ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА
КОПИЕ ДО
Д-Р ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА
НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ПП ГЕРБ
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Гр. София, п.к.1169,
пл. „Народно Събрание”№2
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМА Д-Р ГЕОРГИЕВА,
Във връзка с предстоящото разглеждане и приемане на Наредба за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, от името на представлявания от мен Институт за правни анализи и изследвания, изразявам следното становище:
След преглед на съществуващите текстове на Наредба за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, от юристите членове на Управителния съвет, Консултативния съвет, Експертния съвет и Експертната комисия на Институт за правни анализи и изследвания се изведоха следните изводи по повод предложения текст на Проекта за наредба, а именно:
На първо място:
В чл. 1 от Проекта за Наредба за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, определящ обхвата на приложението на Наредбата са включени лечебни заведения за болнична помощ и домове за медико-социални грижи. В разпоредбите на същия член са уредени и условията за реда и откриване на структури за долекуване, продължително лечение и рехабилитация в болниците за активно лечение. Определен е реда и критериите за определяне на нивото на компетентност на структурните звена на лечебните заведения за болнична помощ.
От обхвата на Наредбата обаче, очевидно са изключени болниците за долекуване, болниците за рехабилитация и болниците за долекуване и рехабилитация, тъй като за тях не са създадени конкретни правила в настоящата редакция на Проекта за наредба.
Предвид това, че лечебните заведения за болнична помощ представляват широко понятие, включващо в себе си и горната категория лечебни заведения (болниците за долекуване, болниците за рехабилитация и болниците за долекуване и рехабилитация), както и това, че тези лечебни заведения попадат също под общия административен контрол на Министъра на здравеопазването, намирам за необходимо да подчертая, че същите следва да бъдат включени (изрично) в обхвата на Наредбата, като следва и за тези категории лечебни заведения да бъдат предписани определени правила.
Така формиран Проекта за наредбата, обаче оставя извън нейния обхват лечебните заведения за болнична помощ, чиято основна дейност е свързана с рехабилитацията, продължителното лечение и долекуването в техните отделни съвкупни проявления като медицинска дейност. По този начин формиран Проекта приоритетно урежда дейността и устройството на болниците за активно лечение и домовете за медико-социални грижи, без да се занимава с останалите видове лечебни заведения за болнична помощ, което намираме за недопустимо. Онкологичните центрове с комплексен характер също са оставени извън обсега на Наредбата, която ако остане и бъде приета в сегашния й вид, ще наложи създаването на специална нормативна база, уреждаща и този вид лечебна дейност.
На второ място:
Определените в чл.5, ал.4 от Проекта общи изисквания към лечебните заведения за болнична помощ (ЛЗБП) и домовете за медико-социални грижи (ДМСГ), отнасящи се до минималния брой легла в многопрофилните болници и респективно в специализираните такива, оставят открит въпроса за съдбата на множеството общински и частни лечебни заведения, които след влизането на Наредбата в сила няма да могат да покрият изискванията за минималния брой легла – 60, определени за многопрофилна болница и 30 определени за специализирана такава.
Предвид това, че Наредбата представлява подзаконов нормативен акт с общозадължителен характер, тази категория лечебни заведения няма да могат да отговорят на нейните изисквания, което означава, че на практика те няма да получат разрешение за осъществяване на лечебна дейност, поради което ще им бъде преградена възможността да съществуват като такива.
На трето място:
В чл. 24, ал. 1 от съществуващия Проект за наредба, са уредени задълженията на лечебното заведение за болнична помощ, изписващо пациент, с които се вменява задължението за издаване на епикриза на изписания пациент след приключването на неговото лечение.
Съществуващата до сега практика на лечебните заведения за болнична помощ показва липса на дисциплина в действията на компетентните органи, издаващи на епикризата, когато става дума за срока, в който се издава този документ. Начина, по който е формирана разпоредбата на чл. 24, ал.1 от Проекта има диспозитивен характер, което няма да създаде необходимата дисциплина у лечебните заведения за издаване на епикризата на съответния пациент в определен срок.
Ето защо, намирам за необходимо да бъде трансформирана разпоредбата на чл.24, ал.1, така също на чл.25 и чл.26 включени в Проекта на наредбата, в които да бъде указан срок със задължителен характер и да бъдат извършени някои допълнения.
Предложението ни за редакция, е следното:
„Чл.24.(1). В еднодневен (двудневен, тридневен) срок от изписването на пациент от лечебно заведение за болнична помощ или от дом за медико – социални грижи се издава епикриза в три екземпляра – за пациента, за изписващото лечебно заведение и за лечебното заведение за първична извънболнична помощ, където лицето е регистрирано.
Да се създаде нова ал.2 :
„(2). Екземпляра от епикризата, предназначен за лечебното заведение за първична извънболнична помощ се предава, от лечебното заведение за болни чна помощ по служебен път, в случаите когато пациентът откаже да се ангажира с това.”
