« назад към списъка

17.09.2012г.
РАБОТНАТА ГРУПА ГЛАСУВА АКТУАЛИЗИРАН ВАРИАНТ НА МЕЖДИННИЯ ДОКЛАД ДО ЕВРОКОМИСИЯТА

           16 септември 2012г., гр.Бургас,

Център за национално сътрудничество на ИПАИ

В неделя работната група гласува актуализирания вариант на Междинен доклад №1 с данни за общини попадащи в обхвата на проучването, при които са установени добри практики и проблеми свързани с прилагането на законодателството уреждащо обществените поръчки.

Извадка от доклада:

„І. ПРЕАМБЮЛ:

Работна група изпълняваща национално проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“ конституирана към Центъра за национално сътрудничество отбелязва, че някои от направените в хода на проучването изводи и констатации напълно се припокриват от изложението в представения на 18.07.2012г. Доклад на Европейската комисия до Парламента и Съвета, относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка.

Експертите на организацията споделят позицията на Комисията, представляваща част от Доклада - изразена в раздел ІІ.3 „Борба с корупцията в периода 2007-2012г.“, относно проблемите на България свързани с обществените поръчки и корупцията в публичната администрация подчертавайки, че последната е неразривно свързана с процесите по разходване на публични средства, както обективно е отбелязано в документа.

Специалистите на ИПАИ отчитайки действителното положение в България са съгласни с констатациите на Комисията, че слабостите при прилагането на законодателството в областта на обществените поръчки предоставят много и различни възможности за корупция^[1], което е възможно да послужи за логично обяснение на установеното в хода на проучването нежелание на група български общини да се включат в проучването, да повишат прозрачността на работата си и да преминат към възлагане на обществени поръчки при стриктно съобразяване с принципите на европейското право и правилата на Европейския съюз, под погледа на граждански организации.

С удоволствие отбелязваме, че работата на ИПАИ и изпълнението на  националното проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“, се препокрива напълно с препоръчаната^[2] от Комисията независима система за наблюдение на публичните органи в България. Предвид съществуващите проблеми на възлагането в България защитата на обществения интерес налага трайното установяване на ефективна система за гражданско наблюдение, която да подпомогне осигуряването в необходимата степен и трайното установяване на принципите на информираност, предвидимост, публичност и прозрачност в дейностите по планиране, провеждане, подготовка, възлагане и изпълнение на обществените поръчки от публичните власти в България. Доказателство за това са случаите добили широка публичност, в които различни български публични институции по недопустим начин нарушават принципите на равнопоставеност, прозрачност, предвидимост, осигуряване на равни възможности за участие в процедурите и спазване правото на информация на участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки, с цел осигуряване на разумно и навременно информиране за всяка процедура и резултата от осъществения избор.

Както имахте възможност да се убедите организацията ни разполага с постоянен екип от висококвалифицирани специалисти по право, сред които действащи магистрати – съдии и прокурори, правоспособни юристи - някои от тях ангажирани в пряка функция на преподаватели, научни изследователи и други специалисти, притежаващи необходимия изследователски, преподавателски и практически потенциал за изпълнение на задачите поставени пред нашия екип.

Данните, които събираме и анализираме в изпълнение на проучването за съжаление потвърждават тезата, че на този етап единствено предстоящите проверки от контролните органи на Европейската комисия и упражняването под различни форми на външен натиск, биха катализирали подобряването работата на публичните институции в страната ни. В тази група попадат и българските общини, които са най-големия възложител на обществени поръчки в България и са задължени да спазват стриктно изискванията на Закона за обществените поръчки и общностното законодателство, регулиращо тези процеси. Според експертите на ИПАИ дейностите свързани с обществени поръчки са още една от сферите на обществения живот в България, която би се променила към по-добро, главно в резултат от постоянен външен натиск – извод^[3], съдържащ се в Доклада за България на Европейската комисия до Парламента и Съвета.

Предвид факта, че върховенството на закона е основна ценност на Европейския съюз и отчитайки, че множество от българите очакват^[4] Европейската комисия да участва активно при преодоляването на съществуващите проблеми, свързани с корупцията в България, експертите на ИПАИ изразяват твърдата си подкрепа към по-категоричен курс на задълбочен контрол върху дейността на българските публични институции от органите на Комисията.

Нещо повече - не сме далеч от извода, че евентуалните санкции наложени от европейските контролни органи и тяхната неотменимост, в много от случаите са основния мотив за предприемане на определени действия водещи към подобряване работата на българските общини и повишаване на експертния капацитет на служителите при планирането, организацията и възлагането на обществени поръчки, както и при осъществяването на контрол върху изпълнението на сключените договори.

С настоящото подчертаваме отново готовността си да съдействаме и за в бъдеще на експертите на Комисията при осъществяване на контрол върху работата на българската администрация и прилагането на националното и европейското законодателство свързано с обществените поръчки.

Ето защо, отчитайки гореизложеното и в отговор на Вашите писма, в изпълнение на решение на управителния съвет на ИПАИ и регламента на проучването, чрез Междинен доклад №1 представяме настоящата кратка информация, включваща актуални към настоящия момент^[5] данни свързани с възлагането на обществени поръчки в България и констатации на нашите експерти, формирани при изпълнението на национално проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“, с целите и задачите на което сте запознати.

ІІ. ОБЩИ ДАННИ от междинния доклад на ИПАИ:

Междинни изводи и констатации на работната група, предвид етапа на провежданото национално проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“:

1. Експертите на организацията констатират наличие на нормативно установен^[6] сложен за възприемане и прилагане от българските общини правен режим, регулиращ процесите на планиране, подготовка на документации за участие, съгласуване на проекти на документи, провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки, който не установи ефективни гаранции, осигуряващи спазването на основните принципи на възлагането – равнопоставеност, публичност, прозрачност и предвидимост в действията на възложителите.

