За това в никакъв случай не могат да бъдат обвинявани нито омбудсманът, който изпълнява конституционните задължения, нито Конституционният съд, който излезе от практиката да обслужва частни интереси и се погрижи за правата на всички граждани.
Какво са трафични данни?
Това са метаданните, обхващащи информацията за това кой, с кого, кога, как, с кое конкретно устройство и къде точно е осъществил комуникацията си, без самото съдържание на разговорите. В близо 90% от исканията на службите за подобна информация се отнася за т.нар. GSM разпечатки, а останалите са свързани с интернет трафик (логове, кой седи зад даден IP адрес и т.н.). До решението на КС доставчиците на мобилни услуги имаха задължението да съхраняват тези данни в продължение на една година. Следващата седмица това задължение ще отпадне, като съхранението може да бъде само и единствено за целите на фактурирането, което става на друго основание
Кой имаше достъп до тях и как ставаше достъпът?
ДАНС, МВР, военното разузнаване, НРС и прокуратурата. По т.нар. оперативни дела и предварителни производства, ръководителите на службите отправяха мотивирано искане до председателя на съответния районен съд (който в повечето случаи, както е в София, е определил съдии, които да се произнасят по исканията), който с разпореждане предоставя или отказва да предостави данните.
По вече образувани разследвания искането за трафични данни става без санкцията на съд – информацията се изисква директно от доставчиците на мобилни услуги.
За миналата година в София е имало 8427 искания и 835 отказа.
Какво казва Конституционният съд?
Действащото законодателство, приема КС, представлява намеса в основни, конституционно защитени права на гражданите. Ето защо достъпът трябва да става само със съдебно разрешение и когато това се налага за разкриване и предотвратяване на тежко престъпление. Тежко престъпление според Наказателния кодекс е това, което се наказва с повече от пет години затвор. ЗЕС предвижда обаче изключение от това правило, като включва някои от т.нар. компютърни престъпления. Според конституционните съдии това изключение противоречи на основния закон.
Друг аргумент в съдебното решение е, че възможността при образувано досъдебно производство службите за сигурност да искат информацията директно от мобилните оператори, без санкцията на съд, също противоречи на конституцията.
На следващо място, приема КС, дори и трафичните данни да не засягат самото съдържание на разговорите, то "генерирането и запазването на описания значителен обем данни без повод, и то за фиксирания в закона достатъчно продължителен срок, по отношение на един неперсонифициран кръг лица (практически всички, използващи различните съвременни комуникации като форма на общуване)" е опасно, защото "дава възможност да се направят достатъчно обосновани и точни заключения за личния живот на хората, обичайните им действия, навиците им в ежедневния живот, включително контакти, социална среда, местопребиваване – постоянно и временно, пътувания, с тяхната честота, време и точни дестинации".
Конституционните съдии приемат, че "при подробно и детайлно оценяване и анализ на генерираните данни от телекомуникационен трафик могат да се изведат и достатъчно съдържателни изводи дори за интимния живот на хората, сексуалната им ориентация, здравословното им състояние (психично и/или соматично), професионалната им или политическа принадлежност, активностите или пристрастията им, евентуалните им проблеми с правосъдието", а пък "проследяването на данните в един продължителен период позволява да се достигне още по-далеч – до личните предпочитания на индивида, дори неговите склонности, увлечения и слабости". Това, категорични са от КС означава само едно "осигурена напълно реална възможност за съставянето на достатъчно подробен и ясен профил на личността не само без нейното изрично съгласие, но и без тя изобщо да има представа или дори да подозира, че това се случва в действителност".
Какво ще стане от другата седмица?
Решението на КС влиза в сила три дни от публикуването му в Държавен вестник. То предвижда отмяна на всички текстове, които регламентираха реда за достъп и задълженията за съхранение на тези данни. На практика службите за сигурност няма да имат основание да искат информация, а пък мобилните оператори – да я съхраняват. Данни не могат да се искат и по образувани досъдебни производства, разказаха магистрати.
Така например, ако утре някой стане жертва на грабеж, придружен с причиняване на тежка телесна повреда или пък убийство, а извършителят му вземе телефона, разследващите няма да имат абсолютно никакво основание да поискат информация къде е апаратът и дали се ползва.
Или пък ако стане отвличане и похитителите поискат откуп – полицаите няма да могат да поискат данни за това кой е телефонът, от който е направено обаждането, откъде е направено и дали случайно използваната SIM карта е поставяна в друг апарат или обратното (в този апарат е слагана друга SIM карата).
Какво трябва да се направи?
Решението на КС беше повече от очаквано. Съдът беше сезиран преди близо година от омбудсмана Константин Пенчев, който се позова на практиката на Съда на ЕС в Люксембург, който обяви Директивата, която въвеждаше задължението за съхранение на трафичните данни за противоречаща на общностното право.
Ето защо остава пълна загадка защо кабинетът "Орешарски", служебното правителство (с проект, който да бъде гласуван тогава, когато има парламент) и кабинетът "Борисов" не бяха готови със законодателно решение, което да се съобрази със заключенията на съда в Люксембург, а чакаха текстовете от закона да бъдат заличени и да се създаде вакум.
От източници в управляващото мнозинство в парламента "Капитал" научи, че все пак работна група от юристи на ГЕРБ е създала промени, които ще бъдат внесени в парламента в петък.
Какво предвиждат промените?
Депутатът от ГЕРБ и председател на комисията за контрол на службите за сигурност в парламента Димитър Лазаров обясни, че промените предвиждат всяка седмица мобилните оператори да изготвят доклади за унищожените трафични данни, които да изпращат до Комисията за защита на личните данни. По препоръка на КС отпада възможността да се искат трафични данни за компютърните престъпления, които не са тежки. Няма да има възможност да се разкрива тази информация и за издирване на лица. Срокът за съхранение се съкращава на шест месеца, а разследващите органи ще трябва да правят мотивирани искания до съда, когато искат разкриване на информацията. По досъдебни производства искането ще се прави от наблюдаващия прокурор и ще е адресирано до компетентния съд. Създават се специални правила, които да регламентират унищожаването на събраните данни, които не са послужили за образуване на досъдебно производство. Предвижда се изрично в закона да бъде записано, че трафични данни могат да се искат за предотвратяване на престъпления и защита на националната сигурност обясни още Димитър Лазаров. Депутатът от ГЕРБ каза, че законопроектът, който е подкрепен от всички парламентарни групи, ще бъде разгледан приоритетно./Капитал