче, такава възможност се предвижда само в хипотезите, в които спирането на наказателното производство не препятства възможността за доказване, по нужния несъмнен и категоричен начин на фактите и обстоятелствата по чл. 83а, ал. 1 ЗАНН. При това, такива хипотези са:
• изпадането на обвиняемият в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта след извършване на престъплението, или наличието на друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството;
• разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия, когато това би попречило да се разкрие обективната истина;
• имунитетът на престъпния деец.
Целта на предложените изменения е да се създаде възможност за иницииране на производство по Глава IV от ЗАНН във всички случаи на прекратяване, спиране или приключване на наказателното производство спрямо физическото лице, в които е възможно да е настъпило облагодетелстване за определено юридическо лице и в които случаи следва да съществува законова рамка, позволяваща провеждането на такова производство.
6. В разпоредбите на чл.83 г и д от проекта детайлно се урежда самото съдебно производство, а чл.83 е предвижда субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК за процесуалните въпроси, които не са намерили изрична регламентация в глава Четвърта от ЗАНН.
Така, предвижда се първоинстанционният съд да разглежда предложението на прокурора в състав от един съдия в открито съдебно заседание с участието на прокурора с призоваване на юридическото лице. Предвижда се, че неявяването на представител на юридическото лице, когато е редовно призовано, не е пречка за разглеждане на делото.
7. Проектът предвижда неприключилите съдебни производства да продължат да се разглеждат по досегашния ред.
Предвижда се и сравнително по-дълъг срок за влизане в сила на изменения регламент, а именно един месец след обнародването на ЗИДЗАНН в „Държавен вестник”. Последното е с цел да се даде възможност на гражданите и органите, натоварени с приложението на закона да се запознаят подробно с новите положения относно отговорността на юридическите лица.
По време на дискусията Павлина Николова – прокурор във ВКП, отдел Първи, Ръководител сектор „Противодействие на корупционните престъпления, включително извършени от магистрати и лицата по чл.2 от ЗПИЛЗВДД“ направи изявление свързано с Преглед на практиката по прилагането на наказателните състави за подкупване на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки:
След направените изменения и допълнения в НК с ДВ бр.7/1999г. , с които е дефинирано за пръв път понятието „чуждо длъжностно лице“ и последващите промени в ДВ бр.92/2002г. , с които същото понятие е разширено в резултат на транспониране на изискванията на антикорупционните Конвенции - Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, Конвенцията на ООН срещу трансграничната организирана престъпност, както и Наказателна конвенция на Съвета на Европа относно корупцията и Допълнителния протокол към нея, и са въведени съставите за търсене на наказателна отговорност за пасивен и активен подкуп на чуждо длъжностно лице, търговия с влияние от активна и пасивна страна при вземане на решение от чуждо длъжностно лице, както и посредничеството за извършване на посочените престъпления, са образувани шест наказателни производства за такъв вид корупционни престъпления:
1)Разследване е било образувано през 2008г. във връзка с активен подкуп осъществен от български гражданин в качеството му на управител на фирма, регистрирана в България, за даване на дар в размер на 270 000 щатски долара на замбийско длъжностно лице – заместник-главен секретар на Министерството на здравеопазването на Замбия (престъпление по чл.304, ал.3 във вр. с ал.1 от НК).
Длъжностното лице от Замбия е било осъдено през 2007 г. на 5 години лишаване от свобода.
Повод за образуването на разследването в РБ е информация, получена чрез Работната група при ОИСР за борба с подкупването на чужди длъжностни лица, изпратена в Прокуратурата чрез Министерството на правосъдието. България е изпратила молба за правна помощ до Замбия през 2008г. През 2009г. преди получаване на изпълнението лицето, за което се е твърдяло, че е дало подкупа, е починало. Производството е прекратено, поради настъпилата смърт на лицето, срещу което се е провеждало разследването.
2) През 2008г. е било образувано досъдебно производство срещу български гражданин за търговия с влияние от пасивна страна, затова че е приел дар-сумата от 10 000 евро, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице във връзка със службата му (престъпление по чл. 304б ал.1 хип.1от НК) и срещу втори български гражданин затова, че е посредничил на първия да приеме дара, за да упражни влияние при вземане на решение от чуждо длъжностно лице в УЕФА във връзка със службата му (за издигане на арбитър в групата на талантите на УЕФА) (престъпление по чл. 305а вр. чл. 304б ал.1 от НК).
