ДО ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ
ПИСМЕНО ИЗЛОЖЕНИЕ
От Петър Бакърджиев – Председател на Управителния съвет
на Институт за правни анализи и изследвания
Във връзка с: Предстояща за провеждане кръгла маса с участие на експерти от ИПАИ в гр. София на 08.04.2011г., организирана от Омбудсмана на Република България – г-н Константин Пенчев, свързана с обсъждането на проблемите на българската съдебна медицина.
Относно: Проблемите на българските съдебномедицински специалисти.
УВАЖАЕМИ Г-Н ПЕНЧЕВ,
От името на представлявания от мен Институт за правни анализи и изследвания, Ви предоставям екземпляр от Писмено изложение по повод съществуващите проблеми в българската съдебна медицина.
Писменото изложение е съгласувано с Управителния съвет на ИПАИ, Комисията по национално сътрудничество и Експертната комисия на ИПАИ.
І. ИЗЛОЖЕНИЕ:
Съдебната медицина (Medicina legalisr) е медицинската наука, която изучава и разработва медико-биологични въпроси, възникващи в работата на органите на правораздаването, при разследването и съдебното разглеждане на наказателни и граждански дела.
Medicina legalisr има за обект човека, а за цел–подпомагането на правораздаването, като съдейства за усъвършенстване на наказателното, гражданското и здравното законодателство, чрез привеждане в динамично съответствие нормативната база с научните постижения на съдебната медицина и подобряване качеството и ефективността на диагностичната, лечебната и профилактичната дейност, чрез разработване и анализ на специфичния съдебномедицински материал.
Чрез тези дейности тя подпомага органите на съдебната система в борбата й срещу престъпността и закононарушенията и съдейства за спазване и укрепване на законността, като от друга страна допринася за усъвършенстване на здравеопазването и за повишаване на качеството на медицинското обслужване на населението.
Съдебната медицина е необходима на обществото и на държавата, защото тя е социалният лакмус, както за правосъдната система, така и за качеството на здравеопазването.
ІІ.СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА
Като основна в съдебната медицина се явява съдебномедицинската експертиза- единствената задължителна съгласно разпоредбите на чл. 144. (1) от Наказателния кодекс, и която се извършва въз основа на разпоредбите Наказателно процесуалния кодекс, ГПК, Наредба №23 на Министерството на правосъдието и Министерството на здравеопазването за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологични експертизи и други нормативни актове, като от работата на съдебните лекари зависи ефективността, бързината и качеството, а в следствие на това и изхода на голяма част от наказателните дела.
Правилната и точна съдебномедицинска експертиза, правата и отговорностите на съдебномедицинския специалист, неговите показания, както и значението на заключенията му, са най-важните условия не само за правилното провеждане на досъдебното производство, но и за законосъобразното прилагане на наказателно-правните норми по тези дела, които съдът решава при изслушване заключението на съдебномедицинския специалист.
Изследванията извършени от съдебномедицинските специалисти, обективирани като заключения в съдебномедицинската експертиза са неделима част от правоприлагащите функции на органите на следствието, прокуратурата и съда.
Ефективността на съдебната експертиза следва да се изразява в степента на съответствие на поставените цели на съдебномедицинската експертиза със постигнатите от нея резултати.
Основен проблем обаче, е как да се определи ефективността за едно и също процесуално действие при несъответствие или значително разминаване на показателите му.
Елемента характеризиращ ефективността на съдебната експертиза е нейното качество, като то се определя от това, доколко заключението на експерта се явява годно средство за постигане целта на съдебния процес, а именно установяване на обективната истина.
Качеството на съдебната експертиза е основен компонент на нейната ефективност, но в тази връзка следва да се отбележи, че високото качество невинаги е свързано с висока ефективност – състояние, обусловено от редица проблемни фактори.
Например, пренатовареността в работата на съдебномедицинския специалист, липсата на подходяща материално-техническа база, единен стандарт, нужните реактиви, инструментариум, персонал и средства за допълнителна квалификация и научно развитие на кадрите, са част от факторите водещи до противоречиви съдебни експертизи, рефлектиращи обаче пряко върху експертите от една страна, и са огромна пречка при достигането на оптимално ефективен резултат на изследването от друга.
