Публикуван е Прокотол №48/28.09.2010г. от проведеното във вторник, 28.09.2010г. заседание на Комисията по правни въпроси, свързано с приемането на първо четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
На заседението на Комисията по правни въпроси становището по ЗИДСВС на Институт за правни анализи и изследвания бе представено от Председателя на Управителния съвет.
Публикуваме пълния текст на Протокола:
ПРОТОКОЛ
от Заседание на Комисията по правни въпроси №48
Днес, 28.09.2010 г., вторник, от 13:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Маргарита Попова, министър, Жанета Петрова, заместник-министър, Виолета Обретенова и Елена Владимирова, държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателство”; от Прокуратурата – Валери Първанов, заместник-главен прокурор; от Върховния касационен съд – Лазар Груев, председател и Гроздан Илиев, заместник-председател и председател на Наказателната колегия; от Върховния административен съд – Константин Пенчев, председател; от Висшия съдебен съвет – проф. Анелия Мингова, представляваща ВСС, Петър Стоянов, Радка Петрова, Цони Цонев и Георги Шопов, членове на ВСС; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Ана Караиванова, главен инспектор, Петър Михайлов и Мария Кузманова, инспектори; от Висшия адвокатски съвет – Даниела Доковска, председател; от Софийски градски съд – Георги Колев, председател; от Софийски районен съд – Красимир Влахов, председател; от Окръжен съд-Пловдив – Сотир Цацаров, председател; от Окръжен съд-Варна- Ванухи Аракелян, председател; от Националния институт по правосъдие – Пенчо Пенев, директор; от Института за правни анализи и изследвания – Петър Бакърджиев, председател на Управителния съвет; от Българската асоциация на съдиите по вписванията – Илиана Дикова, председател на Управителния съвет, Надежда Коцева, изпълнителен секретар и Валя Гигова, почетен член на асоциацията; от Асоциацията на държавните съдебни изпълнители – Мария Колева, Христина Колчева и Людмил Станев.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова: Добър ден на всички. Уважаеми колеги народни представители, Уважаема госпожо Министър, Уважаеми магистрати, Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси. Заседанието ще протече по предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 002-01-78, внесен от Министерския съвет на 10.09.2010 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 054-01-73, внесен от Христо Дамянов Бисеров, на 14.09.2010 г.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 002-01-77, внесен от Министерския съвет на 08.09.2010г. г.
По първа точка – Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 002-01-78, внесен от Министерския съвет на 10.09.2010 г.
Първо ще дам думата на вносителите – на г-жа Попова, да представи мотивите на законопроекта. След това ще помоля представителите на институциите да вземат отношение и тогава ще започне дискусията по законопроекта в Комисията.
Г-жо Попова, имате думата.
Маргарита Попова: Уважаеми колеги, Уважаеми гости, Благодаря за предоставената възможност да дискутираме по съответния в Конституцията и закона регламент върху един от най-важните законопроекти, който беше изработен в съзвучие и в съответствие с принципите на изготвената и приета скоро след широко обществено обсъждане нова Стратегия за продължаване на съдебната реформа. Още когато дискутирахме поотделно в парламентарните групи подготвения пространен политически документ, аз казах, че стратегията сама за себе си, колкото и да е написана красиво, професионално, мотивирано, пространно и колкото и добре да очертава пътеките и насоките за случващата се съдебна реформа за дълго време напред, няма да може да свърши много работа, ако ние не направим детайлен план за нейното изпълнение, съобразявайки се с времето, с финансовите възможности за разумни реформи във времето, с отговорност те да се случват така, че да не ги поправяме много скоро, гражданите да бъдат доволни, реформите да бъдат ефективни и да се правят в съгласие и в разбирателство с нашите европейски партньори. Точно така подходихме, когато изработвахме проекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вярно е, че нов Закон за съдебната власт беше написан, предложен и приет през 2007 г. Случи се така, че две години след неговото прилагане, в съдебното пространство и като очакване от гражданите се очертаха няколко неща, които дадоха основание да се замислим сериозно, за да направим изменения и допълнения. Това се наложи от претенциите на нашето общество за по-ефективна работа на съдебната система, за укрепване на институциите в съдебната система, за по-голяма взискателност при подбора, кариерното израстване при така нареченото атестиране на магистратите в съдебната система, за да се гарантира качествено правосъдие и същевренно да има възможност чрез всички законови процедури да бъдат минимизирани възможностите за създаване, реализиране и за лоши плодове на евентуални корупционни практики в съдебната система, които са в състояние да подрият имиджа не само на системата като такава, не само на част от държавността, а и на репутацията на цялата държава. Защото съдебната система и съдебната власт са изключително важни в една държава. Правните устои са най-важни в една държава и съдебната система има изключително значение, защото в крайна сметка тя решава. Кои са основните цели и приоритети в така подготвения от Министерството на правосъдието в добър диалог с цялата магистратска общност Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт?
