Кратка авто-визитна картичка на автора на изложението:
Д-р Веселин Джендов (хирург) - лектор на тема „Екстракорпорална миокардна реваскуларизация“, 23 ноември 2011г., Втора аудитория, Медицински университет, Варна, Medispec, Израел, работи като хирург в „МБАЛ-Бургас“АД, специализирал неколкократно инвазивна гръдна хирургия в Израел, частен специализант през 1987г и 1988г. в клиниката по гръдна хирургия при проф. Петър Червеняков. В рода си установява данни за двама родственика по майчина линия – лекари: Доктор Доменико Йерусалми (1574г.-1595г.) и Доктор Витали Йерусалми (1891г). Братовчедът на дядото (Енрико (Хенрих) Йерусалми) е един от основателите на съвременната медицинска статистика и един от големите математици на ХХ век, професор Емеритус по математика на университета Бъркли, Калифорния –Джакомо(Джейкъб) Йерусалми (1904-1973), почетен доктор по медицина.
ИПАИ публикува изложението на д-р Джендов, без съкращения:
„Като специализант при професор Червеняков чух за първи път емпиричното „правило“ на четирите „Б“-та - Белодробен карцином - Бургас, Бухово, Благоевград. Почти съм сигурен, че го чух от уважавания проф. Червеняков, ако не ме лъже паметта, или може би от проф. Балевски. За първи път обърнах внимание и на чужди публикации за ролята на радона като карциногенен фактор. Държа да отбележа, че това е резултат на наблюдение и практика на един буден ум, тъй като установяване на причинители, замърсители и т.н е работа на други органи – екология, гражданска защита и т.н.
В гръдната хирургия пристига „резултата“ от неглижирането на този въпрос. Естествено, възниква въпросът дали причината не е прословутото замърсяване от „Нефтозавода“ („ЛУК Ойл – Нефтохим“ бел.а.), но в Бухово няма такъв, а в Благоевград – нито уранови рудници, нито такова предприятие. Причината за тези проблеми и на трите места е една и съща – лекаж (изтичане, просмукване, на радиоактивния газ Радон от почвата и подпочвените слоеве). В зависимост от локалната геологическа структура, просмукването е по-интензивно в, и около източници и на друга радиация – уранови мини, радиоактивни минерални извори, мини и подземни структури с висока радиация. За Бургас – прословутата радиация на бургаската мина „Росен“, представлява експлоатирана – макар и безплодно тема за хвостохранилището, изхвърлянето на радиоактивен баласт в залива Вромос край Бургас и т.н.(http://novinitepro.bg/bulgaria/radioaktiven-plazh-ima-ima-v-burgas.html , http://news.ibox.bg/news/id_1591335578 ) В нито една от многобройните публикации, обаче и дума не става за радона.
Тук ще се върна към малко по-фундаментални неща. Безспорен научен факт е, че от естествените радиоактивни източници най-опасен е отделящият се от почвата газ радон. По оценка на Научния комитет по действие на атомната радиация към ООН, въздействието на радона и продуктите на радиоактивния му разпад/излъчване обуславят от 50 до 75 процента (!) от годишната индивидуална доза, която населението получава от естествени източници. Счита се, че при около 20% (минимум) от констатираните случаи на рак на белите дробове се предизвиква именно от радона.
Радонът е инертен газ, който е 7.5 пъти по-тежък от въздуха, и специално – за сгради и помещения, източник е геологическото пространство под сградите, строителните материали използвани за строеж, и вида на подземното проектиране и строителство. В закрити помещения – особено в подземни, приземни и ниски етажи, ако няма адекватна вентилация, радонът се натрупва и така попада в дихателната система. Радонът и продуктите на разпада му излъчват α частици. Образуваният радиоактивен аерозол попада в белите дробове при дишане. Оценката на радиоактивния риск става с измерването на радиацията в Бекерели на кубичен метър въздух. Виждал съм и битови дори индикатори на радоновата радиация (SIRAD MR-106). Искам да отбележа, че аз не съм специалист по радиобиология, но неглижирането на тази тема, ме накара дълги години да се занимавам в контекста му на причинител на белодробния карцином.
