ДО ОБЩИНА БРЕЗНИК
НА ВНИМАНИЕТО НА:
КМЕТА НА ОБЩИНА БРЕЗНИК
Г-Н ВАСИЛ УЗУНОВ
ПРАВНО СТАНОВИЩЕ
от Петър Бакърджиев – юридически експерт
в Институт за правни анализи и изследвания
Относно: Писмено запитване от община Брезник с изх. № 92-00-70/18.05.2012г., подписано от кмета на община Брезник, регистрирано в деловодната система на Институт за правни анализи и изследвания под №ОБр-787-1/18.05.2012г.
С цитираното писмо управителния съвет на Институт за правни анализи и изследвания е сезиран от кмета на община Брезник с искане за становище по определени разпоредби на Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Брезник и нейното приложение от общинския съвет и общинската администрация.
І. Приложима нормативна база и понятия
тълкувани по повод съставянето на становището
Анализ на национално законодателство на РБългария.
При анализ на съществуващото законодателство регулиращо обществените отношения свързани с реализирането на разпоредителни действия върху вещи общинска собственост, по безспорен начин се установява, че придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет.
Редът за придобиването на право на собственост и ограничени вещни права, както и този за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, предвид разпоредбите на чл.8, чл.39 и чл.41 от ЗОС е натоварен от закона да определи общинския съвет, чрез издаването на подзаконов нормативен акт - наредба, приета от този колективен орган на местната власт по реда на чл.8, ал.2 от ЗОС.
Следва да се акцентира обаче върху факта, че общинския съвет не може безкритично да изземва функциите на изпълнителната власт, като ги присвоява, включвайки ги в издаваната от него наредба, а такава функция именно е определянето на състава на комисията провеждаща конкурса или търга.
Разпореждането на имот като правно понятие поглъща в съвкупност действията по издаването на заповед за провеждане на съответната процедура и сключването на договор, които е овластен да извърши кмета на общината, изпълнявайки компетенциите си на орган на изпълнителната власт в местното самоуправление, подчертавам – под общото ръководство и контрол на общинския съвет на основание чл.8, ал.1 от ЗОС.
Административно–правната доктрина изисква преди извършването на разпоредителна сделка да бъде прието решение, с което Общинския съвет да даде съгласието си за разпореждане с недвижимия имот, което действие по своята правна природа е издаване на индивидуален административен акт от колективен орган на местното самоуправление, по определен от нормативната база ред, съобразно дадени му изрични компетенции. Това действие представлява властническо правомощие, което трябва да бъде законосъобразно, за да породи своите гражданско-правни последици, изразяващи се в издаването на изискуемата заповед за провеждане на процедурата и сключването на договор от страна на кмета на общината - действащ в изпълнение на решението на Общинския съвет, като изпълнителен орган на местната власт. Взетото решение от Общинския съвет е правното основание за извършване на разпореждането с гражданско-правни последици, което е натоварен по силата на действащото законодателство да извърши кметът на общината.
В този смисъл изследвайки анализираните по-горе механизми е необходимо да се подчертае, че при подобни сделки е налице сложен фактически състав, който съдържа както административно-правни, така и гражданско-правни елементи.
Установено е от действащото законодателство, правната доктрина и практиката, че конкурсната процедура се открива със заповед на кмета на общината, като с акт от същата степен и същия издател е необходимо да се утвърди конкурсната документация и да се назначи конкурсна комисия за проверка и класиране на офертите, тъй като това са действия на изпълнително разпореждане – характерни за орган на изпълнителната власт, какъвто безспорно е кмета на общината.
Тези компетенции на кмета на общината произтичат от материално-правните разпоредби на чл.44, ал.1 от ЗМСМА и чл.14, ал.2 от ЗОС, по силата на които последния назначава поименно определена комисия за провеждане на публично оповестения конкурс за разпореждане с общинското имущество, носеща отговорност пред кмета за неизпълнение на разпореденото в заповедта.
Освен това е необходимо да се подчертае изрично, че общинския съветник не може да носи административна или дисциплинарна отговорност, включваща задължението да изтърпи налагането на наказание от назначилия го в състава на комисията кмет, тъй като в битността си на част от Общинския съвет упражнява общ контрол върху действията и дейността на кмета.
