При тази мощна система за самоконтрол
Стига приказки за корупция
Бойко Борисов, премиер, на среща с членове на КРИБ
Говоренето за това колко е корумпирана страната може да доведе до ново спиране на еврофондовете. Чуждите инвеститори наблюдават, четат и се притесняват, а така българският бизнес губи потенциални партньорства.
В чужбина, когато говорим в ЕК, тази тема за България не се повдига. Опитаха се на няколко пъти. Дадох им няколко примера. Една гръцка компания у нас строи магистралата за 3 – 3.5 милиона на километър, а в Гърция – за 17.5 млн. лв.
След като държавата е изградила мощна система за самоконтрол, защо да се поддаваме на тези приказки? Особено мнение
Скъпите евтини магистрали
От коментар на Николай Киров в webcafe.bg
Истината е, че българските строители работят с доста по-малки норми на печалба от тези в Западна Европа. Ето защо е толкова трудно да бъдат привлечени големи частни чуждестранни инвеститори в сектора.
Но дори и ограничените норми на печалба не дават достатъчно добро обяснение за ниските цени за изграждането на магистрали в България. Видимо дори новите български пътища са по-лоши от тези в Германия.
При строителството се пести от всичко. В същото време изпълнителят често се опитва да ограничи разходите – заради нереално ниската цена, с която е спечелил конкурса за изграждането на дадена магистрала. Като последствие традиционно крайната цена на проекта нараства, а сроковете за пускането му в експлоатация се удължават.
При това експлоатационният живот на пътя наистина е ограничен до изтичането на гаранционния срок, и то в най-добрия случай. И причината за всички тези проблеми е ниската цена, която се явява водещ критерий за печеленето на публичните търгове.
Типичен пример за последствията от нереално ниските цени е строителството на участъка от магистрала "Струма" между Сандански и ГКПП Кулата. Строителните работи започнаха на 5 април 2012 г. и по план трябваше да завършат през март 2014 г. В края на планирания срок обаче беше завършено едва половината от трасето с обща дължина 15 км и цена от 2.3 млн. евро за км.
Ниската цена на строителството се компенсира от покачващите се разходи за поддръжка и лошото състояние на пътната мрежа. Видно е, че евтиното излиза твърде скъпо в България. За евтините магистрали накрая плащат данъкоплатците.
Докато тази система, създадена да обслужва политически интереси, в която ниските цени на строителство и винетки са допълнени от огромни скрити разходи, не бъде реформирана, България няма да има добра пътна мрежа. А това означава, че магистралите, вместо да помагат, ще спъват развитието на икономиката.
Едно към едно
И ихтибар на Бойко
От предаването "Дикoff" на Нова телевизия
Симеон Пешов, основен акционер в "Главболгарстрой": Искаш ли да ти кажа три неща, за които Бойко ме харесва. Първо – защото работех много силно и качествено на кръговото на Южната дъга. И ако не беше Бойко, то щеше да се забави сигурно с една година, защото имаше един там, който уж си купил терен и си построил бензиностанция там, на трасето.
Когато отидоха моите багери там да копаят, той излиза с пистолета и казва: "Вашта мама, само да ви вида тука…" И моите момчета се изплашиха…
Помолих Бойко да ме приеме, разказах му и той дойде с мене. Извика го и каза: "Ако ти до три дена не се махнеш оттука, аз ше те махна…" (смее се) И той немаше къде да ходи…"
Водещ: И накрая, за да му направиш, дето се вика ихтибар на Бойко, ти го предаде предварително…
Двамата: На рождения му ден! (Смеят се)
Обясненията за КТБ
Шансът ни в международен съд е нулев
От коментар на Илиян Василев, икономически и политически анализатор, за reduta.bg
Гледах заместник главния прокурор Сарафов и се потвърдиха най-лошите ми прогнози за шансовете ни по делото в международния съд за КТБ. Това, че атаката срещу банката е имала политически характер, е видно и по нескопосания начин и горещите следи, които участниците оставят след себе си. И дават основание на почти всяка засегната страна по делото КТБ да си потърси правата и осъди държавата в международен съд.
От това, което чух – зле сме, много зле.