Ergo, най-уязвима от този газ е човешката дихателна система, особено белите дробове. Този канцерогенен фактор се инхалира (чрез вдишването), а освен това радона е и по-тежък от въздуха инертен газ, който не се метаболизира и остава, като резидуално газово депо в белите дробове, което мултиплицира ефекта на радиацията върху белодробната тъкан. По принцип, рисковете от радона са каквито са и рисковете от останали видове източници на радиация – рискът от него е по-висок при деца, и зависи от времето и интензивността на експонация – специфичното в този случай е, че за разлика от други – (изкуствени) източници на радиоактивно замърсяване – радона е „непреодолим“ фактор проявяващ се при земетресенията, свлачищата и т.н. Рисковите дози за експонация са обект на изследване в радиологията и радиобиологията.
Тъй като нито можем да преместим градовете, нито да променим въздуха водата и почвата около нас – можем единствено да рационализираме изискванията за строителство, вентилация на помещенията – особено за рискови групи – детски градини, училища, работещи под земята – в гаражи, дискотеки, индустриални и сервизни халета и др.
Дълги години правих опити да събудя интерес у различни институции по този въпрос – специално за района на гр.Бургас. През 1996 год. тогавашното ръководство на ХЕИ (сега РЗИ) разреши приземно-подземен етаж в новата Окръжна болница (сега „МБАЛ-Бургас“АД) да се приспособи за спешно приемно отделение. Да оставим настрана тръбите за нечистотии и канализации, пряко преминаващи през хирургичния, ортопедичен и други кабинети на отделението. Тогава лично ходих при директорката на ХЕИ, за да видя специално резултата от радиологична оценка - измерване на количеството радон и т.н., но се убедих, че все едно говоря на непознат за нея език. През 2008 год., използвайки като повод едно предаване на НТВ (30 пъти по-висока концентрация на радон откриха в детска градина Nova Tv, Btv - четвъртък, 17 януари 2008г.) се срещнах с тогавашният заместник-кмет по екологията на община Бургас, сега в битността на заместник - министър на Министерство на екологията - Ивелина Василева, но и при тази среща установих, че владеенето на моя „китайски език“ не е напреднало през годините.
Категорично искам да подчертая, за аудиторията на настоящото изложение,че радоновия проблем не е проблем на медицината – а на екологията. Медицината се занимава с неговите „последици“, за съжаление.
И така - от всички институции и експерти, пред които съм поставял този въпрос, държа да подчертая - единствено съм срещал разбиране, кооперативност и желание за ефикасни действия от проф.д-р Георги Чалдъков – председател на Българското дружество по клетъчна биология и доц. д-р Коста Костов - шеф на Катедрата по белодробни болести на ВВМА. И двамата - чудесни хора, колеги и учени, но за съжаление – извън кръга на т. нар. „десижън мейкъри“ термин (от теорията за взимане на решения, от математиката и статистиката) - добил гражданственост – в смисъл – хора, от които нищо не зависи.
В този ред на мисли - През 2007 год., на приятелски начала, (за което съм им благодарен) директора на РЗИ-Бургас д-р Паздеров и д-р Караилиева ми направиха – до колкото е възможно, статистическа справка за заболяването от белодробен карцином (БК) за Бургаска област. За съжаление – логиката на статистиката у нас се води по административни единици, докато заболеваемостта от белодробен карцином не следва границите на кметства, общини и т.н. Независимо от това, че от официалната статистика (поне това което успях да намеря) не се установява тревожен ръст на БК в сравнение с други области, то от данните, които видях се очертава тенденция на концентрация на БК по ивицата Бургас – Созопол, но на фона на почти нулеви регистрирани случаи в други общини, естествено средноаритметично за Бургаска област, не и над общите статистически данни за страната.
Изхождайки от поговорката: „Всяко ново нещо, е забравеното старо“ през октомври 2011 прочетох, че РЗИ-Варна и РЗИ-Пловдив започват „първото“ (?!?!?!) в страната проучване по този въпрос а, замерванията щели да продължат шест месеца (?!?!). Загадка за остана отговора на въпросът: защо тъкмо градовете Варна и Пловдив са избрани, а не градовете Бургас, Благоевград, Долни Богров или Раковски, например!
Ако трябва да бъдем коректни с данните, първите проучвания в България по тези въпроси - без да са доведени до практически резултат, датират още от 1966 год. (National Oncological Centre. Department of Cancer Control.(1998) Cancer Incidence in Bulgaria 1966. Oncologia, v. 35 /Supplement/).
