Установени са тревожни данни, свързани с неправилно определяне на сроковете за публичен достъп и за подаване на офертите при възлагане на обществени поръчки по реда на Глава „Осма а” от ЗОП.
Експертите на ИПАИ констатират, че в нарушение на европейските правила, произтичащи от принципите на Договора за Европейската общност (ЕО), в над 90 % от случаите сроковете за публичен достъп до публичната покана и за представяне на офертите съвпадат изцяло. Този подход поставя в неравностойно положение участниците, тъй като не им е гарантиран еднакъв минимален срок за подготовка и подаване на офертите, каквото изискване съществува в европейското право.
На 23 юни 2006г. Комисията на Европейските общности приема Тълкувателно съобщение относно приложимото общностно право при възлагането на обществени поръчки, за които директивите за обществените поръчки се прилагат частично или не се прилагат, което има задължителен характер и изключва подобно определяне на срокове.
Освен това според практиката на Съда на ЕС възлагащите органи са длъжни да спазват основните правила на Договора за ЕО, и по-конкретно основните принципи гарантирани от европейското право - прозрачност, равнопоставеност, предвидимост и недопускане на дискриминация, когато възлагат обществени поръчки със стойност под определените от директивите прагове, в която категория попада възлагането чрез публична покана по реда на Глава „Осма а“ от ЗОП. Според практиката на Съда на ЕС всяко възлагане на обществена поръчка трябва да спазва на всеки от етапите си, както принципа на равно третиране на потенциалните оференти, така и задължението за прозрачност, за да може всички да разполагат с равни възможности при формулирането на съдържанието на офертите или заявленията си за участие. При възлагане на обществени поръчки, които са регламентирани от националното законодателство, възложителят е длъжен да гарантира на участниците, еднакъв минимален срок за подготовка на предложения. Поради това след изтичане на срока за публичен достъп до публичната покана, трябва да е осигурен еднакъв разумен срок за подготовка на офертите от участниците, което в България не се спазва. Целта на тези изисквания е да направи известни на всички потенциални оференти, преди подготвянето на офертите им, критериите за възлагане, на които предложенията трябва да отговарят, както и относителната тежест на тези критерии, за да бъде гарантирано, че всички потенциални кандидати разполагат с равни възможности при формулирането на съдържанието на офертата или заявлението за участие.
Интересно е, че нарушаването на това правило в България е подкрепено и в методичните указания на АОП, която по закон трябва да следи за спазването не само на националните разпоредби в областта на обществените поръчки, но и на принципите на общностното право. Тези въпроси сме поставили пред Сметната палата, от където очакваме реакция.
Установени са случаи, в които при възлагане на обществени поръчки по реда на Глава „Осма а” от ЗОП, възложителите отказват на участниците в процедурите достъп до протокола от работата на оценяващата комисия.
В последните месеци станахме свидетели на много случаи, в които различни възложители при възлагане на обществени поръчки по реда на Глава „Осма а” от ЗОП, отказват осигуряването на достъп до протокола от работата на оценяващите комисии на участниците в процедурите. Пример добил широка популярност е скандалното отстраняване на агенция „Алфа Рисърч“ от процедура по реда на Глава „осма а“ проведена от Министерството на образованието, младежта и науката. Подобно отношение към възлагането представлява нарушение на гарантираните от европейското право принципи на прозрачен и обективен подход и е насочено срещу правото на информираност на участниците в процедурите. Според практиката на Европейския съд правилата задължителни за спазване и гарантиращи справедливи условия на конкуренция, съгласно изискванията на Договора за ЕО, при обществени поръчки със стойност под определените от директивите прагове са: недискриминационно описание на предмета на обществената поръчка; равен достъп за икономическите оператори от всички държави членки; взаимно признаване на дипломите, удостоверенията и другите документи за професионална квалификация; подходящи срокове, прозрачен и обективен подход и спазване правото на навременна информираност на участниците в процедурите.
На практика измененията на ЗОП не подобриха климата на възлагането в България, тъй като мълчаливо запазиха старото положение, при което без право на защита остават недоволните участници от решенията на възложителите, с които се утвърждават резултатите от разглеждане на офертите, събрани чрез публична покана.
Със съжаление констатираме, че установената практика до този момент на КЗК и ВАС води до фактически отказ от правосъдие за недоволните участници от решенията на възложителите, с които те утвърждават резултатите от разглеждане на офертите, събрани чрез публична покана, с мотива, че възлагането на обществени поръчки по реда на Глава „Осма а“ от ЗОП не е процедура. Според Съдът на ЕС задължението за прозрачност се изразява в гарантиране на безпристрастността на процедурите за възлагане на обществени поръчки от страните членки, която поради липса на административен и съдебен контрол в България не е осигурено.
Не е изключено да бъде сезирана за тези проблеми Европейската комисия, която при узнаването за потенциално нарушение на основните норми, приложими за възлагането на обществени поръчки, които не са обхванати от директивите за обществените поръчки, е възможно да стартира производство за установяване на нарушение. Започването на производство за установяване на неизпълнение на задължения съгласно член 226 ЕО срещу държава членка е напълно възможно в хипотезата, при която последната не спазва задълженията, произтичащи за възложителите на държавите членки, при възлагането на обществени поръчки, от правилата и принципите закрепени в Договора за ЕО. Предвид горното е налице действителен риск срещу България да бъде започнато производство за установяване на неизпълнение на задължения произтичащи от първичното общностно право.
