За Института / Становища

« назад към списъка

Изх.№МП-МП-159/30.09.2010г.
СТАНОВИЩЕ №2 ПО ЗИДЗСВ ДО МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО

 

                                                                      ДО
                                                                      МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
                                                                      Г-ЖА МАРГАРИТА ПОПОВА

 

                                                                      КОПИЕ ДО
                                                                      ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪРА
                                                                      НА ПРАВОСЪДИЕТО
                                                                      Г-ЖА ЖАНЕТА ПЕТРОВА

 

 МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО
            НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
            Гр. София, п.к.1040,
            Ул. „Славянска”№1

 

 

П Р А В Н О  С Т А Н О В И Щ Е

№2/30.09.2010г.

 

От Петър Бакърджиев – Председател на Управителния съвет на Институт за правни анализи и изследвания

 

     Относно: Предстоящото второ заседание на Комисия по правни въпроси на Народно събрание за разглеждане на Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Министерски съвет на Република България.

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР,

   Във връзка с предстоящото второ по ред заседание на Комисията по правни въпроси на Народното събрание, на което предстои да бъде разгледан и приет Проекта на Закон за изменение и допълнение на закона за съдебната власт, в изпълнение на декларираната готовност при състоялото се на 28.09.2010г. заседание на Комисията по правни въпроси, от името на представлявания от мен Институт за правни анализи и изследвания, изразявам следното допълнително становище:

   На първо място, не могат да бъдат споделени схващанията изразени от Председателя на Висшия адвокатски съвет – г-жа Даниела Доковска, че с въвеждане на измененията в текста на ЗСВ, отнасящи се до назначаването и освобождаването на съдиите по вписванията (и държавните съдебни изпълнители) от ВСС ще бъде утежнен бюджетът на съдебната власт.

   И към настоящия момент, средствата необходими за функционирането на института на съдиите по вписванията (и държавния съдебен изпълнител) са част от бюджета на съдебната власт, поради което изразения довод от страна на г-жа Доковска, на заседанието на Комисията по правни въпроси (КПВ), проведено на 28.09.2010г., който споменах по-горе не може да бъде споделен.

   Вън от всякакво съмнение е, че когато средствата, с които се изплащат възнагражденията на съдиите по вписванията (и държавните съдебни изпълнители) са включени и представляват част от бюджета за съдебната власт, то приемането на промени, отнасящи се до назначаването и освобождаването на изброените по-горе две правни фигури и то в контекста на това, действията по назначаване и освобождаване да бъдат извършвани от ВСС, вместо от Министъра на правосъдието (каквото е сегашното правно положение), по никакъв начин няма да променят нито в стойностно, нито в каквото и да било друго отношение бюджета на съдебната власт.

   На второ място, становището на представляваната от мен неправителствена организация, категорично не споделя това, изразено от представителя на ВСС в заседанието на КПВ - проф. Анелия Мингова, а именно, че с приемането на тези промени – освобождаването и назначаването на съдииите по вписванията (и държавните съдебни изпълнители) да бъде извършвано от ВСС, вместо от Министъра на правосъдието, би поставило ВСС в нежелана очевидно от него ситуация да упражнява „административна дейност” – аргумент от изказването на проф. Мингова.

   Считаме, че към настоящия момент е необходимо да бъдат изложени експертни юридически мотиви при обсъждането и възприемането на предложените от МП промени, а не такива почиващи на защитата на тясно ведомствените интереси на колективния държавен орган, управляващ съдебната власт. Тезата на представителя на ВСС, според нас е израз по-скоро на опит за абдикиране от задължението на органа да упражнява предоставената му твърде широка компетентност на колективен орган управляващ съдебната власт, отколкото сериозно звучащ правен аргумент.