Нещо повече, дори при положение, че съдебния лекар притежава висока квалификация и богат опит и работи с необходимия професионализъм и отдаденост, горепосочените обстоятелства правят преодоляването на ефекта от тях изключително труден.
ІІІ. НЕОБХОДИМИ ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕ МЕРКИ
За преодоляване на негативните последици от сегашното състояние на съдебната медицина в България е необходимо да се насочат усилията на държавата и неправителствения сектор в няколко направления.
1. Нормативно регулиране на настоящия статут на съдебномедицинските специалисти и приемане на нови правни норми, касаещи и оптимизиращи тяхното положение, което понастоящем се урежда основно от три действащи нормативни акта, което положение води до неясен статут на съдебномедицинските специалисти в България.
Необходимо е да се помисли от страна на държавните органи върху създаването на централизирана структура към Министерство на здравеопазването, предвид медицинския характер на съдебно-медицинската дейност.
Чрез промени в съществуващата нормативна база, би се осъществило оптимизиране на функциите и дейността на съдебномедицинските звена в страната, като от своя страна тази промяна би повлияла положително на крайния резултат от тяхната работа.
2. Развитие и усъвършенстване на съществуващите методики на отделните експертизи и разработване на нови, чрез изготвяне на алгоритми и единни стандарти и методи за извършване на различните видове експертизи.
3. Изграждане на единна информационна система (ЕИС), базирана на принципите за единство и контрол в процеса на регистриране, събиране, анализ, архивиране и ползване на данните, с които съдебномедицинските специалисти боравят.
Разработката и внедряването на такава информационна технология (ЕИС) както в регионален, така и в национален мащаб за нуждите на съдебната медицина, ще осигури нови технологично–организационни преимущества, тъй като за момента отсъстват подобни технологии в сферата на съдебномедицинската експертиза, които да реализират комплексна систематизация и управление на ефективността на същата.
Чрез такава ЕИС би се оптимизирал и негативния ефект от неправилно оформена, а често пъти и почти недостоверна медицинска документация, предоставяна от лечебните заведения, която прегражда, а в доста случаи прави и невъзможна работата, както на съдебномедицинските специалисти, така и на органите на правораздаването.
Преодоляването на тези дефекти и недостатъци чрез въвеждането на ЕИС в съдебната медицина, би довел до положителен резултат в няколко посоки.
На първо място, ще позволи повишаването на ефективността на съдебномедицинската експертиза, тъй като една коректна и достоверна информация, би позволила даването на много по-точни отговори на поставените задачи на съдебномедицинската експертиза.
На второ място, горното от своя страна ще даде положително отражение на работата на правораздавателните органи, като би спестило време и финансови средства, поради отпадането или поне снижаването в голяма степен на нуждата от повторни и/или допълнителни експертизи, следствени действия или други затруднения за участниците в дадено съдопроизводство.
4. Подобряването на общата организация на съдебномедицинската експертиза презюмира необходимостта да се определят нормативно общите принципи на организация, областите на сътрудничество, критериите за оценка на съвместните действия на различните етапи от назначаването на експертизата, самото производство и използването на експертните познания и общите показатели на обема, качеството и ефективността на съдебните дейности.
Правилното приложение на тези методи е предпоставка за качество на работа и по-ефективно използване на специализираните познания в съдебното производство.
4.1. Приложение на тези методи ще се осъществи под формата на наблюдение на текущото състояние на взаимодействие и следва да включва най-малко следното:
4.1.1. Селективни и тематични прегледи на експертни доклади;
4.1.2. Изготвяне на аналитични коментари по тях;
4.1.3. Организиране на съвместен контрол върху движението на веществените доказателства и съпътстващите документи;
4.1.4. Организиране на съвместни научни семинари и провеждане на работни срещи между съдебономедицинските специалисти и правоприлагащите органи, на които да се идентифицират слабите страни на експертизата с оглед процеса по правораздаването;
4.1.5. Приложение на ефективни стратегии за оптимизиране дейността на съдебномедицинските специалисти.