Да се създаде нова ал.3 :
„(3). В деня на изписването на пациент от лечебно заведение за болнична помощ или от дом за медико – социални грижи, в случаите по чл. 24 ал. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, на пациента се издава епикриза в три екземпляра – за пациента, за изписващото лечебно заведение и за приемащото лечебно заведение, като третия екземпляр се добавя към съпътстващата пациента медицинска документация.”
Съществуващата ал.2 от Проекта да стане ал.4.
Чл. 25 от Проекта да се промени така:
„чл.25. В деня на изписване на бацилоносител от лечебното заведение за болнична помощ или от дома за медико –социални грижи, по служебен път се изпраща известие до районната инспекция за контрол и опазване на общественото здраве, на чиято територия е настоящият адрес на лицето.”
На следващо място:
Чл. 26 от Проекта за наредбата, урежда идеалния вариант при изписване на болни от лечебно заведение за болнична помощ или от дом за медико – социални грижи, чието състояние налага придружител, като е предвидено предаването им на техни близки.
Извън обхвата на чл.26 обаче остават честите случаи, при които се изписват болни от лечебно заведение за болнична помощ или от дом за медико – социални грижи, чието състояние налага придружител, но лечебното заведение не може да открие техни близки, тъй като нямат такива или близките им откажат да поемат ангажимента по грижите за изписания.
Много често в дейността на лечебните заведения се изписват бездомни хора, възрастни граждани които твърдят, че нямат живи близки и не сочат такива. Нерядко се оказва и че тази категория лица (бездомните) не притежават дори документ за самоличност, което е пречка първо за изписването им при спазване на закона и второ за предприемането на каквито и да било последващи действия.
Необходимо е чл.26 от Наредбата да предпише определени механизми за действие в такива случаи, както и да уреди начина, по който лечебните заведения биха могли да получат съдействие от съответните компетентни органи за установяване самоличността на такъв пациент, или от съответните социални служби, на които следва да се вмени съответстващото задължение по изпълнение на определени ангажименти.
На следващо място:
Чл. 30, ал.1 от Проекта за наредба, предвижда задължението за лечебното заведение за болнична помощ и дома за медико-социални грижи чрез съответния лекар да предаде на близките трупът на починалия пациент, след представяне на Акт за смърт издаден от съответната Община.
Практиката показва обаче, че без каквото и да било правно основание и в пълно противоречие на законовите разпоредби, общоприетите морални норми и обичаите възприети от векове в българското общество, лечебните заведения са принудени (нерядко за дълго време) да съхраняват трупове на починали хора, за които не са известни близки, или последните отказват да получат починалия, поради обективната невъзможност да се инициира самостоятелно действие на публичен орган, което да подпомогне процеса по извършване на служебно погребение на тленните останки на съответния непотърсен починал. Съответната Община също много често отказва да съдейства без разпореждане/разрешение от органите на полицията или прокуратурата.
За тези случаи бе сезирана по-рано Комисията по здравеопазване, Комисията по правни въпроси на Парламента и Главния прокурор на Република България, но до настоящия момент нямаме информация да са предприети конкретни действия или мерки по уреждането на тези проблеми. Прилагам Ви копие от писмото до Председателя на Комисията по здравеопазване и Главния прокурор на Република България.
На следващо място:
Приложение №1 към чл. 13 от Наредбата, следва да се съобрази с предписанията на действащите медицински стандарти. Като пример за несъответствие би могла да бъде дадена т. 7.1. 3. 2 от Проекта – кабинети за физикално лечение и рехабилитация – не по - малко от 6 кв.м. на процедурно място, което предписание не съответства на изискванията въведени със стандарта за физикална и рехабилитационна медицина.
Същото несъвпадение има и в т.7.2.1.1.1 от Приложение №1 от Проекта, отнесено към изискванията за съответния стандарт.
На следващо място:
В чл. 19 от Наредбата и съдържащите се в него алинеи от 1 до 7 е оставен открит и неуреден въпросът, за това как ще се процедира с лечебните заведения за болнична помощ, които са предоставили медицински услуги за период по – къс от последната приключила календарна година.
Показателят „минимален обем дейност” по силата на чл.19, ал.5 от настоящия Проект за наредба, се отчита за „последната приключила календарна година”.
Формирането на оценката за този показател ще се осъществява може би само на базата на предоставената медицинска дейност (каквато и колкото и да било тя) в рамките на календарната година от лечебно заведение, което е започнало да функционира след началото й.
Очевидно, формирането на показателя „минимален обем дейност” няма да се отчита и няма да се взема предвид, само в случаите на проверка за издаване на разрешение или за промяна в разрешение на новосъздадено лечебно заведение или негова структура.