   Абсолютно неоправдано до настоящия момент съществува правен и фактически дуализъм, уреждащ правното положение на съдиите по вписванията (и държавните съдебни изпълнители), което с предложените изменения и допълнения на ЗСВ ще бъде на практика премахнато. Абсолютно е неоправдано запазването на сегашното положение съдиите по вписванията (и държавните съдебни изпълнители), да бъдат назначавани и освобождавани от Министъра на правосъдието, а в същото време тези две групи държавни органи да функционират, включени в състава на съответните районни съдилища, като пряк административен контрол върху тях да се упражнява от председателя на съответния районен съд.

   И към настоящия момент съдиите по вписванията (и държавните съдебни изпълнители) са органи на съдебната власт, но оставени извън управленската юрисдикция на колективния орган – ВСС, упражняващ административни и управленски функции по отношение на съдебната система.

   На трето място си струва да бъде отбелязан факта, че съдиите по вписванията не могат да бъдат изместени вън от рамките на съдебната власт, най-малко поради това, че изпълняват особена функция на специализиран държавен съдебен, властнически контрол върху сделките с недвижими имоти и вещни права, свързани с такива.

   Този особен ангажимент на държавата следва да бъде запазен поне до окончателното изчистване на съществуващите несъответствия, отнасящи се до недвижимите имоти в страната и тяхната собственост.

   Обединяването на информацията, съдържаща се в базата данни на Агенция по геодезия, картография и кадастър и данните на Агенция по вписванията – Имотен регистър с цел преминаване от персонална към реална система на вписвания, изисква установяването на траен и ефективен механизъм, чрез който да бъдат премахнати съществуващите в настоящия момент множество несъответствия свързани с площите, границите и множество други данни, отнасящи се до конкретни недвижими имоти.

  Най-подходящия коректив за този процес е именно институтът на съдиите по вписванията, действащи в рамките на правомощията си като органи на съдебната власт, извън рамките на изпълнителната такава.

   Именно поради тази причина съществува е абсолютно логично назначаването и освобождаването на съдиите по вписванията, като ангажимент, да бъде прехвърлен от министъра на правосъдието към ВСС, какъвто е и смисълът на промените, предлагани в проекта за ЗИДЗСВ на Министерството на правосъдието.

   На четвърто място, след прегледа на предлагания законопроект се установи отсъствието на разпоредби, отнасящи се до атестирането на съдиите по вписванията (и държавните съдебни изпълнители).

   В този смисъл е задължително включването на текстове, които да уреждат констатирания проблем, свързан с липсата на механизъм за атестиране. Това е така, тъй като съдиите по вписванията (и държавните съдебни изпълнители), например, не биха могли да бъдат освободени от длъжност, без да бъдат атестирани; не би могло тяхната дейност да бъде проверявана, а такава проверка може да бъде извършена само и единствено посредством способа на атестирането.

   В тази връзка, на вниманието на Членовете на КПВ извън горните аргументи по отношение на съществуващия проект на ЗИДЗСВ, предлагаме проект за текст, отнасящ се до атестирането и уреждането на стимулите за работа на съдиите по вписванията:

В чл. 291 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 1:

(1) Съдиите по вписванията получават основно месечно възнаграждение, равно на деветдесет на сто от възнаграждението на съдиите в районен съд.

2. Досегашния тест става ал. 2 и се изменя така:

(2) За доказана чрез атестиране професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, след прослужени шест години, Висшият съдебен съвет определя на съдиите по вписванията възнаграждение равно на възнаграждението на съдиите в районен съд, а след прослужени дванадесет години - равно на възнаграждението на съдиите в окръжен съд.

3. Създава се нова ал.3

(3). Критериите за атестиране на съдите по вписванията са:

1. Правни познания и умения за прилагането им;

2. Умения за анализ на правно релевантни факти;

3. Експедитивност, дисциплинираност и умения за оптимална организация на работата;

4. Създава се нова ал.4.