Производството е прекратено и срещу двете длъжностни лица с Постановление от 14.03.2011г., обжалвано по съдебен ред и потвърдено с определение от 4 април 2011г. по н.ч.д. № 1275/2011г. на СГС, включително и от въззивен съд с определение № 107/03.05.2011г. по в.н.ч.д. № 378/2011г. на САС, пред който е било протестирано от прокуратурата.
Източник на информацията за образуване на наказателното производство е публикация в медиите – в-к Труд от 2008 г. относно манипулации на футболни мачове.
3) Към момента е висящо досъдебно производство с предмет на разследването твърдени нерегламентирани плащания от български юридически лица, участвали на различни етапи от Програмата на ООН „Петрол срещу храни”, образувано през 2009 г. срещу неизвестен извършител за това, че в качеството си на служител, заемащ отговорно служебно положение е приел дар или облага, която не му се следва, за да извърши или не действие по служба – за квалифициран пасивен подкуп (престъпление по чл.302, т.4, б.”б” във вр. с чл.301, ал.3 от НК). Източник на информацията е Доклада от 27 октомври 2005 година на независимата анкетна комисия във връзка с Програмата на ООН Петрол срещу храни.
На този етап не са събрани достатъчно доказателства за извършени подкупвания на чужди длъжностни лица, поради липса на достатъчно данни в тази насока, които да изяснят твърденията в доклада от фактическа страна, да установят корупционните схеми и да послужат за основание за привличане на конкретни лица към наказателна отговорност и повдигане на обвинения, въпреки изисканата през 2009г. по установения от Генералния Секретар на ООН специален ред, конкретна информация и материалите, с които Независимата анкетна комисия е разполагала, за да включи в таблиците на Доклада си от 27 октомври 2005 година българските фирми с твърдения за корупционни сделки. Разследването е спряно до постъпване на изисканата информация и материали.
По време на мониторинга, осъществен в края на 2010г. от екип на Работната група на ОИСР по подкупването в международните търговски сделки като част от Фаза 3 на партньорската оценка на изпълнението на Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, България е уведомила за тези случаи на разследвания, образувани във връзка с подкупване на чуждестранни длъжностни лица в търговските сделки, както и за още три случая, които касаят активен подкуп от български граждани на чужди длъжностни лица, които не са свързани с търговски сделки :
Два от случаите са във връзка с разследвания на активен подкуп на чужди длъжностни лица, осъществен от български граждани – водачи на товарни превозни средства по отношение на служители от Гранична полиция на чужди държави (Словения и Полша) (престъпления по чл.304, ал.3 във вр. с ал.1 от НК);
Едното разследване е завършило с внасяне в съда на ОА за предложен подкуп в размер на 20 евро от български гражданин – шофьор на товарен автомобил, на словенски служител на Гранична полиция, който подал информация за това на словенските правоохранителни органи. Наказателното производство е било трансферирано в РБ от словенските съдебни власти, като българският съд е осъдил българския гражданин за подкупване на чуждестранно длъжностно лице на 6 месеца лишаване от свобода и му е наложил глоба от 200 лв. (приблизително 102 евро). Присъдата е влязла в сила през юли 2004 г.
Другото разследване е за даване на подкуп от български гражданин на служител от гранична полиция на РПолша, което е било образувано през 2008г. по изпратени материали от образувано наказателно производство в Полша на друго правно основание /незаконно пребиваване на трима български граждани в Полша/, в което се е съдържал сигнал за извършен активен подкуп на длъжностното лице от един от българските граждани. Образуваното наказателно производство в РБ за подкупване на чуждото длъжностно лице е било прекратено с прокурорско Постановление от 06.06. 2008г. на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК – недоказаност на обвинението, след като в резултат на изпълнена съдебна поръчка от съдебните власти в Полша не са събрани и изпратени на българските власти доказателства за осъществен подкуп.
Третото разследване е образувано през 2006г. за осъществен от български гражданин активен подкуп на чуждо длъжностно лице – митнически служител от ГКПП в РСърбия (престъпление по чл.304, ал.3, вр. ал.1 НК). Производството е било прекратено с постановление от 2008г. на компетентната българска прокуратура, тъй като в хода на разследването е установено, че срещу българския гражданин е била произнесена присъда от съд в Сърбия, която е била влязла в сила – лишаване от свобода за срок от 6 месеца, като българският гражданин я е изтърпял ефективно в затвор в гр.Неготин, Сърбия.