Констатацията се доказва от изследване на съдържанието на получени 126 бр. анкети, попълнени от представители на общините участващи в проучването.

Най-фрапиращите към 16.09.2012г. случаи на установени затруднения при приложението на ЗОП са констатирани във връзка с дейността на общините: Септември, Дългопол, Сухиндол, Криводол, Роман, Джебел, Момчилград, Лом, Велинград, Лесичово, Панагюрище, Пещера, Брезник, Перник, Асеновград, Карлово, Куклен, Марица, Исперих, Главиница и Нова Загора – общо 21.

Най-инициативните към 16.09.2012г. общински ръководства, предприели мерки за преодоляване на констатираните в хода на проучването съществуващи затруднения и проблеми при приложението на ЗОП, управляват общини с констатирани проблеми при възлагането - Гурково, Стражица, Сунгурларе, Белоградчик, Крумовград, Котел и Мездра - общо 7.

Най-консервативните към 16.09.2012г. общински ръководства, които чрез бездействие въпреки оказаната помощ не предприемат мерки за преодоляване на констатираните в хода на проучването съществуващи затруднения и проблеми при приложението на ЗОП, управляват общините Септември, Дългопол, Сухиндол, Криводол, Роман, Джебел, Лом, Велинград, Лесичово, Панагюрище, Пещера, Брезник, Перник, Асеновград, Карлово, Куклен, Марица, Исперих, Главиница, Нова Загора – общо 20.

Най-непрозрачните към 16.09.2012г. общински ръководства, които не предприемат в хода на проучването мерки за повишаване на прозрачността при възлагането, въпреки установените затруднения и проблеми при приложението на ЗОП управляват общините Аврен, Асеновград, Болярово, Брезник, Белоградчик, Белослав, Бургас, Велинград, Варна, Главиница, Дългопол, Джебел, Драгоман, Елхово, Исперих, Куклен, Карлово, Каспичан, Криводол, Костенец, Лом, Лесичово, Момчилград, Малко Търново, Марица, Несебър, Николаево, Нова Загора, Омуртаг, Панагюрище, Перник, Провадия, Павел Баня, Поморие, Роман, Разлог, Септември, Суворово, Средец, Созопол, Тетевен и Хитрино – общо 43.

Най-прозрачните към 16.09.2012г. общински ръководства, които предприеха в хода на проучването мерки за повишаване на прозрачността при възлагането управляват общините Белица, Борино, Гърмен, Гурково, Долна Митрополия, Девин, Искър, Иваново, Макреш, Стрелча, Трявна – общо 10.

2. Състоянието^[7] на действащата в България правна уредба по данни на възложителите изправя по-малките общини пред сериозни правни проблеми, с които последните не притежават ресурс да се справят, без повишаване на разходите или ползването на външни юридически консултации.

Констатацията се доказва от изследването на получени 126 бр. анкети, попълнени от представители на общините, участващи в проучването и анализираните 101 бр. вътрешни правила приети от общинските ръководства на основание чл.8б от ЗОП.

Установи се липса на експертен ресурс на нужното ниво за прилагане на разпоредбите на ЗОП към 16.09.2012г. при общините: Болярово, Борино, Брацигово, Брезник, Върбица, Горна Оряховица, Гурково, Дългопол, Драгоман, Исперих, Каспичан, Куклен, Лесичово, Малко Търново, Николаево, Никола Козлево, Първомай, Павел Баня, Стамболово и Тунджа – общо 20.

Особено тежко е установеното към 16.09.2012г. състояние на вътрешните правила приети на основание чл.8б от ЗОП от общините: Берковица, Брезник, Брацигово, Братя Даскалови, Велинград, Вършец, Дългопол, Елхово, Исперих, Искър, Криводол, Крумовград, Кнежа, Куклен, Каспичан, Момчилград, Несебър, Павел Баня, Панагюрище, Пещера, Провадия, Септември, Суворово и Роман – общо 24. Ръководствата на тези общини са уведомени за проблемите, въпреки което до настоящия момент работната група не разполага с доказателства да са предприети ефективни мерки, вероятно поради липсата на необходимия за това капацитет.

3. Неправилното възприемане, тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗОП и действащото европейско законодателство е един от най-честите източници на грешки при усвояването на средства от европейските структурни фондове и разходване на средства от националния бюджет.

Констатацията се доказва към 16.09.2012г. от изследването на събрани 434 бр. публични покани отправени към потенциални участници от различни общини.

Най – честите случаи на нарушения на общите принципи на европейското законодателство – равнопоставеност, прозрачност, предвидимост, осигуряване на равни възможности за участие в процедурите и спазване правото на информация на участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки, с цел осигуряване на разумно и навременно информиране за всяка процедура и резултата от осъществения избор са констатирани при общините: Брезник, Бургас, Вълчи дол, Велинград, Главиница, Драгоман, Дългопол, Елхово, Исперих, Кърджали, Средец, Столична община, Сунгурларе, Септември, Пирдоп, Панагюрище, Павел Баня, Пещера, Първомай, Разград, Стралджа, Стражица и Сопот – общо 23. На голяма част от ръководствата на тези общини експертите на организацията са обърнали специално внимание относно спазването принципа на равнопоставеност, гарантиран от европейското право, което в повечето случаи не доведе до очаквания резултат и нарушенията на този принцип продължиха.

4. Много малко български общини полагат усилия да създадат ефективна превенция насочена към предотвратяване на нарушения и въвеждане на допълнителни мерки повишаващи степента на сигурност и прозрачност при възлагането на обществени поръчки.

Констатацията се доказва от изследването на получени 33 бр. писма за предприети мерки за подобряване работата на администрацията на българските общини, свързана с прилагането на ЗОП и възлагането на обществени поръчки, участващи в проучването. От получените общ брой 33 бр. уведомителни писма за предприети мерки 10 от общините не посочват ефективни мерки.

