По-високо средно плащане за малките производители, които обработват до 300 дка, и съответно намаление за по-големите. Това е новата формула, по която земеделското министерство смята да разпредели директните плащания на площ между фермерите. Кампанията за кандидатстване започна на 4 март, като последният срок за подаване на документи е краят на месец май. За тези, които не са успели да подадат заявленията си навреме, е предвидена възможност да кандидатстват за средствата до 9 юни, но със санкция за всеки ден закъснение. Разчетите показват, че до 2020 г. по линия на директните плащания България ще получи над 5.4 млрд. евро.
Нова формула
След години наред разпределение на субсидиите само на база заявени обработвани площи земеделското министерство ще се опита да приложи нов модел на финансиране, който беше одобрен през миналата година по предложение на Франция. Става въпрос за т.нар. преразпределително плащане, чрез което за заявените първи 300 дка от стопанството към базовата субсидия има надбавка. Избраната формула на агроведомството е за първите 300 дка да се изплаща субсидия от 45 лв. при средно 30 лв. за всички останали.
Това означава, че едно стопанство, което е например 100 дка, ще получи максимално високото плащане за цялата си заявена площ, а едно стопанство от например 1000 дка ще получи 45 лв. за първите триста от тях и по-малко за останалите. Така при най-големите фирми, които обработват над 10 хил. дка, средното плащане ще бъде около 30 лв. за декар, което е съпоставимо с това от предходната кампания.
Плюсове и минуси
Oчевидното предимство на преразпределителното плащане е, че малките стопанства и уязвимите сектори ще разполагат с по-голямо финансиране. При досегашната схема за всеки декар земеделска земя независимо от отглежданата култура се получаваше една и съща сума. Така например зърнопроизводителите, които разполагат с големи площи, през предходния програмен период, взимаха големия дял от субсидиите. Според анализ на агроминистерството през 2012 г. около 80% от плащанията са отишли едва при 6% от кандидатите.
Същевременно при преразпределителното плащане съществува риск стопанства например с 1000 дка да разделят по изкуствен начин фирмата си, за да получат по-висока субсидия. Възможен изход от ситуацията е да се въведе изискване по-високото плащане да получават фермери, регистрирани до определена година, но тогава пък от него могат да бъдат ощетени новите играчи, влизащи в сектора.
Решение година за година
Настоящите предложени ставки на земеделското министерство ще важат само за 2014 г. От агроведомството съобщиха, че решението как ще се изплащат субсидиите ще се взема година за година. Това означава например, че през 2015 г. може да се приложи по-ниска добавка към първите хектари или пък преразпределителното плащане да се плаща за първите 100, а не за първите 300 дка. Възможно е и въобще да не се прилага такава схема за по-високо субсидиране за по-малките, а да се избере другият възможен вариант на финансиране, при който за плащанията над 150 хил. евро средствата намаляват с минимум 5%. Решението плащанията да се определят година на година дава възможност на земеделското министерство за гъвкавост и промени в движение, но същевременно не позволява на фермерите да направят по-прецизна прогноза за постъпленията си от субсидии в средносрочен план, което е важно за инвестиционната активност, и същевременно гарантират напрежение във всеки подсектор в следващите седем години.
Повече пари за уязвими сектори
В новия програмен период България има възможност да насочи повече евросредства към по-уязвими сектори, като към момента агроминистерството съобщава, че смята да се възползва от тази възможност. В последните години малко под 3% от директните плащания бяха предоставяни по други специфични схеми – за подпомагане на животновъдството, за секторите плодове и зеленчуци и др., където парите се разпределят съответно по други критерии (например брой животни). В преходната 2014 г. по такива схеми могат да отидат 6.5% от всички плащания, а от 2015 г. – 13%. През миналата година покрай настояванията на животновъдите за повече плащания от агроведомството обещаха, че ще се възползват от възможността за по-високи плащания. От 2015 г. всички държави членки са задължени и да въведат зелени плащания (30% от директните субсидии), както и да насочат 2% от парите към млади производители. Държавите имат възможност да изберат още да насочат до 10% от директните субсидии към малки стопанства – опция, от която засега не е ясно дали ще се възползва България./Капитал