Първо, ние отговорихме на двете най-важни стратегически цели, заложени в Стратегията за съдебна реформа: укрепване на институциите, които ще дадат по-качествено правосъдие чрез надлежен и по-добър подбор на кадрите и гарантиране на тяхното развитие в съдебната система. Какво направихме в тази насока и за какво се съгласихме с широката магистратска общност, следвайки тази концепция и стратегическите направления на новия политически документ, озаглавен „Стратегия за продължаване на съдебната реформа в България”. Акцентираме на два основни и много важни въпроса – атестирането в съдебната система и конкурсите, като гаранция за висока взискателност при подбора и кариерното развитие на магистратите. Какво имаме до момента в Закона за съдебната власт? Имаме две процедури: атестиране и конкурси, които конкурси се отнасят за постъпване в рамките на съдебната система на младши прокурори, младши съдии и младши следователи и процедура по атестиране, която по недопустим начин се смесваше с възможностите за кариерно развитие, чрез която се стигна дотам, че и когато следиш развитието на един магистрат, когато той стои на своето място и когато иска да бъде повишен и когато иска да придобие ранг на място с повишаване на заплата, все правехме, извършвахме процедури по атестирането.
Стигна се до там, че започнахме да говорим за конкурси чрез атестиране – нещо, което се оказа недопустима формула, защото тя не даде нито критериите, нито показателите, нито гаранцията, че в съдебната система ще постъпват кадри по ясен регламент с висока летва на изискванията и хора, които са готови да работят за съдебната система безпристрастно, независимо, готови да се противопоставят на всякакъв род вътрешни и външни вмешателства и хора, които ясно осъзнават своята мисия, и хора, на които се търси отговорност не само за техните професионални възможности, а и за техните морални и нравствени качества. Затова в този законопроект ние отделихме ясно процедурите по атестиране и процедурите за кариерно израстване на магистратите. Това стана, като предлагаме атестирането да се сведе до процедура, при която се оценяват професионалните възможности на кандидатите в съдебната система в два основни случая: първо, когато те стават несменяеми с изисквания от закона необходим юридически стаж и второ, периодично атестиране, което за нас ще има, ако народните представители приемат този законопроект, изключително важно значение за дисциплиниране на процеса за кариерно израстване на магистратите в съдебната система. Какво имам предвид?
Периодичното атестиране, без значение дали вие ще приемете то да бъде извършвано на три години, на пет години или на две години, както беше нашият първоначален проект, но финализира на период от три години, е много важно. Защото по този начин самите магистрати вътре в системата на по.високо ниво ще имат един непрекъснат поглед върху професионалното развитие и разбира се, поведението на магистрата в системата на един достатъчно кратък период, за да могат да правят заключение затова как се развива магистратът, достоен ли е той да заема професията, как изпълнява своите професионални задължения. Може ли той, след като сме го атестирали за първи път на третата година от неговото постъпване в системата, след като дойде време да стане несменяем, има ли възможност той да остане в системата или след поредното атестиране за придобиване на несменяем, той ще трябва да напусне съдебната система, защото няма изискващите се професионални и морални качества. Предложили сме и подходяща формула за атестиране, като смятаме, че досегашната формула на атестиране далече отгоре – от членовете на Висшия съдебен съвет, без ангажирано участие на магистратите по места, няма как да даде сериозни и добри резултати.