(4). При атестирането по ал. 3 се взимат предвид показатели като:

1. брой вид и естество на откази и разпоредени за вписване, отбелязване и заличаване актове;

2. брой издадени удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания;

3. брой обжалвани и отменени откази за вписване и основанията за това;

4. Поощрения, наказания и резултати от проверките на инспектората към ВСС;

5. Общата натовареност на съответния съдебен район, както и натовареността на атестирания съдия по вписванията в сравнение с другите съдии по вписванията от същия съдебен район.

5. Създава се нова ал. 5

(5) Професионалната квалификация и образцовото изпълнение на служебните задължения по ал. 2 се установяват по ред определен в Наредба на Висшия съдебен съвет ;”

   СЪОБРАЖЕНИЯТА ни за направеното по-горе предложение са следните:

   До настоящия момент практиката показва, че размерът на възнаграждението на съдията по вписванията е именно деветдесет на сто от възнаграждението на съдия в районен съд. Досега това правило не е било включено в разпоредбите на ЗСВ. Тъй като цитираната по-горе норма се отнася до уреждането на основни обществени отношения, които според чл. 3, ал. 3 на ЗНА задължително се уреждат със закон, въвеждането й няма да доведе до изменение на бюджета на съдебната власт, тъй като предлаганото допълнение няма да увеличи размера на възнаграждението на съдията по вписванията, а само ще го конкретизира и определи по размер със законова разпоредба.

   Част от предложението, направено по-горе, се отнася до ситуация, в която установени и доказани чрез механизма на атестацията, професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, се превръщат във възможност за промяна на възнаграждението на съдията по вписванията, при наличието кумулативно на две предпоставки – прослужени шест години и професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения.

   По сега действащия закон няма създадени правила, по които съдията по вписванията да има възможност за израстване и кариерно развитие. По отношение на тази фигура не е възможно да бъдат установени правила позволяващи израстване в ранг на място или повишаване в длъжност. Този механизъм за личностна мотивация, имащ за цел непрекъснато усъвършенстване на работата на съдията по вписванията, е неприложим в настоящия момент, тъй като съдии по вписванията има само в районните съдилища.

   Ето защо намираме, че е справедливо да бъде създадена възможност след заемане на тази длъжност и то за период не по-малък от шест години – период през който се натрупва достатъчно опит, и при доказана професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, съдията по вписванията да получи възможност за промяна на възнаграждението.

   При прослужени дванадесет години на длъжността съдия по вписванията и при доказана професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения с направеното предложение възнаграждението на съдията по вписванията ще се увеличава до размера на възнаграждението на съдия в окръжен съд.

   Досега действащата разпоредба на ЗСВ създаваше такава възможност, определяйки границата на повишаване на възнаграждението на съдията по вписванията именно до размера на съдия в окръжен съд. Предложената по-горе промяна не представлява новост и няма да доведе до съществено изменение на бюджета на съдебната власт, тъй като:

   На първо място, фигурата на съдията по вписванията възникна през 1998г. и поради тази причина наличието на първото условие за повишаване възнаграждението на съдия по вписванията – стаж на длъжността, не по-малък от дванадесет години, е факт едва през настоящата 2010г. и поради тази причина към настоящия момент то би засегнало по-малко от една пета от общо около сто и деветдесет съдии по вписванията в страната – един доста незначителен брой , отговарящи на изискванията за дванадесет годишен стаж.

   На второ място, възможността за такова повишение на възнаграждението, ще съществува само за онези съдии по вписванията, които са прослужили дванадесет години на тази длъжност и (кумулативно) са упражнявали през цялото това време правомощията си с доказана професионална квалификация показвайки и образцово изпълнение на служебните задължения. Предлаганият по-горе текст е справедлив и оправдан, тъй като не предвижда кариерно развитие за длъжността съдия по вписванията, а цели да бъде предоставена възможност след дванадесет годишна работа, съдията по вписванията да получи възнаграждението на съдия в окръжен съд, което да се превърне в стимул за непрекъснато повишаване на квалификацията и стремеж към подобряване на работата на всеки един от тях.