Преди години, например, Българското ядрено дружество инициира научна конференция в Софийския Университет на тема „Радонова експозиция и риск за белодробен рак за българското население" - Близнаков, Кирова Панчева, Байракова - национален Център по Радиология и радиобиология -София, Университетска Болница "Царица Йоана", София“ – (http://www.eurasap.org/37/paper1.html). А моето категорично мнение по този въпрос е, че няма смисъл отново и отново да се „открива топлата вода“ - особено, ако това изисква време и пари – естествено, ако не разходването им е целта!
По тези въпроси съществуват разработени много и подробни документи:
На Световната Здравна Организация
(WHO/HSE/RAD/07.01 INTERNATIONALRADON PROJECT SURVEY ON RADON GUIDELINES, PROGRAMMES AND ACTIVITIES. FINAL REPORT Health Security and Environment Public Health and Environment Radiation and Environment Health, Geneva).
Economic Efficacy of the Measures for Limiting
(RADIATION EXPOSURE OF THE BULGARIAN POPULATION AFTER LIQUIDATION OF URANIUM INDUSTRY LIUBEN YONCHEV, EMIL CHRISTOV, Assoc. Prof., Eng., Ph.D., D.Sc.,National Center of Radiology and Radiation Protection, Sofia, Bulgaria ., Assoc. Prof., Eng., Ph.D., D.Sc.)
И най-добрата според мен е програмата на здравните органи на щата Уисконсин, САЩ (www.dhs.wisconsin.gov)
Има и разбира се много други авторитетни публикации, които не съм споменал в настоящото изложение, макар и да си струват вниманието.
А в настоящия контекст – съществуват достатъчно предпоставки за създаване на Българска Национална Програма за превенция на тези проблеми. У населението вече има изработен условен здравен рефлекс на тази тема - вероятно помните, че след катастрофата с АЕЦ в Япония се появиха няколко статии, че бургазлии се запасяват с йод, например.
В резюме: това, което предлагам да се направи и реших да споделя с аудиторията на Институт за правни анализи и изследвания, чрез настоящата публикация е:
І. Да се популяризират, ако такива съществуват, файловете свързани с геологическият контур на страната ни, в контекста на естествена радиоактивност.
Ако не съществуват подобни данни, да се започне изработването на такава карта. Аз лично съм убеден, че съществува разработена „Радонова Карта“ за страната.
ІІ. Да се променят чрез законодателни промени строителните нормативи за строеж и саниране на сгради, като задължително се добави и т.н. „Антирадонов алгоритъм“. Поне в световен мащаб – това не оскъпява нищо!
ІІІ. Незабавно да започне измерване, което да установи наличието или липсата на този газ в детските градини, училищата, дискотеките, подземните гаражи. Да се разработят правила за правилна вентилация и норми за максимален престой на работещи в такива помещения.
ІV. Министерство на здравеопазването да разработи анкетни карти за регистрация на БК, като в същите да се предвиди описването на работна среда, местоживеене (настоящо и минало) и др. относими данни, в контекста на написаното по-горе.
Още веднъж подчертавам, че геологическата карта не следва картата на административно делене на страната!
V. За местата с установен висок естествен радиоактивен фон, да се изработят специално занижени норми на пределно съдържание на естествената радиоактивност в детски храни.
Това е единственото, което може да се промени в окръжаващата ни среда - нито почвата, нито въздухът, нито водата можем да променим, но поне храните за поколението в най-ранна възраст, можем.
И накрая, уважаеми дами и господа,
Нека направим опит за прекъсване на всички опити да доказваме, че „топлата вода е по-топла от студената, макар и също толкова мокра“.
Нека компетентните институции положат усилия и се установи, защо в гр.Раковски има рекорден брой заболели от БК. Моля, нека не изключваме възможността за точна и съвестна статистика само там, а другаде тя да отсъства.
Що се касае до въпроса за ползата (?!) от „малкити дози“ радиация, мога уверено да заявя, че досегашната статистика сочи, че всяка доза над допустимата е непосредствено вредна. Дори експонирането в гранични дози на радиация, води след себе си непредвидими последствия – късни и трудно прогнозируеми.
И накрая, естествено това, че скорпионите понасят 400 пъти по висока радиация от хората, не бива да ни въодушевява излишно, или поне не, за сега.
Искрено Ваш, Веселин Джендов, д-р по медицина.