Информация за мерки целящи подобряване работата на администрацията на българските общини са получени от общините Асеновград, Белица, Белоградчик, Берковица, Брезник, Вършец, Гурково, Гърмен, Долна Митрополия, Долни Чифлик, Дупница, Елхово, Златица, Ивайловград, Искър, Иваново, Котел, Крумовград, Мездра, Никола Козлево, Нови Пазар, Павликени, Пещера, Пирдоп, Първомай, Сатовча, Стражица, Стрелча, Сунгурларе, Стралджа, Трявна, Черноочене и Хисар – общо 33.

Липсват установени от проучването съществуващи механизми на превенция повишаващи степента на сигурност, прозрачност и предвидимост при възлагането в общините: Болярово, Братя Даскалови, Брезник, Борино, Брацигово, Берковица, Вършец, Велинград, Върбица, Горна Оряховица, Дългопол, Елхово, Исперих, Кнежа, Куклен, Крумовград, Каспичан, Криводол, Лесичово, Малко Търново, Момчилград, Несебър, Николаево, Никола Козлево, Първомай, Пещера, Павел Баня, Панагюрище, Провадия, Роман, Септември, Стамболово, Суворово, Стражица и Тунджа – общо 35.

5. Голямата част от българските общини приемат формално вътрешните си правила, за да „спазят фиктивно“ изискванията на чл.8б от ЗОП, задължаващ възложителите да уредят планирането, организацията на провеждането на процедурите, възлагането на обществените поръчки и контролът върху изпълнението на сключените договори за обществени поръчки.

Констатацията се доказва от изследването на получени 126 бр. анкети, попълнени от представители на общините, участващи в проучването и анализираните 101 бр. вътрешни правила приети на основание чл.8б от ЗОП.

Най-фрапиращите случаи към 16.09.2012г. на общини с установени тежки проблеми при действащите вътрешни правила приети на основание чл.8б от ЗОП са: Баните, Братя Даскалови, Берковица, Брезник, Брацигово, Вършец, Велинград, Дългопол, Елхово, Исперих, Искър, Крумовград, Криводол, Кнежа, Куклен, Каспичан, Момчилград, Несебър, Пещера, Павел Баня, Панагюрище, Провадия, Септември, Суворово и Роман – общо 25. Ръководствата на тези общини са уведомени за проблемите, въпреки което до настоящия момент не са предприети ефективни мерки за подобряване състоянието на правилата.

6. Част от българските общини демонстрират липса на желание за сътрудничество, отсъствие на автокритичност и нежелание да преразгледат установени негативни практики, в резултат на което се налага логичния извод за недостъпност на общинските ръководства и администрацията, поради липса на ефективна комуникация и желание за отваряне към сътрудничество с неправителствения сектор. Констатацията се доказва в изследването от различното отношение на представителите на общините участващи и неучастващи в проучването.

Общините с ясно изразена към 16.09.2012г. липса на ефективна комуникация и желание за отваряне към сътрудничество с неправителствения сектор, с общ брой 218 са: Айтос, Аврен, Асеновград, Белослав, Болярово, Борино, Братя Даскалови,  Брацигово, Брезник, Баните (Смолян), Бургас, Велинград, Вълчи дол, Варна, Върбица, Горна Оряховица, Главиница, Девин, Джебел, Димово, Драгоман, Добричка, Дряново, Дупница, Дългопол, Елхово, Ивайловград, Исперих, Каспичан, Кнежа, Карлово, Кирково, Костенец, Криводол, Куклен, Лесичово, Лом, Лясковец, Макреш, Малко Търново, Марица, Момчилград, Никола Козлево, Несебър, Николаево, Павел баня, Панагюрище, Перник, Поморие, Пирдоп, Провадия, Разград, Разлог, Роман, Септември, Сливница, Созопол, Сопот, Стамболово, Стралджа, Суворово, Средец, Сухиндол, Тунджа, Тетевен и Хитрино – 66 на брой общини участвали в проучването, както и общините Аксаково, Алфатар, Антон, Антоново, Априлци, Ардино, Балчик, Банско, Бобошево, Божурище, Бойница, Бойчиновци, Борован, Борово, Ботевград, Брегово, Брезово, Брусарци, Бяла (Варна), Бяла (Русе), Бяла Слатина, Велики Преслав, Велико Търново, Венец, Ветово, Ветрино, Видин, Враца, Вълчедръм, Габрово, Генерал Тошево, Георги Дамяново, Годеч, Горна малина, Гоце Делчев, Грамада, Гулянци, Гълъбово, Две могили, Девня, Димитровград, Добрич, Долни Дъбник, Доспат, Дулово, Елена, Елин Пелин, Етрополе, Завет, Земен, Златарица, Златоград, Казанлък, Кайнарджа, Камено, Каолиново, Карнобат, Ковачевци, Козлодуй, Копривщица, Костинброд, Кочериново, Кресна, Кричим, Крушари, Кубрат, Кула, Кърджали, Левски, Летница, Ловеч, Лозница, Луковит, Лъки, Любимец, Маджарово, Медковец, Мизия, Минерални бани, Монтана, Мъглиж, Невестино, Неделино, Никопол, Нова Загора, Ново село, Омуртаг, Опака, Пазарджик, Перущица, Петрич, Плевен, Пловдив, Попово, Пордим, Правец, Приморско, Раднево, Радомир, Ракитово, Раковски, Рила, Родопи, Рудозем, Ружинци, Русе, Садово, Самоков, Самуил, Сандански, Свиленград, Свищов, Своге, Севлиево, Силистра, Симеоновград, Симитли, Ситово, Сливен, Сливо поле, Смолян, Стамболийски, Стара Загора, Столична, Съединение, Твърдица, Тервел, Тополовград, Троян, Трън, Тутракан, Търговище, Угърчин, Хаджидимово, Хайредин, Харманли, Хасково, Цар Калоян, Царево, Ценово, Чавдар, Челопеч, Червен бряг, Чипровци, Чирпан, Чупрене, Шабла, Шумен, Ябланица, Якоруда и Ямбол – 152 на брой общини невключили се в проучването.