   В съществуващата разпоредба на чл. 291 от ЗСВ е предвидена принципната възможност за повишаване възнаграждението на съдията по вписванията именно до предложения размер. В текста на ЗСВ обаче не е предвиден ясен механизъм, както и не са очертани конкретни критерии, отнасящи се до професионалната квалификация и образцовото изпълнение на съдията по вписванията, поради което, предвид отсъствието на такъв регламент, нормата на чл. 291 от ЗСВ не се прилага. По този начин отсъстват стимули за подобряване на работата на съдията по вписванията и няма реална възможност за адекватно нарастване на неговото трудово възнаграждение, което е несправедливо.

   В предложените по-горе текстове са включени за приемане и общи критерии за атестиране и установяване на професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения. Тези две предпоставки в условията на кумулативност обуславят възможността за повишаване на възнаграждението при навършване на определен стаж.

   Натовареността е предложена като критерий за атестиране, тъй като тя директно кореспондира с придобиването на практически опит и възможности за работа в екстремални условия на натоварване. При наличието на по-голяма натовареност на определен съдия по вписванията ще може да бъде преценена и неговата индивидуална възможност за по-адекватна и бърза реакция и в хипотези, при които липсва ясна и пълна законова регламентация относно искано вписване, отбелязване и заличаване, (каквито случаи има често в практиката на съдиите по вписванията).

  Броят на издадените удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания, които се проверяват и подписват от съдия по вписванията, имат съществено значение, тъй като това са част от функциите на този орган и процесът по тяхната проверка протича успоредно с процеса по вписване на сделки. Това увеличава общата натовареност на съдията по вписванията и изисква по-високи нива на концентрация и наличие на определени професионални качества в светлината на по-високия интензитет на работа.

   Връзката между качеството на работа и професионализма с обжалваните откази, както и с отказите, които след преглед по съдебен ред са отменени, е безспорна. Предвид дадената процесуална възможност на всяко заинтересовано лице да атакува отказа на съдията по вписванията пред горен съд, критерият брой отменени или потвърдени откази безспорно може да представлява и да бъде възприет като мерило за качество на работа и наличие на необходимата професионална квалификация.

   Становището на представляваната от мен неправителствена организация относно държавните съдебни изпълнители е изразено в предходното, раздадено на Членовете на КВП, но предвид изразената принципна подкрепа към Проекта на ЗИДЗСВ на Правителството на страната, по отношение на държавното съдебно изпълнение, доколкото това предложение съставлява част от общия проект за изменение и допълнение на закона за съдебната власт, изразяване следното становище:

   Предвид това, че в съществуващия законопроект на Министерство на правосъдието с еднакви по смисъл и характер норми се урежда статута на съдиите по вписванията и на държавните съдебни изпълнители, Институт за правни анализи и изследвания предлага за изменение и допълнение следните разпоредби на действащия ЗСВ, както следва:

В чл. 276 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 1:

(1) Държавният съдебен изпълнител получава основно месечно възнаграждение, равно на деветдесет на сто от възнаграждението на съдия в районен съд.

2. Досегашният текст става ал. 2 и се изменя така:

(2) За доказана чрез атестиране професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, след прослужени шест години, Висшият съдебен съвет определя на държавния съдебен изпълнител възнаграждение равно на възнаграждението на съдията в районен съд, а след прослужени дванадесет години - равно на възнаграждението на съдия в окръжен съд.

3. Създава се нова ал.3

(3). Критериите за атестирането на държавен съдебен изпълнител са:

1. Правни познания и умения за прилагането им;

2. Умения за анализ на правно релевантни факти;

3. Експедитивност, дисциплинираност и умения за оптимална организация на работата;

4. Създава се нова ал. 4.