Вторият повод, по който предложихме тази формула за атестиране, е нашата идея и нашата абсолютна убеденост за това, че съдебната система като много сложна и самоуправляваща се система с надзор, контрол и взаимодействие от изпълнителната и законодателната власт, не може да бъде неангажирана и не може да остави атестирането в ръцете изключително и само на върховния управителен орган, а именно на Висшия съдебен съвет. Моята идея и идеята на екипа, който работи по изготвянето на законопроекта, че всички в съдебната система трябва да бъдат професионално и морално ангажирани за състоянието и за положителното развитие на тази система, за кадровия ресурс, за кадровата обезпеченост и за надеждност, за гаранции и добър старт и развитие на магистратите в рамките на тази система. Затова сме предложили и една по-особена формула чрез конституирането на атестационни комисии, които ще съществуват от окръжно ниво нагоре и които ще имат възможност, тъй като инстанционният контрол е основният за проверка на съдебните актове и за проверка на правилността и законосъобразността на произнасянето на магистратите е те да проверяват и кариерното развитие и професионалното развие въобще на своите колеги, които се намират на по-долно ниво. Идеята е отговорност и съпричастност в извършване на реформите, отговорност и съпричастност за професионализъм и за високи критерии при подбора и при развитието не само на членовете на Висшия съдебен съвет, а и на всички надолу от страна и на административните ръководители и на колегите магистрати, на които ще бъде гласувано доверие да бъдат избрани за определен период от време в тези атестационни комисии. Голямата цел, колеги, а и вие наистина се досещате, и сте направили извод затова – интегритет и създаването на едно добро чувство за магистратска общност. Не може да бездействат, да са незаинтересовани и да не знаят какво става в съдебната система магистратите надолу от Висшия съдебен съвет. Те трябва да са съпричастни, да работят заедно с колегите си, да търсят и да бъдат взискателни към действията, поведението и решенията на Висшия съдебен съвет, както и обратното – колегите от Висшия съдебен съвет, по отношение на магистратите надолу в структурите на съдебната система. Толкова, съобразно с днешната процедура, по въпроса с атестирането. По въпроса за конкурсите, които са също основен момент и сме положили доста грижи, за да обезпечим съдебната система от страна на подбора на магистратите в съдебната система. Въвели сме постъпването в рамките на съдебната система и кариерното израстване на всички нива да става чрез конкурс, а не както е сега чрез така наречените конкурси за атестиране. Това не беше абсолютно никакъв конкурс, с това не даваше абсолютно никаква гаранция за подбор на най-добрите, отговорните и хората, които наистина могат да носят отговорност безпристрастно и могат да чертаят политики, могат да носят отговорност за тези политики и са достойни да заемат места на ръководни длъжности или като редови магистрати. Конкурсът в основата на кариерното израстване – това е вторият много важен пункт от нашия законопроект. Следващ много важен пункт от законопроекта е подбора на членовете на Висшия съдебен съвет и подбора на административните ръководители в съдебната система. Основната цел и основните насоки са пълна прозрачност, знание и информираност на обществото и на хората в магистратската общност кой по какви критерии, по какви правила се подбира и какви са неговите нравствени и професионални качества. Тук искам да вмъкна някои важни неща, които са много силни детайли в законопроекта. Те възбудиха много голяма част от дискусиите преди днешна дата. Това е грижата на Висшия съдебен съвет и на хората по различните нива в съдебната система при подбора на кадрите за подбор на такива хора, които ще носят отговорност и ще работят в съдебната система, да бъдат убедени гражданите и магистратите, че тези хора имат безупречна репутация в обществото и безупречна репутация в рамките на съдебната система. В този смисъл ние акцентираме на две неща: предвиждаме в законопроекта изрично на законово ниво да се регламентира съществуването на Комисията по етика и антикорупция във Висшия съдебен съвет и регламентираме съществуването на Етични комисии на различни нива в съдебната система, които да се избират по най-демократичния начин на общо събрание. Те ще работят в определен период от време и ще си взаимодействат чрез Комисията по етика и антикорупция в съдебната система. Тези Етични комисии по всички възможни начини контактуват с държавните институции, за да могат да събират и да оценяват информация, която е достатъчно конкретна, смислена и проверима и която може да даде правилен извод за нравствените и моралните качества на кандидата. Бих искала да кажа и това, че досега в закона това изискване човек да бъде пов