Доброто управление на публичните финанси зависи не толкова от размера на ресурсите, колкото от прозрачността, ефективния контрол и отчетността при разходването на обществени и европейски средства. Борбата с корупцията, реформите в институциите и развитието на електронното управление са ключови предпоставки за финансовата стабилност, общественото доверие и устойчивото развитие на държавата.
В публичното пространство темите за бюджета, европейските средства и финансовото управление обикновено се разглеждат през призмата на икономиката. Позициите на ИПАИ изразявани от неговия председател Петър Бакърджиев обаче очертават различен подход – според него, управлението на публичните ресурси е преди всичко въпрос на институционален контрол, прозрачност и върховенство на закона.
Като председател на Институт за правни анализи и изследвания, Бакърджиев последователно поставя акценти върху начина, по който държавата управлява обществените средства и европейското финансиране. В редица анализи и публични коментари той насочва вниманието към необходимостта от по-ефективен контрол върху обществените поръчки, както и към риска от злоупотреби при разходването на публичен ресурс.
Европейските средства се разглеждат като тест за институциите
Според позициите, изразявани и публикувани от ИПАИ, управлението на европейските фондове не е просто техническа задача по усвояване на финансови средства. То представлява изпитание на способността на държавните институции да гарантират прозрачност, отчетност и законосъобразност в този процес.
В своите коментари Бакърджиев нееднократно подчертава, че засиленото внимание на европейските институции към България е сигнал за необходимостта от по-добри механизми за финансов контрол. Разследванията, свързани с разходването на европейски средства, според него показват колко тясно са свързани финансовото управление и доверието в институциите. Тази линия на разсъждение извежда управлението на публичните финанси отвъд рамките на счетоводния баланс и го поставя в контекста на обществената отговорност.
Парите от Европа и цената на реформите
В публични изяви пред Българско национално радио Бакърджиев защитава тезата, че европейското финансиране остава един от най-силните инструменти за стимулиране на реформи в България.
Според него достъпът до европейски средства е пряко свързан с изпълнението на конкретни стандарти за управление и контрол. Това означава, че финансовият ресурс от Европейския съюз не следва да се възприема единствено като източник на инвестиции, а като механизъм за модернизация на институциите.
В този смисъл реформите не са формално условие за получаване на средства, а предпоставка за тяхното ефективно и законосъобразно използване.
Дигитализацията не е достатъчна
Сред темите, които редовно присъстват в публикациите на ИПАИ, е и електронното управление. Позицията на неговия председател Бакърджиев е, че дигитализацията може да подобри прозрачността и административната ефективност, но сама по себе си не е решение на системните проблеми, които са налице твърда отдавна в страната ни.
Тези иновативни технологични инструменти могат да ограничат част от бюрократичните практики и да направят публичните разходи по-проследими. Ако обаче липсват работещи механизми за контрол и отчетност, дори най-модерните електронни системи не могат да предотвратят лошото управление на ресурсите. Затова според него модернизацията на администрацията трябва да върви ръка за ръка с институционални реформи.
Корупционният риск като финансов проблем
Една от най-последователните теми в анализите на ИПАИ е връзката между корупцията и загубата на обществен ресурс. Публикации, посветени на скандали около европейско финансиране, обществени поръчки и разходването на бюджетни средства, поставят въпроса за цената на слабия контрол. В тези позиции корупцията не се разглежда единствено като морален или политически проблем, а като фактор, който директно влияе върху финансовата стабилност и ефективността на държавата.
Според застъпваната от ИПАИ логика всяка непрозрачна процедура и всяко неефективно разходване на средства намаляват доверието на обществото и подкопават способността на държавата да управлява публичните ресурси в интерес на гражданите.
Финансите са и отражение на качеството на управлението
Публичните позиции на Петър Бакърджиев очертават последователна концепция: финансовото управление не може да бъде отделено от качеството на институциите. Вместо да се концентрира върху класически макроикономически теми като данъчна политика, държавен дълг или парична политика, той насочва вниманието към контрола върху публичните средства, прозрачността на процедурите и ефективността на институционалната среда. Така в неговите анализи управлението на финансите се превръща не просто във въпрос на числа и бюджети, а в измерител на способността на държавата да гарантира законност, отчетност и обществено доверие.
Какво всъщност постигна дигитализацията?
В България през последните 20 години, при отчитане на факта, че средства за дигитализация са разпределяни през различни министерства, агенции, общини и европейски програми, в България са изхарчени над 1 милиард лева общо, ако се включат всички проекти за електронно управление, административни системи, регистри, цифровизация на услуги, инфраструктура и европейски програми.
Въпреки тази сериозна инвестиция, дигитализацията постигна само улесняване на достъпа до административни услуги, намали част от бюрократичните процедури и създаде по-добри възможности за проследимост и прозрачност на публичните процеси. Въпреки огромния размер на инвестициите, тя не успя сама по себе си да реши проблемите с неефективното управление, липсата на контрол и корупционните рискове, тъй като технологиите могат само да подпомогнат доброто управление, но не и да заместят необходимите институционални реформи и да увеличат отговорността на администрацията.
С други думи, дигитализацията успя да направи администрацията по-бърза и по-достъпна, но не успя да превърне автоматично държавата в по-прозрачна и по-ефективна. Дигитализирането на процесите е полезен инструмент, но без реален контрол и работещи институции дори най-модерните системи не могат да гарантират добро управление на публичните средства. Затова най-често срещаната критика не е, че средства не са били отделяни, а че значителна част от инвестициите са направени без достатъчна координация, свързаност между системите и ясен обществен резултат, което години наред поражда въпроса дали похарчените средства са довели до пропорционален ефект върху качеството на държавното управление.
Няма как отговорът на този въпрос да бъде положителен./ИПАИ