(4). При атестирането по ал. 3 се взимат предвид показатели като:

1. брой наложени запори, възбрани и други обезпечителни мерки;

2. брой извършени въводи във владение, описи и продажби на движими и недвижими вещи;

3. брой обжалвани и отменени действия по изпълнителни дела;

4. Поощрения, наказания и резултати от проверките на инспектората към ВСС;

5. Общата натовареност на съответния съдебен район, както и натовареността на атестирания държавен съдебен изпълнител в сравнение с другите държавни съдебни изпълнители от същия съдебен район.

5. Създава се нова ал. 5

(5) Професионалната квалификация и образцовото изпълнение на служебните задължения по ал. 2 се установяват по ред определен в Наредба на Висшия съдебен съвет ;”

    Предложените по-горе промени, отнасящи се до държавния съдебен изпълнител, а и до съдията по вписванията няма да окажат съществено влияние в посока повишаване бюджета на съдебната власт. Предлаганите промени са продиктувани от необходимостта от създаване на ясни правила в съществуващите текстове на закона, някои от които са отдавна установени от практиката.

   Предлаганите промени са насочени към стимулиране развитието на професионалните качества и отговорностите на тези два органа, с цел повишаване на самодисциплината им чрез стремежа към непрекъснато повишаване на притежаваните професионални качества.

   С приемането на направените по-горе предложения ще бъде създаден траен механизъм за състезателност и стремеж към все по-висока лична и професионална отговорност при осъществяване функциите на съдията по вписванията и държавния съдебен изпълнител, които качества с исканите промени ще се преобразят в предпоставка за повишаване на възнаграждението им и стимул за постигане но по-високи професионални успехи и възможност за минимално макар, кариерно развитие въпреки невъзможността за израстване на място или преместване в по-горен съд.

   Не могат да бъдат споделени изразените схващания от представителите на ВСС, против включването в правомощията на ВСС на назначаването и освобождаването на съдиите по вписванията (държавните съдебни изпълнители), с аргумент, че посочените категории не попадат в кръга определени от Конституцията като магистрати.

   Не може да бъде споделено подобно схващане, тъй като изтълкувано систематично наименованието на предлагания за промяна и допълнение нормативен акт е Закон за съдебната власт. Законът за съдебната власт не урежда единствено статута на магистратите. Този нормативен акт урежда статута на съдебните служители, на служителите представляващи администрацията на ВСС, съдебните и прокурорските помощници, както и този на Инспектората по ЗСВ при Министъра на правосъдието.

   Висшият съдебен съвет като изпълнителен орган на съдебната власт все пак има пряко отношение към самите съдебни служители – приемайки определени нормативни актове, регулиращи тяхната дейност. ВСС също има пряко отношение към обслужващата го администрация, така също и към съдебните и прокурорските помощници. Нито една от изброените категории не попадат в групата „магистрати”, и въпреки това грижата за тях не среща обструкция в лицето на ВСС. По тази именно причина се прави изводът, че не съществува разумна пречка в изразените от представителя на ВСС, мнения против назначаването и освобождаването от последния на съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители.

   Ето защо, нашето становище изразено и при първото разглеждане на ЗИДЗСВ в заседанието на КПВ, състояло се на 28.09.2010г., не споделя изразените от проф. Мингова опасения, че с назначаването и освобождаването на съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители от ВСС последният ще придобие „нетипични” административни функции и едва ли не, неговият статут ще бъде принизен.

Председател на УС на ИПАИ

(подпис и печат)

ВАЖНО!

При използване на горния текст в съвкупност, или на части от него, Управителният съвет на Институт за правни анализи и изследвания, Ви препоръчва да се запознаете  и спазвате Условията за ползване на интернет сайта - www.ipai-bg.eu.

Институт за правни анализи и изследвания  си запазва правото при необходимост да изменя и допълва горния текст.

Авторски права © Институт за правни анализи и изследвания.              

Всички права са запазени © Институт за правни анализи и изследвания.