За Института / Становища

« назад към списъка

Изх.№ МС-86/16.06.2010г.
СИГНАЛНО ПИСМО СЪС СТАНОВИЩЕ ДО ПРЕМИЕРА БОРИСОВ ОТНОСНО ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИТЕ МЕРКИ И ТЯХНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ

 

ДО

Премиера

на Република България

г-н Бойко Борисов

 

Гр.София, п.к.1000

Бул.”Дондуков”№1

Министерски Съвет

на Република България

 

                         КОПИЯ: ДО

Министъра на здравеопазването

на Република България

проф.д-р Анна-Мария Борисова

 

Гр.София, п.к.1000

пл.”Св. Неделя”№5

Министерство на здравеопазването

на Република България

 

ДО

Областния Управител на Област Бургас

Г-н Константин Гребенаров

 

Гр.Бургас, п.к.8000

ул.”Цар Петър”№1

                                                                         Областна администрация Бургас

 

ДО

Кмета на гр. Бургас

Г-н Димитър Николов

 

Гр.Бургас, п.к.8000

ул.”Александровска”№26

                                                                         Община Бургас

 

 

С И Г Н А Л Н О  П И С М О

 

От Петър Бакърджиев – Председател на УС на Институт за правни анализи и изследвания,

   Съгласувано и подкрепено от проф.д-р Иван Русчев – Председател на Консултативния съвет на Институт за правни анализи и изследвания, Експертния съвет на Институт за правни анализи и изследвания и Експертната комисия на Институт за правни анализи и изследвания,

   Относно правното положение и перспективи пред лечебни заведения от ранга „МБАЛ-Бургас”АД, при невъзможността за извършване на регулярни плащания на просрочени и нововъзникващи задължения към доставчици, превърнали се в кредитори по смисъла на Закона.

 

   Уважаеми г-н Борисов,

   От името на представляваната от нас неправителствена организация – Институт за правни анализи и изследвания, ще си позволим да представим на вниманието Ви – като Премиер на Република България, правното и фактическо положение на лечебни заведения в страната, сред които е и изследваното от нас „МБАЛ-Бургас”АД, като следствие от генериране на парични задължения през последните повече от 7 години от страна на лечебни заведения за активно лечение на граждани, сред които е и Областната бургаска болница.

   Така също в настоящото ще си позволим да изложим в кратък анализ алтернативите, пред които е възможно да се изправи което и да било болнично ръководство, на което и да е лечебно заведение в страната, ако то изпадне в невъзможност за извършване на регулярни плащания на просрочени и нововъзникващи задължения към доставчици, превърнали се в кредитори по смисъла на Закона и евентуалните последици от действията на кредиторите, при прилагане на законоустановените механизми за събиране на дължими вземания.

   В резултат на очевидно недалновидното предходно управление на „МБАЛ-Бургас”АД, през последните около 8 (осем) години, болницата натрупва в режим на дългосрочно генериране парични задължения на стойност към настоящия момент повече от 5 (пет) милиона лева.

   Настоящото ръководство на лечебното заведение, встъпило в длъжност в края на месец август на предходната година, е наследило действащо лечебно заведение изпаднало в режим на задлъжнялост към свои доставчици на медикаменти, консумативи, услуги и пр. необходими и съпътстващи лечебния процес дейности и/или доставки.

   От началото на месец септември на 2009г. новоназначеното (тогава) болнично ръководство след извършен преглед на генерираните просрочия приема политика на разплащане на дължимите на доставчици суми в ретроспективен план.

   Преминава се към разплащането на непокрити дългове от периода на 2003г., като към настоящия момент са покрити стари задължения до 2008г. Режима на циклично разплащане на просрочени задължения към доставчици през целия период до месец януари на 2010г. продължава съобразно възможностите на лечебното заведение и месечните разплащания от предоставени на населението медицински услуги и дейности, заплащани от НЗОК/РЗОК-Бургас, Министерство на здравеопазването и от пациентите на болницата.

