Това потвърди на работна среща за новия Закон за обществените поръчки вицепремиерът Томислав Дончев. Схемата била следната: представител на фирма, участник в търг, се свързвал с класираните на първо място и предлагал да бъде подизпълнител, а в замяна да няма обжалване. Тъй като то обикновено се проточвало, имало и компании, които приемали “офертата”.
Други фирми, вероятно срещу комисионна, играели ролята на статисти с формално включване в търг, за да не бъде отменен като съмнителен, ако се окаже с един или двама участници.
Анализите около последните промени в Закона за обществените поръчки установили и бум на фирми на инвалиди. Седмици преди да се обявят търгове по селектиран списък с позиции масово се регистрирали фирми с назначени в тях хора с увреждания. Действащи компании пък ударно наемали такива. Причината била, че досега по закон поръчки, в които се състезават фирми на инвалиди, се даваха преференции, които осигуряваха спечелване на търга.
Вицепремиерът Дончев бе категоричен, че тези и други вратички, работили от години, са затворени с новия закон.
Той посочи още една възможност за нередности при търговете, която обаче трудно щяла да бъде използвана. Законът вече предвижда предварителен контрол на поръчки чрез случаен подбор. Средно на ден се обявяват 40- 60 поръчки, но броят им е неравномерно разпределен във времето. Имало очаквания, че за да намалят шанса да попаднат в извадката за проверка, опитни играчи се канели да подават документи в по-натоварени дни или месеци. За да се пресече тази практика, случайният подбор щял да се прави, като в една група се включат всички оферти за 3 дни назад.
Дончев съобщи още, че се обмисля идеята финансовата инспекция, Сметната палата и МВР да се включат активно в предварителните проверки заедно с КЗК./24часа