Чрез действия на ползотворно сътрудничество в системата на българската съдебна медицина по прилагане на положителния опит на взаимодействие, подобряване на организационната структура, логистика, процедурни и методологични основи на взаимодействие, ще се стигне до намаляване нуждата от неоправдани, повторни или допълнителни експертизи, ще се намали значително обема на финансовите разходи, ще се намали значително производствената натовареност на съдебномедицинския специалист, което от своя страна ще позволи повишаване на качеството и намаляване на сроковете за изготвяне на съдебномедицинската експертиза.
В кадрови аспект е нужно да се изготви програма за поддържане и повишаване на нивото на квалификация на съдебномедицинските специалисти, чрез участия в тематични курсове и индивидуални обучения, като следва да се застъпят и вътрешните форми на обучение чрез колегиуми и работни срещи.
5. Подобряване материално-техническата база
В голям брой страни - членки на Европейския съюз се влагат сериозни инвестиции, (като не всички имат финансово изражение) във висококачествена съдебномедицинска дейност, като част от здравната и правосъдната система, стратегическите интереси и системата за сигурност на всяка от страните.
Не такава е обаче реалната действителност у нас, поради отсъствието на подобни инвестиции изобщо от периода на последните години.
Изключително остарялата материално-техническата база, липсата на елементарен, но задължителен за дейността инструментариум, недостиг на основния минимум технически средства, медицински консумативи и реактиви, съчетано с плачевното състояние на сградния фонд, в който се извършват съдебномедицинските експертизи, е един от основните проблеми, с които се ежедневно се сблъскват съдебномедицинските специалисти, като именно тези фактори имат основна заслуга за заниженото качество на някои експертизи.
Това съчетание от обстоятелства, влече негативни последствия върху установяването на обективната истина в даден процес.
Нещо повече, условията на работа съществуващи в България поставят съдебномедицинския специалист в условия на реално застрашаваща личното му здравословно състояние среда.
Налице е обективна опасност от възникване на травми, инфектиране, отравяния и др., в процеса на извършване на една съдебномедицинска експертиза.
Ефективното повишаване на качеството на съдебномедицинската експертиза ще стане факт, единствено чрез подобряване условията на труд на съдебномедицинските специалисти.
Това положение може да се промени чрез реновиране на материално-техническата база, саниране на сградния фонд, обновяване и допълване на инструментариума и осигуряване на необходимото количество от медицински консумативи и материали.
Финансовия проблем възникващ в тази връзка, би могъл да бъде преодолян, освен с целеви субсидии от републиканския бюджет, след направени нормативни промени касаещи тази материя, (например откриване на клинични пътеки и съответното им заплащане от НЗОК), но и чрез участие в проекти за финансиране и усвояване на средства от Европейски фондове за развитие, дарения, спонсорство и др.
За повишаване качеството на съдебномедицинската експертиза, държавата следва да въведе цялостен подход за контрол и оптимизация на разходите, чрез система за мониторинг, касаещ ефективното и справедливо разпределение на финансовите средства, пряко свързан с усъвършенстване на вътрешните правила на всяко отделение по съдебна медицина.
Оптималното редуциране на количеството неоправдани или ненужни експертизи, искани от правоохранителните органи, съчетано с прецизирано използване на най-достъпните и нескъпоструващи, но качествени методики на изследвания и медицински консумативи и съвременна техническа база и средства, ще позволи повишаване на доказателствената стойност, сроковете за изготвяне, обективността и истинността на съдебномедицинската експертиза.
6. Международно сътрудничество и мултиплициране на добри практики.
Особено важен аспект в повишаването на качеството на съдебномедицинската експертиза, е иницииране на действия по осигуряване на условия за участие на съдебномедицинските специалисти в международни конференции, симпозиуми и работни срещи, с цел осъществяване на международно сътрудничество и взаимопомощ, като чрез тях да се катализира процес на мултиплициране на добри практики в сферата на съдебната медицина и да се използва опита на изтъкнати съдебномедицински специалисти в трансграничен план.