ІІІ. КОНКРЕТНИ ДАННИ от междинния доклад на ИПАИ:

Констатациите на експертите изпълняващи национално проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“ свързани с наблюдението върху процесите на планиране, подготовка на документации за участие, съгласуване на проекти на документи, провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки, разпределят българските общини в пет основни групи.

І-ва група общини: Общини, за които в хода на проучването се установи, че ръководствата са възприели добри практики и са предприели допълнителни мерки, насочени към подобряване работата на администрацията, свързана с приложението на ЗОП.

Към настоящия момент в тази група попадат девет български общини - Белица, Гърмен, Долна Митрополия, Иваново, Каварна, Павликени, Руен, Стрелча и Трявна.

За тези общини е характерно, че ръководствата им са приели вътрешни правила в съответствие с изискванията на чл.8б от ЗОП, предвиждащи ефективни механизми за планиране, за подготовка на документации за участие, за съгласуване на проекти на документи, за провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки, върху които наблюдението продължава в хода на проучването. Кметовете на тези общини са планирали мерки, целящи да доведат подобряване работата на общината и повишаване на експертния капацитет на служителите при планирането, организацията и възлагането на обществени поръчки, както и при осъществяването на контрол върху изпълнението на сключените договори в резултат от възлагането по реда на ЗОП, за което са уведомили ИПАИ. При изследването на тези общини в хода на проучването са установени въведени добри практики по прилагането на ЗОП.

Шест от тези общини са въвели добри практики по прилагането на ЗОП: Белица, Гърмен, Долна Митрополия, Павликени, Стрелча и Трявна, които повишават сигурността и прозрачността при възлагането на обществени поръчки.

Общините с приети вътрешни правила в съответствие с изискванията на чл.8б от ЗОП и европейското законодателство са девет на брой: Белица, Гърмен, Долна Митрополия, Иваново, Каварна, Стрелча, Руен, Трявна и Павликени, които съдържат нарочни механизми подчинени и осигуряващи спазването на основните принципи на европейското законодателство – прозрачност, предвидимост, равнопоставеност, публичност и ефективност при разходването на публични средства.

ІІ-ра група общини: Общини, за които в хода на проучването се установи, че ръководствата им демонстрират желание за подобряване работата на администрацията, свързана с прилагането на ЗОП и на този етап от проучването са планирали определени мерки, които се очаква да доведат до установяването на добри практики, предвиждащи ефективни механизми за планиране, за подготовка на документации за участие, за съгласуване на проекти на документи, за провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки. Действията на ръководствата тези общини все още се проследяват от експертите на организацията.

Към настоящия момент в тази група попадат четири общини – Гурково, Долни Чифлик, Нови Пазар и Черноочене.

За изброените по-горе общини е характерно, че са декларирали писмено намерението си да приемат или вече са приели вътрешни правила в съответствие с изискванията на чл.8б от ЗОП, предвиждащи ефективни механизми за планиране, за подготовка на документации за участие, за съгласуване на проекти на документи, за провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки. Върху дейността на тези общини наблюдението от експертите на ИПАИ продължава в хода на проучването. Кметовете на тези общини са уведомили ИПАИ за планирани мерки, имащи за задача да доведат подобряване работата на администрацията и повишаване на експертния капацитет на служителите при планирането, организацията и възлагането на обществени поръчки, както и при осъществяването на контрол върху изпълнението на сключените договори в резултат от възлагането по реда на ЗОП. При тази група общини в хода на проучването са установени въведени или от ръководствата им са изразени намерения за въвеждане на добри практики по прилагането на ЗОП, но по някои основни въпроси на мерките, представляващи положителни практики още се очаква допълнителна информация или се изследва ефекта.

Общини от тази група декларирали намерение за въвеждане на добри практики и допълнителни механизми подобряващи работата по прилагането на ЗОП: Гурково, Долни Чифлик, Нови Пазар и Черноочене – общо 4.

Общини от тази група с приети вътрешни правила в съответствие с изискванията на чл.8б от ЗОП и европейското законодателство: Гурково, Долни Чифлик, Нови Пазар, Черноочене – общо 4.

ІІІ-та група общини: Български общини, за които в хода на проучването се установи, че ръководствата им декларират стремеж към въвеждането на положителни практики, но към настоящия момент не предприемат действия за въвеждането на такива практики, поради което наблюдението върху тях продължава активно в рамките на проучването.

Към настоящия момент в тази група попадат двадесет и три общини - Белоградчик, Берковица, Борино, Брезник, Вършец, Добричка, Дупница, Златица, Искър, Кнежа, Котел, Крумовград, Опан, Оряхово, Пещера, Първомай, Созопол, Сопот, Сатовча, Стражица, Сунгурларе, Тунджа и Хисаря. Тази група предстои да бъде разформирована на следващото заседание на работната група.

За тази група общини е характерно, че ръководствата им са декларирали нееднократно намерение да приемат например вътрешни правила в съответствие с изискванията на чл.8б от ЗОП, предвиждащи ефективни механизми за планиране, за подготовка на документации за участие, за съгласуване на проекти на документи, за провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки, или да въведат допълнителни мерки, но към настоящия момент това не е сторено. Поради горното наблюдението върху работата на тези общини продължава активно в хода на проучването. Някои от кметовете на тези общини са уведомили ИПАИ за намерението си да планират, за да въведат или са вече са въвели мерки, целящи да подобрят работата на общината и повишаване на експертния капацитет на служителите при планирането, организацията и възлагането на обществени поръчки, както и при осъществяването на контрол върху изпълнението на сключените договори в резултат от възлагането по реда на ЗОП, а други общински ръководства не са планирали мерки насочени към подобряване на работата им по прилагането на ЗОП.  При изброените по-горе общини само са декларирани намерения за въвеждане на добри практики по прилагането на ЗОП, но към настоящия момент такива не са установени от експертите на организацията като ефективно въведени и действащи.  Тези общински ръководства вероятно наистина възнамеряват да подобрят работата си, но поради различни причини към настоящия момент намеренията им продължават да са на ниво декларация за наличие на желание - без са предприети реални действия по изпълнение на необходимите мерки, за които експертите на ИПАИ да са уведомени.

