В доклада е подчертано, че борбата с корупцията е от компетентността на държавите-членки на ЕС и самата Европейска комисия няма пряка отговорност за това, заяви още Бакърджиев.
Това изследване на първо място разширява дефиницията за ефекта от корупцията. То я пречупва и я разпростира като ефекти, като преки и непреки загуби за икономиката на държавите-членки.
ИПАИ за проучването „Цената на несъществуващата Европа в областта на организираната престъпност и корупцията“:
Проучването е на изследователския институт РАНД Юръп, направено е по поръчка на ЕП, публикувано на 2203.2016г. на официалната страница на ЕП.
В доклада няма нови данни – съдържа различен поглед и оценка на вече събрана информация. Основната цел е да препоръча на ЕС мерки, за да се ограничи ефекта от тези негативни явления – разгледани като парични загуби.
В момента съобразно европейското право борбата с корупцията е от компетентността на държавите-членки – това означава, че практически ЕС няма преки отговорности. В стратегическите документи на ЕС борбата с корупцията се определя от ЕК като основен приоритет и поради това е важна – следи се пряко от ЕК и се докладва за напредъка.
Съществуват няколко общо приети редовни индекса за изследване на корупцията – например на Трансперански Интернешънъл, Световната банка и др. Тези организации традиционно изследват ефекта от корупцията – измерват го най-общо в несъбрани данъци и загубени чуждестранни инвестиции.
Изследването на РАНД практически разширява дефиницията за ефекта от корупцията:
– преки и непреки загуби за икономиките в политически, социален и икономически план напр. социалното неравенство, по-високите нива на организирана престъпност, по-слабото върховенство на закона, ниската изборна активност и по-ниското доверие в институциите на ЕС.
Оттам и значителните разлики в изчислените загуби на годишна база – докато през 2014 Годишния антикорупционен доклад на ЕС говори за около 120 милиарда евро загуби годишно, сега авторите на изследването отчитат, че тези загуби могат да достигнат до 990 милиарда евро за година за целия ЕС. За България – до 19 млрд. евро годишно.
ДОКЛАДЪТ ИЗВЕЖДА ОСЕМ ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ ЗА МЕРКИ НА НИВО ЕС:
– Да се прилагат наказателни процедури спрямо страни от ЕС, които не са имплементирали европейското законодателство по отношение на борбата с корупцията
– Да се подкрепи ново законодателство на ниво ЕС, което да хармонизира защитата на подаващите сигнали за корупция в страните членки или в рамките на европейските институции
– Да се направят промени в антикорупционния доклад на ЕС като в мониторинга се включат и Европейските институции
– Елементи от Механизма за сътрудничество и проверка (който сега се прилага спрямо България и Румъния) да се приложат и към други страни от ЕС
– ЕС да се присъедини към GRECO (сега в него членуват отделни държави-членки)
– Дa се създаде Европейска прокуратура, чрез която да се преодолеят ограниченията в дейността на ОЛАФ
Според доклада прилагането на елементи от механизма за сътрудничество и проверка и създаването на европейска прокуратура в най-голяма степен могат да допринесат за намаляването на негативните ефекти от корупцията. В доклада се дава висока положителна оценка за приноса на механизма към реформите в България и Румъния и той се отчита като добра практика, която може да бъде приложена и за други държави.
В доклада е направено сравнение на средните нива на корупция в страните-членки на ЕС за периода 1995-2014 като са използвани индексите на Трансперънси Интернешънал и световната банка. И в тази класация няма изненади за никого – България и Румъния си споделят челните места, на дъното на класацията са Дания, Холандия, Швеция.
Корупцията в обществените поръчки е разгледана специално като отделен под-сектор на европейската икономика.
Почти 20% от брутния вътрешен продукт на ЕС годишно се разпределя чрез обществени поръчки. Изследването посочва, че почти 5 милиарда евро са директните загуби от корупция в ЕС само от обществените поръчки. Европейските фондове за България трябва да бъдат спрени, ако тя не изпълнява необходимите правила. Ако България не се справя с борбата срещу корупцията, възпрепятства закона за борба с корупцията, ако съдебната реформа е осакатена и се превръща в бегла сянка на това, което се планираше в началото, ако няма адекватна борба с корупцията и организираната престъпност – липсва причина за премахване на мониторинговия доклад на Брюксел.
Посочени са икономическите сектори с най-голям корупционен риск по отношение на обществените поръчки. Корупцията свързана с обществените поръчки – 5 млрд. евро на година, като за България тази сума достига 13,8 млн. Евро – целенасочено отстранявани на участници от процеса на възлагане, за да се достигне до един годен кандидат, или до ограничаване на времето, в което участник трябва да реагира за участие в обществена поръчка.
RAND Europe предлага ЕС да приложи система за електронни обществени поръчки в целия ЕС, което ще намали загубите от корупция с 920 млн. евро. Ако подобна система бъде наложена, проучването изчислява, че в България корупцията ще намалее с почти 5 млн. евро.
Страните с най-висок риск от корупция в обществените поръчки в ЕС освен България са Полша, Румъния, Литва, Кипър и Хърватска. Много от тези страни получават сериозно финансиране от ЕС – Полша, например, е получила над 1,4 млрд. евро чрез европейски фондове през 2013 г., но е една от страните в най-голям риск за корупция в обществените поръчки през същата година.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл./БНР