   В началото на 2010г. в резултат на въведените делегирани бюджети от прогнозен характер и закъсненията при извършването на плащания от страна на НЗОК за изпълнени клинични пътеки, допълнително затрудняват реализацията на режима на разплащане на просрочени задължения, поради забава в разплащанията обусловена от липсата на достатъчно средства в бюджета на НЗОК.

   През мандатът на настоящото ръководство е прилаган в продължение на около осем месеца рестриктивен режим, изразяващ се в свиване на разходите, чрез намаляване стойностите на доставяните и необходими за дейността на болницата лекарствени продукти, консумативи, услуги и др., който не променя съществено икономическото състояние на лечебното заведение. В резултат от приложените мерки са намалени в определена степен разходите за описаните по-горе доставки и услуги, повишени са стойностите на предоставяната медицинска дейност с около 150 000-200 000лв. месечно, но очевидно прилагането и действието на делегираните бюджети не позволява запазването на темповете на разплащания в режим близък до този, прилаган успешно до края на 2009г.

   Извършването на разплащания от ръководството на лечебното заведение покриващи текущите разходи и части от просрочените задължения, в режим на изпълнение на делегиран бюджет по индивидуалния договор, сключен с РЗОК – Бургас за първото петмесечие на тази година, довеждат до нарушаване на съществуващия до края на 2009г. режим и интензитет на разплащания като цяло.

    Очевидно изгубили търпението си доставчици на медикаменти и други материали и услуги от началото на месец май предприемат разпращането и връчването по установения ред на Нотариални покани, поставяйки определени срокове за изпълнение. На кредиторите на болницата е разяснено, че финансирането на лечебните заведения се урежда от специален режим, тъй като разплащания към тях се извършват с бюджетни средства от Министерство на здравеопазването и НЗОК. Поради тази причина е напълно приложим режима на разпоредбата на чл. 81, ал.2 от ЗЗД, тъй като финансирано по този начин лечебното заведение не може да носи отговорност поради вина, тъй като невъзможността за изпълнението на задълженията, посочени в съответната нотариалната покана се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на болницата или на нейното ръководство.

   В резултат на очевидно неприемане на горния правен довод доставчик на лекарствени продукти чрез искова молба до Бургаския окръжен съд с правно основание чл.327 от ТЗ, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, завежда съдебно производство срещу „МБАЛ-Бургас”АД, като по повод същото иска допускане на обезпечение по чл.389, ал.1 от ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка – запори на банковите сметки на болницата. Първоинстанционният съд постановява определение, с което отказва допускането на поисканата обезпечителна мярка. Постановеният съдебен акт подлежи на инстанционен контрол пред Бургаския апелативен съд. Към настоящия момент Бургаски апелативен съд не се е произнесъл по законосъобразността на определението на първоинстанционния съд и в този смисъл все още не са запорирани сметките на лечебното заведение, но не е изключено това да се случи скоро.

   Действията описани в горния абзац на настоящото Сигнално писмо е възможно да бъдат предприети от всеки един от десетките кредитори на болниците. Възможността по преценка на съда да бъдат допуснати и наложени обезпечения на искове на кредитори на лечебни заведения, изразяващи се в запори на банкови сметки, по които се извършват разплащания за предоставени на населението медицински дейности и услуги, са съвсем реални. Налагането на такива обезпечителни мерки, неминуемо ще доведе до блокиране на средства по сметките на лечебните заведения, до приключването на съответните съдебни производства, с цел обезпечаване на бъдещи вземания при постановяването на евентуални положителни решения на съответния съд. Това от своя страна ще доведе до невъзможност за извършване на текущи и просрочени задължения, които с течение на времето ще нарастват, предвид създалата се ситуация. Поставянето в невъзможност за разплащане на лечебни заведения предоставящи активно лечение на населението, поради налагането на запори на банковите сметки на болниците, би имало катастрофален ефект върху и без това крехката система на българското здравеопазване.