Общини (14 на брой) декларирали намерение за въвеждане на добри практики и допълнителни механизми подобряващи работата по прилагането на ЗОП: Белоградчик, Берковица, Брезник, Вършец, Дупница, Златица, Искър, Котел, Крумовград, Пещера, Първомай, Сатовча, Сунгурларе и Хисаря.

Общини (10 на брой) декларирали нееднократно намерение да приемат вътрешни правила в съответствие с изискванията на чл.8б от ЗОП, на неприели такива до настоящия момент: Белоградчик, Берковица, Брезник, Дупница, Златица, Искър, Крумовград, Първомай, Сатовча и Сунгурларе.

Общини (9 на брой) непланирали въвеждането на ефективни добри практики и допълнителни механизми подобряващи работата по прилагането на ЗОП: Борино, Добричка, Кнежа, Крумовград, Опан, Оряхово, Созопол, Сопот и Тунджа.

ІV-та група общини: Общини, за които в хода на проучването са установени порочни практики при възлагането на обществени поръчки; ръководствата им не предприемат мерки, насочени към повишаване степента на ефективно и законосъобразно прилагане на ЗОП; при които липсват вътрешни правила приети в съответствие с изискванията на чл.8б от ЗОП или са приети формално такива правила, поради което не предвиждат ефективни механизми за планиране, за подготовка на документации за участие, за съгласуване на проекти на документи, за провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки; не изразяват собствена позиция по констатираните нередности от Сметната палата и Агенция за държавна финансова инспекция, за да избегнат или намалят риска общината да бъде посочена в обобщения доклад от проучването като възложител на обществени поръчки и бенефициент по донорски програми, финансирани със средства от Европейския съюз, който не спазва принципите и нормите на ЗОП и европейското законодателство.

Към настоящия момент в тази група попадат тридесет общини - Белослав, Брацигово, Велинград, Вълчи Дол, Върбица, Горна Оряховица, Дългопол, Елхово, Исперих, Каспичан, Криводол, Куклен, Лесичово, Макреш, Малко Търново, Марица, Мездра, Момчилград, Никола Козлево, Николаево, Павел Баня, Панагюрище, Провадия, Разград, Роман, Септември, Стамболово, Стражица, Стралджа и Суворово.

За тези общини е характерно, че ръководствата им или не са декларирали намерение или са декларирали готовност преди много време (очевидно формално) да приемат вътрешни правила в съответствие с изискванията на чл.8б от ЗОП, предвиждащи ефективни механизми за планиране, за подготовка на документации за участие, за съгласуване на проекти на документи, за провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки. Предвид това наблюдението върху работата на тези общини продължава интензивно в хода на проучването. Някои от кметовете на тези общини са уведомили ИПАИ за планирани мерки, целящи да подобрят работата на общината и повишаване на експертния капацитет на служителите при планирането, организацията и възлагането на обществени поръчки, както и при осъществяването на контрол върху изпълнението на сключените договори в резултат от възлагането по реда на ЗОП, а други не са планирали никакви мерки насочени към подобряване на работата им по прилагането на ЗОП. При повечето от изброените по-горе общини в хода на проучването, към настоящия момент не са декларирани намерения за въвеждане на добри практики по прилагането на ЗОП. Тези общински ръководства може и да желаят да подобрят работата на администрациите си, но поради различни причини към настоящия момент не са декларирали подобно намерение, нито са предприети действия по въвеждане на необходимите мерки.

Върху дейността на тези общини е наложително трайното установяване на ефективна система за гражданско наблюдение, която да принуди общинските ръководства да осигурят в необходимата степен и трайно да установят в работата си принципите на информираност, предвидимост, публичност и прозрачност в дейностите по планиране, провеждане, подготовка, възлагане и изпълнение на обществените поръчки. На този етап единствено предстоящите проверки от контролните органи на Европейската комисия и упражняването под различни форми на интензивен външен натиск върху тази група общински ръководства, биха катализирали подобряването работата им, която към настоящия момент не се установи да е подчинена изцяло на изискванията на Закона за обществените поръчки и общностното законодателство, регулиращо тези процеси. Според експертите на ИПАИ дейността на тази група общини би се променила към по-добро, само в резултат от постоянен, неотслабващ външен натиск.

Възложители, при които са установени порочни практики при приложението на ЗОП, ръководствата на които не предприемат ефективни мерки, насочени към повишаване степента на ефективно и законосъобразно прилагане на ЗОП; при които липсват вътрешни правила съответстващи напълно на изискванията на чл.8б от ЗОП или с приети формално такива правила съдържащи неефективни механизми за планиране, за подготовка на документации за участие, за съгласуване на проекти на документи, за провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки са общините (21 на брой): Белослав, Брацигово, Велинград, Вълчи Дол, Върбица, Горна Оряховица, Елхово, Исперих, Лесичово, Малко Търново, Марица, Момчилград, Никола Козлево, Николаево, Павел Баня, Провадия, Разград, Стамболово, Стражица, Стралджа и Суворово.

Възложители, чиито вътрешни правила са в критично състояние и не съответстват на изискванията на чл.8б от ЗОП, поради което съдържат неефективни механизми за планиране, за подготовка на документации за участие, за съгласуване на проекти на документи, за провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки са (7 на брой): Куклен, Дългопол, Каспичан, Криводол, Панагюрище, Роман и Септември.

