За Института / Становища

« назад към списъка

Изх.№ НС-КПВ-190/14.12.2010г.
ПРАВНО СТАНОВИЩЕ ДО КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

                                                                       ДО

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯ

                                                                       ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

                                                                       НА НАРОДНО СЪБРАНИЕ

                                                                       Г-ЖА ИСКРА ФИДОСОВА-ИСКРЕНОВА

 

                                                                       КОПИЕ ДО:

                                                                       ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯ ПО

                                                                       ПРАВНИ ВЪПРОСИ

                                                                       НА НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

П  Р  А  В  Н  О    С  Т  А  Н  О  В  И  Щ  Е

№3/14.12.2010г.

 

              От Петър Бакърджиев – Председател на Управителния съвет на Институт за правни анализи и изследвания

             Относно: Второ заседание на Комисия по правни въпроси на Народно събрание за разглеждане на Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Министерски съвет на Република България.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЧЛЕНОВЕ,

             Във връзка с второто заседание на Комисията по правни въпроси на Народното събрание, на което ще бъде разгледан и приет на второ четене Проекта на Закон за изменение и допълнение на закона за съдебната власт от Комисията по правни въпроси на Народното събрание, изразявам следното допълнително  трето по ред становище:

             Според експертите на Институт за правни анализи и изследвания, категорично не могат да бъдат споделени схващанията изразени от Висшия съдебен съвет в нарочно Становище срещу предлаганите промени от правителството за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, които се споделят вероятно и от други поддръжници на тези възгледи, поради следното:

             На първо място, вероятно изразеното становище от представителите на ВСС е опряно на разпоредбата на чл.130, ал.6 от Конституцията на Република България (КРБ), очертаваща рамките на дейността на ВСС. Поддръжниците на тази теза обаче, съвсем безкритично подминават текста на чл. 133 от КРБ, в който е предвидено, че със закон се уреждат организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, което следва да се възприеме като конституционно гарантирана възможност за въвеждане на механизъм, чрез изменение на специалния закон – ЗСВ, уреждащ задължението за назначаване на съдиите по вписванията, именно в тежест на ВСС.

             На второ място, следва да се подчертае дебело, че КРБ в текстовете си на чл.130, ал.6, т.2,  чл. 131, чл. 132 и други не разглежда понятието ”съдия”,  като го фрагментира, напротив, това понятие е в най-висока степен абстрактно и обобщаващо и в този смисъл се съдържа и употребява в конституционните норми. В събирателното понятие „съдия” от текстовете на КРБ се включват всички съдии – и съдиите, които правораздават и онези, които постановяват съдебни актове в охранителни производства, водени от съдилищата и работещите в тях съдии.

            Освен това към настоящия момент съдиите по вписванията са органи на съдебната власт, но оставени извън юрисдикцията на колективния орган – ВСС, упражняващ административни и управленски функции по отношение на съдебната система.

             Извън горните аргументи съдиите по вписванията не могат да бъдат изместени вън от рамките на съдебната власт, най-малко поради това, че изпълняват особена функция на специализиран държавен съдебен, властнически контрол върху сделките с недвижими имоти и вещни права, свързани с такива, осъществявайки съдебно охранително производство.

             Във връзка с горното, не може да бъде споделено схващането изразено в становището на ВСС по повод измененията в ЗСВ, предвид това, че съдията по вписванията и към настоящия момент осъществява съдебно охранително производство, каквото реализират и съдиите, които правораздават в останалите съдилища.       

             Именно поради горните причини е абсолютно логично  назначаването и освобождаването на съдиите по вписванията, като ангажимент, да бъдат прехвърлени от министъра на правосъдието към ВСС, какъвто е и смисълът на промените, предлагани в проекта за ЗИДЗСВ на Министерството на правосъдието.

            Отново подчертавам, че след прегледа на предлагания законопроект се установи отсъствието на разпоредби, отнасящи се до атестирането на съдиите по вписванията (и държавните съдебни изпълнители). В този смисъл е задължително включването на текстове, които да уреждат констатирания проблем, свързан с липсата на механизъм за атестиране. Това е така, тъй като съдиите по вписванията (и държавните съдебни изпълнители), например, не биха могли да бъдат освободени от длъжност, без да бъдат атестирани; не би могло тяхната  дейност да бъде проверявана, а такава проверка може да бъде извършена само и единствено посредством способа на атестирането.

           Предложение за текстове, отнасящи се до атестирането и уреждането на стимулите за работа на съдиите по вписванията са направени в Становище №2/30.09.2010г.  от Институт за правни анализи и изследвания.

           Ето защо, нашето становище изразено и при първото разглеждане на ЗИДЗСВ в заседанието на КПВ на НС, състояло се на 28.09.2010г., не споделя изразените от ВСС тези, че с назначаването и освобождаването на съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители от ВСС последният ще придобие „нетипични” административни функции и едва ли не, неговият статут ще бъде принизен.

Председател на УС на ИПАИ

(подпис и печат)

ВАЖНО!

При използване на горния текст в съвкупност, или на части от него, Управителният съвет на Институт за правни анализи и изследвания, Ви препоръчва да се запознаете  и спазвате Условията за ползване на интернет сайта - www.ipai-bg.eu.

Институт за правни анализи и изследвания  си запазва правото при необходимост да изменя и допълва горния текст.

Авторски права © Институт за правни анализи и изследвания.              

Всички права са запазени © Институт за правни анализи и изследвания.