Темата за (не)честните търгове и конкурси е много важна, защото в тях се въртят милиарди. В периода 2007-2015 г. държавните структури са похарчили над 60 млрд. лева в близо 200 хиляди обществени поръчки. Средно на ден се правят по 60 обществени поръчки и се харчат по 20 млн. лв. публичен ресурс. Разходите за обществени поръчки надхвърлят 20% от общите държавни разходи. Вглеждането в данните разкрива, че голяма част от договорите отиват в ръцете на малко на брой фирми – 10% от изпълнителите печелят 71% от поръчките, чиято стойност е 85% от сумата на всички подписани договори за периода. А тази прекалена концентрация в някои случаи е трудно обяснима и навежда на съмнения за корупция и злоупотреба с власт, коментират от ИПИ.
Как работи "кристалната топка"?
Търсачката позволява да се откриват и групират поръчки по разни критерии – ключова дума, възложител, предмет или тип на поръчката – за услуга, доставка или строителство, източник на финансиране, изпълнител. Така лесно може да се види, че в периода 2007-2015 г. държавни структури са купили влакове за столичното метро за над 300 млн. лв., че са подписани договори за доставка на PVC дограма за близо 30 млн. лева, а за доставка и монтаж на автомобилни гуми на служебни автомобили са похарчени над 50 млн. лева.
Интересува ви примерно кой зарежда с гориво министерства, агенции, комисии, държавни предприятия, болници? Избирате вида гориво – да кажем доставка на бензин и дизел за служебни коли. Проверявате кои фирми са печелили най-често такива обществени поръчки през 2007-2015 г. После търсите на http://www.oop.ime.bg подобни поръчки в по-ново време, за да видите наистина ли същите фирми отново са фаворити. И ето какво се получава.
"Оракулът" на ИПИ казва, че в годините до 2015 г. три фирми са взели лъвския пай от всички процедури за доставка на автогорива. И че те най-вероятно продължават да печелят и следващите доставки. Фаворитите са "Петрол"-Ловеч и "ЛУКойл България". Дали има разместване в по-ново време, или побеждават "обичайните заподозрени"?
През 2016 г. Национална компания "Железопътна инфраструктура" си търси доставчик на горива за автомобили и лека механизация за 1.8 млн. лева. И го намира в лицето на "Петрол". НАП също избира ловешката компания, като й поверява снабдяването с бензин и дизел за 3 години, а сумата е 2.5 млн. лева. И Народното събрание възлага на "Петрол" зареждането с автогорива на почивната база във Велинград. През 2017 г. Комисията по досиетата обявява поръчка за "периодични доставки" за служебните коли и за дизел генератор. Печели "ЛУКойл България".
Може ли да се предскаже кои компании имат най-големи шансове да спечелят обществена доставка на пликове за писма? Според математиката на ИПИ и теорията на вероятностите това са "Роел 98", "Ронос" и "Кооперация Панда". През 2017 г. Национална компания "Железопътна инфраструктура" обявява поръчка за "Доставка на канцеларски материали и консумативи по обособени позиции" за 115 000 лв. Кандидатите са четири. И победителят е… "Роел 98".
В годините до 2015 г. трите фирми, които най-често печелят състезания за осигуряване на самолетни билети за служебни пътувания на чиновници, са "Елит Травел Интернешънъл", "Атлас Травелс" ЕООД и "България Ер".
Е, през 2016-2017 г. е същото – трите отново доминират
Миналата годината например агенция "Морска администрация" обявява търг за "Осигуряване на самолетни билети и хотелско настаняване". Подадени са пет оферти. Печели "Елит Травел Интернешънъл". Министерството на икономиката също събира пет оферти за доставка на самолетни билети. И дава поръчката на "България Ер". През 2017 г. ДАНС обявява аналогична поръчка. Кандидат-изпълнителите са четири, договорът е възложен на "Атлас Травелс".
Разбира се, трябва да е ясно, че някои предприятия дежурно се класират просто защото са най-добрите и най-подходящите – имат опит и добри кадри, работят с модерна техника и технологии, разполагат с клонова мрежа, гарантират качество. Накратко, високата честота на определени участници сред спечелилите обществени поръчки невинаги е признак за някакви корупционни практики. В немалко случаи обаче редуването на едни и същи фаворити дава основания да се предполага търговия с икономическо влияние, тенденциозно възлагане и съсредоточаване на изпълнителите в близки до управляващите икономически субекти. Това, разбира се, може да се провери и евентуално докаже само с целенасочени проверки на АДФИ, Сметната палата и съдебната система, подчертават от ИПИ.
"Ролята на прогнозния модел не е да раздава обвинения, а да сигнализира за подозрителна концентрация на доставчици и изпълнители в обществените поръчки. Колкото по-висока е неговата успеваемост в прогнозите (т.е. сбъдването им) при определени стоки и услуги, толкова по-висока е алармата за възможни порочни връзки и практики, която той излъчва, към контролните органи и обществото като цяло", коментират създателите на "кристалната топка".
ЗАСЕЧКИ
Прогнозният модел (заедно с анализите) подсказва, че в практиката съществуват определени зависимости в печеленето и изпълняването на обществените поръчки. Но при четенето на данните трябва да се имат предвид няколко условности – например това, че често администрацията не попълва коректно данните на изпълнителите или на самите поръчки. В масива от данни понякога предметът на поръчките е изписан с правописни грешки, а имената на изпълнителите не са точни (например пропуснати тирета).
Статистическият модел, на база на който се прави прогнозата, се базира на информация за обществените поръчки за периода 2007-2015 г. Така в прогнозата влизат и предприятия, които впоследствие са изчезнали (заради сливане, преобразуване, фалит и т.н.). В същото време не са включени предприятия, които са по-млади, нови, и първите им спечелени търгове датират след 2015 г./Сега