V-та група общини: Възложители по смисъла на ЗОП, за които в хода на проучването се установи, че ръководствата им не участват активно в проучването или са преустановили участието си, в резултат на което се налага логичния извод за недостъпност на ръководството и администрацията на общината, поради липса на ефективна комуникация. При тези общини на практика се установи липса на желание за повишаване ефективността на работата на администрацията, респективно прозрачността при възлагането на обществени поръчки, поради което констатираните нередности от Сметна палата и Агенция за държавна финансова инспекция ще бъдат включени в окончателния доклад от проучването така, както са отразени в одитните доклади и финансовите инспекции на контролните органи. С други думи именно тези общини ще обособят групата на недобросъвестните възложители на обществени поръчки и бенефициенти по донорски програми, финансирани със средства от Европейския съюз, които не спазват принципите и нормите на ЗОП.

Върху дейността на тези общини също е наложително трайното установяване на ефективна система за гражданско наблюдение, която да принуди общинските ръководства да осигурят в необходимата степен и трайно да установят в работата си принципите на информираност, предвидимост, публичност и прозрачност в дейностите по планиране, провеждане, подготовка, възлагане и изпълнение на обществените поръчки. На този етап само предстоящите проверки от контролните органи на Европейската комисия и упражняването под различни форми на интензивен външен натиск върху тази група общински ръководства, биха катализирали подобряването работата им, която към настоящия момент липсват данни да е подчинена изцяло на изискванията на Закона за обществените поръчки и общностното законодателство, регулиращо тези процеси. Според експертите на ИПАИ дейността на и на тази група общини би се променила към по-добро, само в резултат от постоянен, неотслабващ външен натиск.

Към настоящия момент в тази група попадат сто седемдесет и пет общини – Аврен, Асеновград, Баните (Смолян), Бургас, Варна, Главиница, Девин, Джебел, Димово, Драгоман, Карлово, Кирково, Костенец, Лом, Лясковец, Несебър, Николаево, Перник, Поморие, Разлог, Средец, Тетевен, Хитрино, Аксаково, Алфатар, Антон, Антоново, Априлци, Ардино, Балчик, Банско, Бобошево, Божурище, Бойница, Бойчиновци, Борован, Борово, Ботевград, Брегово, Брезово, Брусарци, Бяла (Варна), Бяла (Русе), Бяла Слатина, Велики Преслав, Велико Търново, Венец, Ветово, Ветрино, Видин, Враца, Вълчедръм, Габрово, Генерал Тошево, Георги Дамяново, Годеч, Горна малина, Гоце Делчев, Грамада, Гулянци, Гълъбово, Две могили, Девня, Димитровград, Добрич, Долни Дъбник, Доспат, Дулово, Елена, Елин Пелин, Етрополе, Завет, Земен, Златарица, Златоград, Казанлък, Кайнарджа, Камено, Каолиново, Карнобат, Ковачевци, Козлодуй, Копривщица, Костинброд, Кочериново, Кресна, Кричим, Крушари, Кубрат, Кула, Кърджали, Левски, Летница, Ловеч, Лозница, Луковит, Лъки, Любимец, Маджарово, Медковец, Мизия, Минерални бани, Монтана, Мъглиж, Невестино, Неделино, Никопол, Нова Загора, Ново село, Омуртаг, Опака, Пазарджик, Перущица, Петрич, Плевен, Пловдив, Попово, Пордим, Правец, Приморско, Раднево, Радомир, Ракитово, Раковски, Рила, Родопи, Рудозем, Ружинци, Русе, Садово, Самоков, Самуил, Сандански, Свиленград, Свищов, Своге, Севлиево, Силистра, Симеоновград, Симитли, Ситово, Сливен, Сливо поле, Смолян, Стамболийски, Стара Загора, Столична, Съединение, Твърдица, Тервел, Тополовград, Троян, Трън, Тутракан, Търговище, Угърчин, Хаджидимово, Хайредин, Харманли, Хасково, Цар Калоян, Царево, Ценово, Чавдар, Челопеч, Червен бряг, Чипровци, Чирпан, Чупрене, Шабла, Шумен, Ябланица, Якоруда и Ямбол.

За изброените по-горе общини е характерно, че ръководствата им не участват в проучването или са преустановили участието си, в резултат на което се налага логичния извод за недостъпност на ръководството и администрацията, поради липса на ефективна комуникация. При тези общини на практика липсва желание за повишаване ефективността на работата на администрацията, респективно прозрачността при възлагането на обществени поръчки, поради което констатираните нередности от Сметна палата и Агенция за държавна финансова инспекция ще бъдат включени в окончателния доклад от проучването така, както са отразени в одитните доклади и финансовите инспекции на контролните органи.

Именно тези общини ще обособят групата на недобросъвестните възложители на обществени поръчки и бенефициенти по донорски програми, финансирани със средства от Европейския съюз, които не спазват принципите и нормите на ЗОП, установени в рамките на проучването. Предвид това наблюдението върху работата на тези общини продължава интензивно.

ІV. ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ констатирани при изследването към момента на изготвяне на междинния доклад на ИПАИ:

1. Голяма част от българските общини не планират ефективно и очевидно не желаят да го правят, което подсказва непознаване или нежелание за спазването на основните принципи на европейското и националното законодателство, уреждащо обществените поръчки.

При провеждането на проучването се установи, че най-големия възложител в България – общините, не планират ефективно и поради това практикуват разделянето на обществени поръчки, като нарушават закона. Това е една от основните причини общините да оглавяват най-проблемните класации свързани с приложението на ЗОП.