От казаното до тук се налага изводът, че измерването на качеството следва да бъде работещо съчетание от мероприятия, включващи целенасочена дейност за събиране на информация по строго установени стандарти, даваща актуални и реални сведения, за да бъдат постигнати целите на съдебномедицинската експертиза като цяло.
Резултатите като окончателен критерий за оценка на качеството, следва да отразяват полезния ефект на извършените експертизи, вследствие анализа на събраната информация касаеща наличната техника и оборудване, информационна осигуреност и осведоменост, както и останалите дейности свързани с извършването на качествена съдебномедицинска експертиза.
Повишаването на качеството на съдебномедицинска експертиза в системата на националното правораздаване следва да се приема като система от кумулативно свързани процедури, мерки и действия, с основна насоченост към спазване на определени стандарти от страна на съдебномедицинските специалисти и оценка на дейността им.
Оценка на качеството е възможно, само когато то може да се измерва, а това изисква стандарти за добра практика, индикатори за измерване на ефективността и ефикасността на изпълнението на съдебномедицинска експертиза, информационна система и ресурси.
Това са само част от проблемите затрудняващи дейността на съдебномедицинския специалист в Република България, като от горното може да се получи само бегла представа за проблемите на съдебните лекари в тяхната ежедневна дейност.
Голямата цел - връщането на доверието на обществото към правораздаването у нас, може да бъде постигнато единствено с обединените усилия на всички органи, които имат отношение към работата на съдебния лекар.
Това е пътят за постигането на бързо, качествено, прозрачно, справедливо правораздаване, в основата на което е качествената съдебна експертиза.
ІV. ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Като първа мярка могат да бъдат предприети действия от Министерство на здравеопазването по преглед на всички Правилници за вътрешния ред в лечебните заведения за болнична помощ, от който преглед да се установи как са уредени дейностите, компетенциите и функциите на съдебномедицинските звена в болничните лечебни заведения. В случай, че се установи съществуването на противоречива практика в лечебните заведения по повод уредбата на дейностите, компетенциите и функциите на съдебномедицинските звена в болничните заведения, в което не се съмняваме, незабавно да се положат усилия към унифициране на тези правилници и уреждане на дейността на съдебномедицинските звена по единен стандарт, с цел стабилизиране и уеднаквяване на регулацията на тази дейност. Това е мярка, която не би коствала на държавата никакви средства, но за реализирането на която, следва да е налице желание от страна на органите на Министерство на здравеопазването.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че експертите на ИПАИ са изготвили абсолютно безвъзмездно Правен анализ на същността и статута на Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения (ПУВДР), който на 13.01.2011г. с наш Изх.№ МЗ-МЗ-210/13.01.2011г. е предоставен безвъзмездно за свободно ползване на Министъра на здравеопазването, по повод което за съжаление, екипът на д-р Константинов дори не е отговорил дали оценява изобщо като полезна за Министерство на здравеопазването безвъзмездно предоставената разработка.
До изготвянето на индивидуализирания по-горе Правен анализ на същността и статута на Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения се стигна поради установената от нашите експерти разнопосочна, твърде противоречива и често незаконосъобразена практика, налагана от ръководителите на лечебните заведения в страната, при подхода им на съгласуване, начина на съставяне, приложното поле и задължителното съдържание на основния устройствен акт на лечебните заведения - Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения (ПУДВР).
Безспорно специалния закон (ЗЛЗ) дава на ръководителите на лечебните заведения определена свобода на преценка при формирането на ПУДВР. Това е така, тъй като този вътрешноустройствен акт въвежда правила, които като отношения, с оглед степента на конкретност и индивидуалност не са предмет на изчерпателна регламентация посредством актовете с нормативен характер, отнасящи се до дейността на лечебните заведения.
Въпреки тази условна свобода считаме, че Министърът на здравеопазването, като Принципал на множество лечебни заведения в страната, следва да създаде нарочни писмени указания (или да издаде нарочна Наредба), задължителни по характер за ръководителите на лечебните заведения, в унисон с които последните да изработват, приемат, съставят и въвеждат своите ПУДВР в управляваните лечебни заведения.