Източник на информацията за образуваното наказателно производство е българското МВнР, което е изпратило писмо до компетентната прокуратура за задържан в Сърбия български гражданин.
С оглед на казаното от общо шестте производства по едно е постановена присъда, влязла в сила, четири са прекратени на различни правни основания и едно е висящо, като е спряно до постъпването на информация и материали от международна институция.
Към настоящия момент други наказателни производства за подкупване на чужди длъжностни лица, включително в международни търговски сделки, не са образувани от българската прокуратура поради непостъпване на информация (съобщения) до органите на досъдебното производство, представляващи законен повод по смисъла на чл.208 от НПК, за да бъде образувано досъдебно производство.
1. Преди всичко следва да се посочи, че няма случай, в който прокуратурата да е сезирана с информация за подкупване на чуждо длъжностно лице и да не е образувана преписка за нейната проверка, респ. наказателно производство, когато са налице достатъчно данни за образуването му по смисъла на чл.211 вр. чл.207 НПК.
2. Ниският брой на образуваните наказателни производства се дължи на незначителния брой на постъпваща информация до прокуратурата и разследващите органи за такъв вид корупционни престъпления. От посочените по-горе източници на информация за образуваните малко на брой наказателни производства е видно, че сигналната дейност от МВнР и международни институции е единична, като липсва каквато и да е сигнална дейност от държавните контролни органи и от такива органи, организации и институции, които са функционално компетентни в областта на международните търговски и бизнес отношения било то в публичния или частния сектори, независимо от произтичащото от чл.205, ал.2 на НПК задължение когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица да уведомяват незабавно органа на досъдебното производство.
Този проблем съществува не само по отношение на този вид корупционни престъпления, но по отношение на всички престъпления, включително всички видове корупционни престъпления - за периода 2008г.-2011г. процентът на образуваните наказателни производства въз основа на сигнална дейност на държавните контролни органи не е надвишавала 1% от общо образуваните наказателни производства по години за посочения период, независимо от подписаните за същия период Споразумения от Главния прокурор съвместно с ръководителите на АДФИ, Сметната палата, БНБ и МФ, чийто специализирани органи са НАП и Агенция „Митници“, чиято цел е получаване на своевременна информация от компетентните органи във връзка с идентифициране на рисковите области и сфери за корупция, измамни нарушения, засягащи публичните финанси, а също така незаконосъобразни действия на разпоредители с бюджетни кредити и други публични средства, констатирани при извършени одити, начетни производства и проверки от съответните контролни органи.
3. Но и в малкия брой образувани наказателни производства се откроява и друг проблем –
- липсата на достатъчно добре подготвени прокурори и разследващи органи за разследване на този вид корупционни престъпления, които почти винаги представляват фактическа и правна сложност,
- в тази връзка непознаване на специфични инструменти за международна правна помощ, които предлагат посочените в началото антикорупционни конвенции, в резултат на което се допуска забавяне на разследвания поради неефективното им и несвоевременно използване - за събиране на достатъчно и годни доказателства при този вид престъпления, свързани с подкупване на чужди длъжностни лица, е наложително използване на способите на международната правна помощ.
В тази насока от две години Прокуратурата приема едногодишни Програми за провеждане на вътрешноведомствено специализирано обучение на прокурори, следователи и разследващи полицаи за противодействие на корупционните и сложните финансови престъпления, което продължава паралелно с обученията, провеждани от международни институции и организации и от НИП.
Ранната подготовка на бъдещите юристи за разследване на корупционните и сложни финансови и икономически престъпления, която да започва още в юридическите факултети, намираме, че е друга насока, в която следва да се работи за повишаване квалификацията на магистратите за работа по корупционни и сложните финансови престъпления. Тези кадри, идващи впоследствие в системата, следва да надграждат своите познания, а не тепърва да се ориентират и да ги придобиват.