Констатацията се доказва от изследването на получени 126 бр. анкети, попълнени от представители на общините, участващи в проучването и анализирани 101 бр. вътрешни правила приети на основание чл.8б от ЗОП от общините: Болярово, Берковица, Брезник, Братя Даскалови, Брацигово, Велинград, Вършец, Борино, Върбица, Горна Оряховица, Елхово, Дългопол, Исперих, Искър, Крумовград, Каспичан, Куклен, Криводол, Кнежа, Лесичово, Момчилград, Малко Търново, Николаево, Несебър, Никола Козлево, Пещера, Първомай, Павел Баня, Провадия, Панагюрище, Суворово, Стамболово, Септември, Стражица, Тунджа и Роман – общо 36. Ръководствата на тези общини са уведомени за проблемите, въпреки което до настоящия момент не са предприети ефективни мерки, вероятно поради липсата на необходимия за това капацитет.

2. Значителна част от българските общини приемат вътрешните си правила по чл.8б от ЗОП напълно формално, без да държат сметка за съдържанието им и изискванията на нормативната база към същите, като ги преписват.

Общинските ръководства на повечето български общини приемат вътрешни правила по ЗОП напълно формално, поради което не планират ефективно, разделят обществени поръчки, не провеждат ефективен превантивен контрол върху дейността на администрацията и така кметовете им носят пряка отговорност за всички нарушения на ЗОП, превръщайки се често в жертви на правораздавателните органи, поради неупражнен контрол и неустановени чужди грешки. Това е втората основна причина общините да оглавяват най-проблемните класации свързани с приложението на ЗОП.

Констатацията се доказва от изследването и анализа на 101 бр. вътрешни правила приети на основание чл.8б от ЗОП от общините: Братя Даскалови, Брезник, Болярово, Борино, Берковица, Брацигово, Велинград, Вършец, Върбица, Горна Оряховица, Дългопол, Елхово, Исперих, Криводол, Куклен, Крумовград, Каспичан, Кнежа, Лесичово, Николаево, Никола Козлево, Несебър, Момчилград, Малко Търново, Павел Баня, Панагюрище, Провадия, Пещера, Първомай, Роман, Стамболово, Септември, Суворово, Стражица и Тунджа – общо 35. Ръководствата на тези общини са уведомени за установеното плагиатство и недостатъците на преписаните от други възложители вътрешни правила, въпреки което до настоящия момент не са предприети мерки, вероятно поради липсата на необходимия капацитет.

3. Българските общини очевидно поради липса на капацитет за приложението на закона масово преписват документации за участие в обществени поръчки и по този начин въвеждат в практиката си чужди грешки.

  Плагиатството е третия сериозен проблем на българските общини при възлагането на обществени поръчки. Поради липса на достатъчно и компетентна администрация, най-често до буквалното преписване на документации и всякакви други актове и документи прибягват общинските служители, когато им е възложено съставянето на документации за участие, вътрешни правила по чл.8б от ЗОП и всякакви други вътрешноустройствени актове. Това отношение на общинските администрации към изпълняваните функции апликира и мултиплицира множество чужди грешки в работата на българските общини – като пример за откровено плагиатство могат да послужат общините Борино, Брацигово, Белоградчик, Болярово, Гурково, Горна Оряховица, Добричка, Ивайловград, Куклен, Криводол, Първомай, Роман, Сопот и Хитрино.

Констатацията се доказва от изследването и анализа на 434 бр. публични покани и 101 вътрешни правила, приемани от общинските ръководства по реда на чл.8“б“ от ЗОП. От изследваните покани се установи, че само 62 са съобразени с основните принципи на европейското законодателство, а 372 от тях нарушават принципа на равнопоставеност, публичност, прозрачност и предвидимост в действията на възложителя.

4. Най-често в работата на общинските ръководства липсва желание за преразглеждане на установени негативни и въвеждане на положителни практики свързани с обществените поръчки.

Ръководствата на множество български общини, вероятно предоверявайки се на обслужващата ги администрация и подценявайки важността на възлагането на обществените поръчки не желаят да преразгледат негативни практики, въведени именно поради плагиатство, липса на необходимата квалификация или достатъчно опит на прилагащата ЗОП администрация. Най-често в такива случаи администрацията не желае да понесе отговорност и не носи такава поради формално приети некачествени вътрешни правила. Обикновено такава администрация полага неимоверни усилия вътрешните правила по ЗОП на възложителя да не ги ангажира с отговорности. В такива случаи цялата отговорност носи възложителя, който е принуден да понесе освен всичко останало и бремето на плагиатството и грешките на обслужващата го администрация.

Констатацията се доказва от изследването и анализа на 101 бр. вътрешни правила приети на основание чл.8б от ЗОП от общините: Берковица, Братя Даскалови, Брезник, Болярово, Борино, Брацигово, Велинград, Вършец, Върбица, Горна Оряховица, Дългопол, Елхово, Исперих, Искър, Куклен, Каспичан, Кнежа, Криводол, Лесичово, Малко Търново, Момчилград, Николаево, Несебър, Никола Козлево, Крумовград, Първомай, Павел Баня, Панагюрище, Провадия, Пещера, Роман, Стамболово, Септември, Суворово и Тунджа – общо 36. Ръководствата на тези общини са уведомени за установените проблеми, въпреки което до настоящия момент не са предприети мерки, вероятно поради липсата на необходимия капацитет.

5. Най-често представителите на българските общини се търсят причините за грешки или установени нередности при приложението на ЗОП извън рамките на дейността и некомпетентността на общинските служители.

Някои от общинските ръководства демонстративно показват липса на желание за каквото и да било сътрудничество, пълно отсъствие на автокритичност в работата си и пледират като свое оправдание най-често пристрастност в дейността на контролните органи в лицето на Сметна палата, АДФИ, консултантите и организациите, с които работят. Други ръководства на български общини ползват като оправдание на собствените си неуспехи дейността на контролните органи в лицето на Сметна палата, АДФИ, услугите на консултантите или взаимодействието с други организации, с които работят

Констатацията се доказва от изследването и анализа на 101 бр. вътрешни правила приети на основание чл.8б от ЗОП от общините: Брезник, Болярово, Борино, Брацигово, Велинград, Вършец, Горна Оряховица, Дългопол, Елхово, Исперих, Куклен, Криводол, Лесичово, Малко Търново, Николаево, Несебър, Първомай, Павел Баня, Панагюрище, Пещера, Роман, Стамболово, Септември и Тунджа – общо 24. Ръководствата на тези общини са уведомени за установените проблеми, въпреки което до настоящия момент не са предприети мерки, вероятно поради липсата на необходимия капацитет.

