За Института / Становища

« назад към списъка

НС-КИПЕТ-376/30.01.2012г.
ПРАВНО СТАНОВИЩЕ ПО ИЗМЕНЕНИЯТА НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ

ДО

КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА,

ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ

Копие до:

КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРИ

 

КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ И

МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ

 

41-ВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

 

П  Р  А  В  Н  О    С  Т  А  Н  О  В  И  Щ  Е

 

 

        От Петър Бакърджиев – Председател на Управителния съвет на Институт за правни анализи и изследвания

 

Относно: Изразяване на подкрепа на законопроект за изменение и допълнение на Закон за горите от Институт за правни анализи и изследвания.

 

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Във връзка с развилия се публичен дебат в обществото относно правната регламентация на ски туризма в предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, бихме желали да изразим своето становище в подкрепа на този проект и посочим следните аргументи:

 

1. Смятаме за правилно и удачно законодателно решение да не се променя предназначението на територията, върху която ще се изграждат ски съоръжения за обслужване на съществуващи или нови ски писти, защото това предложение е в съответствие с действащата нормативна уредба в българското законодателство.

Към настоящия момент на практика има няколко легални дефиниции на ски-писти, съгласно които:

Ø    по смисъла на §1, т.25 от  Допълнителните разпореди на Закона за туризма (ДР на ЗТ) „ски писта” е общодостъпен, обособен и обезопасен планински участък, на който се предлагат и потребяват туристически услуги, свързани с практикуване на ски-спортове (ски-алпийски дисциплини, сноуборд и ски-бягане) ;

Ø    по смисъла на §1 от допълнителната разпоредба на Наредбата за категоризиране на ски-пистите:

1. "Ски писти за алпийски ски и сноуборд" са ски писти по смисъла на Закона за туризма, представляващи обособен, сигнализиран и обезопасен наклонен планински терен за състезателно или любителско каране на ски и сноуборд.

2. "Ски писти за ски бягане" са ски писти по смисъла на Закона за туризма, представляващи обособено, обезопасено и сигнализирано планинско трасе за практикуване на състезателно ски бягане на дистанции или любителско ски бягане.

Ø    по смисъла на §1, т.30 от Допълнителната разпоредба на Закона за физическото възпитание и спорта "Спортни обекти и съоръжения" са спортна инфраструктура - движими и/или недвижими вещи и прилежащите към тях терени, общежитие за спортисти, административни и складови постройки, обслужващи съответната спортна инфраструктура, предназначени за подготовка на състезатели и за трайно задоволяване на обществените потребности в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, за провеждане на спортни културни и други мероприятия;  

Ø    съгласно Нормите за проектиране на спортни сгради и съоръжения, публикувани в „Нормативна база на проектирането и строителството”, 1989, специализирано издание на Комитета по териториално и селищно устройство - ски-пистите се изграждат по естествени терени, като основни дейности са почистване от камъни и пънове, затревяване и борба с ерозията.

От посочените нормативни определения е видно, че ски пистата е естествен терен, чиято територия, произвежда екосистемни услуги, които са присъщи на горската територия - затревяване, противоерозионни действия и др. С оглед на това ски пистите могат да бъдат определени и като горска територия, защото съгласно  чл. 2, ал.2  от Закона за горите горска територия са освен горите, долините, недървопроизводителни земи и други територии, предназначени за горскостопанска дейност, а така също и рекреационната дейност, която се явява безспорно част от горскостопанската дейност. Следователно, предвид посочените обстоятелства и доводи, няма правни пречки, които да налагат промяна на предназначението на територията.

Що се отнася до изтъкнатите в обществения дебат аргументи, свързани с евентуалното възникване на преки фискални загуби, смятаме, че те са несъстоятелни, защото задължение на държавата е да създава условия за активна почивка на своите граждани сред природата и изпълнението на това задължение не би следвало да бъде  обвързано по никакъв начин със задължение за събиране на приходи.

Независимо, че няма да се променя предназначението на територията, върху която ще се изграждат ски писти,  от отстъпването на  право на строеж за изграждането на необходимите ски съоръжения ще се съберат все пак приходи за съответните общини, на чиято територия ще бъдат изградени тези спортни съоръжения.

Не на последно място ще си позволим да отбележим, че наведените аргументи в дебата за настъпването на „преки фискални загуби” е некоректен и непрецизен, защото предложените текстове регламентират обстоятелства, свързани с потенциални инвестиционни събития, които по принцип са хипотетични. 

С оглед на това, според експертите в нашия институт, преки фискални загуби не могат да настъпят за държавата съответно за общината, тъй като към момента няма разпоредби в действащото законодателство, предвиждащи изискване за промяна предназначението на територията при изграждане на ски писти, които  в  §1, т.25 от  ДР на ЗТ са определени като общодостъпен, обособен и обезопасен планински участък, на който се предлагат и потребяват туристически услуги, свързани с практикуване на ски-спортове и в този смисъл представляват част от горската територия.

2. Освен това бихме желали да изразим своето становище и по отношение на предложеното в §15 от законопроекта изменение и допълнение на чл.69 от Закона за горите, съгласно което изрично се регламентира в новата т. 4 от ал.1, че право на ползване върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди и ”за стопанисване на съществуващи ски писти от собствениците на прилежащите лифтове и влекове.”

Смятаме, че това е правилно законодателно решение, защото ски съоръженията и ски пистите трябва да се разглеждат винаги заедно.

Както посочихме, по дефиниция  „ски писта” е общодостъпен, обособен и обезопасен планински участък, на който се предлагат и потребяват туристически услуги, свързани с практикуване на ски-спортове. Тези услуги обаче не могат да се предлагат и потребяват, ако не са изградени съответните ски съоръжения. Следователно ски пистите не могат да се разглеждат самостоятелно без ски съоръженията, поради което законодателят изрично установява в закона, че „право на ползване върху поземлени имоти в горски територии може да се учредява на собствениците на прилежащите лифтове и влекове.” 

В този смисъл неоснователни и необосновани се явяват твърденията на противниците на това изменение на чл.69 от ЗГ, че по този начин се ограничава конкуренцията при учредяване на вещно право на ползване върху ски  пистата, защото поради естеството и спецификата на предоставяната услуга е невъзможно разделянето на ски пистите от ски съоръженията.

В заключение изразяваме още веднъж своята подкрепа за предложените изменения в Закона за горите, защото сме убедени, че те ще улеснят и допринесат за развитието на ски туризма в България, което ще отрази положително на обществото като цяло.

Искрено се надяваме, че при разглеждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите ще вземете предвид и посочените в  нашето становище правни и фактически аргументи.

При необходимост сме готови да изпратим наш представител в заседанието на комисията, който да аргументира допълнително нашето изложение.

            С УВАЖЕНИЕ, 

30.01.2012г.          Петър Бакърджиев

Гр. София            Председател на УС на ИПАИ