Необходимо е обаче да бъдат очертани критерии за това - представлява ли „новосъздадено лечебно заведение” (по смисъла на наредбата), онова лечебно заведение, което е получило разрешение за осъществяване на дейност след началото на последната приключила календарна година?
Всичко това оставя отворен въпросът, как ще се формират нивата на компетентност на такива лечебни заведения, за които ще отсъства статистическа информация за период цяла „последна приключила календарна година”?
На следващо място:
В чл. 21, ал.1 от Проекта за наредба са поставени изисквания към старшата медицинска сестра, лаборанта, респективно акушерката/рехабилитатора, които следва да притежават образователно – квалификационна степен „Бакалавър по здравни грижи”.
Същевременно обаче законово предписана норма - чл. 68, ал.6 от ЗЛЗ поставя изискването страшата медицинска сестра, респективно акушерка, лаборант или рехабилитатор да бъде лице с образователно – квалификационна степен „бакалавър” или „магистър” по специалността „Управление на здравните грижи”, докато изискването в чл.21, ал.1 от Проекта за наредбата, за същата категория медицински персонал е налчието на образователно–квалификационна степен „Бакалавър по здравни грижи”.
Поставянето на подобно „общо изискване” от Наредбата към квалификацията на този персонал следва да бъде премахнато и съобразено с разпоредбата на ЗЛЗ, тъй като същото поставя в конфликт текста на Наредбата с текста на Закона (ЗЛЗ).
На следващо място:
Според текста на Приложение №1 към чл.13 в Раздел I. Общи изисквания, т.2. от Проекта за Наредба, е забранено разполагането в сградите на ЛЗБП и ДМСГ и прилежащите им терени на „съоръжения”, „които не са свързани пряко с дейността” на лечебните заведения.
Така формирана разпоредбата е прекалено обща. В понятието „съоръжения” попадат и кафе-машини (кафе-автомати), банкомати, автомати за безалкохолни напитки и пакетирани стоки, сандвичи и други, които поради наличието на това правило вероятно ще се наложи да бъдат отстранени от сградите на лечебните заведения поради нееднаквото тълкуване на това нормативно предписание.
Определено не е пряко свързано с дейността на лечебното заведение разполагането в коридори и прилежащи части сгради или прилежащите на лечебното заведение терени на кафе-машини (кафе-автомати), банкомати, автомати за безалкохолни напитки и пакетирани стоки, сандвичи и други.
Това е така, тъй като лечебната дейност не зависи от търговията на дребно с безалкохолни напитки, пакетирани стоки и други, а също така не е свързана с функцията на разположените банкомати, които също представляват съоръжения.
Към категорията „съоръжения” – „немеханизирани” такива попадат и будките за вестници и списания, разположените на прилежащите терени кафетерии, или други обекти в сградите на лечебните заведения, чиято съдба предвид този текст остава неясна.
На следващо място:
Добре е да бъде предписано в Наредбата, за какви дейности под наем биха могли (или респективно не може) да бъдат отдавани свободните площи на лечебните заведения. В настоящия случай, намираме за по-удачно да бъде разписано ограничение за отдаване на свободни площи, тъй като става дума за ограничаване на определени стопански възможности и правната логика изисква да бъде посочено ограничението, вместо изрично да се изброява предвидената възможност за отдаване.
Предвид тежкото икономическо състояние на лечебните заведения и предвид големите като обем неизползвани площи на същите, е добре да се помисли и да бъде изрично регламентирана възможността, същите да отдават площи от своите стени например с рекламна цел на юридически лица като банки и др., с които лечебните заведения нямат установени договорни отношения. Би могло дори и за тези възможности да бъдат определени лимити (в кв.м.), над които не биха могли да бъдат отдавани свободни площи за реклама или друг вид дейности.
Ето защо си струва да бъде направен още един преглед на съществуващите в Проекта за наредба текстове и същите да бъдат прецизирани, във връзка с което
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМА Д-Р ГЕОРГИЕВА,
В качеството си на Председател на Управителния съвет на Институт за правни анализи и изследвания, Ви моля да бъдем уведомени писмено за становището Ви, както и за предприетите действия, предвид ангажимента поет от страна на неправителствената организация, която представлявам, със защита правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица в наблюдаваните сфери на обществения живот, чрез съдействие на държавните органи, повишаване информираността на гражданите с оглед иницииране на тяхната предприемчивост при защита на правата им.
Председател на УС на ИПАИ
(подпис и печат)
ВАЖНО!
При използване на горния текст в съвкупност, или на части от него, Управителният съвет на Институт за правни анализи и изследвания, Ви препоръчва да се запознаете и спазвате Условията за ползване на интернет сайта - www.ipai-bg.eu.
Институт за правни анализи и изследвания си запазва правото при необходимост да изменя и допълва горния текст.
Авторски права © Институт за правни анализи и изследвания.
Всички права са запазени © Институт за правни анализи и изследвания.