6. Българските общини масово не използват ефективно превенцията, позволяваща им поправка на допуснати при работата грешки, гарантирана от разпоредбите на чл.36а от ЗОП.

Водени вероятно от неразбирането и непознаването на нормативната база в съчетание с липсата на квалифицирани специалисти по приложението на ЗОП общините не използват института за борба с превенцията на грешките допускани при възлагането на обществени поръчки, въведен от разпоредбата на чл.36а от ЗОП. Често в текста на приетите вътрешни правила по чл.8б от ЗОП липсва разписан механизъм за превенция върху дейността на оценяващата комисия, вместо което най-често в правилата се установява преписан теста от закона.

Констатацията се доказва от изследването и анализа на 101 бр. вътрешни правила приети на основание чл.8б от ЗОП.

7. Българските общини все по-често поради липса на административен капацитет ще стават заложник на некоректни консултанти.

В рамките на проучването се установява, че поради неразбирането и непознаването на нормативната база или липсата на квалифицирани специалисти по приложението на ЗОП администрацията на българските общини е на път да направи заложник на некоректни консултанти всеки кмет, който не може да си позволи упражняването на квалифициран експертен контрол върху дейността на администрацията и външните изпълнители. Като доказателство за това свидетелства ръстът на наложени финансови корекции, заради дискриминационни условия в документацията или други проблеми произтичащи от изработени от външни консултанти и некоригирани от компетентна администрация документации за провеждане на обществени поръчки и други актове, свързани с подготовката, възлагането и изпълнението на обществени поръчки.

Констатацията се доказва от изследването и анализа на 126 анкети и 101 бр. вътрешни правила приети на основание чл.8б от ЗОП.

V. ДОБРИ ПРАКТИКИ констатирани в междинния доклад на ИПАИ:

1. Установени добри практики свързани с приложението на ЗОП, представляващи предприети ефективно мерки за увеличаване на публичността при възлагането са установени при запознаване и изследване дейността на общините: Белица, Борино, Гърмен, Гурково, Долна Митрополия, Девин, Искър, Иваново, Макреш, Стрелча, Трявна – общо 10 български общини;

2. Установена инициативност на общинските ръководства и показан стремеж към ефективното въвеждане на мерки увеличаващи публичността при възлагането са установени при запознаване и изследване дейността на общините: Белица, Борино, Белоградчик, Гърмен, Гурково, Долна Митрополия, Девин, Искър, Иваново, Крумовград, Котел, Мездра, Макреш, Стрелча, Сунгурларе, Стражица, Трявна и Хисаря – общо 18 български общини;

3. Въведени превантивни механизми, имащи за задача да осигурят ефективното и навременно установяване на грешки при приложението на ЗОП и ефикасни механизми за планиране, за подготовка на документации за участие, за съгласуване на проекти на документи, за провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки, са установени при дейността на общините: Белица, Гърмен, Долна Митрополия, Иваново, Руен и Стрелча – общо 6 български общини;;

4. Планирането на допълнителни мерки, които се очаква да доведат до установяването на добри практики, представляващи ефективни действия свързани с повишаването на капацитета на общините при планиране, подготовка на документации за участие,  съгласуване на проекти на документи, провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки, са установени при общините: Белица, Белоградчик, Берковица, Гурково, Гърмен, Долна Митрополия, Златица, Искър, Иваново, Крумовград, Павликени, Сунгурларе и Хисаря– общо 13 български общини.

VІ. КОНСТАТИРАНИ НАМЕРЕНИЯ за въвеждането на добри практики, свързани с обществените поръчки:

        В хода на проучването се  установи, че определени ръководства на български общини, показват стремеж към въвеждането на положителни практики, но към настоящия момент не предприемат действия за въвеждането на такива практики, поради което наблюдението върху тях продължава активно в рамките на проучването. Към настоящия момент в тази група попадат двадесет и три общини - Белоградчик, Берковица, Борино, Брезник, Вършец, Добричка, Дупница, Златица, Искър, Кнежа, Котел, Крумовград, Опан, Оряхово, Пещера, Първомай, Созопол, Сопот, Сатовча, Стражица, Сунгурларе, Тунджа и Хисаря.

Ето защо уважаеми г-жо Рендинг и г-н Барние,

Предвид данните изложени по-горе е очевидно, че планирането, подготовката на процедурите, възлагането и контролът върху изпълнението на сключените договори за обществени поръчки в България, разгледан като единен процес, е възможно да се промени към по-добро главно в резултат от външен натиск за упражняването на който, както Ви е известно българските граждани очакват да се ангажира в най-кратки срокове Европейската комисия.

Подчертаваме факта, че върховенството на закона като ценност на Европейския съюз обхващащо и процесите по планиране, подготовка на процедурите, възлагане и контрол върху изпълнението на сключените договори за обществени поръчки в България е в криза.

Очакванията^[8] на голямата част от българското общество включват представите за това Европейската комисия да участва много активно при преодоляването на съществуващите проблеми, свързани с корупцията в България.

Екипът на ИПАИ изразява категоричната си подкрепа към твърд курс на задълбочен контрол и упражняването на всички допустими форми за натиск върху дейността на българските публични институции от органите на Комисията, за което сме готови да съдействаме най-малко с информация при необходимост.

16 септември 2012г.,

Република България, гр.Бургас

Заместник-председател на Координационния съвет на работната група, Лушка Няголова