– Набива се очевидният факт, че прокуратурата първо е действала, а след това заедно с БНБ търси оправдание на действията си. Достатъчно е да се съпоставят изказванията на БНБ преди 21 юни (времето, в което прокуратурата действа преди специалния надзор) и времето, в което "одитът" на трите компании бе публикуван. Едва ли прокуратурата като една Касандра е знаела преди всички в какво състояние е банката.
– Крайно време е някой да обясни на прокурора каква е правната стойност на "одита", който беше засекретен с мисълта, че няма да бъде представен в съда. Да прочетат дребния шрифт преди и след текста, който квалифицира отговорността на авторите за съдържанието му.
– Не струва много прокурорите да попитат кой точно документ към датата на поставяне на банката под специален надзор може да се смята в международен съд като валиден за състоянието й.
– И прокуратурата, и БНБ ,и Петър Чобанов как ще докажат в съда, че ПИБ може да се спасява, а КТБ не може? Независими експерти могат да представят мнението си чрез интерпретация на числата от валидните към датата на спецнадзора финансови отчети на двете банки, които са поискали помощ. Как е преценено, че едната става, а другата не? Ако не могат да го докажат, е налице дискриминация и съзнателно бездействие.
Съзнателно не засягам въпроса за конституирането на акционерите и вложителите като заинтересована страна. Съмнявам се, че някой вижда в горепосоченото основание за оптимизъм. Ще платим сметката.
Буфонадата с ГПК и НПК
Опитите продължават
Ако трябва, ще променим още веднъж закона, защото преди време, когато са текли приватизациите, тогавашният парламент отнема правото на прокуратурата да разваля сделки, за да запази разбойническата приватизация. Подготвили сме се. Снощи като се видяхме с прокурорите и службите, това е написано.
Бойко Борисов, премиер, 27 март
Става въпрос за промени в ГПК и НПК, които да върнат правото на прокуратурата да завежда отделно дело срещу сделки, които са в ущърб на държавния или обществения интерес. Не става въпрос само за приватизационни, а за всякакви сделки.
Данаил Кирилов (ГЕРБ), председател на правната комисия в парламента, 27 март
Ако законодателят даде такива права на прокуратурата, тя ще ги упражни само и единствено в националния интерес. Ние винаги изхождаме от принципа, че държавният отговор е добросъвестен.
Сотир Цацаров, главен прокурор, 31 март
Депутатите приеха на първо четене в пленарната зала внесените по спешност промени в ГПК, с които се разрешава намесата на главния прокурор в гражданското правораздаване.
Цветан Цветанов пък изненадващо оттегли промените в НПК, даващи право на главния прокурор еднолично да спира сделки за 48 часа. Той взел решението, след като пил кафе със съпредседателя на Реформаторския блок Радан Кънев. Не могъл да разговаря само с Бойко Борисов, защото премиерът му звъннал точно в момента когато влизал в залата да оттегли промените.
Новина от 3 април
Главният прокурор Сотир Цацаров е провел среща с министър-председателя Бойко Борисов тази сутрин за приетите на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). "Въвеждането отново на такива разпоредби не може да бъде оценено положително. Проблемът не е в това дали прокуратурата има необходимите "капацитет и интегритет" да упражнява такива права. Такива доводи принизяват ефекта от подобен закон до нивото на обикновения политически популизъм", е становището на главния прокурор.
От съобщение на пресцентъра на прокуратурата, 6 април
Възможността главният прокурор да може да спира бизнес сделки за 48 часа може да отпадне от промените в ГПК, но той може да бъде заменен от фигурата на финансовия министър.
Цветан Цветанов, председател на ПГ на ГЕРБ, 6 април
Депутатите от Реформаторския блок внесоха свои предложения за изменение в ГПК, според които разширени правомощия да разваля сделки ще получи министърът на финансите.
Новина от 6 април
Ако се възложи на финансовия министър да разваля сделки от търговския оборот с неясна подсъдност и предмет, подобен текст ще бъде неработещ. Но ако това е решението на Народното събрание по целесъобразност, ще положа всички усилия да го прилагам.
Владислав Горанов, финансов министър, 7 април/Капитал