Скандалът с „къщите за гости“, популярен и като аферата „Къщи за тъщи“, остана един от най-големите корупционни скандали в България, свързан със злоупотреба с милиони левове европейски средства по Програмата за развитие на селските райони.
Идеята на този тип проекти е, че ЕС отпуска безвъзмездно финансиране за изграждане на къщи за гости. Целта е да се развива селският туризъм и да се откриват нови работни места в бедните региони. Реалността в България обаче показа, че стотици проекти са одобрени и финансирани, но вместо за туристи, сградите се превръщат в луксозни частни вили и имения на политици, чиновници и техни роднини. Всичко това доби очертанията на фиктивен бизнес, тъй като имотите никога не са работили като хотели, нямали са каквито и да е регистрирани нощувки и достъпът на външни хора до тях е бил напълно забранен.
Ключовите разкрития за интересни лица, оплетени в тази финансова схема за източване на европейски пари, беше провокацията през 2016 г., когато журналистически разследвания на Bivol и по-късно Bird.bg разкриха вилата на тъщата на висш служител в Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Така възникна и ироничният термин „Къщи за тъщи“. Ескалацията на проблема бе през 2019 г., когато случаят придоби огромни мащаби успоредно със скандала „апартаментгейт“. Замесени се оказаха зам.-министри, кметове, народни представители и роднини на служители, отговарящи за контрола на същите еврофондове. Равносметката и последствията бяха масовите проверки на прокуратурата и министерство на земеделието, които разпоредиха инспекция на стотици обекти в цялата страна. Те станаха основа за налагането на финансови санкции, като ДФЗ наложи пълни или частични финансови корекции на над 150 обекта. Открити бяха нарушения за десетки милиони левове, които усвоилите ги лица бяха „задължени“ да възстановят на държавата.
Освен това случаят доби ясните очертания на тежък репутационен удар за България.
Скандалът доведе до оставки на високопоставени държавни чиновници и засили сериозно мониторинга на Европейската комисия и ОЛАФ върху разходването на евросредства в България. Последваха множество дела, но съдебната практика по скандала „Къщи за гости“ на практика потвърди анализите на Петър Бакърджиев – председател на ИПАИ, че действията на Държавен фонд „Земеделие“ са правно несъстоятелни поради изтекли мониторингови срокове и лошо подготвени административни актове. В последствие Върховният административен съд (ВАС) отмени наредбата на министъра на земеделието, блокирайки финансовите санкции за „къщи за гости“, което потвърди изцяло анализите на Института за правни анализи и изследвания (ИПАИ) за политически мотивирани и правно несъстоятелни действия от страна на Държавен фонд „Земеделие“. Съдебната практика установи, че действията на ДФЗ са извършени след изтичане на 5-годишния мониторингов период, превръщайки опитите за възстановяване на средства в загуба за държавния бюджет. В свое интервю пред Диана Янкулова за предаването „Нещо повече“ по БНР (юни 2019 г.), председателят на ИПАИ Петър Бакърджиев изпревари с прогнозата си съдебните решения с цели две години, като изрази публично и аргументирано категорични и остри тези.
Първата от тезите му, бе че това всъщност е добре измислена схема, предназначена за ползване от политици. Бакърджиев открито нарече програмата за финансиране на проекти за селски туризъм по ПРСР „една добре измислена схема – измислена доста отдавна“. Той заяви директно, че ако се направи реална и дълбока проверка, институциите ще установят, че хората, които най-сериозно са се „облажили“ от нея, всъщност са политици. Според него става въпрос за цяла обособена прослойка, която целенасочено е „търкаляла тези проекти“ всъщност, за да задоволи личните си нужди.
Втората му теза беше, че фасадните действия на държавата ще се увенчаят с предизвестен неуспех. „Дори и Михаля не можем да гоним“ отговори на журналистически въпрос, председателя на ИПАИ, като прогнозира правния абсурд около опитите на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) тепърва да си връща парите обратно. Визирайки емблематични казуси (като тези в Еленския балкан), Бакърджиев използва метафората, че в тези случаи „дори и Михаля не можем да гоним“. Причината, която той посочи още тогава, е напълно изтеклият 5-годишен период от сключването на договорите, който по закон освобождава бенефициентите от мониторинг, а и от право на въздействие от страна на ДФЗ.
Политическият характер на проверките, вместо упражняване на реално правосъдие, беше третата застъпена от него публична теза. Бакърджиев определи извънредните акции и масовите проверки на ДФЗ, като закъснели действия с „по-скоро политически характер“. Според председателят на ИПАИ целта на тези гръмки административни жестове е единствено фасадно туширане на силното обществено напрежение и медийния скандал, а не постигане на правно съобразен и издържан юридически резултат. Той изрази прогноза, че от цялата акция накрая „ще остане само горчивият привкус“ за данъкоплатците.
Ако се питате – как посоченото може да се обвърже с Тълкувателното решение на ВАС?
Отговорът е прост – всички публично изразени тези на председателя на ИПАИ Петър Бакърджиев всъщност намериха място в основата и изводите на последвалото Тълкувателно решение № 4 от 2021 г. на ВАС, което постанови, че административните наредби на фонда са били дефектни и неясни. Изтеклите срокове за мониторинг правят глобите незаконни, а в крайна сметка държавата беше осъдена да плати разноските по делата на санкционираните собственици.
Институтът за правни анализи и изследвания (ИПАИ) има трайна практика в изготвянето на официални писмени доклади, анализи и становища, които обхващат и злоупотребите с еврофондове в ДФ „Земеделие“, включително и казуса с „къщите за гости“.
Организацията подхожда към проблема систематично през годините, като писмените материали по тази тема се фокусират върху доклади за системния корупционен модел още от 2016 г. ИПАИ започва да алармира писмено и публично за схемите в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), години преди медийния скандал от 2019 г. В свои доклади и коментари председателят на организацията Бакърджиев се позовава на одитни доклади от Брюксел, които на практика доказват, че в България съществува целенасочена схема за отклоняване на милиони евро. Писмените анализи на института разкриват, че самото министерство на земеделието е участвало в процеса чрез умишлени „изменения на нормативни актове“, които да улеснят одобряването на кухи проекти, като къщи за гости, използвани за частни вили, и фиктивни купувания на яхти и кемпери.
Освен това са съставени и писмени анализи относно дефектите на ЗОП и Наредбите, регулиращи тези процеси, дефектите на които са подробно анализирани в официалните становища на ИПАИ. В тях детайлно е описано как подзаконовите нормативни актове на ДФЗ се пишат „на парче“. ИПАИ многократно публикува свои правни експертизи, които съдържат предупреждения, че липсата на ясна и прозрачна методология за налагане на финансови корекции ще изиграе лоша шега на държавата. Тези писмени и публично изразени предупреждения по-късно се превърнаха оказаха и основния мотив на Върховния административен съд да обяви методиката на ДФЗ за нищожна.
Докладите на ИПАИ включват и анализи на административните актове, издавани от общините и държавните ведомства. За осигуряване на превантивен ефект ИПАИ проведе серия от специализирани обучения за общински служители по „Практически и правни проблеми при издаване на административни актове“ и „Прилагане на антикорупционни процедури“, за да предотврати точно този тип юридическо безсилие, каквото се наблюдаваше при казуса с къщите за гости.
Публичната дейност на ИПАИ всъщност доказа, че неговия председател не просто е изразявал лично мнение, а тезата му стъпва на професионално подготвени писмени доклади. Тези доклади редовно са изпращани до компетентните комисии в Народното събрание и изпълнителната власт, като превенция срещу налагането на финансови санкции от страна на Европейската комисия към България.