Предвид горното, подбора и назначаването на членовете на комисията провеждаща публичния търг или конкурс следва да бъдат осъществявани от кмета на общината – действащ като орган на изпълнителната власт на местно ниво, а установената в община Брезник практика да бъде изоставена като незаконосъобразна.
Установената практика от Общински съвет Брезник може да бъде отнесена към други измерения, които с още по-голяма сила от изброените по-горе аргументи противоречат и на морала и на закона, създавайки предпоставки за установяване на незаконосъобразни действия, а може би и прерастването им в такива с корупционен характер.
Видно от изложението на кмета на общината „…понякога минават седмици между двете дати, през които на обществеността е известен поименния състав на комисията. Администрацията е принудена, за да ограничи разпространението на информация, относно състава на комисията, в сайта на общината да заличава имената на участниците, при публикуването на решения на Общински съвет – гр.Брезник…“.
Твърдяната в писмото практика лесно може да бъде присъединена към групата примери, поради които често българската администрация е критикувана, включително и от органите на Европейския съюз, за установяването на порочни действия и създаване на положения изкуствено провокиращи корупционен натиск върху определени нейни представители.
Предварителното оповестяване на имената на членовете на такава комисия пред обществеността на гр. Брезник лесно може да бъде поставено под светлината на блестящите примери за положение, което е напълно възможно да провокира, при това във висока степен, корупционен натиск върху оповестения кръг лица, поради което установената в община Брезник практика следва да бъде изоставена като незаконосъобразна и противоречаща на обществения интерес и сблъсък на последната с принципите за борба и противодействие на корупцията.
Анализ на съдебната практика по въпросът в РБългария.
Съществуващата съдебна практика на българските съдилища отчита факта, че след изменението на ЗОС с въвеждането на понятието "публичен търг или публично оповестен конкурс" законодателя е имал предвид придаването на публичност на способа за продажба, с оглед удовлетворяване на високата степен на обществен интерес и постигане на прозрачност при провеждането му.
Начинът на провеждане на тръжната, респективно конкурсната процедура следва да е регламентиран в приложима местна наредба, която изрично да предвижда разпореждането с общинско имущество да се извършва при провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс. Действията на Общински съвет Брезник по управление и разпореждане с общинско имущество трябва да почиват на законови разпоредби и положения, да са устойчиви на изпитанието на моралните изисквания, тъй като представляват наистина сложен фактически състав, включващ административни и гражданско-правни елементи.
Общинския съвет на гр. Брезник като орган на местно самоуправление следва да извършва действия по управление и разпореждане с общинско имущество в интерес на общината при спазване на законовите изисквания за компетентност, форма, процедура при вземане на решението, съответствие на същото с разпоредбите на материалния закон и целта на закона.
Всяко решение на Общински съвет Брезник, което има характер на акт на управление и разпореждане с общинско имущество следва да бъде в писмена форма и да съдържа фактически и правни основания за приемането му, като фактическите основания за приемане на едно решение за разпореждане с общинско имущество са всъщност мотивите на самото решение.
Съдебна практика свързана с поставения въпрос
Решение № 12552 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2721/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова; Решение № 251 от 11.01.2008 г. на Адм.С - Велико Търново по адм. д.№ 467/2007 г., IV-ти с-в, докладчик съдията Йорданка Маринова, и др. съдебни актове.
Настоящото Правно становище е съставено и се предоставя безвъзмездно за нуждите на община Брезник, като неговото съдържание е изцяло съобразено с действащата нормативна уредба в страната и в Европейския съюз, както и с константната съдебна практика на българските съдилища по приложението на ЗОС и общностното законодателство.
Становището е публично достъпно и оповестено на сайта на ИАПИ, находящ се на интернет адрес – www.ipai-bg.eu.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
НА ИНСТИТУТ ЗА ПРАВНИ АНАЛИЗИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ
29.05.2012г.
Гр.Бургас (име, подпис и печат)
ВАЖНО!
При използване на горния текст в съвкупност, или на части от него, УС на ИПАИ, Ви препоръчва да се запознаете и спазвате Условията за ползване на интернет сайта –www.ipai-bg.eu.
ИПАИ си запазва правото при необходимост да изменя и допълва горния текст.
Авторски права © Институт за правни анализи и изследвания.
Всички права са запазени © Институт за правни анализи и изследвания.