4. За повишаване ефективността на досъдебното производство и разследванията на сложните корупционни престъпления, както и специализацията на ангажираните магистрати да работят по този вид престъпления, към момента в ПРБ са предприети и редица административни структурни и организационни мерки, които включват:
- изградени специализирани звена във ВКП и останалите нива прокуратури /отдели и сектори/ за противодействие на корупционните престъпления, включително извършени от магистрати и лица, заемащи висши държавни длъжности;
- създадено е Специализирано звено за подпомагане разследването на корупционни и сложни финансови престъпления от особен обществен интерес и с висока правна и фактическа сложност, в което са изградени специализирани съвместни екипи от наблюдаващи прокурори от СГП (съгласно чл.35 ал.3 НПК на СГС са подсъдни престъпленията от общ характер извършени от лица с имунитет и членовете на МС), следователи, разследващи полицаи, в които участват и оперативни работници от служби в структурата на МВР и служители на ДАНС, включени са и експерти от държавни органи, върху работата на които осъществяват непосредствен пряк надзор и контрол прокурори от съответните специализирани отдели на ВКП;
- въведено е осъществяването на засилена методическа помощ върху всички дела, взети на специален надзор, отнасящи се до корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи висши държавни длъжности. Това най-общо са лицата по чл.2 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Чрез специалния надзор е създаден механизъм за наблюдение и подобряване организацията на работата в Прокуратурата, с оглед намаляване на върнатите дела и оправдателните присъди, повишаване квалификацията на прокурорите, преодоляване на противоречивата практика и уеднаквяване на стандартите на тези показатели със съдилищата;
- същевременно от специализираното звено в структурата на ВКП и аналогичните специализирани звена на апелативните прокуратури се упражнява засилен служебен инстанционен контрол на всички наказателни производства за корупционни престъпления, които са прекратени и не са били обжалвани по съдебен ред, както и по преписки с направен отказ да се образува досъдебно производство.
5. С оглед ограниченото време бих искала да маркирам само два проблема, които са свързани с недостиг на процесуалноправно наказателно законодателство и създават затруднения на магистратите в работата им по противодействие на корупционните престъпления:
1. Липсата на реално диференцирани процедури в рамките на досъдебното производство съобразно тежестта и сложността на корупционните и сложните финансови престъпления.
1.1. В тази връзка е липсата в НПК на уредба на института на предварителната проверка като средство за установяване на достатъчно данни за извършено престъпление, което се отразява негативно на разследванията на сложните икономически и финансови престъпления, които в голямата си част са користни, т.е. корупционни престъпления. Преписките, образувани за проверка на постъпили в прокуратурата сигнали и друга информация, съдържащи твърдения за евентуално извършени корупционни престъпления, чието разследване по начало представлява фактическа и правна сложност, предполага добра организация на прокурорската работа в един етап, който не е включен нормативно в наказателното производство, но който трябва да осигури събирането на относими и правнозначими данни с оглед прокурорската преценка за наличие или не на достатъчно данни по смисъла на чл.211 ал.1 вр. чл.207 ал.1 от НПК, които да правят основателно предположението на прокурора за извършено корупционно престъпление, за да обоснове той образуването на досъдебно производство.
1.2.При разследване на корупционните престъпления, стриктното спазване прилагането на разпоредбата на чл.234 ал.1 от НПК, която предвижда разследването да се извършва и делото да се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му, притеснява и затруднява нормалната организация на разследващите органи и прокурора, тъй като в 2-месечен срок не е възможно цялостно и всестранно проучване на правнозначимите фактически обстоятелства и събиране на необходимия доказателствен материал по разследвания, които представляват в по-голямата си част фактическа и правна сложност. Това е довело до наложила се във всички прокуратури практика, предвидените изключения за удължаване на сроковете в чл.234 ал.3 от НПК да се превръщат в правило. По този начин разпоредбата на ал.1 се явява в противоречие с изискванията на чл.6 т.1 на ЕКПЧОС за приключване на съдебните производства в разумен срок.
2. Практически проблеми създава и абсолютизираната от законодателя разпоредба на чл.234, ал.7 от НПК, според която „действията по разследването, извършени извън сроковете по ал.1-ал.3, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата.“ Очевидно целта на законодателя е да дисциплинира разследващите органи и прокуратурата за спазване на предвидените в ал.1-ал.3 срокове за разследване.
Тази цел обаче не е по-важна от основната задача на наказателното производство, формулирана в чл.1 ал.1 на НПК, според която наказателното производство се провежда, за да осигури разкриването на престъплението, разобличаването на виновните и правилното прилагане на закона, както и на основния принцип, залегнал в чл.13 ал.1 от НПК, според който съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.
Материалите свързани с провеждането на кръглата маса на тема „Подкупването на чуждестранни длъжностни лица в международните търговски сделки – приоритет в борбата с корупцията и организираната престъпност”, са осигурени за Институт за правни анализи и изследвания, чрез любезното съдействие на ЦППКОП.
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
