В контекста на последните законодателни промени и съдебни практики у нас, няколко от основните прогнози на ИПАИ се сбъднаха.
Институтът за правни анализи и изследвания е експертна организация, чиито анализи и прогнози за съдебната реформа са насочени предимно към функционалната ефективност на съдебната власт, законодателните процедури и пресечната точка между административните процеси и правосъдието. В дългосрочен план и в контекста на последните законодателни промени и съдебни практики у нас, няколко от основните прогнози и експертни предупреждения на ИПАИ се сбъднаха изцяло:
1. Забавянето и блокажът на Имотния регистър поради структурни проблеми.
ИПАИ прогнозира, че реалното въвеждане в експлоатация на единен, пълноценен Имотен регистър ще се сблъска с тежък дългосрочен застой. Прогнозата се сбъдна с аргумента, че проблемът има структурен характер – неточно и непълно дефиниране на правомощията между съдиите по вписванията и Агенцията по вписванията. Нормативен характер – липса на законодателно обогатяване и модернизиране на дейността на съдията по вписванията според Закона за съдебната власт.
2. Ефектите от „законодателството на инат“ и пренебрегването на Закона за нормативните актове.
ИПАИ последователно предупреждаваше, че бързането при ключови изменения в процесуалните закони (като ГПК) и пренебрегването на обществените консултации ще доведе до неефективни и лесно атакуеми норми. Какво се сбъдна от прогнозите ан неговите експерти – нарушаването на Закона за нормативните актове (ЗНА) – включително съкращаването на задължителния 30-дневен срок за обществено обсъждане без реални изключителни обстоятелства – доведе до хаотични законодателни промени. Голяма част от тези прибързани реформи по-късно се оказаха неработещи или бяха ревизирани поради липса на професионален и институционален консенсус.
3. Натискът върху административното правораздаване и обществените поръчки.
ИПАИ прогнозира нуждата от засилен независим граждански и експертен мониторинг върху процесите по обществени поръчки и тяхното обжалване. Какво се сбъдна от прогнозите на неговите експерти – съдиите от Върховният административен съд бяха сериозно натоварени с казуси, свързани с обществени поръчки. Прогнозираният от ИПАИ риск от корупционен натиск и неефективност на местно ниво се потвърди, което наложи поредица от последващи законови промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП) и засилване на съдебния контрол.
Кои прогнози се сбъднаха при промените в ГПК и ЗСВ?
При промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), прогнозите и експертните становища на Институт за правни анализи и изследвания (ИПАИ) се сбъднаха по отношение на няколко критични за правосъдието структурни и процедурни проблема:
1. Прогнози, които се сбъднаха при промените в ЗСВ.
Относно блокажът при реалното въвеждане на Имотния регистър – ИПАИ последователно поддържаше позицията, че преминаването към имотен регистър по партиди на имотите (а не по лица) ще претърпи провал, ако не се изчисти нормативният дуализъм. Прогнозата се сбъдна – реформата се забави с години поради нормативния дефицит в чл. 280, ал. 1 от ЗСВ, който не урежда ясно и разширено дейността, интеракцията и правомощията на съдиите по вписванията спрямо Агенцията по вписванията. Остана съществуващ проблемът с дуализма на органите – Институтът предупреждаваше, че размитите граници между Министерството на правосъдието и органите на съдебната власт по отношение на статута на ключови фигури (като държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията) създават институционален хаос. Последващите изменения в ЗСВ потвърдиха това, като се наложи законодателят поетапно да изчиства този дуализъм, за да заработи системата по-прозрачно.
2. Сбъднати прогнози при промените в ГПК.
Относно формализмът и неефективността при прибързано въведени институти (напр. задължителната медиация), ИПАИ прогнозира, че механичното пренасяне на европейски практики в ГПК, без адекватна подготовка и съгласуване на детайлите между съдии, адвокати и медиатори ще доведе до правен блокаж. Прогнозата за неефективност и проблеми с конституционосъобразността се сбъдна, след като Конституционният съд наложи ревизия на текстовете, а съдилищата се сблъскаха с практически трудности при реалното администриране на делата.
3. Процесуалният хаос от „законодателство на парче“.
Експертите от института алармираха, че постоянните промени в ГПК – често прокарвани през преходни и заключителни разпоредби на други закони, без оценка на въздействието, ще натоварят излишно съдилищата и ще забавят гражданския оборот. Днес съдебната практика изобилства от тълкувателни дела на ВКС, наложени именно от необходимостта да се изчистват противоречията, породени от тези непредвидени дефекти в ГПК./ИПАИ