   Резултатите от възникването на такава ситуация са трудно прогнозируеми и ефектът от тях, вероятно няма да може да бъде неутрализиран дълго време.

   Правните възможности пред лечебно заведение, което трябва да продължи да функционира, но се намира в гореописаната ситуация са свързани с това, последното да осигури достатъчно средства за извършване на разплащания, извън онези, които по силата на постановения съдебен акт, до приключването на съдебното производство и влизане в сила на окончателното решение по правния спор, ще бъдат блокирани по неговите сметки.

   Наличието на определени задължения към доставчици на лечебните задължения е предпоставка за благоприятен за доставчика изход от всеки един от инициираните съдебни процеси срещу болниците в страната., като с постановяването на осъдително решение финансовото състояние на съответната болница ще бъде допълнително утежнено. По силата на постановените осъдителни решения освен дължимите суми и лихвите по тях, за лечебните заведения ще възникне задължението да заплатят и направените по съответните дела съдебни разноски и адвокатски хонорари.

   Възникването и изхода от развитата в горните редове ситуация обаче, не зависи пряко от усилията и мениджърските умения на ръководствата на лечебните заведения, тъй като последните разчитат изцяло на разплащания от бюджетен характер.

   Създалата се ситуация на липса на достатъчно финансов ресурс в държавата като цяло, особено чувствително ще рефлектира в сферата на здравеопазването, нанасяйки сериозни поражения на здравноосигурителната система в национален мащаб. Безспорно най-чувствителната брънка на съвременното общество е свързана с опазването на живота и здравето на населението. Именно поради тази причина си струва да бъдат положени допълнителни усилия от Правителството на страната, насочени към създаването на защитни механизми предпазващи функционирането на системата на българското здравеопазване. Тези усилия не биха могли да изключат осигуряването на целево финансиране на лечебните заведения, с цел разплащане на стари просрочени задължения. Без прилагането на такава мярка, колкото и трудно да бъде нейното осъществяване, няма да бъде гарантирано запазването на относителната стабилност на българската здравноосигурителна система.

   Другата правна възможност пред българското правителство е да предприеме СПЕШНИ действия и да предложи на Парламента изменение и допълнение на разпоредбите на чл.5, ал.1 от ЗЛЗ, което да доведе до наличието на ограничителна разпоредба създаваща забранително условие за допускането на обезпечение на иск, отнасящо се до лечебни заведения, предоставящи медицинска помощ изразяваща се в активно лечение на населението. Създаването на подобна ограничителна правна норма ще внесе известен дисбаланс в отношенията между болниците и доставчиците им, но ще прегради възможността да бъде бламирана тяхната дейност, чрез налагането на обезпечителни мерки.

   Ето защо, уважаеми господин Премиер,

   Представлявания от нас Институт за правни анализи и изследвания, се обръща към Вас с призив, чрез всички възможни способи на управлението, при стриктно спазване на действащите и предписани нормативни механизми, да ангажирате вниманието на членовете на Правителството, с цел концентрация на усилия към недопускане развитието на описаните по-горе процеси, които непременно ще окажат негативен ефект върху живота и здравето на българското общество и ефекта на прилаганата от ПП ГЕРБ програма на управление в национален план.

Председател на УС на ИПАИ

(подпис и печат)

ВАЖНО!

При използване на горния текст в съвкупност, или на части от него, Управителният съвет на Институт за правни анализи и изследвания, Ви препоръчва да се запознаете  и спазвате Условията за ползване на интернет сайта - www.ipai-bg.eu.

Институт за правни анализи и изследвания  си запазва правото при необходимост да изменя и допълва горния текст.

Авторски права © Институт за правни анализи и изследвания.              

Всички права са запазени © Институт за правни анализи и изследвания.