Намираме за необходимо да подчертаем отново, че съществува недопустима противоречива и често незаконосъобразна практика, налагана от някои ръководители на лечебните заведения в страната по отношение съставянето и приемането на ПУДВР, по силата на която се приемат вътрешни правила несъобразени с изискванията на ЗЛЗ, ЗЗ и тези на Наредба №49 на МЗ за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, на Министъра на здравеопазването.
Често ПУВДР приети по горния начин не се съгласуват нито с юристи, нито с органите, които следва да следят тяхното спазване, а се съставят чисто формално с цел да бъде „отговорено на изискванията на закона“.
При подобен подход ръководителите на лечебни заведения не държат сметка на това, че ПУДВР определя сложни взаимовръзки в структурата на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, несъществуващи в нормативната база, поради което не влагат необходимото старание при изготвянето на вътрешните правила.
Не се държи сметка от такива ръководители, че този вътрешноустройствен акт създава множество механизми и сложни взаимовръзки в структурата на лечебните заведения по начин, гарантиращ наличието на изискваната структура, въвеждането на механизми гарантиращи правата на гражданите и осигуряването на ефективността на лечебните заведения при осъществяване на специфичните им функции, възложени от закона.
Поради тази причина тези вътрешни правила, често се превръщат в препятствие пред упражняването на законни права и защита на интересите на пациентите, гарантирани от националното законодателство. Това им качество, често се обуславя от това, че вероятно целенасочено не се създават механизми за контрол, не се очертават определени отговорности, не се създават срокове за извършването на конкретни действия, не се създават по силата на вътрешните актове задължителни модели на поведения на служителите на лечебните заведения изискващи отзивчивост и ангажираност с проблемите, спазване правата и нуждите на пациентите.
По този начин се създават пречки пред създаването на вътрешна дисциплина на органите на лечебните заведения, за спазването на която да се следи стриктно, респективно за допуснати нарушения да бъде дирена съответната отговорност на нарушителите.
Всичко това, като последица води до липса на доверие у пациентите към системата на здравеопазването, демотивиране на служителите на лечебните заведения по повод спазване на вътрешните правила, неглижиране от тяхна страна на задълженията произтичащи от правилата на лекарската етика и професионалното поведение като цяло, демонстриране на поведение обладано от високомерие и пренебрежителност, нехарактерни за медицинските професии и противоречащи на Хипократовата клетва и правилата на Eтичния кодекс на лекаря.
Предвид това, че в качеството си на Министър на здравеопазването д-р Константинов неведнъж в средствата за масово осведомяване е изразявал воля за въвеждане на ясни правила за работа в лечебните заведения, които да бъдат спазвани, именно той е органа, който би могъл да предприеме очакваните от него действия, с цел приемането на първоначална мярка по стабилизирането на съдебномедицинските звена.
Още веднъж подчертаваме, че е необходимо да бъдат предприети незабавни действия от Министъра на здравеопазването по преглед на всички Правилници за вътрешния ред в лечебните заведения за болнична помощ.
В случай, че очакваната проверка установи съществуването на противоречива практика в лечебните заведения по повод уредбата на дейностите, компетенциите и функциите на съдебномедицинските звена в болничните лечебни заведения, незабавно да се предприемат действия насочени към унифициране на тези правилници и уреждане на дейността на съдебномедицинските звена по единен стандарт, с цел стабилизиране на тази дейност.
Отново подчертаваме, че това е мярка, която не би коствала на държавата никакви средства, но за нейното реализиране следва да е налице желание от страна на Министъра на здравеопазването.
ВАЖНО!
При използване на горния текст в съвкупност, или на части от него, УС на ИПАИ, Ви препоръчва да се запознаете и спазвате Условията за ползване на интернет сайта –www.ipai-bg.eu.
ИПАИ си запазва правото при необходимост да изменя и допълва горния текст.
Авторски права © Институт за правни анализи и изследвания.
Всички права са запазени © Институт за правни анализи и изследвания.
